РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. гр. Лом, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Д.
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д. Гражданско дело №
20231620101032 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, депозирана от „***” ООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. **. бул. „***“ № **, Сграда **,
Тяло *, ет. *, в качеството на частен правоприемник на „***“ ЕАД, с ЕИК:
***, чрез адв. Н. Д. М., личен номер на адвокат: ***, съдебен адрес: гр. **. ул.
„**“ № **, ет.***, срещу А. И. Л., с ЕГН **********, с посочен в исковата
молба адрес: гр. ***, ул. ** №* и установени по делото постоянен адрес: гр**,
ул.** № ** и настоящ адрес: гр.**, ул. *** № **, вх.*, ет.* ап.**, с която са
предявени при условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК , с правно
основание чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца (в качеството му на
частен правоприемник на „**“ ЕАД, с ЕИК: **) вземането, присъдено в
заповедното производство по ЧГД 2140/2019г. по описа на РС Лом, а именно:
сумата общо от 373,41 лв. /триста седемдесет и три лв. и четиридесет и една
ст./, от които: сумата от 334.00 лв. /триста тридесет и четири лева/,
1
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **/**г.,
ведно със законната лихва, считано от 18.12.2019г. (датата на подаване на
заявлението) до изплащане на вземането; сумата от 11.93 лв. /единадесет
лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 05.08.2019 г. до 05.10.2019 г.; сумата от 27.48 лв. /двадесет и
седем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за просрочени плащания за периода: от 05.08.2019 г. до 09.12.2019г.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за цесия от
15.06.2022г., сключен между *** ЕАД в качеството на „Цедент“ и *** ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **. бул. * №* **, Сграда **,
Тяло **, ет. *, в качеството на „Цесионер“ * ООД е придобило в тяхната
цял***ост пакет от изискуеми вземания на ***, заедно с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, в т.ч.
вземанията по Договор за потребителски кредит № **/*** г., сключен между
*** като кредитодател, и А. И. Л. с ЕГН ********** като кредитополучател.
За цесията било издадено потвърждение от *** ЕАД.
Твърди се, че на 02.07.2019г. *** (Банката) сключила Договор за
потребителски кредит № *** с ответника А. И. Л., с който кредиторът
предоставил на кредитополучателя кредит за закупуване на стока сума в общ
размер на 334.00 лв. Тази сума – представляваща главница, е сформирана,
както следва: 319 лв. - за финансиране закупуването на избрана стока:
електроуред - хладилник, както и транспортна услуга на закупената стока на
стойност 15 лева (чл. 8 от Договора). Съгласно клаузите на Договора
съответната част от средствата по кредита е преведена от кредитора по сметка
на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната
й цена.
Твърди се, че в случая с кредита е финансирано закупуването и
транспортирането на 1 бр. хладилник и цената в размер на 334 лв. била
заплатена директно по банкова сметка на продавача „Техномаркет България“
АД, за което била издадена и Фактура № ***/*г., заверено коп**ие от която е
приложено по делото. Общото крайно задължение по Договора за кредит
възлизало на 345.93 лв. (от които главница - 334 лв., и възнаградителна лихва
- 11.95 лв.). Било договорено сумата да бъде върната на 3 погасителни
месечни вноски всяка по 115.31 лв. с падеж 5-то число на месеца, като
2
погасителният план е инкорпориран в текста на Договора - таблично в чл.11,
ал. 2 от същия.
Ищецът е релевирал, че в случай на просрочие съгласно клаузите на
Договора кредитополучателят дължал и обезщетение за забава (лихва за
просрочие) в размер на законната лихва върху просрочените суми.
В исковата молба се твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението
си за плащане по договора (същият не е заплатил нито една от общо 3
погасителни вноски), поради което Банката е предявила претенцията си пред
съд след като всички вноски по кредита са били вече падежирали. Въз основа
на извлечение от счетоводните книги на *** ЕАД относно вземанията по
цитирания Договор за кредит спрямо длъжника А. И. Л. Банката депозирала
заявление по чл.417 ГПК. Образувано било ЧГД. № 2140/2019г. по описа на
PC Лом, по което била издадена Заповед за незабавно изпълнение на
паричното задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с №
1397/19.12.2019г. Въз основа на същата в полза на *** ЕАД бил издаден и
изпълнителен лист. Било образувано изпълнително дело № 20207480400886
при ЧСИ М. И., per. № ** при КЧСИ с район на действие ОС ***. Заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК - чрез залепване на уведомление и в двуседмичен срок от връчването
възражение срещу заповедта не е подадено. Предвид това с разпореждане от
10.05.2023г. по ЧГД № 2140/2019 г. по описа на PC Лом на заявителя било
указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок
от съобщаването. Ищецът сочи, че с оглед изложеното на основание чл.422
вр. с чл.415, ал. 1, т. 2 от ГПК, както и предвид извършеното прехвърляне на
вземания чрез цесия за **** ООД е възникнал правен интерес от завеждането
на установителен иск за придобитите вземания на Банката, подробно описани
в исковата молба и в уточнителната молба, с която са отстранени технически
грешки в първоначално подадената такава.
Към исковата молба е приложено и уведомление за станалото
прехвърляне на вземания до ответника и пълномощно от цедента. Отправена
е молба уведомяването да се счита за извършено с връчване на исковата
молба за отговор.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за
установено, че „****“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
3
гр. ***, бул. „***“ № **, Сграда ***, Тяло***, ет. **, в качеството на частен
правоприемник на „****“ ЕАД с ЕИК ******, има следните вземания спрямо
ответника А. И. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. *** №****,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***/***г., а именно
че А. И. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** №*** ДЪЛЖИ на
„****“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, Сграда ***, Тяло ** ет. ***, в качеството на частен
правоприемник на „****“ ЕАД, с ЕИК: ****, сумата от 334 лв. /триста
тридесет и четири лева/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ***/****г., ведно със законната лихва, считано от
18.12.2019г. до изплащане на вземането; сумата от 11.93 лв. /единадесет лева
и деветдесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
05.08.2019г. до 05.10.2019г.; сумата от 27.48 лв. /двадесет и седем лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
просрочени плащания за периода: от 05.08.2019г. до 09.12.2019г.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото
исково и по заповедното производство.
