Р Е Ш Е Н И Е
№:374 05.03.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.
Г.
Прокурор:
Христо К.
Като
разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен
характер дело № 2649 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.Д.К., ЕГН-**********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адвокат Я.И. ***, против решение № 1203/16.11.2020г.
постановено по НАХД № 3724/2020г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 6899/19.08.2020г. на началник-отдел „Контрол
на републиканската пътна мрежа“ (КРПМ), Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ (АРОК) при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ)-гр.София, с което за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата (ЗП), на основание
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, му е наложено административно наказание глоба в размер
на 1500 лева.
От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт, както и
потвърденото с него НП. Оспорва процедурата по която е извършено измерването,
като противоречаща на чл.38, ал.3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол (НСИПМН). Счита, че не е доказан субективният
елемент – вината, защото водачът на тежкото пътно превозно средство (ППС) не
разполага с правна възможност да се снабди с разрешително по Раздел IV от Наредба
№ 11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства (Наредба № 11 от 3.07.2001г.). Твърди наличието на съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и издаването на НП, защото в състава на чл.53,
ал.1 от ЗП има шест точки и относима към настоящото нарушение е само т.2, за
коя намира, че не е посочена в НП. Заявява, че движението на процесното ППС се
е осъществявало по път ІІІ-6008, който не е сред посочените в Приложение № 2 от
Наредба № 11 от 3.07.2001г., но органите не са посочили дали се касае за ППС с
пневматично окачване или не. Не са посочили и каква е максималната маса на
превозното средство, като нарушителят е следвало да бъде санкциониран за
превишаването й, каквато е правилната квалификация. Счита също, че деянието
попада под обхвата на изключението на чл.8, ал.5, вр. чл.14, ал.3 от Наредба №
11 от 3.07.2001г., за който е приложим състава на чл.177, ал.3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал. 1 от НПК –
неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) - гр.София, пред
съда чрез редовно упълномощения процесуален представител юрисконсулт С.П.Б.,
оспорва жалбата и пледира за потвърждаването на първоинстанционното решение,
като изразява подробни аргументи. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради което
пледира същото да бъде оставено в сила.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на В.К. против НП № 6899/19.08.2020г., с което за нарушение по чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от ЗП, на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, му е наложена глоба от 1500
лева.
От фактическа страна е установено, че към 27.07.2020г. В.К. работел по
трудов договор № 34/16.03.2016г., сключен с „Метал Инвест“ЕООД, на длъжност
шофьор товарен автомобил 12. На същата дата в 08:57 ч., на път ІІІ-6009,
км.5+500, посока гр.Камено-гр.Бургас, К. управлявал съчленено ППС с пет оси –
моторно превозно средство (МПС) с две оси марка Мерцедес, марка Актрос 1840, с
рег.№ СТ-7640-РК и полуремарке с три оси, рег.№ СТ-3994-ЕН. Бил спрян за
извършване на проверка от служители на АПИ, осъществяващи контрол по
републиканската пътна мрежа. При проверката било измерени разстояние между
осите на 1,36 м., както и сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето, което било 26,930 тона, при
максимално допустими 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11 от 3.07.2001г. Измерването е било
извършено с техническо средство електронна везна DFW-KR, № 118829 и ролетка 1301/18 (5м.). Проведеното измерване било показано на
водача, който се съгласил с него. Показано му било и разминаването, като той
собственоръчно записал в акта, че няма възражение. (Вж. показанията на разпитаните свидетели).
При така констатираното от контролните органи било преценено, че
управляваното от В.К. ППС е извънгабаритно по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба
№ 11 от 3.07.2001г., респективно – тежко, по смисъла на чл.3, т.2 от същия
нормативен акт. При проверката водачът не е представил на длъжностните лица от
АПИ валидно разрешително – разрешение или квитанция за платени пътни такси, за
движение на извънгабаритно, респективно тежко ППС, издадено от администрацията,
управляваща пътя.
