ПРОТОКОЛ
№ 262
гр. Перник, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
СъдебниД. СТ. Л.А
заседатели:ИВО С. ТОМОВ
при участието на секретаря ИВА Н. Ц.
и прокурора М. Люб. Ц.
Сложи за разглеждане докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Наказателно
дело от общ характер № 20221700200100 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За ОП Перник прокурор Л..
Подсъдимият Д. Р., редовно призован, се явява лично и с адв.В..
Пострадалото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Явяват се свидетелите: С. Г., А. С., Е. П., М. Р., П. А..
Не се явява свидетелят М. М.. От същата е постъпило уведомление, с което
заявява, че не може да присъства в съдебно заседание на 07.11.2022 г., тъй като има
резервация за семейна почивка от 06.11.2022 г. до 09.11.2022 г. Към заявлението е
приложено платежно нареждане за заплащане на сумата от 750 лв.
Сне самоличността на свидетелите както следва:
С. С. Г. – на** години, българка, български гражданин, средно образование,
вдовица, неосъждана, пенсионер, живуща в гр. Перник, ****, ЕГН: ****, майка на Д.
Р..
Свидетелят: Желая да дам показания.
Самоличността се сне по ЛК № ****, изд. на *** г. от МВР – Перник.
А. Н. С. – на** години, българин, български гражданин, висше образование,
неженен, неосъждан, работи като управител във „** ООД, живущ в гр. Перник,
ул.**** ЕГН: **********, без дела и родство със страните.
Самоличността се сне по ЛК №***, изд. на *** г. от МВР – Перник.
1
Е. И. П. – на ** години, българин, български гражданин, висше образование,
разведен, неосъждан, работи като управител във „***“ ООД, живущ в гр. Перник,
ул.“****, ЕГН: **********, без дела и родство със страните.
Самоличността се сне по ЛК № *** изд. на ***. от МВР – Перник.
М. Г. В. Р. – на** години, българка, български гражданин, висше образование,
омъжена, неосъждана, работи като счетоводител във фирма „****“ ЕООД, живуща в
гр. Перник, ул.“***, ЕГН: **********, съпруга на подсъдимия.
Свидетелят: Желая да дам показания.
Самоличността се сне по ЛК №***, изд. на*** г. от МВР – Перник.
П. А. А. – на** години, българин, български гражданин, средно образование,
разведен, неосъждан, работи като управител във фирма „А. **“ ЕООД и „**, живущ в
гр. Перник, кв.“****, ЕГН: **********, без дела и родство със страните.
Самоличността се сне по ЛК № ***, изд. на *** г. от МВР – Перник.
Съдът предупреди всеки от свидетелите за наказателната отговорност по реда на
чл.290 НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината.
Свидетелите се отстраниха от залата.
Съдът разясни на страните правото на отвод на основание чл.274 от НПК на
член от състава на съда, прокурора, съдебния секретар.
Отводи и възражения срещу състава на съда не се направиха. Прокурорът: Да се даде
ход на делото.
Адв.В.: Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намери, че няма процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.
Съдът дава думата на представителя на държавното обвинение да изложи
обстоятелствата, включени в обвинението.
Прокурорът: Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение по реда
на чл.202, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК на подсъдимия Д. Д. Р. за
това, че за периода от 02.10.2017 г. до 30.10.2017 г. в гр. Перник, в условията на
продължавано престъпление, като длъжностно лице /управител на фирма „***“ ООД-
Перник/, присвоил /изтеглил от банковите сметки на „***“ ООД-Перник в „***/ чужди
пари на обща стойност 182 550 лева - собственост на „** ООД-Перник, връчени в това
му качество и поверени му да ги пази и управлява /като не представил за тях разходно
оправдателен документ-фактура, ордер, квитанция и не ги внесъл на касата на
2
дружеството/, като длъжностното присвояване е в големи размери. Както и за
престъпление по чл.220 ал.1 от НК за това, че на 27.10.2017 г. в гр.Брезник като
длъжностно лице/управител на фирма“**“ООД-Перник/ съзнателно сключил
неизгодна сделка /продал машини и съоръжения, собственост на фирма „*** „ООД-
Перник Багер марка“ JСВ/модел „ЗСХ“с номер **, товарач челен „Бобкат“, модел
“S530X“ c № ** автомобил марка „Мерцедес“ модел „412Д“ с № **ВМ, полуремарке
“Нотебок“, модел „ОСД44ВВС“ с № **, автомобил марка „Ман“ модел „ТГА18530“ с
№***, ремарке „Сарис“ модел „П20“с № ***, валяк марка “Бомаг“ модел „BW 120
AD-5“ с №***и гилотина за челен товарач / за 122 700 лева и от това е произлязла
значителна вреда за предприятието - фирма „***“ ООД-Перник- сключил сделката при
пълна липса на икономическа необходимост от нейното сключване и с това затруднил
цялостната дейност на дружеството, което той представлява.
Адв. В.: Запознати сме.
Съдът разясни на подсъдимия правата му по чл. 55, чл.115, чл.2772, ал.2 и
чл.279 от НПК, вкл. правото да сочи гласни, писмени, веществени доказателства,
правото му да дава обяснения, като и правото му да не дава такива.
Подсъдимият: Разбрах правата си.
Съдът запита подсъдимия разбира ли обвинението.
Подсъдимият: Разбирам обвинението. Ще дам обяснение на по-късен етап от
съдебното следствие, след разпита на свидетелите.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля С. Г..
Свидетелят: Притежавах фирма, теглих заеми, ипотекирах апартамента, купих
си багер, след това още един, направих синът ми управител на фирмата. След 10
години реших аз да се оттегля и синът ми да стане съдружник с А. и Е.. Прехвърлих
фирмата и се махнах от фирмата, те си останаха управители. Дойде момент, че се
разделиха, не зная причината. Аз и мъжът ми оправяхме работата по машините, той
беше майстор. Стана така, че синът ми продаде техниката на П., аз не знаех, после
разбрах. Мъжът ми щеше да получи инсулт. Говорих с момчето да ни ги върне.
