№ 228
гр. Бургас, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200413 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на „Д“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: **, срещу Наказателно постановление №02-0003773/18.11.2021г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което за нарушение
на чл.62, ал.1 КТ, на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 КТ на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока. Алтернативно се моли за
намаляване размера на санкцията. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. Иванов, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата. Посочва, че
нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано, и пледира за
потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 01.07.2021г., в 12:00ч. св. АС. ЗДР. Д. – главен инспектор при Д „ИТ”-Бургас,
извършила проверка на обект: бистро „К.“, находящо се в ** и стопанисвано от
жалбоподателя. На място било установено лицето А.С.С., ЕГН: ***, която полагала труд
като „работник кухня“ - режела домати в кухнята. При проверка по документи на
28.07.2021г. и 07.09.2021г. се установило, че на 01.07.2021г. /към момента на проверката в
обекта/ „Д“ ЕООД, ЕИК: ***, не е уредилo като трудово правоотношение отношението при
предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето
- А.С.С., ЕГН: ***.
1
Горните факти били квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл.62,
ал.1 КТ, поради което и на 07.09.2021г. същият съставил срещу „Д“ ЕООД, ЕИК: ***,
АУАН с №02-0003773. Актът бил връчен на представител на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН-а, на 18.11.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на изложеното в депозираното от жалбоподателя възражение, а също счел,
че горните факти, нарушават разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ, поради което и на основание
чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, наложил на жалбоподателя
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя
бяха пълни, последователни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като видно от разписката в НП /л.8 от делото/ то е връчено на
жалбоподателя на 18.01.2022г., а жалбата е депозирана на 25.01.2022г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона
в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН, наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. В постановлението е ясно записано, че „Д“ ЕООД, ЕИК: ***, не е
уредил като трудово правоотношение отношението при предоставяне на работна сила, като
не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А.С.С., ЕГН: ***. Също така ясно е
посочено, че нарушението е извършено на 01.07.2021г., като тогава е установено работникът
да полага труд. Посочването в текста на НП на последващи дати е за пълно описание на
релевантните факти, като е посочено, че впоследствие е установено по документи, че
именно към момента на проверката на място на работника не е било предоставено
уведомлението, макар същият да е полагал труд. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
На база на горната фактическа обстановка, съдът счита, че правилно АНО е
ангажирал отговорността на работодателя. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В
конкретния случай категорично се установява, че по време на проверката А.С.С. се е
2
намирала на обекта, престирайки труд, като е изпълнявала трудова функция, която се е
осъществявала на определено работно място. С разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено
задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди
постъпването му на работа. В конкретния случай категорично се установява, че писмен
трудов договор с посоченото лице към дата 01.07.2021г. не е бил сключен, а същото на
практика е престирало труд за жалбоподателя, който именно поради това се явява негов
работодател, съгласно §1, т.1 от ДР на КТ. Поради така установеното, правилно е била
ангажирана отговорността на „Д“ ЕООД именно в качеството на работодател, като е
съставен акт и впоследствие издадено НП.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че отношенията между него и А.С.С.
били уредени посредством сключване на граждански договор, следва да се посочи следното:
В момента на извършване на проверката А.С.С. е установена да полага труд, като е
режела домати в кухнята на проверявания обект. Собственоръчно е съставила справка на
осн. чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от КТ, в която е посочила пред проверяващите, че
полага труд в качеството си на „работник кухня“, с точно определено работно време и без
уговорени почивки и трудово възнаграждение. Самите проверяващи, изпълнявайки
служебната си функция, също са констатирали лично и непосредствено, че С. реално
извършва такава дейност.
Действително по делото е представен т. нар. „граждански договор“ от 01.07.2021 г.
/л.20 от делото/, който по своят същност представлява договор за изработка. Същият е
частен документ и не се ползва с материална доказателствена сила. Верността на
обективираните в него изявления следва да се преценят от съда наред с останалите
доказателства по делото. Тази доказателствена сила не се подкрепя и от представените по
делото писмени доказателства. В тази връзка, съдът не кредитира гражданския договор,
доколкото изявленията в него се оборват от приложената справка - декларация (л. 17), както
и от изявленията на работника, направени непосредствено пред контролните органи в
момента на проверката. Доколкото в случая е налице несъответствие с останалите
доказателства, съдът приема, че гражданският договор е неубедителен и не доказва
твърдяното основание за полагане от посоченото лице на труд в обекта. Престацията на труд
е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение.
Недопустимо е да се прикриват трудови правоотношения посредством сключване на
граждански договор. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си, но
тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ
задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като
трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй
като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето С., не са били уредени в
трудов договор, поради което и правилно АНО е ангажирал отговорността на
жалбоподателя.
Безспорно се установи, че жалбоподателят в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията
3
при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с
лицето А.С.С. в нарушение на чл.62, ал.1 КТ. По този начин жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността му. Нарушението е формално, на просто извършване и се счита довършено в
момента, в който работникът е започнал фактически да изпълнява трудовите си задължения,
без подписан трудов договор с работодателя.
Действително, съобразно разпоредбата на чл.405а, ал.1 КТ когато се установи, че
работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, съществуването на трудовото
правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на
инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да
се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната
дата на възникването на трудовото правоотношение. На практика, разпоредбата на чл.405а,
ал.1 КТ урежда случаите на констатиране на обективни обстоятелства, а именно престиране
на работна сила, без наличие на сключен писмен трудов договор.
Ирелевантно за съставомерността на процесното деяние обаче се явява
обстоятелството, че в конкретния случай не е издадено от контролните органи
постановление по чл.405а, ал.1 от КТ- такава материална предпоставка не е установена в
нормите на чл.62, ал.1 КТ и чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ, в които е очертан
съставът на нарушението. В тази насока е и константната практика на БАС, обективирана в
Решение № 1410 от 27.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1526/2020г., Решение №
1639 от 04.10.2018г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1500/2018г., Решение № 1261 от
07.10.2020г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1378/2020г., Решение № 1234 от 2.10.2020г.
на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1524/2020г. и много други/.
За пълнота, следва да се посочи, че по делото са представени 2 броя трудови
договори с еднакъв номер, с идентично съдържание и страни /л.15 и л.24 от делото/ и двата
подписани както от работника - А.С.С., така и от представител на работодателя - „Д“ ЕООД,
но с различна дата на подписване на договора и такава на постъпване на работника на
работа. В единият документ е посочена дата на подписване на договора - 02.07.2021г. и
такава на постъпване на работа – 03.07.2021г., а в другия документ датата на подписване на
договора е 01.07.2021г., а датата на постъпване на работа – 02.07.2021г. Изложеното създава
съмнения относно това, кой в действителност е сключения между страните трудов договор,
както и неяснота, кога работникът е постъпил на работа.
Освен това твърденията за наличие на сключен между страните граждански договор
са в противоречие и с обясненията на работника - А.С.С., депозирани от жалбоподателя с
възражението срещу процесния АУАН. В тях С. посочва: „Аз не правех нищо. Просто бях в
кухнята.“ Прави впечатление, че първоначално работничката, на която е предоставена за
попълване справка – декларация по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ, посочва пред АНО
дата на започване на работа – 01.07.2021г., след което депозира „обяснения“, в които излага
коренно различни твърдения. Изложеното се явява и в противовес със свидетелските
показания на свидетелката Йорданка Бачева, която подробно описа как С. е престирала труд
на датата на проверката – 01.07.2021г.
На следващо място, изложените от управителя на заведението доводи за желания да
се провери, дали служителката ще се справи с характера на работата, не могат да бъдат
възприети от съда като обстоятелство, което би могло да доведе до отпадане на
административно – наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател. Именно в
4
тази връзка законодателят е предвидил срокът за изпитване, като между страните е можело
да бъде сключен трудов договор от момента на постъпване на работа на служителя с
уговаряне именно на такъв срок.
Настоящият състав счита, че в конкретния случай е неприложимо правилото на чл.
28 ЗАНН. Както се приема в актуалната практика на касационната инстанция - Решение №
1474 от 25.09.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1362/2017г., Решение № 1059 от
14.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1158/2017г. и много други - нормата на
чл.415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1
и 3 и чл.63, ал.1 и 2, а тази регламентация в специалния закон изключва приложението на
общата норма на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл.415в КТ не е специална по
отношение на чл.28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително
преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Към този извод навежда
фактът, че видно от материалите по делото в обекта са констатирани и други нарушения от
процесния вид, макар и да липсват данни във връзка със същите да са налице влезли в сила
НП.
Съдът намира също така, че АНО правилно е индивидуализирал размера на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват
данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди
датата на осъществяване на настоящото такова, поради което и АНО е наложил на
дружеството – жалбоподател имуществена санкция в минимален размер.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №02-0003773/18.11.2021г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.62,
ал.1 КТ, на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя - „Д“ ЕООД,
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: **, е наложена „Имуществена санкция” в размер
на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Д“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.Я, ул.“Б.“ №4, да
5
заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6