От участващ в проверката служител в АПИ на водача бил съставен АУАН №
0007270/27.07.2020г. Актът е връчен на К. на датата на съставянето и е подписан
от него, като изрично записал, че няма възражения. Писмени възражения не са
подавани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на констатациите в АУАН било
издадено и оспореното пред районния съд НП при същите фактически данни.
Наказателното постановление било връчено на К. с писмо с обратна разписка на 01.09.2020г.
и обжалвано пред съда от него в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН – на 03.09.2020г.
Тази фактическа обстановка е била установена от районния съд въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства – документите съдържащи
се в административно-наказателната преписка, допълнително представените от органа
документи за проверка и сертифициране на измервателни средства и показанията на
свидетелите Т.М.– актосъставител и А.Д..
Районният съд е намерил подадената жалба за неоснователна, като е приел, че
водачът на МПС е субект на административнонаказателната отговорност по чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП, а деянието, извършено от него, осъществява от обективна и
субективна страна, признаците на административно нарушение по съответната
хипотеза на ЗП и като такова е наказуемо по административен ред. Съдът е
формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по съставянето на
АУАН и издаване на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални
изисквания, правилност на дадената от административно-наказващия орган
квалификация на извършеното нарушение и липса на основания за прилагане на
чл.28 от ЗАНН. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, като е изложил мотиви
защо не ги приема.
Решението на Районен съд - Бургас е валидно, допустимо и правилно при
следните съображения:
Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на
районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон
съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба възражения
са неоснователни.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на
процесуални правила. Районният съд е установил фактическа обстановка в
съответствие със събрания доказателствен материал. Формирал е изводите си, след
като е обсъдил всички значими за разрешаването на спора обстоятелства, както и
наведените от страните в него производство доводи и възражения. Изпълнил е
задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на
допустими и относими доказателства. В производството пред районния съд В.К. не
оборил фактическите установявания в административно-наказателното производство,
правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното
решение. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията
си в жалбата до районния съд, като е направил същите твърдения и сега в
касационната жалба, отново без да ги подкрепи с доказателства.
Решението на районния съд не е постановено в нарушение на закона. С него е
отговорено на направените възражения, които са отхвърлени като неоснователни.
Касационният състав споделя фактическите и правни изводи на първата инстанция,
като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на
материалния закон.
Неоснователно е възражението на касатора, че той, като водач на ППС, не
може да бъде субект на нарушението и същото не е надлежно индивидуализирано. В
случая, обратно на твърдението на касатора, санкцията е наложена по изрично
записаната в НП т.2 от чл.53, ал.1 от ЗП, според която разпоредба се наказват с
глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.26, ал.2 от същия закон. Именно
за такова по вид деяние е ангажирана административнонаказателна отговорност на К..
Не намира опора в закона тезата, че този вид отговорност следва да се носи само
от собственика на ППС или превозвача. За самия водач на тежко или
извънгабаритно ППС е налице забрана да управлява такова без издадено разрешение,
поради което и санкцията е предвидена да се наложи на физическото лице,
нарушило тази забрана. Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл.37, ал.1,
т.1 и 2 от Наредба № 11 от 3.07.2001г., съгласно които във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ имат правомощията да
спират и да съставят актове на водачи на извънгабаритното и/или тежко пътно
превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се
извършва „без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14,
ал.3“ или не е спазен определеният в разрешителното или посоченият в документа
за платена такса в маршрут на движение. Видно е че като адресати на въпросните
санкционни норми изрично са определени и водачите на ППС, което законодателно
решение е логично, предвид спецификата на изпълнителното деяние.
Разглежданият казус е типичен пример в тази насока, доколкото
претоварването на ППС е извършено и със знанието на водача, предвид
съдържанието на представената товарителница от 27.07.2020г., в която К. е
записан и като придружител на товара. Без значение е дали водачът разполага или не с правна възможност да се снабди сам с разрешително по
Раздел IV от Наредба № 11 от 3.07.2001г., защото за претоварването той е
следвало да уведоми правоимащите лица, а разрешителното е могло да бъде
издадено и по електронен път, съгласно чл.14а от наредбата.
Неоснователно и е възражението, че деянието не може да се квалифицира от
посочения състав на нарушение. Сочената от касатора като приложима разпоредба
на чл.177, ал.3, вр. чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП предвиждат налагане на
административно наказание глоба в размер от 500 до 3000 лева на водач, който,
без да спазва установения за това ред управлява ППС с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП
е бланкетна и препраща към подзаконов нормативен акт, приет на основание
чл.139, ал.3 от ЗДвП – Наредба № 11 от 3.07.2001г.. Затова съставът на
нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП ще бъде реализиран когато е нарушена
някоя от разпоредбите именно на Наредба № 11 от 3.07.2001г.. Настоящият случай
не е такъв, тъй като е налице нарушаване на формулирана в закона забрана –
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП – извършена е дейност по специално ползване на
пътя – движение на извънгарбаритно и тежко ППС, без да е издадено разрешение за
това. Санкцията за нея е предвидена в чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, както за
физическите лица, които са нарушили разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от
ЗП, така и за тези които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгарбаритно и тежко ППС без разрешение.
Логично е непопадането на път ІІІ-6008 сред посочените в Приложение № 2 от
Наредба № 11 от 3.07.2001г., защото записаните там пътища са отворени за ППС
без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване, за допустимото
максимално натоварване на ос, определено в чл.7, ал.1 от Наредбата.
Следователно процесният път е бил затворен за всякакви ППС над посочено
максимално натоварване на ос, независимо от вида на окачването и именно за това
е санкциониран нарушителя. Не е било нужно да се посочва и каква е била
максималната маса на превозното средство, защото превишаването й би било
различно нарушение от установеното в настоящия случай. Следва да се допълни с
оглед възраженията, че дори деянието да попада под
обхвата на изключението на чл.8, ал.5, вр. чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от
3.07.2001г., касаторът не е ангажирал доказателства за заплащане на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми
по раздел II от наредбата. В НП изрично е записано, че е липсвало разрешително
или квитанция за платени пътни такси. Затова няма основание да се приемат тезите,
изложени в касационната жалба за неправилност на правната квалификация.
Неоснователно е възражението за нарушаване на чл.38, ал.3 от НСИПМН при извършване на измерването, защото в случая
не е била определяна общата маса на превозното средство, а натоварването на ос.
Освен това годността и изправността на измервателните средства – рулетка и
електронна везна, са установени чрез представените пред районния съд заявление
за последваща периодична проверка, регистрация на извършени последващи проверки
(последна на 23.04.2020г.), паспорт на електронната везна, протокол за
проведено обучение и сертификат на рулетката. При това положение няма основание
да се приеме, че някои от отразените в АУАН, установени при проверката
параметри на ППС, са неверни. Налице е натоварване на отделни оси на процесното
ППС, надвишаващо максималните стойности, определените в чл.7 от Наредба № 11 от
3.07.2001г., което отнася превозното средство към категорията на
извънгабаритните и тежките такива.
Налице е виновно нарушаване от водача на въведените задължителни правила за
ползване на пътищата, при което касаторът е осъществил от обективна и
субективна страна, при проявна форма на вина – пряк умисъл, състава на деяние,
представляващо административно нарушение по смисъла на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП и
основание за реализирането на административно-наказателната отговорност,
установена в същата норма. АУАН и наказателното постановление отговарят на
изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на
чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН и в хода на административно-наказателната
процедура не са допуснати нарушения, ограничаващи правото на защита на
нарушителя. Липсват основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като
процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно
решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната
му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да
бъде оставено в сила.
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от ответника. Съгласно чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, решението подлежи
на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава дванадесета от АПК „Касационно производство“. Нормата на
чл.228 от АПК предвижда, че за неуредените в тази глава въпроси се прилагат
съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Според чл.143, ал.3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната за която административният акт е благоприятен има право на
разноски. Като съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на АПИ-София следва да се присъди
сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.63,
ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка
с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на
основание чл.144 от АПК и тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г.
на ВАС.
Воден от горното и на основание чл.221 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение №
1203/16.11.2020г. постановено по НАХД № 3724/2020г. на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН-**********, да заплати в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.