Решение по дело №25087/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14069
Дата: 18 юли 2025 г.
Съдия: Илина Любомирова Гачева
Дело: 20241110125087
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14069
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110125087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК ***** срещу В. Д. С., Д. Б. С. и И. Б. С.
обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца следните суми:
ответникът В. Д. С., при квота 1/3: 317,76 лева - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно
със законна лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 09.04.2024 г. в размер на 43,34
лева;сумата от 27,48 лв. за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 09.04.2024 г. в
размер на 5,76 лева;
ответникът Д. Б. С., при квота 1/3:317,76 лева - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна
лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва за периода от 15.09.2022г. до 09.04.2024 г. в размер на 43,34 лева;сумата от
27,48 лв. за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно
със законна лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 09.04.2024 г. в размер на 5,76 лева;
ответникът И. Б. С., при квота 1/3:317,76 лева - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна
лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва за периода от 15.09.2022г. до 09.04.2024 г. в размер на 43,34 лева;сумата от
27,48 лв. за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно
със законна лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 09.04.2024 г. в размер на 5,76 лева.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците са подали отговори на исковата молба, с
1
идентични подробни фактически и правни съображения. Ответниците оспорват
твърдяното основание за начисляване на сумите за топлинна енергия и за дялово
разпределение, навежда се и изрично възражение за настъпила погасителна давност за
част от вземанията. Отправя се искане предявените искови претенции срещу всеки от
тримата ответници да се отхвърлят като изцяло неоснователни, както и да се присъдят
разноските по производството.
Третото лице – помагач взима становище за основателност на предявените
искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на
вземания за ползвана топлинна енергия по аб. № ***.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2021г. – м.04.2023г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
2
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия
за битови нужди с качеството им на собственици на топлоснабдения имот, като в тази
връзка са ангажирани писмени доказателства от страна на ищеца. От така
представените обаче – нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по наследство и отказ от наследство ***, том I, дело № *** г. и нотариален акт за
продажба на недвижим имот ***, том I, рег. **** г., справки за предоставяне на данни
по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., молба от В. Д. С. от 21.08.1991 г., удостоверение за
идентичност на недвижим имот, не се установява ответниците да са собственици или
вещни ползватели на процесния имот. От представените нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по наследство и отказ от наследство ***, том I, дело
№ *** г. и удостоверение за идентичност на недвижим имот, се установява, че Б Т С е
бил признат за собственик на процесния имот. В същото време по делото не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца за наличие на наследствено
правоприемство или прехвърлителна сделка, с която собствеността върху имота да е
преминала в патримониума на ответниците.
Ето защо съдът приема, че не се доказа ответниците да са били битови клиенти
за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота с
абонатен № ***.
Поради това предявените искове за осъждане на ответниците за заплащане на
стойността на ползвана в имота топлинна енергия и такса за услуга „дялово
разпределение“ са неоснователни.
Предвид акцесорния им характер неоснователни са и претенциите за мораторна
лихва.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. И. И., на адв. М. Л. Л. и адв. В. Ф.
С. сумата от по 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответниците.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С****, срещу В. Д. С., ЕГН **********, Д. Б. С., ЕГН ********** и И.
Б. С., ЕГН **********, и трите с адрес: гр. С****, апартамент, обективно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните
суми: ответникът В. Д. С., при квота 1/3: 317,76 лева - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законна лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 09.04.2024 г. в размер на 43,34
лева;сумата от 27,48 лв. за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 09.04.2024 г. в
размер на 5,76 лева; ответникът Д. Б. С., при квота 1/3:317,76 лева - цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законна лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 09.04.2024 г. в размер на 43,34
3
лева;сумата от 27,48 лв. за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 09.04.2024 г. в
размер на 5,76 лева; ответникът И. Б. С., при квота 1/3:317,76 лева - цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законна лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 09.04.2024 г. в размер на 43,34
лева;сумата от 27,48 лв. за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 09.04.2024 г. в
размер на 5,76 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т С” ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. С****, да заплати на адв. Н. И. И., на
адв. М. Л. Л. и адв. В. Ф. С., и тримата с адрес: гр. С*****, сумата от по 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ответниците.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Т С“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4