Р Е
Ш Е Н
И Е №..........
гр.Казанлък, 12.11.2012 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Казанлъшки районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти октомври, две
хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА
при секретаря..................Х.К.
…...………………...................................като разгледа докладваното от
съдията.............................гр.дело №1762 по описа за 2012
год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във
вр. с чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че
подал заявление по чл.410 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д.№1133/2012г.
по описа на КРС и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В законоустановения
срок ответникът длъжник подал възражение и в дадения едномесечен срок, в
качеството си на заявител и кредитор предявява настоящия иск за установяване на
съществуване на вземането срещу длъжника-ответник. Твърди, че е доставчик на
хранителни стоки и по силата на сключени с ответника договори изпълнил надлежно
и в срок задълженията си за доставка на стоки съгласно договорите. За
извършените доставки издали данъчни фактури №**********/21.10.2010г. за 2527.14лв.;
фактура №**********/16.11.2010г. за 1287.07лв.; фактура
№**********/03.12.2010г. за 1151.83лв.;фактура №**********/ 16.03.2011г. за
817.50лв., фактура №**********/16.03.2011г. за 431.78лв.; фактура №**********
от 17.03.2011г. за 93.02лв.; фактура №**********/30.03.2011г. за 1226.51лв.,
фактура №**********/19.04.2011г. за 493.92лв.; фактура №**********/21.04.2011г.
за 1610.45лв.; фактура №**********/04.05.2011г. за 1122.34лв. и фактура
№**********/22.06.2011г. за 545.90 лв. Доставките извършил по поръчка на
„Стоянов и синове” ЕООД, а фактурите получени от ответника били заведени в
счетоводството му и за същите му бил възстановен ДДС. Въпреки проведените
многократни телефонни разговори и дадени обещания за плащане, сумите не били
платени. С молба от 12.07.2012г. са индивидуализирани по размери и период
претендираните лихви за забава върху всяка една главница по горепосочените
фактури, чийто общ размер е 11307.46лв. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземане в общ размер 12646.20лв.,
от които: 11307.46 лв. главница, произтичаща от неизпълнено задължение по
доставки на хранителни стоки, ведно със законната лихва върху нея, считано от
завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и сумата 1338.74 лв.,
явяваща се обезщетение за забава за периода от 21.10.2010г. до 04.04.2012г. Претендира
съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на исковете и моли съда да ги отхвърли. В отговора не са
изложени конкретни възражения за неоснователност на исковете, не са оспорени и
размерите на претенциите, не са оспорени представените с исковата молба писмени
доказателства.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното
ч.гр.д.№1133/2012 г. по описа на РС-Казанлък се установява, че по подадено от
ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед №770 от 10.04.2012 г. за
изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът „Стоянов и
синове” ЕООД да заплати на „Б.В.Линк” ЕООД сумата 11307.46 лв. главница, в едно със законната лихва, считано
от 09.04.2012г до изплащане на вземането и 1338.74 лв. лихва за забава за периода от 21.10.2010г. до
04.04.2012г. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Съгласно 11 бр. заверени копия на фактури, подписани от представители на
страните, неоспорени, ищецът „Б.В.Линк” ЕООД гр.София достави на ответника
”Стоянов и синове” ЕООД гр.Казанлък стоки /кафе на таблетки и зърна, захар,
сметана на прах, подсладител, бисквитки или, мед или, кока кола, чай и др., за
което са издадени: фактури
№**********/21.10.2010г. на стойност 2527.14лв с ДДС.; фактура
№**********/16.11.2010г. на стойност 1287.07лв. с ДДС; фактура №**********/03.12.2010г.
на стойност 1151.83лв. с ДДС; фактура №**********/ 16.03.2011г. на стойност
817.50лв. с ДДС, фактура №**********/16.03.2011г. на стойност 431.78лв. с ДДС;
фактура №**********/17.03.2011г. на стойност 93.02лв. с ДДС; фактура
№**********/30.03.2011г. на стойност 1226.51лв. с ДДС, фактура
№**********/19.04.2011г. на стойност 493.92лв. с ДДС; фактура
№**********/21.04.2011г. на стойност 1610.45лв. с ДДС; фактура №**********/04.05.2011г.
