Решение по дело №1617/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 162
Дата: 31 май 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20212150101617
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. гр.Несебър, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101617 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.К.” ЕАД срещу В. В. Т. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 52,14 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и на сумата от 15,41 лв. – лихва върху главницата за периода 27.12.2018г. –
30.11.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 17.10.2017г. – 30.10.2018г. до имот, находящ се в гр. Свети
Влас, местност „Юрта под пътя“, ваканционно селище „********, с идентификатор ****, аб. №
***. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно
отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно
действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 52,14 лв., като за тези суми от ищеца е издадена
фактура № ********** от 26.11.2018г. на стойност 52,14 лв. Наведено е, че дължимите по
фактурите суми не са заплатени в предвидените срокове, поради което е начислена лихва за забава
в размер на 15,41 лв. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват. Твърди се, че представената справка-извлечение не
доказва претенцията на ищеца, като се развиват доводи в тази насока. Претенцията за лихва се
оспорва като недоказана. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
1
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 48 – л. 50 от делото) се
установява, че ответницата придобила на 05.09.2012г. собствеността върху имот, находящ се в гр.
Свети Влас, местност „Юрта под пътя“, ваканционно селище „********, с идентификатор ****.
Видно от фактура № ********** от 26.11.2018г. (на л. 17 от делото) за посочения
апартамент била открита партида с аб. № *** към „В.К.” ЕАД. От справка извлечение от
електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 6 от делото) е видно, че на монтирания в имота
водомер (1651/101) са правени отчитания за периодите 17.10.2017г. – 30.10.2018г. (по данни на
клиента - 19 куб. м.) и за периода 31.10.2018г. – 27.03.2019г. (нулево потребление). От фактурата
се установява, че посочените 19 куб. м. били остойностени, ведно с 0,46 куб. м. „от разпределение“
(начислени съобразно справки на централните водомери на л. 7 – л. 8 от делото) на обща стойност
от 52,14 лв.
Видно от Решение № Ц-11 от 31.05.2016г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2017г. била без ДДС: 1,14 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,21 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,540 лв. на куб. м. Към 01.12.2017г. тези цени били в
следните размери: 1,287 за доставяне на вода, 0,286 за отвеждане и 0,557 – за пречистване
(Решение № БП-Ц-20 от 30.11.2017г. на КЕВР). За 2018г. тези цени били в следните размери: 1,335
лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване (Решение № Ц-34 от
15.12.2017г. на КЕВР). Видно от фактурата различните цени през различните периоди са
съобразени.
Налага се извод, че до имот, находящ се в гр. Свети Влас, местност „Юрта под пътя“,
ваканционно селище „********, с идентификатор ****, за процесния период (17.10.2017г. –
30.10.2018г.), е доставено фактурираното количество вода. По делото не се спори, че между
страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита
партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между
страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на
вода. Съдържанието на фактурите не е оспорено по делото, поради което съдът приема за
доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това не
се оспорва, че за процесните периоди са действали общите условия, поради което същите са
обвързали (по силата на облигационна връзка) ищецът и ответницата.
В случая отчитането на процесния водомер е станало на 17.10.2017г. и 30.10.2018г. Както се
установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е
допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Следва да се обърне внимание обаче, че
разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-
дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). С оглед
обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужд гражданин, то е напълно логично
отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Впрочем подобно
отчитане е изцяло в интерес на потребителите, тъй като след като отчетникът е взел предвид
данните от клиенти за показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните
количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят
прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на
2
реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане, макар и при известни отклонения
от чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия е извършено в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ
и са избегнати по-неблагоприятни последици за ответницата (отчитане по чл. 49 от ОУ), като е
отчетено действително потребеното количество вода. Очевидно за процесния апартамент е
въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова
електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се
установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който е взел предвид
подадените от клиента данни. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално
потребени.
Непосредствено след извършване на отчета е издадена и съответната фактура – на
26.11.2018г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия
сумите по фактурите са станали изискуеми на 26.12.2018г. Ето защо се събраха достатъчно
доказателства в насока, че количествата вода са потребени от ответницата. Налага се извод, че при
правилно начислено като потребено количество вода на ответницата са определени и съответните
дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени задължения възлиза общо на
52,14 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 27.12.2018г. – 30.11.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 26.12.2018г., поради което ответницата действително е
изпаднала в забава още към 27.12.2018г. За посочения в исковата молба период размерът на
дължимата лихва е от 15,41 лв., който е съобразен с действалите редакции на чл. 6 от действалия
за този период Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и обстоятелството, че за периода 13.03.2020г. –
08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответницата. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
3
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. Т., родена на **********г., гражданка на Руската Федерация, с постоянен
адрес в гр.Свети Влас, к-с ***********, БУЛСТАТ: *****, да заплати на „В.К.” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявано от изпълнителния директор
– Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 52,14 лв., представляваща незаплатена
стойност по издадена фактура № ********** от 26.11.2018г., за доставена, отведена и пречистена
вода до имот, находящ се в гр. Свети Влас, местност „Юрта под пътя“, ваканционно селище
„********, с идентификатор ****, аб. № ***, с отчетен период 17.10.2017г. – 30.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
01.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
15,41 лв. – лихва върху главницата за периода 27.12.2018г. – 30.11.2021г., а на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100
лева държавна такса, 150 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4