№ 195
гр. гр.Несебър, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20242150100034 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Етажна собственост в
комплекс „*********“, представляваща сграда с идентификатор № ********** по
КККР на гр. Несебър, с адрес: гр. ********* комплекс „*********“, представлявана от
В. Л., против В. В. Д., гражданин на Р.Ф., роден на ********** г., с Булстат
**********, с адрес: гр. **********.
Сочи се, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
№ ******, рег. № ****, дело № ****** г. на нотариус с рег. № 600 при Районен съд-
Несебър, ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
************* по КККР на гр. Несебър, находящ се в гр. ********* ет. 0,
представляващо гараж, парко- място **** във в.с. „*********“, на партерен етаж, в
секция А, със застроена площ от 24,35 кв.м., ведно с 0,8547 % ид.ч. от общите части на
сградата, равняващи се на 3,51 кв.м. и 0,8547 % ид.ч. от правото на строеж върху
терена, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **********.*** по
КККР на гр. Несебър, находящ се в гр. ********* вх. ****, представляващ гараж,
парко- място *** във в.с. „*********“, на партерен етаж, в секция С, със застроена
площ от 27,45 кв.м., ведно с 0,9593 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се
на 4,47 кв.м. и 0,9593 % ид.ч. от правото на строеж върху терена.
Твърди се, че на 23.07.2018 г. било проведено общо събрание на етажната
собственост в к-с „*********“, на което били взети редица решения. Предвид
обстоятелството, че сборът от ид.ч., припадащи се на отделните самостоятелни обекти
в комплекса не е бил 100 %, било изготвено площообразуване, съгласно което ид.ч. за
отделните СОС били преизчислени към 100 %. С решение по т. 1 от дневния ред
(което било влязло в законна сила) на проведеното през 2018 г. ОС на ЕС било прието
с единодушие изготвеното площообразуване. Предвид това разпределянето на суми по
чл. 50 от ЗУЕС между етажните собственици след ОС от 2018 г. се извършвало
съобразно ид.ч. от площообразуването, които били два пъти по-ниски от ид.ч.,
1
посочени в документите за собственост. Навежда се, че взетите на проведеното на
23.07.2018 г. ОС на ЕС решения били влезли в законна сила, като се сочат гр.д.№
887/2018 г. на НсРС и в.ч.гр.д.№ 1376/2019г. на БсОС.
На следващо място се сочи, че на 22.05.2023 г. и впоследствие на 23.05.2023 г.,
при условията на т.нар. „спадащ кворум“, било проведено общо събрание на етажната
собственост в к-с „*********“, на което В. Л. отново бил избран за управител на ЕС
(т.9). На събранието били взети и други решения, между които и тези за приемане на
бюджет на ЕС за 2023/2024 г. (т. 5), начин за разпределяне видовете разходи/суми (т.
6), начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните
вноски за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС (т. 7). По силата
на решенията на ОС ответникът дължал сума в общ размер на 2482.12 лв. за двата
имота. Съгласно решение по т.7 от дневния ред, сумата следвало да бъде заплатена по
един от двата начина- в брой на касата на ЕС или по банковата сметка на ЕС, в срок до
30.06.2023 г. Твърди се, че макар до знанието на ответника да била достигнала
информация относно дължимите от негова страна към ЕС суми, до настоящият момент
същият не бил заплатили припадащите му се суми. На имотите му били залепени
Уведомления- проформи за дължими към ЕС суми, на основание протокола от ОС от
2023 г., за което били съставени протоколи. Излагат се доводи, че решенията на ОС на
ЕС са влезли в сила. Предвид обстоятелството, че сумата не била заплатена,
ответникът дължал и лихва за забава. Претендира се и законната лихва за забава,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се ответникът да заплати на етажната собственост сумата в размер
на 2482.12 лв., представляващи дължими вноски към ЕС на основание решения на ОС
на ЕС, проведено на 22/23.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 12.01.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 177.86 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 01.07.2023 г. до 12.01.2024 г.