на стойност 1122.34лв. с ДДС и фактура №**********/22.06.2011г. на стойност
545.90 лв. с ДДС. Видно от представените
с исковата молба 11 бр. справки за лихви за забава, не оспорени: лихвата за
забава на сумата по фактури №**********/21.10.2010г. за периода от 21.10.2010
г. до 04.04.2012 г. е в размер на 358.53 лв.; лихвата за забава на сумата по
фактура №**********/16.11.2010г. за периода от 16.11.2010 г. до 04.04.2012 г. е
в размер на 184.34 лв.; лихвата за забава на сумата по фактура
№**********/03.12.2010г. за периода от 03.12.2010 г. до 04.04.2012 г. е в размер
на 159.49 лв.; лихвата за забава на сумата по фактура №**********/ 16.03.2011г.
за периода от 16.03.2011 г. до 04.04.2012 г. е в размер на 89.35 лв.; лихвата
за забава на сумата по фактура №**********/16.03.2011г. за периода от
16.03.2011 г. до 04.04.2012 г. е в размер на 47.20 лв.; лихвата за забава на
сумата по фактура №**********/17.03.2011г. за периода от 17.03.2011 г. до
04.04.2012 г. е в размер на 10.14 лв. ; лихвата за забава на сумата по фактура
№**********/30.03.2011г. за периода от 30.03.2011 г. до 04.04.2012 г. е в
размер на 129.19 лв.; лихвата за забава на сумата по фактура
№**********/19.04.2011г. за периода от 19.04.2011 г. до 04.04.2012 г. е в
размер на 49.25 лв.; лихвата за забава на сумата по фактура
№**********/21.04.2011г. за периода от 21.04.2011 г. до 04.04.2012 г. е в
размер на 159.63 лв.; лихвата за забава на сумата по фактура №**********/04.05.2011г.
за периода от 04.05.2011 г. до 04.04.2012 г. е в размер на 107.12 лв. и лихвата
за забава на сумата по фактура №**********/22.06.2011г. за периода от
22.06.2011 г. до 04.04.2012 г. е в размер на 44.50 лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно
заключението процесните 11 бр. фактури са осчетоводени в счетоводствата на
страните на датите, на които са издадени и няма плащане от страна на ответника.
Фактурите са отразени от ответника в дневника за покупки за процесния период и
той приспаднал данъчен кредит за тях.
От така установеното
съдът прави следните правни изводи:
Обективно съединените
исковете за съществуване на вземане с правно основание чл.422 от ГПК са
предявени в законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока
по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът длъжник е възразила срещу издадената по
ч.гр.д.№1133/2012 г. по описа на РС-Казанлък заповед за изпълнение на парично
задължение. В производството по чл.422 от ГПК заявителят-кредитор следва да
докаже фактите, от които произтича вземането му и неговия размер.
Страните са търговци по
смисъла на чл.1 ал.1 и ал.2 от ТЗ като по аргумент на чл.286 от ТЗ сделките
между търговци са търговски, а възникналите взаимоотношенията се регулират от
ТЗ и субсидиарно- разпоредбите на ЗЗД. Вземането на ищеца произтича от
търговска продажба на стоки. Договорът за търговска продажба е неформален
/чл.293 ал.1 от ТЗ/, двустранен, консенсуален и комутативен договор, имащ
облигаторно-вещно действие. Независимо от липсата на нарочен писмен договор
между страните предвид събраните по делото доказателства в т.ч. ССЕ съдът
приема, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, основано
на устен договор за търговска продажба, по който ищецът като продавач изпълнил
задължението си да достави и предаде на ответника-купувач продадената стоката.
Съгласно чл.321 от ТЗ по искане на купувача, продавачът е длъжен да издаде
фактура, а по съгласие на страните - и други документи. За продадените и
предадени стоки ищецът издал фактура №**********/21.10.2010г. на стойност 2527.14лв
с ДДС.; фактура №**********/16.11.2010г. на стойност 1287.07лв. с ДДС; фактура
№**********/03.12.2010г. на стойност 1151.83лв. с ДДС; фактура №**********/
16.03.2011г. на стойност 817.50лв. с ДДС, фактура №**********/16.03.2011г. на
стойност 431.78лв. с ДДС; фактура №**********/17.03.2011г. на стойност 93.02лв.