Намерихме П., с молба и с рев, момчето ми препродаде техниката с малка печалба.
След това се заведоха делата.
Свидетелят на въпроси на прокурора: Не си спомням годината, може да има пет
години от тогава. Техниката, ами, имаше багери, остана един багер, един влекач,
камион с ремарке, малко бобкатче. Не знаех, че синът ми е продал тази техника. Не е
казвал, за да пощади мъжа ми. Не знаех, че е станала тази продажба и като разбрах,
отидох и си взех обратно техниката. Синът ми беше управител. Направихме си фирма,
друга. Към „**“ нямахме нищо. Синът ми остана да си работи с новата фирма.
Свидетелят на въпроси на адв. В.: „**“ започна с един багер на лизинг, заложих
си апартамента, след това започнахме да работим, с работата си плащахме лизинга.
Като изплатихме този, взехме още един. Втория багер пак синът ми се занимаваше с
3
него, той си беше управител, аз вече не бях собственик на фирмата. Той се занимаваше
с тези работи, аз само ходех да сключвам договори, където трябваше моя подпис. Е. и
А. се включиха, когато с Д. решиха да си направят обща фирма, за да си работят
фирмата без мое участие. Аз я продадох пред нотариус, като синът ми остана във
фирмата като управител. От А. и Е. не съм получила пари. Аз оставих синът ми като
управител, той се занимаваше с тези работи. Спомням си, че продадохме фирмата за
5000 лв., но никакви пари не са ми дадени. Оставих синът ми да е управител на
фирмата. Не зная Е. и А. да са давали свои пари за закупуване на техника. Не зная да са
давали пари. Зная, че имаше на лизинг една асфалтополагаща машина, която беше на
лизинг. Синът ми не ми каза защо се е разделил с Е. и А.. Аз не очаквах това, всичко
беше добре, работеха си. Синът ми се занимаваше с фирмата, аз като собственик
отивах само да подписвам договори. За машините сме се грижили аз и мъжът ми,
помагали сме, грижили сме се, аз съм поправяла техниката, лежала съм под камиона.
Всичко сме гледали да е добре, не очаквахме така да стане. Очаквах да си работят.
Прокурорът: Нямам повече въпроси.
Адв.В.: Нямам въпроси.
Пристъпи се към разпит на свидетелката М. Р.:
Свидетелката: На трудов договор ме назначиха в края на 2013 г. в „**“, тъй като
аз учех през това време и просто бях назначена там. Вече от 2016 г. бях назначена във
„**“ООД. Там Д. Р., Е. П. и А. Н. бяха съдружници. Аз започнах в счетоводството и се
учех, давах документи, връщах документи. После решиха да се разделят. Д. имаше нает
офис на фирмата, която беше в кв. Изток и някои документи бяха там, други в
счетоводната къща.
Свидетелят на въпроси на прокурора: Освен мен счетоводна фирма „***“ – М.
М. се занимаваше със счетоводството на фирмата. Фирмата се занимаваше със
строителство. Моя съпруг реши, че иска да се откаже и съответно се разбра с неговите
съдружници, че беше доста натоварен. При напускането нямаше проблеми.
Свидетелят на въпроси на адв. В.: Всичките, тримата работеха, имаха право да
теглят пари от служебната сметка, бяха равноправни. Имаше разделение в
строителната работа. Д. и А. повече ходеха по обекти, доколкото Е. ходеше да урежда
обекти, ходеше да се среща с бизнес партньори. Дружеството „**“ имаше офис в кв.
Изток, гр. Перник. В офиса се водеше дневник за входяща и изходяща документация,
аз водех този дневник. Спомням си, когато моя съпруг реши да напуска дружеството,
че имаше молба за това. Това беше няколко месеца преди да напусне. Напусна, мисля
че беше края на октомври, началото на ноември. Молбата подаде може би май месец.
Годината беше 2017 г. Молбата за напускане отразих в дневника за входяща
документация. Уведомих А. и Е. за това, правеха се всяка седмица оперативки в офиса.
А. и Е. не проявиха активност по повод молбата, те все бързаха, казваха: „Остави това,
4
после ще видим!“. Беше изготвен междинен счетоводен баланс, подписа го Е., а го
изготви М. от счетоводната къща. Причината, за да се изготви този баланс беше във
връзка с напускането на Д.. Имаше активи, имаше и парични суми, но какви не помня.
Не си спомням да е ставало дума на Д. да му се изплати някакъв дял. При напускането
отидоха заедно при нотариус и подписаха протокол. Това беше края на октомври,
началото на ноември. Дяловете на Д. си ги взеха другите двама. Съдружници във „***“
останаха Е. и А.. Имуществото на „***“ се измерваше в този момент в стотици хиляди
левове. Аз също заедно с Д. напуснах работата си във „***“. Документите се предадоха
в офиса в кв. Изток със служител на счетоводната къща – М., аз и М. Д.. М. Д. също
работеше в този офис, идваше от време на време, тръгваше си. Тя нямаше трудов
договор, тя идваше и правеше, изготвяше оферти за фирмата за участие в конкурси. Тя
беше близка с Е.. Не зная каква му е, мисля че живеят заедно. Самия приемо-
предавателен протокол го изготви тя, диктуваше й служителката от счетоводната къща
какво да пише. Дружеството имаше в сметка в ***, имаше в** и в ***, като основно
работеше със сметката в**. Е. искаше да се открие сметка в **, след това в***. Мисля,
че тримата откриха сметката в **. Мисля, че тримата знаеха за откриването на тази
сметка. Виждала съм Е. да прави справка от тази сметка. Когато започна делото,
дойдох тук в съда с Д. да искаме документите по делото, снимахме документи и видях,
че това, което съда е изискал по справка от ***, и това което са представили от „***“,
видях че има разлика. Е. е казал, че не знае за такава сметка, но видно от извлечението
е, че е теглил от тази сметка. Правили сме нотариални заверки на някои документи.
Причината беше да не се злоупотреби след това. Говорили сме си да не го измамят след
това с дяловете, да си вземе това, което му се полага. Те вечно бързаха и казаха, че ще
видят. Между тримата не са водени разговори за това какво му се полага на Д..
Прокурорът: Нямам повече въпроси.
Адв.В.: Нямам въпроси.
Пристъпи към разпит на свидетеля А. С..
Свидетелят: С Е. и Д. се познаваме от фирмата, в която работехме дълги години,
бяхме приятели. Д. ми беше най-добрия приятел. Един ден те ми се обадиха и ме
поканиха да взема участие във фирма, която те са създали – „**“, собственик беше
формално майката на Д. – С. Г.. Поканиха ме и аз приех радушно идеята. Те имаха два
багера, фирмата се занимаваше с отдаване на тази механизация под наем. Известно
време прекарахме по този начин, обема и оборота нарастваше. След като видяхме
нещата, че вървят и решихме в началото на 2016 г. да създадем наша фирма. В
началото на 2017 г. С. ни продаде дяловете си от „ДЕ строй“ и така създадохме
„**“ООД. Фирмата ни вървеше много добре, намирахме обекти без проблеми. Всичко
това до 30.10. 2017 г. Денят си започна нормално, вечерта дойде в офиса Д. и каза, че
приключва да работи с нас, подхвърли една молба за напускане. Аз поисках обяснения,
5
той беше безмълвен и си излезе, аз тичах по тротоара след него. М. беше с него, тя е
била счетоводителка още от „**“. Искахме да бъдем един добър колектив, взехме си
офис под наем в кв. Изток, но нещата не се осъществиха. На следващия ден се свързах
с Д. и поисках разговор, защото нещата не могат да се случат по този начин, има и
законов ред. Той каза, че ще подготви документи, беше уредил и нотариус. Протокола
беше готов на 01.11.2017 г., на 02.11.2017 г. подписахме пред нотариус. Уговорката
беше като минем пред нотариус, да отидем в офиса, за да оформим описа, аз
присъствах там. Направи се опис за прилагане на документацията, аз подписах
обходния опис. След като стана това нещо, след като ние направихме инвентаризация,
установихме липса на машини, механизация. Беше продадена на друга фирма, която е
основана няколко дни преди това. Видяхме и фактурата, която беше напечатана на
компютър, а нашите бяха на кочан. Видяхме, че парите за тези машини са преведени в
**. Ние не работехме с тази банка, ние работехме с ** и **. Видяхме, че парите са
преведени по банков път и на следващия ден изтеглени на ръка от Д., видяхме че тези
пари не са внесени по сметка на „**“. Постави ни в доста тежко положение, имахме
договори с контрагенти, положението беше плачевно след тази ситуация. Не е имало
никакви индикации, че Д. иска да напуска, до този ден отношенията ни бяха
перфектни, нямам обяснение. Преди това не е постъпвала молба, това което видях
беше молбата от 30.10.2017 г. След това видях, че е имало молба от май месец, но в
дневника я нямаше също, за да се провери как е вписана и т.н.
Свидетелят на въпроси на прокурора: Сключихме договор за счетоводство с
фирмата на М. М., която да консултира и да помага на М.. „**“ работеше с
механизацията, с която разполагаше. Ние имахме неизпълнени ангажименти след като
се оказахме без машини. „**“ никога не е имала нужда от допълнителни парични
средства, за да продава машини, продажбата ни беше изненадваща. Машините бяха
мини челен товарач, Бобкат, влекач, ремарке, самосвал Мерцедес с ремарке за него.
Ние по договор работехме заедно и поотделно, нямахме никакви ограничения, бяхме
равноправни. Установихме, че през последния месец Д. беше теглил по-дребни суми,
на обща стойност около 30 000 лв. Дейността по ръководенето на обектите беше между
мен и Д., това важи и за Е. П.. С оглед на това, че Е. е бил директор на голяма
строителна фирма, на него се падаше задачата да намира обекти. Дружеството винаги
излизаше на печалба, никога не е имало нужда от парични средства.
Свидетелят на въпроси на адв. В.: Под „те“, визирам Д. и Е.. Относно „**“ не
знаех кой стои зад нея. В самото начало, когато ме поканиха, 2014 г. се събрахме в
къщата на Е. и ми обясниха. Мисля, че фирмата е създадена 2010 г. Е. работеше тогава
като директор в „**“. Аз през 2010 г. започнах работа също в „**“ като технически
ръководител. Фирмата „**“ беше на майката на Д.. Когато ме поканиха, те ми
обясниха, че през тези години, когато са работели, са събрали някакви средства. Това
го зная от Д. и Е., тъй като те бяха лицата в „**“, името идва от първите букви на
6
имената им. Събрали са от началото някакви пари, мисля че на лизинг са ги взели
машините. Не мога да кажа колко са стрували тогава, най-вероятно десетки хиляди
левове. Информацията ми беше, че са дали по около 20 000 лв. Това съм чул от
двамата, аз се включих с 15 000 лв. И Д. и Е. бяха неформално във фирмата. Е.
намираше работа на машините. Предполагам, че след като е бил директор на фирма,
имало е обекти и когато има нужда от работа за тези машини са правели запитване и са
получавали оферти и наемали фирмата. „***“ е сключвали договори с „***“. Е.
намираше работа с дейността си в „**“. Не съм чувал кой, от къде е взел парите, мога
да говоря за себе си. Изтеглих кредит от ОББ и парите ги предадох в къщата на Д. на
самия него. Като се включих, “**“ разполагахме с двата комбинирани багера. С парите,
които аз дадох, беше идеята да се купи мини челен товарач. В повечето случаи Е.
намираше обекти. Във „**“ сме изпълнили стотици обекти. Това са вертикални
планировки с *** извършване на улични кръпки с фирми, които имаха договори за
това. Нашите обекти не са толкова големи, 80% от обектите са били с негово
съдействие, на Е.. Работили сме с „**“, с Г. Г., фирма ** в кв.Надежда в гр. София. Е.
се познаваше със собствениците. Също и с фирма ** сме работили. Случвало се е Д. да
осигурява обекти, аз също. Обърнете се към която и да е фирма и всеки ще ви каже
какво е правил Е.. Обектите са десетки, стотици даже. Според мен не е истина, мисля
че това е някаква формалност. Подписах това, че Д. е подал молба през май месец,
беше само някаква формалност. В периода от м. май 2017 г. до 02.11.2017 г. не съм бил
уведомяван за желанието на Д. да напусне дружеството. Имали сме общи събрания и
никога не е било записвано в дневния ред желанието на Д. да напусне. Събрания
имаше през м.юни, август имаше. След 02.11 направихме инвентаризация. Преди
подписването пред нотариус, не правихме консултация с юрист. Беше голям хаос, не
знаех къде се намирам. Към 02.11 активите на „**“ трябва се провери, има счетоводна
документация, трябва да се провери, нямам спомен, десетки със сигурност, стотици,
твърде е възможно. Точно в тези два - три дни много неща се коментираха, опитвах се
да се свържа с Д., но конкретно какво му се полага щеше да се разбере с времето. По
това време, по – точно имахме пасиви, ние теглихме кредити след неговото напускане.
През лятото на 2017 г. е възможно да е изготвян междинен счетоводен баланс, не ми
беше силната страна, в този ред на мисли, за да се види какви са активите на Д., но до
мен не е достигала информация за напускането на Д.. Защо да не подпиша пред
нотариуса? За мен беше формалност. Дружеството имаше сметка в **, след това видях,
че има открита сметка в **. За сметката в А. разбрах като ни бяха предадени
документите. Това е, на 02.11.2017 г. разбрах за нея след като ни бяха предадени
документите в офиса, това стана след нотариуса. С Е. никога не сме коментирали за
тази сметка. Спомням си, че заявих, че за тази сметка съм разбрал на 02.11.2017 г. Тези
неща с Е. не съм коментирал, това съм категоричен. Нямам информация Е. да е знаел.
Адв. В.: Моля да предявите на свидетеля лист 144 и лист 134 от досъдебното
7
производство, т.І-ви.
Прокурорът: Не разбирам целта на искането.
Адв. В.: Искането ми е свързано с това, че от тези документи са видни лицата,
които са имали спесимен за боравене с тези сметки.
Прокурорът: Не възразявам.
След съвещание съдът намери, че няма процесуални пречки да се уважи
направеното искане, и с оглед становището на прокуратурата, че не възразява
ОПРЕДЕЛИ:
Предявява на свидетеля находящия се на лист 134 от том първи от досъдебното
производство документ, както и находящия се на лист 144 от тома първи от
досъдебното производство спесимен на Е. П..
Свидетелят на въпроси на адв. В.: На 02.11.2017 г. Е. не ми е споделял за
сметката в **. Когато подписвахме документи на 02.11.2017 г. Е. не ми е споделял, че
има спесимен за тази сметка в **. Когато Д. подписва документите пред нотариуса,
възможно е да е отразено, че Д. се освобождава от отговорност. Тогава бях в тежко
състояние, никой не ме е насилвал да подписвам тези неща. Условието беше да
подпишем документите, изготвени от Д. и после да отидем в офиса, натиск не е имало.
М. Д. беше приятелка на Е., работеше към офиса, изготвяше оферти. Мисля, че нямаше
договор с „***“, работеше на доброволни начала. Аз присъствах, тя беше там също, не
мога да се сетя кой пишеше протокола. Бяхме аз, М., М. и представител на
счетоводството и един човек, който се представи като лична охрана. Не си спомням
кой точно правеше описа. Условие беше Д. да подготви необходимите документи като
след подписване на документите при нотариуса, след това да отидем в офиса за
предаване на цялата документация на фирмата по опис. Като купих дяловете от
майката на Д., платих сумата, която е записана в договора, нямам спомен каква. Когато
Д. прехвърли своите дялове, платихме това, което е записано, платихме на ръка, няма
документ. Бяхме в такова положение и правехме това, което смятахме, че е
необходимо, а дали е правилно, не съм мислил.
Пристъпи към разпит на свидетеля Е. П..
Свидетелят: С Д. се познаваме много отдавна, около от 2005 г. Работех в пътно-
строителна фирма, работех директор производство там, а той дойде да кандидатства за
работа при нас. Взех го и стана технически ръководител. Не беше женен, нямаше
никакъв опит. Имали сме разговори с него във връзка с някаква идея за наш бизнес.
Може би 2 години след като постъпи на работа, решихме да си направим наш бизнес,
тъй като работехме на трудови договори коментирахме представител на фирмата да е
друго лице. Той предложи това лице да е майка му. И така се разбрахме, че ще
създадем фирма, в която де факто лицето ще е майка му, а ние ще я движим. За да
8
създадем тази фирма, бяхме решили да закупим един комбиниран багер. Да го
закупим е силно казано, по-скоро лизинговахме този багер. Той беше втора употреба,
като с Д. се разбрахме първоначалната вноска да я покрием ние, с наши средства.
Доколкото си спомням мисля че събрахме по 15 000 лв. и това беше първоначална
вноска, и след това създадохме лизинг, помолихме колеги с повече история на фирмите
да станат гарант за нас, те станаха гарант и по този начин реализирахме сделката, и
този багер започнахме да даваме под наем. По този начин тръгна нашият бизнес.
