РЕШЕНИЕ
№ 1495
гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300500755 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. и Б. Р.и против
решение № 529/08.02.2023г. по гр.д.№ 13160/2021г. на ПдРС, Х гр.с., с което
жалбоподателите са осъдени да заплатят на въззиваемата Е. Д. разделно сумата от 3032 лева,
представляваща обезщетение за лишаване на въззиваемата от ползването на собствената й
1/6 ид.ч. от съсобствено жилище, находящо се в гр. *****, за периода 12.08.2018г.-
12.08.2021г., от която сума 2021,32 лева, дължими от А. Р., и 1010,69 лева, дължими от Б. Р..
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочи се и
необоснованост. По-конкретно се твърди, че РС не е изложил никакви мотиви по въпроса
относно това дали е налице лично ползване от страна на ответниците по иска. По отношение
на периода, за който е присъдено обезщетението се сочи, че не е отчетено обстоятелството,
че писмено искане до жалбоподателите е отправено едва на 13.07.2020г. Иска се цялостна
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
От въззиваемата Е. И. Д. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с представените доказателства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 13160/2021г. на ПдРС, Х гр.с. е образувано по искова
молба от Е. Д. против А. и Б. Р.и, с която са предявени обективно съединени искове по
чл.31, ал.2 от ЗС. В исковата молба се твърди, че по наследство от своя баща И. Р. е
собственик на 1/6 ид.ч. от втория жилищен етаж от сграда, находяща се в гр.*****.
Ответниците- жалбоподатели в настоящето въззивно производство, били собственици на
останалите 5/6 ид.ч., както следва: А. Р. / майка на Е. Д./ притежавала 4/6 ид.ч., от които ½
ид.ч. придобита в режим на СИО и 1/6 ид.ч. по наследство от И. Р.; Б. Р. / брат на Е. Д./
притежавал 1/6 ид.ч. по наследство от баща си. Съсобствения имот се ползвал само от
1
ответниците. Ищцата била отправила до тях нотариални покани с искане те да заплащат
месечно обезщетение за ползването на нейната част от имота. В хода на производството
исковата претенция е увеличена от 2916,55 лева на 3032 лева. С молба от 31.07.2023г. на
л.64 по настоящето дело от въззиваемата Е. Д., в качеството й на ищец по
първоинстанционното дело, е уточнено, че сумата от 3032 лева се претендира по равно от
двамата ответници по исковете по чл.31, ал.2 от ЗС.
С подадения от А. и Б. Р.и отговор на исковата молба се поддържа, че исковете са
неоснователни, тъй като Е. Д. не била отправила покана да ползва съсобствената вещ.
Твърдят, че те са й предлагали да ползва имота, но тя била отказала.
По първоинстанционното дело е прието заверено копие от нот.акт № *****г., с който
наследодателят на страните И. Р.- баща на Е. и Б. Р.и и съпруг на А. Р., е купил от своите
родители процесния втори етаж / трети, като се брои и сутерена/ от жилищната сграда на
ул.“*****. По настоящето дело е приет препис- извлечение от акт за сключен граждански
брак, видно от който И. и А. Р.и са сключили граждански брак на 05.07.1970г..
Следователно имотът е придобит И. и А. Р.и в режим на СИО, което от обосновава извода,
че след смъртта на И. Р. неговата преживяла съпруга е станала собственик на ½ ид.ч. по
силата на прекратената СИО и още 1/6 ид.ч. по наследство или общо на 4/6 ид.ч., а децата
му са придобили по наследство по 1/6 ид.ч..
По делото на ПдРС е разпитана свидетелката В. Х. / без родство/, която сочи, че
познава Е. Д. от 17- 18 години, тъй като били колежки. Познавала и Б. Р., с когото също били
работили заедно. От един момент нататък отношенията между ***** Р. и Е. Д. се влошили.
