№ 106
гр. Харманли, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20255630200112 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Производството е образувано по жалба от М. А. О., с ЕГН
**********, с адрес с.Шишманово, община Харманли, срещу Наказателно
постановление № 24-0271-001099 от 18.01.2025г., издадено от Началник група
при ОД на МВР - Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл. 53 от
Закон за пътищата и по чл. 179, ал. 2, предл 1 от Закона за движението по
пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200.00 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че деянието не е констатирано по
надлежния ред и не е съставомерно на посочените разпоредби за нарушение в
АУАН и НП. Неправилно бил приложен законът, като дадената квалификация
е неточна, неправилна и непълна. Моли съда да постанови решение, с което
атакуваното наказателно постановление да бъде отменен. Представя писмено
становище и Договор за правна защита и съдействие и иска тяхното
присъждане.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Д. А. от АК –
Хасково с пълномощно по делото, който поддържа аргументите в
депозираната жалба.
1
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща
представител и не изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84
ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.12.2024 г. в 22:03 часа, в община Харманли, на път втори клас
№ 76 км. 63.400 посока към гр. Харманли нарушителя М. А. О., с ЕГН
**********, с адрес с.Шишманово, управлява лек автомобил БМВ 420 Д с
регистрационен номер **** собственост на кредит Асист ЕООД-Клон
Пловдив с Булстат **** поради несъобразена скорост с релефа на местността
и метеорологичните условия мокра пътна настилка и намалена видимост
(гъста мъгла) излиза от ляво на платното платно за което става причина за
ПТП с материални щети и пострадало лице, е извършил: Водачът не избира
скоростта на движението съобразно с атмосферните условия, с релефа на
местността, с конкретните условия на видимост, интензитета на движение и
др. обстоятелства, за да спрат пред всяко предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението,ПТП.
С оглед на тези констатации бил съставен от св. С. М. К. Акт за
установяване на административно нарушение серия GA №1377390 от
20.12.2025г. за нарушения по чл. 20, ал. 2, пр.1 от ЗДвП . Жалбоподателят
подписал съставения и предявен акт за установяване на административно
нарушение, както и получил екземпляр от него, според отразеното в
приложената разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително
в рамките на законоустановения срок от съставянето му. При издаване на
наказателното постановление, административно-наказващият орган възприел
изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание чл. 179, ал. 2
от ЗДвП наложил процесното административно наказание.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. М. К. и свид. К. И.
П. относно обстоятелствата, свързани с действията, развили се в хода на
полицейската проверка при констатиране на нарушението, свързани със
съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените
такива.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата
Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния
срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С
оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
2
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния и материалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84
от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в
предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ- Харманли, се доказва от приетата по делото Заповед №
8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на
определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е
делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които
изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й
компетентност – обслужваната територия.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган,
съгласно т. 3. 9 от приложената по делото Заповед № 8121з – 1632 от
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са формата и
редът за издаването му, като по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
По вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 20, ал. 2, във връзка
с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. " Със санкционната норма на чл. 179, ал,
2, предл. първо от ЗДвП движението с несъобразена скорост от страна на
водачите на ППС, което е причина за ПТП, е въздигнато в административно
нарушение.
3
Съгласно разпоредбата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно
произшествие е "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. "Цитираната правна рамка очертава следните съставомерни елементи
на нарушението по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл. първо от
ЗДвП: водач на ППС, осъществяващ движение с несъобразена скорост –
несъобразена с атмосферните условия и пр., такава, че водачът да не може да
спре пред предвидимо препятствие, в резултат на което да е причинено ПТП,
от което да са последвали нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път,
пътно съоръжение или други материални щети.
В конкретния случай актът е съставен от св. С. М. К. в присъствието
на св. К. И. П., като и двамата и актосъставителя и свидетеля по акта не са
очевидци на твърдяното за извършено нарушение, видно от изслушаните по
делото свидетелски показания, а и същият е посочен като свидетел при
съставяне на акта. В самия АУАН не е направено отбелязване, че приложима е
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Дори и да се приеме, че е свидетел по
установяване на нарушението, то следва да бъде съобразен фактът, че
установяването на нарушението е въз основа на посетено ПТП при което е
имало лице, което е управлявало автомобила и участвал в ПТП. Тоест на
мястото на ПТП е бил заварен нарушителя М. О., който се представил за
водач на лекия автомобил и пътник. Не се сочи да е имало записите на видео-
камери в този участък на града. Отделно от това, ако се формира обратния
извод, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, то АУАН всъщност е
следвало да се състави в присъствието на още един свидетел, а такъв не е
посочен, макар да е присъствал на мястото на нарушението. Горното е
съобразено с практиката на съдилищата и Постановление № 10 от 28.09.1973
г. по н. д. № 9/1973 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и съгласно
чиято т. 10 "при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при
констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се
осигури разкриването на обективната истина". Тоест може да се изведе извод,
че административнонаказателното производство е образувано въз основа на
АУАН, съставен в нарушение на разпоредбите на чл. 40 ЗАНН, макар и тези
нарушения да не са съществени процесуални нарушения и да не водят до
отмяна на НП.
На второ място, в АУАН и НП е посочено, че въззивникът поради
несъобразена скорост с релефа на местността и метеорологичните условия
мокра пътна настилка и намалена видимост (гъста мъгла) излиза от ляво на
платното за което става причина за ПТП с материални щети и пострадало
лице. Като водача не избира скоростта на движението съобразно с
атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в съС.ие да спрат
пред всяко предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
4
Така направеното описание на нарушението е неконкретизирано. Не
е посочено с кое от горните обстоятелства не е съобразил скоростта си
възззивникът. Тоест липсва посочване и с кой/кои точно от визираните в
нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори не е била съобразена избраната от
водача скорост – с атмосферните условия, с релефа на местността, със
съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. В АУАН и
НП е цитирана ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП, без да са очертани установените от
контролните органи обективни обстоятелства по случая, като са изброени
всички посочените по-горе обстоятелства, без да е конкретизирано
несъобразяването с кое от тях на скоростта на жлбоподателя е довело до
настъпване на ПТП. Липсва индивидуализация на нарушението, очертаване на
характеризиращите го белези, като са посочени всички възможни фактори от
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Непосочването на факторите, с които водачът е следвало
да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС е довело
до съществено процесуално нарушение при описанието на вмененото му
нарушение, а от там представлява нарушение на правото му на защита,
доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си.
Отделно, липсата на елементите на състава на нарушението поставя
съда в невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за
законосъобразност на НП, вкл. и по отношение на това осъществено ли е
съответното деяние от обективна и субективна страна или не, т. е. дали ПТП е
настъпило именно поради виновното поведение на санкционираното лице.
По делото неустановени, като недоказано да са се осъществили, са
следните факти: движение с несъобразена с атмосферните условия скорост,
такава, че при предвидимо препятствие пред водача на ППС същият да може
да спре и причини ПТП. По отношение скоростта същата следва да е
съобразена с всички посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства с цел
водачът да е в съС.ие да спре при евентуално наличие на предвидимо
препятствие. При извършване на нарушението, свързано с несъобразена
скорост, е от значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната
обстановка, с релефа, с конкретните условия на видимост и другите
обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Всяка скорост,
която не позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно
средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на пътно-
транспортно произшествие, независимо че в същото няма друг участник, е
несъобразена скорост за да е извършено нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. За
да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност по чл. 179,
ал. 2 ЗДвП, не е необходимо установяването на точните показатели на
скоростомера на управлявания от нарушителя автомобил, като е достатъчно
да се прецени съставомерността на поведението му като водач на МПС,
допуснал ПТП.
На следващо място, с оглед безспорните факти по делото, случилият
се инцидент не може да се приеме за ПТП, каквото следва да е факт, за да е
5
осъществен именно състав на нарушение по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179,
ал. 2, предл. първо от ЗДвП. Както беше отбелязано по – горе, за да се
квалифицира едно събитие като ПТП, същото следва да има за резултат
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Такъв резултат в
производството по налагане на административно наказание и в хода на
съдебното следствие пред районния съд не е установено да е реализиран.
С оглед изложеното, деянието за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя не съставлява административно нарушение по смисъла
на чл. 20, ал. 2, във връзка с 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, от което се
налага извода, че материалният закон е приложен неправилно в
производството по налагане на административно наказание и е основание за
отмяна на НП.
По разноските
Що се отнася до искането на адвоката на въззивника за присъждане
на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съдът намира
същото за основателно. "За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава
се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв.,
като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от
доказване. Отнася се за изрично предвидено изключение от общия принцип,
според който се заплащат само реално направените по делото разноски,
поради което чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се тълкува буквално и да се прилага,
без да се изискват и събират доказателства относно съществуването на някое
от основанията, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. ". /така вж. Решение по
адм. д. № 9332/2022 г., ІІІ отд. на ВАС/. Предвид изложеното и съобразявайки
изхода от спора, в полза на адвоката, осъществил безплатна правна помощ
пред Районен съд – Харманли и Административен съд – Хасково съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева, определен
съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 18, ал. 2 във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Разноските следва да бъдат
заплатени от ОД на МВР – Хасково съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.2, т. 1,вр. чл. 58д,т.1
от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0271-001099 от
18.01.2025г., издадено от Началник група при ОД на МВР - Хасково, РУ –
Харманли, с което на М. А. О., с ЕГН **********, с адрес с.Шишманово,
община Харманли на основание чл. 53 от Закон за пътищата и по чл. 179, ал. 2,
предл. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Хасково
да заплати на адв. Д. А. от АК – Хасково, личен № ********** сума в размер
на 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7