Постепенно постепенно този багер се изплати. След това закупихме още един багер с
парите, които се генерираха в банковата сметка на фирмата, т.е. не сме влагали повече
пари, това което спечелихме от първия багер отиде за първоначална вноска и
лизинговахме втори багер. Фирмата тогава се занимаваше само с даване техника под
наем, тъй като имахме много работа във фирмата, в която имахме трудови договори,
почти не сме обръщали никакво внимание всъщност на тази дейност на фирмата,
просто то се получаваше от само себе си. Аз имах контакти, имах възможност,
намирахме работа на тези багери. Постепенно, постепенно започна да ни се заражда в
главата да напуснем работа и да се занимаваме само с нашата фирма. Преди да
направим тази фирма, направихме и други покупки за фирмата като техника и през
цялото време, през което сме обсъждали многократно начина, по който да се
развиваме, какво да правим, всъщност на мен лично, идеята ми беше да приобщим още
хора, защото хората са по-важни от машините. А. също работеше във фирмата като
технически ръководител, той започна малко по-късно от Д.. Един ден се срещнах с Д. и
предложих да предложим на Сашо да стане съдружник в нашата фирма, в смисъл
такъв, да го привлечем във фирмата като потенциал. Д. се съгласи. Общо взето се
обединихме в идеята, тъй като не сме вложили от нас кой знае какво, за да създадем
тази фирма и тя да генерира някакви пари, а пък и А. нямаше кой знае каква финансова
възможност и му предложихме да даде толкова, колкото и ние сме дали - 15000 лв.
като първоначална вноска, за да влезне във фирмата, за да бъде всичко коректно.
Предложихме му да даде 15000 лв. и да стане съдружник в нашата фирма. Той се
съгласи, даде 15000 лв. Идеята беше да се закупи още една техника в тази фирма, така
че след като обърнем 100 % внимание на тази дейност, да има повече техника. Тогава
закупихме Бобкат, пак на лизинг. Решихме да опитаме и други дейности освен
отдаване на техника под наем. Започнахме да правим някои обекти, примерно, когато
някоя по-голяма фирма или тази, в която работехме ние отиваше на някой малък обект,
към който нямаше интерес, ние всъщност го изпълнявахме с „**“. Видяхме, че се
получават нещата и решихме да напуснем фирмата, в която работим. Това стана може
би 2015 г., като през 2016 г. се реализира. Създадохме фирмата „***“ ООД с
прехвърляне на дяловете от „**“. Не сме имали проблеми от майката на Д. да ни я
прехвърли. Тя ни продаде дяловете, разпределихме ги по равно, мисля, че тогава на
Сашо бяха малко по-малко дяловете, но може би така се е получило, не преднамерено.
9
Идеята беше да управляваме фирмата заедно и поотделно, но не се получи, може би
сме били прекалено наивни. Така сключихме договора при адвоката, че да управляваме
фирмата заедно и поотделно. Напуснахме работа и започнахме да обръщаме внимание
само на нашия бизнес. Общо взето разпределението на работата, всички работехме,
тъй като аз съм работил като технически ръководител в бившата ми фирма, всички
работехме всичко, като предимно аз, тъй като имах повече контакти и съм работил с
много строителни фирми, намирах работа на фирмата. Говорих с мои партньори,
колеги бивши, те ни даваха работа, намирах работа, и когато например кажем Д. и
Сашо поради някаква причина не можеха да смогват се намесвах аз и ръководех
определени обекти. Нещата потръгнаха много добре, имахме печалба, закупихме още
техника, закупихме бусчета да си придвижваме хората, назначихме хора, закупихме
влекач, закупихме ремарке, закупихме асфалтополагаща машина и така сключихме
договори за строително монтажни дейности. Сключихме договори, изпълнихме ги и
получихме пари, видяхме, че нещата се получават. Не сме имали пререкания и
препирни. Водели сме оперативки, на които не всички са били съгласни да се закупи
или не някаква техника, но не сме спорили, не сме влизали в кавги и спорове. Нещата
си вървяха добре докато в един момент, към края на 2017 г., ние правехме оперативки.
Събрахме се в офиса вечерта и Д. заяви, че не иска повече да работи с нас. Още по
времето на фирмата „**“ Д. се ожени за М. и тя учеше или започна да учи
„счетоводство и контрол“ и решихме, в края на краищата, ние си я приемаме като част
от нашия екип, че тя ще ръководи счетоводството на фирмата. Преди това имахме
счетоводна фирма, на която разчитахме да води счетоводството. М. беше назначена на
трудов договор. Тъй като не се чувстваше сигурна, счетоводната компания й помагаше.
Впоследствие решихме да сменим счетоводната компания, сменихме я. Не мога да си
спомня това кога стана, дали когато „**“ беше направена, може би да. Сменихме
счетоводната компания с идеята още малко да й се окаже съдействие, за да може да
влезе в час в нещата, но през цялото време тя си водеше счетоводството, тя оформяше
документите, документацията беше при нея. Аз и С. не сме се занимавали
документално с нещата, не сме правили преводи. На съответната дата, Д. дойде и каза,
че повече не иска да работи с нас, чувствал се обиден, стана и си излезе. Оттогава
комуникация с него не съм имал. Тогава като съдружник го видях за предпоследен път,
с него беше и М.. Цялата ни среща беше за около 1 минута, при положение, че същия
ден се видяхме в гаража, говорихме с работниците, разпределихме работата,
изпратихме ги на работа, всеки си пое своите ангажименти и вечерта се случи това.
След което зная, С. пое ангажимента да му се обади, аз не съм се обаждал на Д.. С.
между другото изхвърча след него да го гони, защото това е сериозно нещо, не можеш
само да кажеш не ми се работи с вас и да напуснеш фирмата. Трябваше да се знае как
ще се продължи от тук натам. Когато една фирма работи, има сключени договори,
дължи тяхното изпълнение. Ние работехме заедно и поотделно. Доколкото зная Д. не е
10
обърнал внимание на С.. На следващия или по-следващия ден Д. беше вдигнал
телефона на С. и казал, че ще подготви всички документи и ще си продаде дяловете от
фирмата. Д. беше подготвил някакви документи и беше казал на С., че тези документи,
които е подготвил, това ще са документите, които ще разпишем, ако искаме да продаде
дяловете от фирмата си. Общото събрание, ако мога така да го нарека, се проведе пред
нотариуса. Д. избра нотариуса, Д. подготви документите, донесе документите, никаква
комуникация не можа да протече между нас. Подписахме документите и той си
продаде дяловете от фирмата, като условията, неговите, които той постави бяха такива
да отидем пред нотариуса, подписваме документите и след това той ни дава
документите. Документите по някаква причина не стояха в офиса, въпреки че
многократно съм молил и Д. и М., тези документи, счетоводните да стоят в офиса на
фирмата. Д. каза, че когато си продаде дяловете, тогава М. ще предаде документите.