Той започнал да я подминава. Разминавали се като непознати. Е. Д. нямала достъп до
жилището на ул.“*****“, в което останали да живеят брат й и майка й. Тя споделила със
свидетелката, че била принудена да напусне това жилище и била настанена в жилище на
„Жилфонд“ в *****“. Веднъж преди много години въззиваемата ходила на гости на майка
си, придружена от свидетелката. Тя нямала ключ за етажа. По настоящето дело са разпитани
свидетелките П. М. / без родство/ и А. Д. / дъщеря на въззиваемата/. Свидетелката М. сочи,
че с Б. Р. и съпругата му са приятелски семейства. Живеели близо, през една улица. Преди
години свидетелката била виждала Е. Д. да влиза в къщата на ул.“*****“. Отключила си
сама. Била я виждала там и с дъщеря й. Свидетелката Д. била посещавала имота на
ул.“*****“ преди около пет години, заедно с майка си. Майка и отишла там, за да разговаря
с брат си, да й платят нейния дял от жилището. Вуйчото й бабата на свидетелката се ядосали
и изгонили майка й. А. Р. хванала дъщеря си за ръката и я извела навън. Патрона на бравата
на вратата за етажа бил сменен и Е. Д. нямала достъп. Тя и дъщеря й от 23 години живеели
под наем в жилище на „Жилфонд“.
Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. В мотивите на Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. по
тълк.д.№7/2012г. на ОСГК на ВКС също изрично е посочено, че задължението за заплащане
на обезщетение възниква с получаване на писменото искане от лишения от възможността да
ползва съсобственик. По делото на ПдРС са приети две нотариални покани от Е. Д. до А. Р.
и до Б. Р., връчени на адресатите на 13.07.2020г.. Двете нотариални покани са с идентично
съдържание. Посочено е, че между тях е налице съсобственост върху втория етаж от
двуетажната със сутерен жилищна сграда на ул.“*****“№ 20. Посочено е също така, че този
етаж се ползва от адресатите на поканите и е определен седемдневен срок, след изтичането
на който жалбоподателите да заплащат на въззиваемата по 600 лева месечно- обезщетение за
ползването на собствената й идеална част.
Както е прието и в мотивите към Решение № 676 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
2179/2008 г., II г.о., „Отговорността да се заплати обезщетение за ползата, от която е бил
лишен един съсобственик от ползата на общата вещ, може да отпадне само ако ползуващият
съсобственик, след отправената му писмена покана, отговори, че предоставя ползуването на
общата част в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползува, а последният
2
откаже това предложение“. От наличните по делото доказателства не се установява, след
връчване на горепосочените нотариални покани, жалбоподателите да са предложили на
въззиваемата някакъв вариант за ползване от същата на собствената й 1/6 ид.ч. от процесния
имот. Съответно- не се установява и тя да е отказала. Така също в мотивите към Решение №
104 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 5821/2013г., I г.о. се приема, че „Когато обективно е
невъзможно всеки съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата си, тогава
преченето да се ползва веща от част от съсобствениците включва както реалното ползване
на целия имот, така и невъзможността той да се ползва от други съсобственици.
Формалното изразяване на съгласие другите също да се ползват от имота, при обективна
невъзможност от реализирането на техните субективни права, не освобождава ползващият
съсобственик от задължението му да заплати обезщетение за ползата, от който останалите са
лишени“. Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012г. на ВКС по тълк.д.№7/2012г.,
ОСГК, лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. От показанията на
разпитаните свидетели категорично се установява, че жилището на ул.“*****“№ 20 от много
години се ползва само от жалбоподателите. Установява се също така, че съсобствениците-
от една страна жалбоподателите, а от друга- въззиваемата, са в трайно влошени отношения,
поради което е невъзможно те да съжителстват съвместно в едно жилище. Ето защо, следва
да се приеме, че жалбоподателите действително дължат на въззиваемата обезщетение за
ползването на собствената й 1/6 ид.ч. от съсобствения имот, но само за период след датата,
на която е изтекъл определеният с нотариалните покани 7- дневен срок- 20.07.2020г., а не за
период с начален момент от 12.08.2018г., както е претендирано с исковата молба. Ето защо,
обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за периода 12.08.2018г.- 20.07.2020г..
С приетото по първоинстанционното дело заключение на вещо лице В. Р. за цялата
2020г. е определен пазарен наем за 1/6 ид.ч. от процесния имот в размер от 1010,60 лева /
971 лева + 29 лева + 10,60 лева/. Като разделим тази сума на 365 и умножим резултат по 164
/ броят дни през периода от 20.07.2020г. до края на годината/ се получава сума в размер от
454,08 лева. Към нея следва да се прибави и определения от вещото лице пазарен наем за
периода 01.01.2021г.- 12.08.2021г. в размер от 623,50 лева. Пазарният наем за 1/6 ид.ч. за
периода 20.07.2020г.- 12.08.2021г. е в общ размер от 1077,58 лева, до който размер двата
иска се явяват основателни. Съобразно със заявеното по настоящето дело уточнение на
исковата молба от Е. Д., както и предвид обстоятелството, че не се установява някой от
жалбоподателите да ползва в по- голям обем от другия собствената на въззиваемата 1/6
ид.ч., обжалвано решение ще следва да бъде изменено в частта досежно горепосочения
период, като дължимото обезщетение се разпредели по равно между двамата
жалбоподатели.
Съобразно с решението по делото в полза на жалбоподателите ще следва да бъде
присъдена по равно 1954,42/3032- ра част от направените от тях съдебни разноски, които са
в общ размер от 1490,50 лева, а именно суми в размер от по 480,40 лева; в полза на
въззиваемата ще следва да бъде присъдена 1077,58/3032- ра част от платеното от нея
адв.възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство в размер
от 610 лева, а именно сума в размер от 216,80 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 529/08.02.2023г. по гр.д.№ 13160/2021г. на ПдРС, Х гр.с., в
частта, с която жалбоподателите А. и Б. Р.и са осъдени да заплатят на въззиваемата Е. Д.
разделно сумата от 1954,42 лева, представляваща обезщетение за лишаване на въззиваемата
от ползването на собствената й 1/6 ид.ч. от съсобствено жилище, находящо се в гр. *****,
3
ул. „*****“№ 20, ет.3, ведно с прилежащите избени помещения и ¼ ид.ч. от дворното място,
съставляващо ПИ № *****.*****.421 по КККР на гр.*******, за периода 12.08.2018г.-
20.07.2020г., като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. И. Д. искове по чл.31, ал.2 от ЗС против А. П. Р. и Б.
И. Р. за това те да бъдат осъдени да й заплатят разделно сумата от 1954,42 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствената й 1/6 ид.ч. от
съсобствено жилище, находящо се в гр. *******, ул. „*****“№ 20, ет.3, ведно с
прилежащите избени помещения и ¼ ид.ч. от дворното място, съставляващо ПИ №
*****.*****.421 по КККР на гр.*******, за периода 12.08.2018г.- 20.07.2020г..
ИЗМЕНЯ решение № 529/08.02.2023г. по гр.д.№ 13160/2021г. на ПдРС, Х гр.с., в
частта, с която жалбоподателите А. и Б. Р.и са осъдени да заплатят на въззиваемата Е. Д.
разделно сумата от 1077,58 лева, представляваща обезщетение за лишаване на въззиваемата
от ползването на собствената й 1/6 ид.ч. от съсобствено жилище, находящо се в гр. ******,
ул. „*****“№ 20, ет.3, ведно с прилежащите избени помещения и ¼ ид.ч. от дворното място,
съставляващо ПИ № *****.*****.421 по КККР на гр.*******, за периода 20.07.2020г.-
12.08.2021г., от която сума 718,39 лева, дължими от А. Р., и 359,19 лева, дължими от Б. Р.,
като
ОСЪЖДА А. П. Р., ЕГН: ********** и Б. И. Р., ЕГН: **********- двамата от
гр.*****, ул.“*****“№ 20, да заплатят на Е. И. Д. от гр.****, *****“, бл.28, вх.“Б“, ет.2, ап.4,
ЕГН: **********, по равно сумата от 1077,58 лева, представляваща обезщетение за
лишаване на Е. Д. от ползването на собствената й 1/6 ид.ч. от съсобствено жилище,
находящо се в гр. *****, ул. „*****“№ 20, ет.3, ведно с прилежащите избени помещения и ¼
ид.ч. от дворното място, съставляващо ПИ № *****.*****.421 по КККР на гр.******, за
периода 20.07.2020г.- 12.08.2021г., а именно по 538,79 лева.
ОСЪЖДА Е. И. Д. от гр.*****, *****“, бл.28, вх.“Б“, ет.2, ап.4, ЕГН: **********, да
заплати на А. П. Р., ЕГН: ********** и Б. И. Р., ЕГН: **********- двамата от гр.******,
ул.“*****“№ 20, по 480,40 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА А. П. Р., ЕГН: ********** и Б. И. Р., ЕГН: **********- двамата от
гр.*****, ул.“*****“№ 20, да заплатят на Е. И. Д. от гр.*******, *****“, бл.28, вх.“Б“, ет.2,
ап.4, ЕГН: **********, по равно сумата от 216,80 лева, а именно по 108,40 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4