В срокът по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответната страна, с който
се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции поради
липса на реално изпълнение. Излага се, че ответникът е собственик единствено на
парко-места в сградата. Сочи се, че сумата от 216 600 лв. за извършване на ремонтни
дейности е определена фиктивно. Обръща се внимание, че ответникът не е посещавал
България от години. Оспорва се начина на определяне на идеалните части на
самостоятелните обекти в комплекса, като противоречащи на разпоредбата на чл. 17,
ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС. Навежда се, че решението по т. 1 от протокол от ОС на ЕС
от 23.07.2018 г. е нищожно, доколкото не е взето с необходимото мнозинство. Цитира
се съдебна практика. Развиват се съображения, че претенцията за разходи по чл. 50 от
ЗУЕС е неопределена и неопределяема, поради което не се дължи изцяло. Ответникът
оспорва и претендираната такса за разходи по чл. 51 от ЗУЕС, като се позовава на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Оспорва се изцяло начина, по който е определен
размера на разходите по чл. 51 от ЗУЕС. Твърди се, че същите са неправилно
определени. Липсвали доказателства за броя на собственици, ползватели, обитатели и
членове на техните семейства. Оспорва се и представената към исковата молба таблица
за броя на собствениците на обекти към 25.05.2023 г. в процесната сграда. Акцентира
се, че твърденията в исковата молба, че до ответника е достигнала информация относно
дължимата сума, са неверни. С оглед изложеното се моли от съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и приложения доказателствен
2
материал, съобрази и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
По делото не се спори, а и от представения нотариален акт се установява, че на
27.04.2012г. ответникът е придобил собствеността върху индивидуализираните по-
горе самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС с идентификатор **********,
находяща се в гр. Несебър, комплекс „*********“.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да
заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. На
основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, Общото събрание на Етажната собственост
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
23.07.2018 г. било проведено Общо събрание на Етажната собственост на комплекс
„*********“, на което В. Л. е избран за управител на Етажната собственост. Наред с
това е било прието площообразуване, обсъдени и приети са били бюджет за
съответната финансова година с посочване на съдържанието на приходната и
разходната част. Изрично е посочено и в какво се състои и на каква стойност се
приемат разходите по чл. 50, чл. 51 от ЗУЕС, фонд „Непредвидени разходи“, фонд
„Резервен“.
С решение по т. 5 от дневния ред, взето на проведеното на 22-23.05.2023 г.
общо събрание на етажната собственост, бил приет бюджет за сезон 2023/2024 г., в
който били включени разходи за фонд „Ремонт и обновяване“- 216600 лв., фонд
„Необходим ремонт“- 51200 лв., като разходите по чл. 50, ал.4, т.3 от ЗУЕС били
приети в размер на 42500 лв., а тези по чл. 51 от ЗУЕС- 38200 лв. С решение по т.7 от
дневния ред общото събрание е приело 01.06.2023 г. за начало на финансовата година,
за край- 31.05.2024 г., като е определило краен срок за плащане на таксите- 30.06.2023
г.
Налага се извод, че с приемането на бюджетите, дължимите суми от всеки
етажен собственик, са приети по определяем начин и в съответствие с изискванията на
ЗУЕС. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението, че задълженията на
ответника са неопределяеми или неправилно изчислени. Видно от представена по
делото таблица за площообразуване идеалните части общите части на притежаваните
от ответника самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № **********.82 по
КККР на гр. Несебър, били преизчислени на общо 0,901 %. Съдът кредитира
таблицата, тъй като отразява взето решение по т.1 от дневния ред на общото събрание
от 23.07.2018 г. Отделно от това, преизчисляването е в интерес на ответника, тъй като
според нотариалния акт той притежава 1,814 % идеални части от общите части на
сградата. Определените по този начин идеални части предполагат и начисляване на по-
ниски вноски.
По делото няма спор, че така взетите решения на Общото събрание на Етажна
собственост на комплекс „*********“ са влезли в сила. След служебна проверка на
посочените в исковата молба водени производства по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, се
установява, че решенията не са били отменени, поради което съдът приема, че същите
са влезли в сила и подлежат на изпълнение. Съгласно трайната и непротиворечива
практика на ВКС на Република България след влизане в сила, решенията на етажните
3
собственици са задължителни за всички собственици включително и за тези, които са
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще
станат етажни собственици или обитатели. Константна е практиката и относно факта,
че оспорване решенията, взети на Общо събрание на една ЕС е допустимо единствено
в сроковете по чл.40 от ЗУЕС. В тази връзка възраженията относно
незаконосъобразността на взетите решения не следва да бъдат обсъждани.
Съдът намира за частично основателно възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.
