Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, ………… 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело № 15649
по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника „Т.С.” ЕАД с вх. № 63157/12.11.2019 г. при ЧСИ С.Х. на КЧСИ и вх. №
147304/28.11.2019 г. при СГС, чрез пълномощника му – юриск.
М.К.с надлежно учредена представителна власт по делото, против Постановление за
разноските, обективирано в съобщение с изх. №58262/31.10.2019 г. на ЧСИ С.Х.,
за което е уведомен със съобщение с вх. № ЧСИ-14995/05.11.2019 г., постановено
по изп.д. № 20198630402194/2019 г. по описа на ЧСИ С.Х.,
с което е оставено без уважение възражение с вх. № 61511/31.10.2019 г. за
намаляване като прекомерно на присъденото адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство определено в размер на 350,00 лв.
Жалбоподателят поддържа,
че присъдената /определената/ от съдебния изпълнител сума за адвокатско
възнаграждение на взискателя, обективирана в ПДИ от 25.10.2019 г. е прекомерна
по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид предприетите действия по събиране на
вземането, поради което и обжалваното Постановление
за разноските, обективирано в съобщение с изх. №58262/31.10.2019 г. на ЧСИ С.Х.,
за което е уведомен със съобщение с вх. № ЧСИ-14995/05.11.2019 г., постановено
по изп.д. № 20198630402194/2019
г. по описа на ЧСИ С.Х., с което е оставено без уважение възражение с
вх. № 61511/31.10.2019 г. за намаляване като прекомерно на присъденото
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е незаконосъобразно.
Изтъква, че в случая дължи адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното
производство по смисъла на чл. 10, т. 1 от НМРАВ. Моли съда да отмени същото за
разликата над 200,00 лв., както и съобрази и дължимата пропорционална такса по
чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят З.П.Б., чрез пълномощника си – адв. И.Д.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, е взел становище за
неоснователност на жалбата, сочейки че начислените такси и разноски са в
нормативно установения размер. Изтъква, че в срока за доброволно изпълнение
длъжникът не е заплатил доброволно задължението си, поради което дължи разноски
за адвокатско възнаграждение както за образуването, така и за водене на
изпълнителното дело.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ С.Х. на КЧСИ излага подробни съображения
за неоснователност на жалбата, изтъквайки че определените разноски са в
законовия минимум.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл.436 ал.1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на
чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и
не са прилагани различни изпълнителни
способи, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в
минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. В тази връзка следва да се посочи,
че съгласно задължителните за органите на съдебната власт, указания, дадени в
т. 3 от ТР 6/17.10.2013г. по т. д № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредбата за образуването на
изпълнителното дело минималното възнаграждение е от 200,00лв. Според настоящият
състав обаче същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по
чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е определил съдебният
изпълнител. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл.10, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, според която
за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в
чл.7, ал.2 от този акт не намира приложение, тъй като в разглежданото
изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно изпълнение не
са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното
производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното
вземане. Ето защо не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на още 150,00 лв. За определяне /начисляване/ на такова би възникнало
основание едва след извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания по конкретното изпълнително дело.
Следва да се отбележи, че ако след администрирането на настоящата жалба,
процесуалният представител на взискателя е предприел необходими действия по
водене на изпълнителното производство с цел събирането на дълга, няма правна
пречка да поиска от ЧСИ приемането на допълнителни разноски за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът приема, че дължимите от „Т.С.” ЕАД разноски
за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на
постановяване на обжалвания акт възлизат на 200,00 лв. Ето защо обжалваното Постановление
за разноските, обективирано в съобщение с изх. №58262/31.10.2019 г. на ЧСИ С.Х.,
за което жалбоподателят е уведомен със съобщение с вх. № ЧСИ-14995/05.11.2019
г., постановено по изп.д. № 20198630402194/2019 г. по описа на ЧСИ С.Х., с което е оставено
без уважение възражение с вх. № 61511/31.10.2019 г. за намаляване като прекомерно
на присъденото адвокатско възнаграждение, обективирано в ПДИ от 25.10.2019 г. следва да се отмени за
сумата над 200,00 лв. до пълния начислен размер на адвокатското възнаграждение
от 350,00 лв.
При това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26
ТТРЗЧСИ също следва да бъде редуцирана. Пропорционалната такса се събира върху
събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ,
таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради
което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези
разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Последната следва да бъде определена като процент от събираната
сума, която е в общ размер на 550,00 лв., като в размера на паричното вземане
не се включват авансовите такси. Следователно таксата по т. 26, б.„б“ от
Тарифата е в размер на 66,00 лв. с ДДС.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски в размер на
73 лв. – 48,00 лв. заплатена такса за връчване на преписи от жалбата, както и
25,00 лв. - заплатена държавна такса.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление
за разноските, обективирано в съобщение с изх. №58262/31.10.2019 г. на ЧСИ С.Х.,
за което „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** е уведомен със съобщение с вх. №
ЧСИ-14995/05.11.2019 г., постановено по изп.д. № 20198630402194/2019
г. по описа на ЧСИ С.Х. на КЧСИ, с което е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, в частта,
с която са определени в тежест на длъжника „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** по изп. д. № 201578504229/2015 г., по описа на ЧСИ С.Х. с рег.№ 785 на КЧСИ, разноски
по изпълнението за сумата над 200,00 лв. до пълния начислен
в ПДИ размер от 350,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, както и таксата по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ до сумата
от 66,00 лв.
ОСЪЖДА З.П.Б., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал. 8 ГПК сумата
от 73,00 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: