МОТИВИ по НОХД № 30070/14 г. по описа на
РС – МОНТАНА
ПОДСЪДИМИЯТ С.З.Г. е
обвинен в това, че на 15.04.2012 година във вилната зона на гр. Монтана, след
предварителен сговор с Г.Т.Г. xxx и чрез използване на техническо средство/
апарат за рязане на метал с газ/ кислород/ отнели от владението на Б.К.Б. xxx
метална цистерна с вместимост 6 тона с два люка на стойност от 800 лева без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да присвои –престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2 и т. 5 вр с чл. 194 ал. 1 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Т.Г. е обвинен в това, че на 15.04.2012
година във вилната зона на гр. Монтана, след предварителен сговор със С.З.Г. xxx
и чрез използване на техническо средство/ апарат за рязане на метал с газ/
кислород/ отнели от владението на Б.К.Б. xxx метална цистерна с вместимост 6
тона с два люка на стойност от 800 лева без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да присвои – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2 и т. 5 вр
с чл. 194 ал. 1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ поддържа обвиненията, пледирайки
конкретни по вид и размер наказания. Предлага и на двамата подсъдими да бъде
наложено наказание в размер на от по една година лишаване от свобода, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
ПОДСЪДИМИТЕ се
признават за виновни по обвиненията, давайки съгласия при условията на чл. 371,
т. 1 от НПК да не се разпитват свидетелите и вещото лице. При условията на чл. 371,
т. 2 НПК подсъдимите признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и дадоха съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимите, адвокат
Мая Кирилова от АК Монтана, назначен при условията на чл. 372 ал. 2 от НПК пледира
да им бъдат определени наказанията при условията на чл. 58 а ал. 4 от НК- три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на които наказания да бъдат отложени с
изпитателен срок от три години.
Производството се
разви при условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК –
съгласно чл. 371, т. 2 от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете
и огласи, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и вещото лице.
Съдът след като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
Подсъдимите С.З.Г. и
Г.Т. xxx. И двамата са безработни. И двамата към месец април 2012 година не са
осъждани за извършени престъпления от общ характер. Не са осъждани и не им е
налагано и административно наказание по реда на чл. 78а от НК и към момента на
постановяване на присъдата от първоинстанционния съд.
В град Монтана живее
и св. Б.К.Б.. Същият притежава вила във вилната зона на гр. Монтана в близост
до „Гробищен парк”. Във вилното място при използването на вилата семейството на
св. Б. е поставило метална цистерна за съхранение на вода с вместимост от около
6 тона, която да служи за събиране на вода за поливане. Тъй като имат уговорка
с пазачите от гробищния парк да наглеждан и вилното им място, около
великденските празници на 2012 год. на св. Б. му се обаждат пазачите и му
казват, че е извършена кражба на цистерната за поливане, която е била зад
вилата. След като отива на мястото св. Б. установява, че цистерната е
открадната, като е влачена и преобръщана и по земята личат следи до някъде, след
което явно е натоварена на нещо. Във връзка с извършената кражба сигнализира в
полицията.
При разследването на
досъдебното производство е установено, че на 15.04.2012 год. двамата подсъдими Г.
и Г. минавайки около вилата на св. Б. виждат металната цистерна, като се
уговарят да откраднат същата и в последствие да я нарежат и продадат за
отпадъчно желязо на изкупвателен пункт. Същата вечер подс. Г. отива при Е. Н. Д.,
като иска Д. да му даде каруцата и коня си, тъй като трябва да изхвърли някакъв
боклук. След като получава каруцата и коня, подс. Г. заедно с подс. Г. отиват
до вилното място на св. Б., след което започват да избутват и влачат цистерната,
като я товарят на каруцата, след което транспортират цистерната до дол в района
на кв. „Кощарник”, след което подс. Г. отива до дома на св. Ю. З. и поисква
същият да му нареже някакво желязо. Св. З. му казва, че си има работа и ако
иска, ще му даде резака заедно с бутилката газ, а той да си намери кислородна
бутилка. Подс. Г. взема резака заедно с бутилката газ, след което си намира и
кислородна бутилка, след което се връща в дола и нарязва цистерната на парчета.
На следващия ден - 16.04.2012
год. подс. Г. отива до склада на фирма „М. г.” ЕООД на ул. „Индустриална”, където
се изкупува отпадъчно желязо и обяснява на св. О. Т., че е работил на човек, който
му е дал метална цистерна и че няма превоз да я прекара, като св. Т. му
подсигурява превоз и изпраща шофьора на фирмата, като парчетата от цистерната
са натоварени и закарани в изкупвателния пункт, където след измерване се
установява, че са с тегло от 480 кг., за което на подс. Г. е заплатена сумата
от 177.12 лв.
След получаване на парите, подсъдимите си ги
разделят и похарчват за собствени нужди.
По досъдебното
производство е назначена и изготвена съдебно оценъчна експертиза, като съгласно
заключението на вещото лице стойността на отнетата вещ е в размер на 800 лв.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл – подсъдимите съзнавали обшественоопасния му характер, предвиждали
общественоопасните му последици и искали настъпването на тези последици. Налице
е и допълнителния елемент от субективна страна на деянието -присвоителното
намерение, обективирано чрез отчуждаване на отнетата вещ.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направените самопризнания от подсъдимите и доказателствата от
досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са
условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвиненията са доказани по
несъмнен начин. Страните не спорят по фактите и обстоятелствата на обвиненията,
затова и съдът не счита, че следва да излага мотиви в тази насока.
Причините за извършване на деянието от
подсъдимите е стремежът за облагодетелстване по лек и престъпен начин без труд
и ниско правосъзнание.
За извършеното от подсъдимия С.З.Г. престъпление
визирано по-горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание –
ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 58а, ал. 1
от НК намали така наложеното наказание с една трета, а именно с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА и определя наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
За извършеното от подсъдимия
Г.Т.Г. престъпление визирано по-горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи
съответно наказание – ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така наложеното наказание с една трета, а
именно с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и определя наказание в размер на ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на присъдата.
При определяне
вида и размера на наказанията съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства
с правно значение за тяхната индивидуализация, като ги определи при условията
на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК, намалявайки ги с една трета съгласно чл. 58а, ал.
1 от НК. Наказанията бяха определени при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства
– социалния статус на подсъдимите и чистото им съдебно минало. Отегчаващо
вината обстоятелство е невъстановяването на причинената щета. Съдът намери, че
не са налице условията на чл. 55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не приложи чл. 58а, ал. 4 от НК
не извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба.
При определяне вида и размера на наложените
наказания, съдът намира, че са съобразени с целите по чл. 36 НК при отчитане
разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, респ. степента обществена
опасност на конкретното деяние и степента обществена опасност на всеки от подсъдимите.
Съдът намира наложените наказания и за съответни по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК. С оглед вида на наложените наказания на подсъдимите, съдът намери, че в
случая не е налице законна пречка за приложението чл. 66, ал. 1 от НК по
отношение на подсъдимите, арг. справки за съдимост и затова отложи изпълнението
на наложеното им наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът приложи чл. 66, ал. 1 от НК
спрямо подсъдимите, намирайки, че са налице условията за това – подсъдимите са
с чисто съдебно минало, наложеното наказание лишаване от свобода е по–малко от
три години, и не на последно място с оглед личността на подсъдимите, съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето им, не е
наложително определеното им наказание да се изтърпява ефективно.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия С.З.Г.
да заплати по сметка на ОД на МВР Монтана сумата от 15 лева разноски по водене
на делото за експертиза.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.Т.Г.
да заплати по сметка на ОД на МВР Монтана сумата от 15 лева разноски по водене
на делото за експертиза.
ОСЪЖДА подсъдимия С.З.Г.
да заплати по сметка на ВСС София сумата от 5.00 лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.Т.
да заплати по сметка на ВСС София сумата от 5.00 лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът не присъди
разноски в тежест на подсъдимите за адвокатско възнаграждение на служебно
назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София за размера
на изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът ще се
произнесе с Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: