Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
30. 06.
2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в закрито заседание на тридесети и юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря и прокурора сложи за разглеждане
като разгледа докладваното
от съдия Маркова в.гр.д.№ 14836 по
описа за 2018 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба
от И.И.С., подадена на 28.04.2021 г. с искане за допълване на решение № 262289
от 06.04.2021 г., в частта, в която съдът е пропуснал да се произнесе по
присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на главницата по отношение на частта, в която е отменено
първоинстанционното решение и ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата
в размер на 1690,63 лв., представляваща 1/6 от стойността на монтираната
охранителна техника и таксите, заплатени за поддържането й за периода от
м.08.2010 г. до 27.05.2015 г.
Излагат се доводи, че в мотивите си съдът бил посочил, че „главниците се
претендират ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-27.05.2015
г. до окончателното им изплащане“, но в диспозитива на решението липсвало
произнасяне по това искане.
Иска се и съда да допълни решение № 262289 от 06.04.2021 г., като осъди
ответницата да заплати на молителя и законната лихва върху сумата в размер на
1690,63 лв., считано от предявяване на иск-27.05.2015 г. до окончателното
изплащане
От ответницата по молбата /и по иска/ -
А.Д. А.-П.е постъпил отговор, в който се излага становище за недопустимост и
неоснователност като се сочи, че не са налице предпоставките за допълване на
решението.
По основателността на молбата:
По
искането за допълване:
Непълен е съдебният акт, който не обхваща целия спорен предмет поради липса на
формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените
искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет.
С решение № 262289 от 06.04.2021 г.
настоящия състав се е произнесъл по претенцията на ищеца /въззивник/ с правна
квалификация чл.61,ал.2 ЗС относно сумата в размер на 1690,63 лв.,
представляваща 1/6 от стойността на монтираната охранителна техника и таксите,
заплатени за поддържането й за периода от м.08.2010 г. до 27.05.2015 г., както
и по чл.86, ал.1 ЗЗД относно забавеното й издължаване, които е приел за
основателни и затова е отменил първоинстанционното решение и е осъдил
ответницата да заплати същите суми на ищеца.
Видно от мотивите на съдебното решение , действително, съдът е приел,че
главницата се претендира ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска – 27.05.2015 г. до окончателното изплащане. В диспозитива, обаче, липсва
присъждане на главницата ведно със законната лихва. При това положение е налице
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК.
С Решение № 55 от 06.07.2009 г., постановено в
производство по чл. 247 ГПК по т.д. № 541/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието,
че поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се
допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда
и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда
воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е
обективирано в диспозитива. В
конкретния случай е налице именно тази хипотеза- съдът е формирал мотиви, че
главницата се следва ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
-27.05.2015 г., но не е изразил така формираната воля в диспозитива на
решението си.
Затова и тази грешка ще следва да бъде
отстранена.
Относно производството по чл.247 ГПК
липсва срок за сезиране на съда.
Следва за пълнота на изложението да
отбележим, че решение № 262289 е постановено на 06.04.2021 г., а молбата, с
която сме сезирани е подадена на 28.04.2021 г., т.е. в 1-месечния срок по
чл.250, ал.1 ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решение№ 262289, постановено на 06.04.2021 г.,
като в параграф втори от същия след думите: „бул********“ се добави текста: „ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска – 27.05.2015 г. до
окончателното изплащане на главницата“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може
да се обжалва, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: