№ 1472
гр. Плевен, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20254430100122 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. Д. А., с
ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, чрез ***. В. Б. Б. от ***,
преупълномощен от *** „***“, Съдебен адрес за получаване на призовки,
съобщения и уведомления: *** против „***“ ООД, вписано в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от ***, в качеството му
на ***, в която се твърди следното : на *** г. между „***“ ООД, ЕИК *** –
Заемодател, чрез кредитен посредник „***“ ООД, ЕИК ***, от една страна, и
П. Д. А., с ЕГН ********** – Заемател, от друга, е подписан Договор за
потребителски кредит № *** (по-долу за краткост Договора). Страните са
постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер
на 2300.00 лв. (две хиляди и триста лева). Определен е размер на годишен
лихвен процент съгласно чл. 3, ал.7, а именно 40.05 %. Броят на вноските по
кредита е 11 (единадесет), а крайната дата за издължаване е 17.08.2023 г. В чл.
3, ал. 5 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 49.63
%.
При сключването на договора, в чл.5, във връзка с чл. 11 от договора е
предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с
предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на
предвидените условия в чл.5 от договора. При непредоставяне на
предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, в чл. 11 е
предвидено начисляването на неустойка в размер на 1 251.53 лева. Още с
подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е
начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е
включена в крайната сума за връщане.
1
В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен
заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем,
ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено
обезпечение.
Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили
валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, П.
А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е
действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето
защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл.9, ал.1 от ЗПК легална
дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар.13, т.1
от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с
изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем
следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен
процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран -
изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 40.05 % и годишен
процент на разходите от 49.63 %. В ГПР се включват освен дължимата
възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче,
тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той
би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет
на РБ.
В случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага
предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка възнаграждение, е
разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично
отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и
изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР
има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона
начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата
недействителност.
Прочитът на клаузите на в чл. 5, във връзка с чл. 11 от договора, налага
разбирането, че по своето същество неустойката представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи
въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено
2
предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително
нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в
погасителния план към датата на подписване на договора.
Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не
зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което
противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената неустойка е
типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща
единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е
посочено в изложението по-горе.
Нещо повече, така предвидената неустойка в размер на 1 251.53 лева,
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.
Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава
основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22
ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и
възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят
дължи връщане по договора само на получената сума от 2300 лева, които вече
са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума
(главницата) от 2300 лева е платено при изначална липса на основание с оглед
недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае
сключения между „***“ ООД и П. Д. А. Договор за потребителски кредит №
*** от *** г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11,
ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК; да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
„***“ ООД да заплати на П. Д. А. следните суми, които са недължимо платени
по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.:
1. 254.47 лева – договорна/ възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от
Договор за потребителски кредит № *** от *** г., за периода от 30.01.2023 г.
до 17.08.2023 г.;
2. 1 251.53 лева – неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 5 във
вр. с чл. 11 от Договор за потребителски кредит № *** от *** г., за периода от
30.01.2023 г. до 22.05.2023 г.;
3. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
3
С отговора исковете се оспорват, не е основателно възражението за
недопустимост но искова претенция, предмет на делото; неоснователно е и
искането на основание чл.213 от ГПК, което в случая е следвало да се направи
по първото образувано в съда дело. Наред с това разпоредбата на чл.213 от
ГПК е диспозитивна и дава възможност съдът да я приложи, ако това няма
да затрудни процеса.
В отговора са наведени подробни доводи относно действителност на
процесния договор, липсата на клаузи ,които да са неравноправни, като е
обосновава от страна на ответника дължимостта на лихвата и неустойката.
В о.с.з. ищецът се представлява от ***.И.И. ,преупълномощена от ***.Б..
Направено е изявление на основание чл.214 ал.1 от ГПК, с което исковете с
правно основание чл.55 от ЗЗД се намаляват по размер. Искането е уважено от
съда.
В о.с.з. ответната страна не изпраща представител. Депозирано е писмено
становище – л.107 от делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е, че на ***год. между страните е сключен договор за кредит
***, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил
на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 2300лв., с посочен ГПР –
49,63%. Не се спори, че ищецът е върнал/изплатил/ на ответника заетата сума,
както и претендираната лихва и неустойка – 161,76лв. и 815,62лв.
По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД:
Основателни са възраженията на ищцата, касаещи клаузата, сочеща
Годишния процент на разходите по процесния договор.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора. От представения договор за заем е видно, че годишният процент на
разходите /ГПР/ е посочен в размер на 49,63%. Посоченият размер на ГПР не
съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
4
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. Ако при изчислението на ГПР по процесния договор
за заем се включи и неустойката, то ГПР ще надвиши максимално
регламентирания в закона. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за
заплащане на неустойка в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от
договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на
разходите, са нищожни.
От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
По отношение исковете с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД :
С писмено изявление ответната страна признава факта, че ищецът е
заплатил лихва в размер 161,76лв. и неустойка – 815,62лв. Претенциите се
явяват изцяло основателни и следва да се уважат, като се присъди и законната
лихва.
По отношение разноските по делото : в полза на ищеца следва да се
присъди внесената държавна такса в размер 192,24лв.
По отношение разноските за адвокат е направено възражение за
прекомерност от страна на ответника, което възражение съдът приема за
основателно – с оглед конкретния предмет на делото, проведеното едно
о.с.з.. При това положение на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено от 1825,15лв. – на 800лв. Съдът
приема, че следва да се определи възнаграждение по исковете на
основание чл.55 от ЗЗД в един общ размер от 400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.22 вр. чл.11 т.10 и чл.19 от ЗПК вр. чл.26
от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на договор за паричен заем №*** от ***год.,
сключен между П. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, с
пълномощник ***. В. Б. Б. от ***, преупълномощен от *** „***“, Съдебен
адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления: *** и „***“
5
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД „***“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, сумата 161,76лв. - договорна/
възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от Договор за потребителски кредит №
*** от *** г., за периода от 30.01.2023 г. до 17.08.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба – 08.01.2025год. до
окончателното й изплащане, както и сумата 815,62лв. – неустойка за
непредоставено обезпечение по чл. 5 във вр. с чл. 11 от Договор за
потребителски кредит № *** от *** г., за периода от 30.01.2023г. до 22.05.2023
г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба –
08.01.2025год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК„***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, разноски по делото в размер 192,24лв. за
внесена държавна такса и 800лв. разноски за един адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6