Съгласно посочената разпоредба не се заплащат разходите по ал. 1 за деца,
ненавършили 6- годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година. Тази разпоредба е била изменена считано от 31.12.2023 г., т.е. в средата на
финансовата година, като вече е прието, че за самостоятелен обект, в който се
пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащат
разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е определен за
един собственик, ползвател или обитател. Ето защо и предвид неоспорването на
обстоятелството, че ответника не е пребивавал в страната за периода 2023 г. дължимата
такса по чл.51 от ЗУЕС следва да бъде в размер на ½ за периода от 01.01.2024 г. до
30.05.2024 г. От страна на ищеца не се доказа по безспорен начин, че обектите на
ответника са се използвали.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че от страна на ищеца няма
извършване на дейности по поддръжка и управление. Следва да се посочи, че в случая
това е без правно значение, тъй като сумите не се претендират на основание договорно
задължение, за да се изследва въпроса дали е изпълнено, а дължимостта на същите
произтича от закона- чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира за основателен
предявеният от ищеца иск за осъждане на ответника да заплати на процесната етажна
собственост сумата от 1951.56 лв., представляващи такси за фонд „Ремонт и
обновяване“, за двата обекта, дължими на основание чл.50 ЗУЕС за финансовата 2023-
2024 г., както и сумата от 265.28 лв., представляваща половината от таксата за
управление и поддържане по чл.51 ЗУЕС, дължима за двата обекта за финансовата
2023-2024 г. За останалата ½ част от последната претенция следва да бъда отхвърлена.
В този смисъл се явява основателна и претенцията за заплащане на законната лихва за
забава върху уважената част, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на сумата от общо
158.85 лева, представляваща лихва за забава върху уважените главници, дължима за
периода от 01.07.2023 г. /падежа на плащане съобразно взетото решение на ОС/ до
12.01.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/. Съгласно разпоредбата на чл. 84
от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, без да е необходимо същия да бъде канен. Ето защо,
считано от посочените в протокола от общото събрания от 2023 г. падежна дата-
01.07.2023 г., ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до подаване на исковата молба. В останалата част,
до претендираните 177.86 лв. следва да бъде отхвърлена.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски съобразно уважената
част. Претендира се сумата от общо 749.28 лв., от които 600 лв.- адвокатско
възнаграждение. Съдът не споделя възражението на ответника за прекомерност на
4
последното предвид обстоятелството, че се касае за няколко иска със самостоятелна
оценка- главница и лихва за всеки един от обектите. С оглед изхода на спора на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от общо 669.20 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 86 лв.
съобразно отхвърлената част, като отново не се споделя възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение по посочените по- горе съображения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. Д., гражданин на Р.Ф., роден на ********** г., БУЛСТАТ
**********, с адрес: гр. **********, да заплати на Етажна собственост в комплекс
„*********“, представляваща сграда с идентификатор № ********** по КККР на гр.
Несебър, с адрес: гр. ********* комплекс „*********“, представлявана от В. Л.,
сумата общо в размер на 2216.84 лв., представляваща дължими вноски към етажната
собственост на основание решения на общото събрание на етажната собственост, за
финансовата 2023 г.- 2024 г., както следва: за самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *************, находящ се в гр. Несебър, *******“, комплекс
„*********“- сумата от 918.38 лв.- такса по чл.50 ЗУЕС, и сумата от 132.64 лв.- 1/2 от
разходи по чл.51 ЗУЕС; за самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**********.***, находящ се в гр. Несебър, *******“, комплекс „*********“- сумата от
1033.18лв.- такса по чл.50 ЗУЕС, и сумата от 132.64 лв.- 1/2 от разходи по чл.51 ЗУЕС,
ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на подаване на
исковата молба- 12.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен за разходите по чл.51 ЗУЕС за разликата над присъдените
общо 265.28 лв. до претендираните общо 530.56 лв., ведно със законната лихва върху
разликата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. В. Д., гражданин на Р.Ф., роден на ********** г., БУЛСТАТ
**********, с адрес: гр. **********, да заплати на Етажна собственост в комплекс
„*********“, представляваща сграда с идентификатор № ********** по КККР на гр.
Несебър, с адрес: гр. ********* комплекс „*********“, представлявана от В. Л.,
сумата общо в размер на 158.85 лв., представляваща лихва за забава върху
присъдените главници, дължима за периода от 01.07.2023 г. до 12.01.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената до претендираните 177.86 лв.
ОСЪЖДА В. В. Д., гражданин на Р.Ф., роден на ********** г., БУЛСТАТ
**********, с адрес: гр. **********, да заплати на Етажна собственост в комплекс
„*********“, представляваща сграда с идентификатор № ********** по КККР на гр.
Несебър, с адрес: гр. ********* комплекс „*********“, представлявана от В. Л.,
сумата общо в размер на 669.20 лв., представляваща разноски съобразно уважените
части.
ОСЪЖДА Етажна собственост в комплекс „*********“, представляваща сграда
с идентификатор № ********** по КККР на гр. Несебър, с адрес: гр. *********
комплекс „*********“, представлявана от В. Л., да заплати на В. В. Д., гражданин на
Р.Ф., роден на ********** г., БУЛСТАТ **********, с адрес: гр. **********, сумата
от 86 лв., представляваща разноски съобразно отхвърлената част.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- Бургас.
5
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6