с ДДС; фактура №**********/30.03.2011г. на стойност 1226.51лв. с ДДС, фактура
№**********/19.04.2011г. на стойност 493.92лв. с ДДС; фактура
№**********/21.04.2011г. на стойност 1610.45лв. с ДДС; фактура №**********/04.05.2011г.
на стойност 1122.34лв. с ДДС и фактура №**********/22.06.2011г. на стойност
545.90 лв. с ДДС, по които съгласно ССЕ са надлежно осчетоводени от ответника. Следователно
с отразяването на фактурите в счетоводството и с включването им в дневника за
покупки от една страна означава липса на противопоставяне от ответника, израз е
на неговото съгласие и потвърждаване на действията по приемане на сделката, а
друга страна представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
съществуването му. Съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи, освен ако е уговорено друго. Сама по себе си фактурата не е основание
за плащане цената на стоката по сделката. Цената се дължи, защото описаните във
фактурата стоки са доставени от продавача и са получени от купувача. От заключението
на ССЕ се установи, че по процесните 11 бр. фактури ответникът не е извършил
плащане. Писмени доказателства за погасяване на задължението не са представени
от ответника и в хода на производството.
По делото няма данни, а и не се твърди да е договорено отлагане на плащането по
процесните фактури, поради което по арг.на чл.327 ал.1 от ТЗ следва да се
приеме, че като не е заплатил цената на продадените му стоки при предаването
им, ответникът е изпаднал в забава без да е поканен, тъй като времето за
изпълнение е установено в закона. Следователно на основание чл.86 от ЗЗД
ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава на главниците по процесните 11
бр. фактури в размер на законната лихва от датата на издаване на съответната
фактура до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 09.04.2012 г. Предвид
доказателствата по делото размерът на лихвите за забава, определен от съда
съгласно чл.162 от ГПК е общо 1338.74 лв. Предявените искове за
установяване вземането на ищеца са
основателни и доказани, поради което следва да се приеме за установено, че
съществува вземане на ищецът „Б.В.Линк” ЕООД срещу ответника ”Стоянов и синове”
ЕООД гр.Казанлък за сумите: 11307.46 лв.
главница, в едно със законната лихва, считано от 09.04.2012г. до изплащане на
вземането и 1338.74 лв. лихви за забава за периода от 21.10.2010г. до
04.04.2012г.
На основание чл.78 ал.1 вр. с чл.80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни разноски в размер на 3432.93 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на ”Стоянов
и синове” ЕООД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Казанлък,
ул.”Преслав” №4 вх.А ап.6, че
съществува вземане на “Б.В.Линк” ЕООД , с ЕИК:********* със седалище
и адрес на управление гр.София, район
Люлин ул.“Орион” №84 за сумите: 11307.46 лв. главница,
произтичаща от 11 бр. фактури в т.ч. фактура №**********/21.10.2010г. на стойност
2527.14лв с ДДС.; фактура №**********/16.11.2010г. на стойност 1287.07лв. с
ДДС; фактура №**********/03.12.2010г. на стойност 1151.83лв. с ДДС; фактура
№**********/16.03.2011г. на стойност 817.50лв. с ДДС, фактура №1000020
297/16.03.2011г. на стойност 431.78лв. с ДДС; фактура №**********/17.03.2011г.
на стойност 93.02лв. с ДДС; фактура №**********/30.03.2011г. на стойност 1226.51лв.
с ДДС, фактура №**********/19.04.2011г. на стойност 493.92лв. с ДДС; фактура
№**********/21.04.2011г. на стойност 1610.45лв. с ДДС; фактура №**********/04.05.2011г.
на стойност 1122.34лв. с ДДС и фактура №**********/22.06.2011г. на стойност
545.90 лв. с ДДС; 1338.74 лв. лихви за забава за периода 21.10.2010
г.-04.04.2012 г. и законна лихва върху главницата от 09.04.2012 г. до изплащане
на вземането, за което е издадена по ч.гр.д.№1133/2012 г. по описа на
РС-Казанлък заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА ”Стоянов
и синове” ЕООД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Казанлък,
ул.”Преслав” №4 вх.А ап.6 да заплати на “Б.В.Линк” ЕООД , с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр.София,
район Люлин ул.“Орион” №84 съдебни разноски в размер на 3432.93
лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1133/2012 г. по описа на РС-Казанлък за
преценка с оглед издаване на изпълнителен лист.
Районен съдия: