№ 21510
гр. ., 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110166018 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „.” ЕАД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на писмен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия в обекта (сградата на клиника за психиатрия). Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, поради
което претендира сумата от 24 506,73 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода от 01.08.2020 г. до 30.06.2022 г. в
имот с абонатен номер . ., ведно със законната лихва върху сумата от
21.03.2024 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното й изплащане, за сумата от 6 029,03 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 31.08.2021 г. –
11.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 02.05.2024 г. по гр.д. № 16792/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 51 състав.
Ответникът „. (.) „.““ ЕАД оспорва исковете, като твърди, че не е
1
сключвал договор с ищеца за процесния период. Оспорва дължимостта на
претендираните такси за дялово разпределение, а и твърди, че не е изпадал в
забава предвид липсата на доказателства за публикуване на месечните и
общата фактури. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията преди 21.03.2021 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ:
На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по горните искове е да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г. до 17.11.2023 г.) „небитов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
небитови нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата, в която се намира процесният имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. От представения договор от 01.06.2020 г. и
приложение към него (лист 21-22 от делото) е видно, че между страните е
съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор,
при общи условия, за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
считано от 01.06.2020 г., до 02.05.2023 г. за топлоснабдения обект с абонатен
номер при ищеца ., инсталация ., ., находящ се на адрес: гр. ., ул. „.“, № 1, на
който са регистрирани и седалището и адресът на управление на ответното
дружество.
Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
2
небитови нужди се осъществява при сключен писмен договор и общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В случая
е несъмнено, че през процесния период отношенията между страните са
регламентирани от одобрените от ДКЕВР с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г.
общи условия на ищцовото дружество, които са влезли в сила. Следователно,
ответникът се явява клиент на топлинна енергия за небитови нужди в имота,
като е видно, че между него и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия, през целия процесен период от 01.08.2020 г. до 30.06.2022 г.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, че в процесния имот топлинната енергия за
отопление и за топла вода са били изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба, от ищеца по топломер, монтиран абонатната
станция и разпределението на топлинната енергия е било ежемесечно, като
общият топломер е бил отчитан в началото на всеки месец по електронен път.
Несъмнено е, че през исковия период на ответното дружество, за имот с
абонатен номер . е била начислявана топлинна енергия за отопление и за топла
вода, като за периода 01.08.2020 г. до 30.06.2022 г. е била начислена стойност
на потребена топлинна енергия, на равни месечни вноски за всеки месец
(1383,62 лв. с ДДС), в размер на 37 922,70 лв, за който размер от ищеца са
издадени фактури към ответника. Същевременно, топлинна енергия е била
отчитана по топломера в абонатната станция и е включвала изразходваната
топлинна енергия за отопление и за подгряване на топла вода, като за
процесния период реално отчетената топлинна енергия е в размер на 40 094,14
лв..
Предвид основателността на претенциите следва да се разгледа
заявеното при условията на евентуалност възражение на ответника за
погасяване на задълженията по давност (релевирано в отговора на исковата
молба). Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.03.2024 г., от която
3
дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116,
б. „б“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на общите условия към договорите за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди (чл. 40, ал. 1), купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 число на
месеца, следващ месеца на доставката, т.е. задълженията стават изискуеми на
20-ия ден след изтичане на съответния период. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 01.03.2021 г. (01.08.2020 г. – 28.02.2021 г.),
възлизащи в размер от 12 476,48 лв., съгласно таблица 2 на заключението по
възложената СТЕ, са погасени по давност. Следователно, възражението за
изтекла погасителна давност е основателно за част от вземанията в исковия
период до размера на 12 476,48 лева, респ. главната искова претенция следва
да бъде уважена за сумата в размер от 12 030,25 лева, а за разликата до
първоначално предявения размер, както и за периода от 01.08.2020 г. –
28.02.2021 г. да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. Както по - горе бе споменато
задълженията стават изискуеми на 20-ия ден след изтичане на съответния
период и от следващия ден ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1
ЗЗД. Следователно, за основателната претенция за стойност на потребена
енергия през периода 01.03.2021 г. 30.06.2022 г. ответникът дължи
обезщетение за забава считано от 21.04.2021 г., като предвид принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде присъдена
мораторна лихва за периода от посочената от ищеца по-късна дата 31.08.2021
г. до 11.03.2024 г. Същата е в размер на 3455,44 лв., за която сума акцесорният
иск се явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 6029,03
лв. следва да се отхвърли.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. При този изход на спора, право на разноски имат и
двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съобразно размера на
уважените претенции в общ размер на 335,08 лв., от които 309,72 лв., платена
държавна такса и 25,36 лв., юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, и в общ размер на 533,86 лв., от които 309,71 лв., довнесена
държавна такса, 122,72 лв., депозит за възнаграждение на вещо лице и 101,43
лв., юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. На основание
4
чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски за
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 98,57 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „.” ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.” № 23Б, срещу „. (.)
„.““ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.“, № 1, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че „. „.““ ЕАД дължи на „.” ЕАД сумата от 12030,25 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.03.2021 г. до 30.06.2022 г. в имот с абонатен номер ., инсталация ., ., ведно
със законната лихва върху сумата от 21.03.2024 г. до окончателното й
изплащане, за сумата от 3455,44 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 31.08.2021 г. – 11.03.2024 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
02.05.2024 г. по гр.д. № 16792/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 51
състав., като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от
12030,25 лв. до пълния предявен размер от 24506,73 лв., както и за периода от
01.08.2020 г. до 28.02.2021 г., както и иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 3455,44 лв. до пълния
предявен размер от 6029,03 лв., обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 31.08.2021 г. – 11.03.2024 г.
ОСЪЖДА „. „.““ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. .,
ул. „.“, № 1, да заплати на „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
335,08 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 533,86 лв.,
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул.
„.” № 23 да заплати на „. „.““ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.“, № 1, да заплати на Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 98,57 лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5