Бяха организирали предаването на документите по следния начин: В присъствието на
счетоводителя от счетоводната къща, който помагаше на М., той беше помолен да
дойде при предаване на документите. Ние подписахме документите пред нотариуса и
Д. и М., не си спомням точно, или само М. отиде в офиса и донесе документите и
започна предаване на документи. Тук е момента за намесване на моята приятелка, с
която не сме женени, която също присъстваше на предаването, тъй като тя имаше и
отношение и опит при подготвяне на офертите на самата фирма. Помолих я да отиде в
офиса, защото аз имах работа и да види какво ни предават, тъй като аз имам много
бегло понятие от такива документи, не че тя е счетоводител, но тя повече разбираше от
документи от мен. Аз бях организатор, мениджър, не съм се занимавал с документи.
Документите бяха предадени и прегледани. Тогава помолихме счетоводната къща да
ни помогне и общо взето, тогава се оказа, че щетите във фирмата, както мога аз да ги
определя, са гигантски. Оказа се, че са продадени машините на фирмата, голяма част.
Оказа се, че е създадена една друга фирма, малко преди тази цялата суматоха, мисля че
фирма „А. “. Създадена е преди няколко дена, купила е машините, след това се оказа,
че тя е продала машините на майката на Д.. Оказа се, че фирмата няма нищо общо със
строителството, не зная от къде й е дошла тази идея. Оказа се, че парите от продажбата
на машините не са в нашата фирма. Проверихме дали нещо не е разплатено с тях, не са
вкарани в каса или нещо от сорта. Оказа се, че парите са изчезнали. Оказа се, че от
банковата сметка на фирмата последния месец или по-скоро няколко дена преди
случката с Д., той е изтеглил сума пари, за което няма оправдание. След консултация
със счетоводството се оказа, че трябва да платим и ДДС върху тази сделка. Затова
трябваше да изтеглим кредит, защото сумата не беше малка. Оказахме се в една много
сложна ситуация, дължахме много пари, имахме и да прибираме пари, но беше трудно.
Освен тези финансови проблеми, фирмата изпита много технически проблеми заради
липсата на техника. Във фирмата остана един багер, най-стария багер, остана една
асфалтополагаща машина, която беше лизингова, малкогабаритна техника и две
11
камиончета. Другите машини бяха продадени. Изпитахме невероятно затруднение да
изпълняваме работата, която ни предстоеше. Успяхме да спасим фирмата с много труд
и усилия. Нямаше как да приключим фирмата, трябваше да си изпълняваме договори.
Необяснимо е за мен как всъщност се случиха тези неща, тъй като по никакъв начин и
повод М. и Д. не са показали, че не искат да работим заедно и не мога да си обясни
защо по този начин може да се напусне една фирма. Зная, че има законова процедура,
по която това може да стане. За мен е ясно, че цялата тази работа е била планирана,
консултирана, не напразно машините не отиват направо при Д. веднага, а в друга
фирма. Както казах майката на Д. е просто едно фиктивно лице, няма никакъв опит в
строителството, няма никакво понятие как се работи това нещо, не знае как се работи с
тези машини. Ясно е, че проформа тези машини са отишли при нея, но с тях работи Д.
Р.. За да създадеш една фирма малко преди това, тя да купи някакви машини, след това
тези машини да отидат при тях, някакви пари да платят в банкова сметка, която е
създадена два дена преди това от Д. Р., издадена е фактура, която няма нищо общо с
всичките фактури, които са издавани и по времето на „**“ и по времето на **“ в
кочани, явно показва, че са се опитвали всячески да прикрият това, което са направили
и явно са успели да направят. Ще повторя обстоятелства, които са странни. Всички
фактури дотогава са издавани на кочан и изведнъж се появява една фактура, издадена
на компютър.
Свидетелят на въпроси на прокурора: В началото тръгнахме много хаотично, не
се отчитахме изобщо. Извадихме си банкови карти и всеки имаше карта от фирмената
сметка. Когато се налагаше на обект да се закупи нещо, който е там теглеше парите, за
да купи каквото е необходимо. След това решихме да създадем вътрешна отчетност, да
пишем протоколи, които са със свободен текст с приложени касови бележки и в края
на месеца се виждаше кой колко е харчил. Като се бяхме разбрали да се правят през
месеца и накрая да се предават на М., цялата административна работа беше на М.. Д.
като цяло се бавеше с тези документи, което беше и причина за някакъв спор. Според
мен тогава начина, по който тръгнахме беше грешен и аз настоявах да се предават тези
отчети навреме, за да се махне евентуално съмнение за злоупотреба с фирмени пари.
Специално Д. се бавеше много, все имаше оправдания, така или иначе това нещо не се
реализира. Тези протоколи започнахме да ги правим 4-5 месеца преди да се случи това
нещо. Не е имало необходимост техниката да бъде продадена. Фирмата беше на
положителен финансов резултат, имаше добра печалба, по-скоро имаше нужда от
закупуване на допълнителна техника. Финансова причина да се продаде техниката
нямаше, защото тази техника работеше непрекъснато. Тази техника е продадена на
стойност силно занижена, тя струва много повече пари, правихме оценки при
специализирани фирми, които прилагахме в сигналите, и се оказа, че техниката е
продадена на занижени цени. Тази оценка също е занижена, реално тази техника ние
имахме да я продавахме, ние също щяхме да я продадем за много повече пари.
12
Свидетелят на въпроси на адв. В.: Когато се създаде „**“ работех в „**“ като
директор производство, занимавах се с производството на фирмата. Първите 15000 лв.
предадох на Д. на ръка. Не мога да си спомня дали бяха 10 000 лв. или 15 000 лв., вече
не мога да си спомня. Направих голяма грешка да не искам документ, просто имахме
си доверие. Първият багер в „**“ беше на стойност около 70-80 000 лв., трудно ми е да
си спомня. Ние купихме багера на лизинг, това беше първоначалната вноска, беше
около 30 000 лв. тази първоначална вноска. Първоначалната вноска формално е
направена от майката на Д.. Д. не е споделял с мен да е ипотекирал имот. Багера
работеше в „**“, но аз не съм сключвал договори. Аз работех като директор
производство в „**“, т.е. не съм финансов директор, не сключвах договори. Аз вземах
решението багер от „**“ да бъде наеман от „**“. Не съм получавал средства от „**“,
когато бях директор на „**“. Бяхме се разбрали да пазим всичко във фирмата, за да
придобие повече активи. Когато майката на Д. ми прехвърли фирмата, платих пари,
записано е в договора за прехвърляне, не мога да се сетя колко. Създаде се договор за
покупко-продажба, в който е записана сумата. След създаването на „**“, моето
работно място беше навсякъде. Нямах бюро, на което да седя. По принцип всички
работехме по обектите като технически ръководители, като моя процент в това
отношение е бил по-малък, защото договарях обекти. Всички работехме наравно с
работниците, когато се налагаше. Аз също съм работил наравно с тях. Мога да посоча
много хора, Т., Р., който е валякчия, мога да посоча много работници, които все още
работят в нашата фирма, може да попитате и работници, които не работят в нашата
фирма. По принцип и в „**“ съм работил наравно с хората, когато се е налагало с
лопата. Мога да посоча обекти. Например в гр. София, тя е разпределена на няколко
зони. Във всяка зона има определени фирми. В зоната на ПСД имахме работа, и в
зоната на А. също, аз осигурих тази работа, аз се срещнах с представителите на
собствениците на фирмите, те ни гласуваха доверие и така започнахме. Освен това съм
водил разгори и с други фирми, с които преди това съм работил. Друг обект е с ЕТ“
**“ в Т.. Започнахме 2016 г. През 2017 г. имахме също обекти. Да не казвам голяма
дума, но 99 % от обектите съм осигурил аз. Направихме и един ** в гр.Самоков с „**“,
направихме и Токуда, направихме на една френска фирма каналите, правихме
възстановяване. За желанието на Д. да напусне фирмата разбрах, когато дойде вечерта
с М. в офиса и каза, че не иска повече да работи, мисля че това беше към края на 10-ти
месец, на месец октомври 2017 г. Това беше два - три дни преди нотариуса.
Адв. В.: Г-н съдия, моля Ви да предявите на свидетеля документ на лист 108 от
том първи на досъдебното производство, както и документ на лист 110 от том първи на
досъдебното производство, както и документите на листове 113, 114, 115 от том първи
на досъдебното производство.
Прокурорът: Не разбрах причината.
13
Адв. В.: Това са документи представени от свидетеля в досъдебното
производство.
Прокурорът: Не възразявам.
Съдът намира че следва да бъдат предявени посочените от защитата документи,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Предявява на свидетеля документ на лист 108 от том първи на досъдебното
производство, както и документ на лист 110 от том първи на досъдебното
производство, както и документите на листове 113, 114, 115 от том първи на
досъдебното производство.
Свидетелят на въпроси на адв. В.: Не съм виждал такова известие. Известието от
15.05.2017 г. не съм го виждал докато Д. предаде документите. Видях го, когато
предаваха документите, мисля че беше подхвърлено в документите. Предаването на
документите се случи след нотариуса. Неговото известие не мога да си спомня кога
съм го видял за първи път, категорично не съм го видял на 15.05.2017 г. Видях го за
първи път като предаваше документите, имаше един хвърчащ лист, подписан от Д..
Мисля, че първото нещо съм видял, а второто, което ми показахте, сега за първи път го
виждам. Това първото е някаква молба от 15-ти. Това за Общото събрание не съм го
виждал. Сигурно съм го виждал на по-късен етап, след като са предадени документите.
На 15-ти е абсурдно да съм го виждал. Не съм имал никаква мисъл, че Д. иска да
напусне, камо или да има искане, писмено. М. водеше дневника за входящи номера,
защото ми показахте номера, входящ на дневника, който така и не съм видял този
дневник за входящи номера. Даже мисля, че не ни го предадоха този дневник за
входящи номера. Съгласно протокола, подписан от М.. Видях го протокола пред
нотариуса и си помислих, че е нещо нормално, част от процедурата. Документите бяха
подготвени от Д. и беше казано, че иска да се подпише в противен случай нямаше да
предаде документите. Той каза категорично, че той ще състави документите при негов
адвокат и тези документи ни бяха предоставени за подпис. Ако трябва да говорим за
принуда, някой да ти опре пистолет в челото и да ти каже да го подпишеш, такова
нещо не е имало. В крайна сметка аз счетох това нещо като нещо нормално, което
трябва да се случи, не съм юрист. Аз не съм видял такава молба преди подписването на
документите. Ако бях знаел такова нещо, щяхме да се разделим по различен начин, по
нормалния начин. За мен нормалния начин е, когато се разделят съдружници, да седнат
и да се разберат по законовия начин за дяловете. Не го направихме, защото до този
момент не сме знаели, че Д. е искал да напусне фирмата. Моя подпис го има на
документа, с който Д. ми е продал неговия дял. Този документ се подписа заедно с
документа, с който Д. продава неговите дружествени дялове, подписахме ги заедно и
бяха изготвени от него. Този документ не съм виждал и не съм знаел, че Д. по някакъв
14
начин е искал да напусне. Като подписвах протокола от Общото събрание, знаех че
подписвам протокол от Общо събрание. За първи път разбрах, че Д. е продал активи от
фирмата, мисля че беше следващия или по-следващия ден. Когато се предаваха тези
документи в офиса, имах някаква друга работа и не присъствах на това предаване.
Тогава разбрах от документите от договора, който той ни предаде, след подписването
пред нотариуса. След подписването при нотариуса разбрах, че средствата от
продажбата на тази механизация са постъпили в Асет Банк и са изтеглени от Д..
Разбрах за това след подписване на документите. Разбрах за тази сметка, когато Д. и М.
дойдоха да ни съобщят, че напускат дружеството, и мисля, не съм много сигурен,
мисля че М. подметна: „Вижте си сметката в ***“. Имам някакъв такъв спомен.
Подметна на излизане „Вижте си сметката в ***“. Това беше преди 02.11.2017 г., като
дойдоха в офиса да ни уведомят, че приключват дейността. Това беше преди
подписването на документите при нотариуса. Често да Ви кажа, не мислех нищо да
правя, но на следващия ден, спрямо този, който те казаха, че напускат, отидох в ** и
установих, че в сметката има някакви 300 лв., в някакъв порядък, и ги изтеглих. Бях
нервиран, че има сметка, за която не зная и е създадена по някакъв начин. Отидох там
и помолих да проверят дали имаме сметка или нямаме сметка и се наложи да направят
справка и да ми направят спесимен. Поисках всякакви справки, попитах дали има пари
в банковата сметка, поисках да изтегля тези пари от банковата сметка, които имаше и
помолих да направят справка за движението по сметка и ми направиха.
Адв. В.: Моля да бъде предявено на господина лист 134 от том първи на
досъдебното производство, както и документ на лист 144 от том първи на досъдебното
производство.
Прокурорът: Не възразявам.
Съдът намира че следва да бъдат предявени посочените от защитата документи,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Предявява на свидетеля документи, находящи се на лист 134 от том първи на
досъдебното производство, както и документ на лист 144 от том първи на досъдебното
производство.
Свидетелят: Това не е справката, която ми направиха в**. Това теглене съм го
направил аз на 31.10.2017 г. - не знаех, че два дена преди това Д. е изтеглил пари. Не
съм правил справка, когато си направих спесимен. От банката ми казаха, че има 330 лв.
Нямах пари в себе си, трябваха ми и ги изтеглих. Фразата, под която съм се подписал в
протокола от Общото събрание, че освобождавам Д. от отговорност, нищо не означава.
Не съм водил разговор с М. за молбата Д. да напусне. През лятото на 2017 г. е съставян
междинен счетоводен баланс на „**“, положил съм подпис под него. Този баланс не
зная от кого е изготвен, предполагам от М., най – вероятно в счетоводството. На мен
15
този баланс ми го поднесе М.. Не ми беше съобщено, че е направен, за да се изчислят
активите за дела на напускащия съдружник. Беше ми обяснено защо е направен,
обикновено сме правили такива баланси за лизинговите фирми. Сигурен съм, че М. ми
е дала този баланс, в офиса ми го даде. Не мога да обясня защо моята приятелка е
описвала документацията, идеята беше тя да присъства като човек, на когото имам
доверие. Не зная чия е била идеята тя да пише протокола, не беше такава идеята.
Дневника за входяща кореспонденция липсваше и молбата от 15.05.2017 г. също, а
мисля че е важен документ. На изготвянето на приемо-предавателния протокол
присъстваше представител на счетоводството, присъстваше М..
Свидетелят на въпроси на съда: Не е реално проведено Общото събрание на
01.11.2017 г. Направо се срещнахме пред нотариуса на 02.11.2017 г. Дружествените
договори с дата 31.10.2017 г. ги видях, когато бях пред нотариуса. За финансовото
състояние на дружеството не мога да отговоря. Мога да Ви кажа активите като
машини. Подписал съм баланса на юнашко доверие към хората, с които работех. Моята
преценка на Д. се полагаше 1/3 от фирмата. Не мога да коментирам, не съм юрист, не
зная как се теглят активи на фирмата, просто ей така.
Пристъпи се към разпит на свидетеля П. А..
Беше доста отдавна. Имах възможност да взема обект за пътно строителство.
Купих техника, машини – багерче, бобкатче, ремарке, бус. Познаваме се с жената на
Д.. Тя сподели, че той ще продава техника. Един месец помислих, бяха ми обещали да
ми дадат обект за строеж на път. Аз закупих техниката от него. Оставих я на един
паркинг и чаках да ми дадат работа. Постоя още малко техниката. Доста работи за
смяна имаше по тази техника. Чаках да започна работа, защото са вложени пари на
заем, трябва да ги връщам. Мина време и се свърза с мен майката на Д.. Тя ми се
помоли, ако не ползвам техниката да й я продам. Помислих малко, вместо да влагам
още пари за ремонти, дали да не я продам. Майка му се разплака и аз й ги продадох с
някаква горница, около 7, 8, 10 000 лв. горница. Машините се продадоха пред
нотариус, платил съм си данъците, няма нищо незаконно от това. С хората, които ми
дадоха пари на заем, те ми дадоха около по 10 000 лв., имах договори, всичко е
редовно. Имаше вещо лице, провери договорите, банкови сметки, всичко от – до.
Купил съм тези машини, продал съм ги и имам печалба. Когато купих тези машини,
открих фирма, за да почна работа. Фирмата се казваше „**“. Мисля, че техниката беше
за около 140000 лв., не мога да се сетя колко време преди закупуване на техниката
открих фирмата. И досега се занимавам със строителство, довършителни работи по
апартаменти и т.н. Не се занимавам с пътно строителство. Отделно имам друга фирма в
Гигинци, където се занимавам с животни.
Адв. В.: Моля вещите лица да бъдат разпитани след разпита на св. М..
Прокурорът: Не се противопоставям.
16
Съдебното заседание приключи в 14.10 часа. Страните се уведомиха отново за
следващото съдебно заседание, което е насрочено за 08.11.2022 г., от 10.00 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17