МОТИВИ
към Решение по АНД № 428/2020 г. по описа на ПРС ХVІІ
н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо обвиняемия А.С.Б. за
престъпление по чл.191 ал.1 от НК за това, че за времето от 02.12.2018 г. до 16.12.2019 г. в ***, като пълнолетно лице,
без да е сключило брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16 – годишна възраст – М.Л.Е. ЕГН **********.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава
ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът поддържа
обвинението спрямо обвиняемото лице, изразява становище, че са налице
основанията за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като се
иска от съда Б. да бъде признат за виновен и да му се наложи административно
наказание глоба в размер на минимално предвидения.
Служебният защитник на обвиняемия не оспорва
извършването на престъпление от страна на подзащитния, нито правната
квалификация на деянието. Също изразява становище за наличие на предпоставките
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание и моли съда да определи глоба в минимален размер.
Обвиняемият А.С.Б. се явява в съдебно
заседание, признава се за виновен, не дава обяснения, иска минимално
наказание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обвиняемият А.С.Б. е роден на *** ***, ц., б. г.,
неграмотен, неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият А.С.Б. и свидетелката М.Л.Е. – родена на ***
г., живеели в една махала в ***. През 2017 г. обвиняемият и свидетелката М.Е.
се запознали и взаимно се харесали. Започнали да се срещат и да си пишат. През
месец декември на 2018 г. – когато обвиняемият Б. бил на навършени 20 години, а
свидетелката Е. била на навършени 14 години и два месеца, двамата взели решение
да заживеят съпружески в дома на обвиняемия. Така по това общо им решение на
02.12.2018 г. свидетелката М.Е. се преместила в къщата на родителите на А.Б.,***,
където двамата с обвиняемия заживели на съпружески начала. Те имали стая от
къщата, обособена и обзаведена за тях. По това време на обвиняемия Б. му било известно,
че св. Е. няма навършени 16 години.
Въпреки, че първоначално родителите на св. Е. не били
съгласни тя да живее заедно с обв. Б., в последствие променили мнението си и й
позволили.
След като обвиняемият А.С.Б. и свидетелката М.Л.Е.
заживели съпружески, двамата започнали да имат и сексуален контакт, в резултат
на което през месец февруари 2019 г. св. Е. забременяла, а на 13.11.2019 г.
родила момиченце, което обвиняемият Б. припознал. След извършен медицински
преглед на св. Е. по време на бременността й за случая били информирани Отдел
„Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ ***, от където след
сигнала били проследени условията и начина на живот на св. Е.. По случая бил
изготвен социален доклад.
Към дата 16.12.2019 г. обвиняемият Б. и св. Е.
продължавали да живеят съпружески без да
имат сключен брак. На 16. 12. 2019 г. А.Б.
бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 191
ал.1 от НК по започнато спрямо него наказателно производство.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите М.Л.Е., А.Н.Ю., Л.Г.Е.,
И.В.Б., С.М.Б. и Г.П.Ч., дадени в хода на досъдебното производство в разпит
пред разследващ орган и ползвани на основание чл.378 ал.2 от НПК, писма,
справка за малолетни и непълнолетни бременни, регистрирани в МЦ „Св. Елисавета“
ЕООД ***, социален доклад за оценка на постъпил сигнал, справки за лица от АИС
„Български документи за самоличност“, справка за регистрация в Централния
полицейски регистър, социален доклад, характеристични справки, справки за
съдимост.
Съдебният състав изцяло ползва показанията на
свидетелите по делото, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган и ползвани на основание чл.378 ал.2 от НПК, като обективни,
логични като съответстващи и допълващи се, кореспондиращи и с писмените
доказателства по делото.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдът прие, че с действията си обвиняемият А.С.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.191 ал.1 от НК, тъй като за времето от 02.12.2018 г. до 16.12.2019 г. в ***,
като пълнолетно лице, без да е сключило брак е заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16 – годишна възраст – М.Л.Е. ЕГН **********.
От обективна страна обвиняемият Б., който е роден на ***
г., от 02.12.2018 г. – когато вече е бил навършил пълнолетие, е заживял
съпружески в *** – в дома на родителите си на адрес ***, със свидетелката М.Л.Е. – лице от женски пол. Към
онзи период св. М.Е. е нямала навършени 16 години – същата е родена на *** г. Това
съвместно съжителство е траело непрекъснато до 16.12.2019 г. – докогато А.С.Б. е пил подведен под наказателна
отговорност за престъплението по чл.191 от НК в хода на досъдебното
производство, към която и дата 16.12.2019 г. св. М.Е. не е била все още
навършила 16 годишна възраст.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици,
като следва да се отбележи, че обвиняемият е знаел възрастта на св. Е. и знаел, че не следва да заживява на
семейни начала, заради възрастта й.
С оглед на посочената правна квалификация, настоящата
инстанция прие, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78 А ал.1 от НК, тъй като в случая са налице всички
комулативно предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт. А.Б.
е пълнолетно лице, не е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78А
от НК, за осъщественото от него престъпление, което е извършено при форма на
вина пряк умисъл, законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или пробация, както и обществено порицание. Обвинението спрямо Б. не касае
причиняването на имуществени щети, нито пък с деянието са причинени такива.
Поради това и съдът с решението си освободи обвиняемият А.С.Б. от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
Що се касае до размера на административната наказание
като взе предвид обстоятелствата, имащи значение за отговорността на лицето и
размера на наказанието – като чисто съдебно минало, липсата на криминалистични
регистрации за други противообществени прояви, признание на вина, даването на
обяснения в хода на досъдебното производство, способстващи разкриването на
обективната истина по делото, полагане на грижи за малко дете от съжителството
си със св. Е., прие, че същото следва да се определи в неговия минимално
предвиден размер, а именно глоба в размер на 1000 лв., което административно
наказание би повлияло превъзпитаващо и предупредително на обвиняемия, а и се
явява справедливо с оглед обществената опасност на деянието и личността на дееца.
В хода на наказателното производство са направени
разноски – за възнаграждение на адвокат служебен защитник на обвиняемия, но
съдът към настоящия процесуален етап не би могъл да се произнесе по тях, тъй
като размерът им се определя от националното бюро за правна помощ по реда на
ЗПП и НЗПП, а не от съда.
По изложените мотиви съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.