Решение по дело №227/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260076
Дата: 4 септември 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20204520100227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260076

гр. Русе, 04.09.2020 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти август, две хиляди и двадесета в състав:

      

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 227 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Адв.И.Л. – пълномощник на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД заявява, че на 26.03.2018г. между „А1 България“ ЕАД (предишно наименования Мобилтел“ ЕАД) и М.А.Х. е сключен договор за продажба на изплащане №********* по силата на който ответникът закупил и станал собственик на устройство Tablet Diva QC – 703 GN със сериен №861138024109882. Купувачът се задължил да заплати на „А1 България“ ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план, съставляващ неразделна част от договора. Не погасил в срок две месечни вноски, с оглед което и предвид разпоредбата на т.12.3 от контракта, мобилния оператор прекратил облигационното правоотношение, като непогасената сума – 89.64 лева станала предсрочно изискуема.

На 07.11.2014г. „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД сключили договор за поръчителство, въз основа на който ищецът се задължил, в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с мобилния оператор договори за продажба на изплащане.

Предвид факта, че М.Х. на погасила задължението си, на основание чл.143 от ЗЗД и чл.2.2.4 от Договора за поръчителство, ищцовото дружество уведомило ответника на 27.02.2019г., че ще изпълни вместо него задължението му към „А1 България“ ЕАД. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, на 19.09.2019г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД заплатило на мобилния оператор процесната сума, дължима от ответника по Договор за продажба на изплащания от 14.11.2017г.

Молителят счита, че М.Х. дължи лихва за забава върху главницата, в размер на 2.09 лева за периода 19.09.2019г. – 29.11.2019г.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №7263/2019г. по описа на РРС срещу М.А.Х. за претендираните суми.

С оглед депозираното от длъжника възражение, заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.

По изложените съображения, адв.И.Л. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М.А.Х., ЕГН ********** дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“№21, ет.4, офис 13, представлявано от С.Х.Би Г.Н.П.сумите: 89.64 лева – главница по Договор за продажба на изплащане №*********/26.03.2018г., заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2019г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв.А.Г. – процесуален представител на ответника М.А.Х. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Твърди, че в края на м.март 2018г. представители на МТел посетили гр.Ветово, предлагайки за продажба мобилни апарати и таблети на ниски цени, но при условие, че бъде сключен договор за мобилни услуги с мобилния оператор. Предоставили на ответницата за подпис „някакви документи“ и помолили да изчака 10 – 15 минути, преди да й отговорят дали ще й предоставят някакво крайно устройство на изплащане. Впоследствие я уведомили, че не е одобрена за закупуване на такова, но не и върнали документите.

Ответницата поддържа, че подписът на приемо – предавателния протокол от 26.03.2018г. е неин, но този на договора за продажба на изплащане №*********/26.03.2018г. не е изпълнен от нея.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 07.11.2014г. „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД сключили договор за поръчителство, въз основа на който ищецът се задължил, в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с мобилния оператор договори за продажба на изплащане. С анекси срокът на договора е продължаван.

През м.март 2018г. между „А1 България“ ЕАД (предишно наименования Мобилтел“ ЕАД) и М.А.Х. е сключен договор за продажба на изплащане №*********, по силата на който ответникът закупил устройство Tablet Diva QC – 703 GN със сериен №861138024109882. Купувачът се задължил да заплати на „А1 България“ ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план, съставляващ неразделна част от договора. В т.12.3 от контракта е предвидено, че при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми, а договорът се счита прекратен. Към договора е приложен, двустранно подписан, приемо – предавателен протокол, в който вещта е индивидуализирана.

Ангажирани са писмени доказателства, с които се установява, че на 19.09.2019г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството на поръчител е заплатило на „А1 България“ ЕАД сумата 36 371.55 лева, с която е погасило задължения на абонати, индивидуализирани в справка по т.2.2.5 от Договор за поръчителство.

Дружеството уведомило ответника, че има непогасен дълг по Договор за продажба на изплащане №*********/26.03.2018г. в размер на 89.64 лева и предоставил срок до 25.03.2019г. да заплати към „А1 България“ ЕАД процесната сума. В поканата са указани последиците при неизпълнение на задължението.

Ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №3520/05.12.2019г., издадена по ЧГД №7263/2019г. по описа на РРС срещу М.А.Х. за сумите: 89.64 лева – главница; 2.09 лева – лихва, дължима за периода 19.09.2019г. – 29.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2019г. до окончателното й изплащане; 25 лева – заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

На основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.

С влязло в сила Определение №808/05.02.2020г. производството по отношение акцесорната претенция: 2.09 лева – мораторна лихва за периода 19.09.2019г. – 29.11.2019г. е прекратено, поради оттегляне на иска.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 89.64 лева – главница, ведно със законната лихва считано от 04.12.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №3520/05.12.2019г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №7263/2019г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което и на основание чл.415 ГПК заповедният съд указал на ищцовото дружество възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява основателен.

Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД основава вземането си на договор, по силата на който мобилния оператор - „А1 България“ ЕАД възложил, а ищецът – приел и се задължил срещу възнаграждение, при условията на контракта, да гарантира чрез поръчителство вземанията на възложителя от абонати, сключили договор за продажба на изплащане. Основните параметри, индивидуализиращи дълга, който поръчителят обезпечава, са визирани в раздел ІV „Поръчителство“, т.3 и т.4. В т.3 са посочени за кои длъжници и по кои видове договори ищецът се задължава като поръчител – за задължения на абонати, сключили договори за продажба на изплащане, а в т.4 е указана максималната отговорност на поръчителя – дължимата цена на крайното устройство по съответния договор за продажба на изплащане, намалена с първоначалната вноска. Изискуемата конкретизация се потвърждава и от отразените данни в приемо – предавателен протокол №201/14.02.2019г., с приложена към него справка по т.2.2.3 от договора, в която изрично е посочено към 14.02.2019г. (преди плащането от поръчителя) за кое задължение, за кой длъжник и по кой договор се отнася поръчителството и плащането, като е включено и задължението на М.А.Х. от 89.64 лева по Договорът за продажба на изплащане *********/26.03.2018г.

Договорът за продажба на изплащане е редовен и действителен. Ответницата не установи по безспорен начин, че подписът на контракта не е изпълнен от нея, поради което съдът приема, че договорът е двустранно подписан и купувачът е удостоверил получаването на мобилното устройство, описано в приемо – предавателния протокол от 26.03.2018г. Задължението на купувача (ответник в настоящото производство) е действително, при положение, че е закупил мобилното устройство, надлежно индивидуализирано в договора.

Тъй като ответницата не заплатила цената на вещта съгласно уговореното разсрочено плащане, ищецът съобщил, че е настъпила предсрочна изискуемост на дълга. Плащането от Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, в качеството му на поръчител на задължението на М.Х. се установява от Уведомление по т.2.2.6 от Договора, сключен на 07.11.2014г. (лист 55) с характер на разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД и платежно нареждане (лист 49), в които изрично е отбелязано, че „Мобилтел“ ЕАД е получило на 19.09.2019г. сумата 89.64 лева – просрочено задължение по Договорът за продажба на изплащане *********/26.03.2018г. на длъжника М.А.Х..

Не се твърди и не са релевирани доказателства, от които е видно, че купувача е заплатил на продавача „Мобилтел“ ЕАД дължимата остатъчна цена на мобилното устройство.

Налице са предпоставките на чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗД и следва да бъде  ангажирана отговорността на ответницата за платената от поръчителя – ищец сума 89.64 лева по Договор за продажба на изплащане. Изложеното води до извод, че претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло.

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 325 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта, че претенцията е основателна, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 325 лева – разноски по ЧГД №7263/2019г. по описа на РРС.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че М.А.Х., ЕГН ********** дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“№21, ет.4, офис 13, представлявано от С.Х.Би Г.Н.П.сумата 89.64 лева – главница по Договор за продажба на изплащане №*********/26.03.2018г., заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №3520/05.12.2019г., постановена по ЧГД №7263/2019г. по описа на РРС.

 

ОСЪЖДА М.А.Х., ЕГН ********** да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК ********* сумата 325 лева – разноски по ЧГД №7263/2019г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА М.А.Х., ЕГН ********** да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК ********* сумата 325 лева – разноски по ГД №227/2020г. по описа на РРС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: