Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ
ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Павлина
Петрова и в присъствието на прокурор Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали,
като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД
№128/2021 г. по описа на АС - Кърджали, и
за да се
произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от зам.
директора на ТД на НАП-Пловдив, чрез пълномощник, срещу Решение №59/02.08.2021 г., постановено по анд №
616/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Касаторът намира за неправилен извода на районния съд, че
посочените като нарушени норми на чл.124, ал.5 и чл.78, ал.2 и ал.3 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, съдържат две самостоятелни
задължения, неизпълнението на които реализира състава на две отделни нарушения.
В тази връзка
сочи, че в двете норми са описани всички изисквания към получателите на
кредитни известия, респ. не е налице неяснота относно елементите на
нарушението. Счита също, че времето на получаване на кредитното известие, не е
елемент от фактическия състав на деянието, както и че не са налице
доказателства за по-късно получаване на кредитното известие. Излага доводи за наличие на предпоставките за
налагане на санкцията по чл.182, ал.2 от ЗДДС. Иска отмяна на оспореното решение на районния съд и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът
по касация – „Централ” ЕООД, ***, в приложено по делото писмено
становище, намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно, по
изложените в него съображения. Претендира направените по делото разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение
на РС-Кърджали за правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С оспореното Решение №59/02.08.2021
г., постановено по анд № 616/2021 г. по описа на Районен съд
– Кърджали, е отменено Наказателно постановление № 558022- F565677/28.01.2021 г.,
изд.от зам.директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС, на „Централ” ЕООД, *** е наложена имуществена
санкция в размер на 1 322.33 лв., за нарушение на чл.124, ал.5, вр. с ал.1, т.1, вр.с чл.78, ал.2
и ал.3 и чл.115, ал.1 и ал.3 от ЗДДС. С горното решение е осъдена ТД на НАП –
Пловдив, да заплати на „Централ” ЕООД, *** ЕИК ***,
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
За да постанови решението
си, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничило правото на защита на санкционираното дружество. Прието е, че
посочените от наказващия орган разпоредби на чл.124, ал.5 и на чл.78, ал.2 и
ал.3 от ЗДДС, съдържат две отделни задължения, неизпълнението на които води до
самостоятелни нарушения, за които на дружеството следва да бъдат наложени две
санкции. В тази връзка е прието също, че е налице неяснота между правната
квалификация на деянието и фактическото му описание. По съществото на спора,
съдът е посочил, че нарушението не е доказано, тъй като наказващият орган не е
установил датата на получаване на кредитното известие от санкционираното
дружество. По горните съображения,
формирал извод за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.
Решението е правилно, като
краен резултат.
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС,
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително
издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. С чл.182,
ал.2 ЗДДС, посочен в НП като основание за налагане на санкцията, е предвиден
по-нисък размер на санкцията - 25 на сто от определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 250 лв., при нарушение по ал. 1, когато регистрираното
лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния
период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен. Съгласно
чл.182, ал.1 от ЗДДС, към който препраща ал.2, за реализиране на основния
състав на нарушението, следва регистрираното лице да не е издало данъчен
документ или да не е отразило издадения или получения данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период и това да е довело до
определяне на данъка в по-малък размер.
Правилни
са доводите на районния съд, че получаването на кредитното известие е елемент
от състава на административното нарушение, за извършването на което е
санкционирано дружеството. Правилно е
прието също, че административнонаказващият орган е
следвало да установи датата на получаване на кредитното известие, за да може да
съобрази, дали е било обективно възможно санкционираното дружеството, да го
отрази в отчетните си регистри за конкретния данъчен период – месец 04.2020 г. В разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, изрично се сочи, че
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период,
през който са издадени. Т.е., задължението за включване в съответните дневници
възниква по отношение на получени кредитни известия, а получаването на
кредитното известие е факт, който подлежи
на установяване от административнонаказващия орган. Според
трайната съдебна практика, нарушение на чл.124,
ал.5 от ЗДДС е налице в случаите, в които регистрираното лице е получило
кредитното известие преди изтичане на срока за отразяването му в дневника за
покупки и въпреки това го е отразило след изтичането на този срок. В случая, датата
на получаване на кредитното известие не е била изследвана в хода на административнонаказателното производство, поради което
правилен е изводът на районния съд, за недоказаност на нарушението.
Настоящата
инстанция не споделя доводите на районния съд за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, ограничило правото на защита на санкционираното
дружество. Посочените в АУАН и в НП разпоредби на чл.124, ал.5 и на чл.78, ал.2
и ал.3 от ЗДДС, касаят задължението на
регистрираното лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника за
покупки, а
последното е свързано със задължението за корекция на ползвания данъчен кредит,
поради което не е налице неяснота между правната квалификация на деянието и
фактическото му описание, респ., не е ограничено правото на защита на
санкционираното дружество. Последното обаче, не променя крайния извод за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, тъй като в хода на
административнонаказателното производство не са
събрани категорични доказателства за реализиране състава на нарушението, за
което е наказано регистрираното лице.
По
изложените съображения, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното
в настоящото производство решение – законосъобразно, поради което следва да се остави
в сила.
Въпреки
своевременното искане, по делото няма доказателства за направени от ответника
по касация деловодни разноски в производството пред настоящата инстанция,
поради което такива не следва да се присъждат. Приложеното банково извлечение
от 09.07.2021 г., очевидно касае разноски, сторени в хода на производството
пред районния съд, които са били присъдени с процесното
решение.
Мотивиран така, и на основание
чл.221, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №59/02.08.2021
г., постановено по анд № 616/2021 г. по описа на Районен съд
– Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.