Препис от исковата молба и приложенията й е връчен на ответника
ведно с разпореждане № 1356 от 29.06.2023г., с което е указано на същия
изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
или да оттегли иска.
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
С определение № 1453 от 24.11.2023г. за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на
страните съдът отново е уведомил последните на основание чл.239, ал. 1, т. 1
от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната
неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие
страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и
чл.239 от ГПК.
Ищецът, редовно призован, не се е явил в проведеното съдебно
заседание на 16.01.2024г. От същия преди заседанието е постъпила молба с
вх. № 359/15.01.2024г., в която е посочено, че ищцовата страна няма да може
4
да присъства на ОСЗ, поради оперативни причини и моли, ако не са налице
процесуални пречки, да се даде ход на делото и да се гледа в нейно
отсъствие. В същата молба процесуалният представител на ищеца е посочил,
че поддържа исковата претенция. Отправено е искане в случай, че ответникът
не се яви в съдебно заседание, съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, като уважи изцяло предявените искове, както и да присъди
направените разноски по заповедното и исковото производство, включително
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство. Представен е и списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 16.01.2024г., редовно призован,
ответникът не се е явил и не е изпратил представител, видно от върнатия
отрязък от призовката, връчена на 30.11.2023г., като не е постъпило и искане
делото да се гледа в негово отсъствие.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора
пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма
основания за отвод на пресъдено нещо.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
Страните са редовно призовани за проведеното по делото открито
съдебно заседание, като нито една от тях не се е явила. От страна на ищеца е
постъпило искане за гледане на делото в негово отсъствие, като е уточнено,
че страната не може да присъства в ОСЗ поради оперативни причини и моли,
ако не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото и същото да
бъде разгледано. Ответникът, редовно и своевременно призован, не се е явил
в проведеното съдебно заседание, не е посочил уважителни причини за
неявяването си, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и
искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и
5
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към
нея ведно с Разпореждане № 1356 от 29.06.2023г. с оглед упражняване
правото да подаде писмен отговор по чл.131 ГПК, които са получени от него
на 20.09.2023г., и призовка за страна за открито съдебно заседание ведно с
Определение № 1453 от 24.11.2023г. по чл. 140 ГПК, получено на
30.11.2023г., на последния са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед направеното от ищеца своевременно искане за произнасяне с
неприсъствено решение и предвид това, че ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, не се е явил в откритото съдебно заседание, като не е
направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй
като на страните са указани последиците от неявяването в съдебно заседание
с Разпореждане от 29.06.2023г. и в последствие (повторно) отново с
Определението за насрочване на делото от 24.11.2023г. Освен това съдът
намира, че с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства искът е вероятно основателен.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл
и подкрепят изложените в исковата молба и уточнителната молба твърдения.
На основание горното съдът намира, че поради наличието на
предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се
постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения
размер.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в
заповедното производство разноски. Разноските надлежно се претендират и
са в размер, както следва: държавна такса за водене на заповедното
производство - 25 лева (двадесет и пет лева), юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство – 150 лв. (сто и петдесет лева), довнесена
държавна такса за водене на исковото производство – 125 лв. (сто двадесет и
6
пет лева), или общо 300 лева (триста лева).
Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. И. Л., с ЕГН **********, с
посочен в исковата молба адрес: гр. ***, ул. *** №*** и установени по делото
постоянен адрес: гр.***, ул.*** № *** и настоящ адрес: гр.***, ул. *** № ***,
вх.***, ет.***, ап.***, дължи на „***” ООД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. *** бул. „***“ № ***, Сграда****, Тяло **. ет. **, в
качеството на частен правоприемник на „***“ ЕАД, с ЕИК: ****, вземането,
присъдено в заповедното производство по ЧГД 2140/2019г. по описа на РС
Лом, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***/***г., а
именно: сумата общо от 373,41 лв. /триста седемдесет и три лв. и
четиридесет и една ст./, от които: сумата от 334.00 лв. /триста тридесет и
четири лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ ***/***г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2019г. (датата на
подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 11.93 лв. /единадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 05.10.2019 г.; сумата от 27.48
лв. /двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 05.08.2019г. до
09.12.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1397 от
19.12.2019г. по ЧГД № 2140/2019г. по описа на РС Лом.
ОСЪЖДА А. И. Л. с ЕГН **********, с посочен в исковата молба
адрес: гр. ***, ул. *** №*** и установени по делото постоянен адрес: гр.***,
ул.*** № *** и настоящ адрес: гр.***, ул. **** № **, вх**, ет.*, ап.***, да
заплати на „***” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. **.
бул. „**“ № **, Сграда **, Тяло *, ет. *, направените съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 300 лева (триста лева), от които: деловодни
разноски, сторени по настоящото исково производство в размер на 125 лв.
(сто двадесет и пет лева), представляващи платена държавна такса, както и
направените деловодни разноски по ЧГД № 2140/2019г. по описа на РС Лом в
общ размер на 175 лева (сто седемдесет и пет лева), от които: 25 лв. (двадесет
и пет лева) за платена държавна такса и 150 лв. (сто и петдесет лева)
7
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
Да се отдели ЧГД № 2140/2019г. по описа на PС Лом от настоящото
дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8