№ 7629
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110152877 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19.02.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 52877 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. И. Т., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 176, вх. Е, ет. 5, ап. 33, против „Финанс център“ ООД, с
..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“
№ 5, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя Добри Димитров Дамирев, за
установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 11.3 от договор за
потребителски кредит от 17.08.2021 г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
като неравноправна и противоречаща на целта на закона, както и за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 100 лв., платена от ищеца на ответника без основание, ведно
1
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
30.09.2022 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 17.08.2021 г. сключила с ответника договор за
потребителски кредит в размер на 800 лв., която сума следвало да бъде върната на 15 равни
двуседмични погасителни вноски, при договорен годишен процент на разходите от 39,21 %
и годишен лихвен процент в размер на 38 %. В чл. 11.3 от договора било посочено, че при
непредставяне на едно от изброените обезпечения в чл. 11.1 от договора, потребителят
дължи неустойка в размер на 579,30 лв. Също така твърди, че по договора платила сумата от
800 лв. – главница, сумата от 96,70 лв. – лихва и сумата от 579,30 лв. – неустойка. Оспорва
клаузата за неустойка на чл. 11.3. от договора като нищожна, поради накърняване на
добрите нрави и неравноправна по смисъла тна чл. 143, т. 19 от ЗЗП, с което е нарушен
принципът на добросъвестност и справедливост. Оспорва клаузата за неустойка като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, като предвиждаща неустойка в
необосновано висок размер, а също и като противоручаща на целта на ЗПК. Сочи, че така
договорената неустойка надвърля присъщата й обезпечителна функция и води до
неоснователно обогатяване за кредитора. Твърди, че клаузата за неустойка не е
индивидуално договорена, пораки което я оспорва като нищожна на основание чл. 146, ал. 1
от ЗЗП. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Към исковата
молба са приложени посмени доказателства, направено е доказателствено искане.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Финанс център“ ООД, с който исковите претенции се
оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на пасивна процесуална
легитимация за ответника, като твърди, че договор е бил сключен с друго дружество, а
именно с „Финансцентър“ ЕООД със седалище гр. Варна. Твърди, че ответното дружество
„Финанс център“ ООД не е страна по твърдения договор за потребителски кредит,
представен от ищеца. Оспорва наличето на облигационно отношение между страните. Моли
съда да прекрати производствто по делото поради липса на пасивна правна легитимация,
съответно да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни, претендира
направените по делото разноски.
С оглед нормата на чл.140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл.128 и чл.129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от А. И. Т. против „Финанс център“ ООД за
установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 11.3 от договор за
потребителски кредит от 17.08.2021 г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
като неравноправна и противоречаща на целта на закона, както и за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 100 лв., платена от ищеца на ответника без основание, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
2
30.09.2022 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото
разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по
чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца
на името на ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите,
на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен
при общи условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона,
както и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към отговора на ответника писмени доказателства следва да бъдат допуснати
като относими, допустими и необходими. Исканията на ищеца за изискване на справка от
ответника, като основателно следва да бъде уважено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНА. гр.д. № 52877/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 21.03.2024 г., от 11,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от А. И. Т. против „Финанс център“ ООД за
установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 11.3 от договор за
потребителски кредит от 17.08.2021 г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
като неравноправна и противоречаща на целта на закона, както и за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 100 лв., платена от ищеца на ответника без основание, ведно
3
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
30.09.2022 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Финанс център“ ООД, с който исковите претенции се
оспорват като недопустими и неоснователни, излагат се подробни съборажения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по
чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема, че между страните няма безспорни обстоятелства и права.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на
имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца на името на
ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при общи
условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона, както и
основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства за размера на извършените
плащания.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК, ответника най-късно в съдебно
заседание да представи исканата в исковата молба справка.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочените документи, съдът ще
цени по реда на чл. 161 от ГПК.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5