РЕШЕНИЕ
№ 2765
гр. Бургас, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Детелина К. Димова
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Гражданско дело №
20222120103193 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Угренова естейт“
ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя
М.Х.У., с която моли съда да приеме за установено, че ответникът М. Х. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б, ***, дължи на ищеца сумата от 57,48 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер*** от 27.12.2018 г., сключен между
длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД (БТК ЕАД), представляваща
сбор от трикратния размер за месечните фактури за всяка абонаментна услуга от сключения
договор, дължима съгласно фактура № **********/08.04.2019 г. за периода от 08.03.2019 г.
до 07.04.2019г. и за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
732/11.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1397/2022 г. на БРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата С. е била
потребител на далекосъобщителни услуги по силата на сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД договор, които са били отчитани и фактурирани на
клиентски номер № ***. Твърди се, че по силата на сключения между страните договор от
дата 27.12.2018 г., С. се е съгласила да ползва ТВ услуга при условията на тарифен план
Vivacom ТV L с месечна абонаментна такса 22.99 лева. Твърди се, че абонатът като
потребител по договора е ползвал, но не е заплатил договорените услуги за период от три
последователни отчетни периода, а именно: месец 01/2019г., месец 02/2019г. и месец
03/2019г. За дължимите през посочения период абонаментни такси били издадени три
1
фактури на обща стойност 81.38 лева. Поради неплащането на фактурираните за посочените
три последователни отчетни периода услуги , мобилният оператор прекратил предсрочно
договора на основание чл. 50 от Общите условия във връзка с чл. 43, т. 1 от същите.
Предвид едностранното прекратяване на договора, мобилният оператор е издал крайна
фактура с № **********/08.04.2019г., в която била начислена дължимата неустойка за
предсрочното прекратяване на договора в размер на 57.48 лева.
На следващо място, ищецът твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018
г. кредиторът „БТК“ ЕАД прехвърлил правата си върху вземането в полза на „С. Г. Груп“
ООД, което на свой ред, с договор за цесия от 01.10.2019 г. и анекс към него от 05.10.2020 г.
ги прехвърлило на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, със сегашно наименование „Угренова естейт“
ЕООД. Твърди се, че за извършените две цесии ответникът се счита за надлежно уведомен
чрез връчването на исковата молба. Моли се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-
деловодни разноски.Към исковата молба са представени писмени доказателства и е
направено искане за прилагане на ч.гр.д. № 1397/2022 г. по описа на БРС.
Ответникът, на когото препис от исковата молба е бил връчен лично на
12.06.2022 г., не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание
се явява лично и заявява, че не оспорва предявения към молбата договор.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен e иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с
материално правно основание чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1397/2022г., по описа на Районен съд
Бургас, се установява, че по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 732/11.03.2022г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. Х. С., за
вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно връчена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в заповедното производство
сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния
срок по чл.415, ал.4 от ГПК по отношение на цялото вземане, предмет на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е налице правен
интерес от предявения в настоящото производство иск по чл.422 от ГПК, което от своя
страна определя неговата допустимост.
Основателността на исковата претенция е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване на следните материалноправни
прeдпоставки: 1. наличие на валидно възникване на твърдяното облигационно
правоотношение; 2. уговорената неустойка между страните е валидна; 3. наличие на
предпоставките, обуславящи дължимостта на неустойката; 4. неизпълнение на задължението
на лицето, от което се претендира неустойката и 5. точно изпълнение на задълженията на
кредитора, който претендира заплащане на договорната неустойка.
2
От представения по делото договор за далекосъобщителни услуги,
подписан на 27.12.2018 г. между М. Х. С. и „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, се установява, че между същите е било договорено, дружеството да предоставя на
ответника телевизионна услуга, под формата на абонаментен план Vivacom ТV L за срок от
две години до 27.12.2020 г. и при месечна абонаментна такса в размер на 22.99 лева с ДДС.
По делото са представени четири броя фактури, съответно от
08.01.2019 г, от 08.02.2019 г. , от 08.03.2019 г. и от 08.04.2019 г., с които са начислени
дължимите суми по договора , в това число и ползваните ТВ услуги по договорения
абонаментен план. С последната фактура от 08.05.2019 г. е начислена и претендираната
неустойка в размер на 57,48 лева.
По делото са представени общите условия на мобилния оператор за
далекосъобщителни услуги, на които ищецът основа твърденията си относно наличието на
предпоставките за предсрочно прекратяване на договора, както и начисляването на
процесната неустойка.
От представените два договора за цесия, както следва договор от
16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С. Г.
Груп“ ООД и договор от 01.10.2019 г., сключен между „С. Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД,
както и сключения към него Анекс № 2 от 05.10.2020 г. и извлечение от Приложение № 1
към него, се установява, че ищцовото дружество е придобило процесното вземане в размер
на 57.48 лева спрямо ответника М. Х.. Съдът приема, че с връчването на исковата молба
длъжникът е надлежно уведомен за сключените договори за цесия. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че договорите за цесия имат действие за
длъжника.
При така установените факти, съдът следва да се произнесе по спорния
по делото въпрос дали са се осъществили предпоставките, при наличието на които е
дължима претендираната неустойка за предсрочно прекратяване, а именно дали между
страните е налице действащ договор, по който е уговорена валидна клауза за неустойка,
налице ли е забава на длъжника за заплащане на стойността на използваните мобилни
услуги, която да представлява основание за предсрочно прекратяване на договора.
Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните
доказателства не може да бъде направен извод, че мобилният оператор валидно е упражнил
правото си да прекрати договора за мобилни услуги.
В договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги е уговорено
между страните, че ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на договорения
срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължимите суми, че
абонатът дължи на "БТК" ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не
повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за
3
които договорът се прекратява. Съобразно чл.25 от Общите условия абонатът заплаща
еднократно цената за първоначално свързване с мрежата, ежемесечно цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до мрежата и ежемесечно стойността на проведените
разговори и други услуги, посочени в ценовата листа на БТК и ползвани през предходния
месец или периоди. В чл.35 от Общите условия е предвидено, че заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: сметките се
издават на името на абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор
и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация,
посочени в Общите условия или в индивидуалния договор, като неполучаването на
сметките за дължимите суми не освобождава абоната от задължението за плащане в
определения срок.
Съдът намира, че представените по делото месечни сметки, в които са
обективирани вземания за мобилни услуги и месечни абонаменти, не установяват, че
мобилния оператор е доставил въпросните услуги и достъп до мобилната мрежа на
потребителя. Въпросните сметки, в които е посочена и детайлна информация към тях, са
частни свидетелстващи документи, изготвени от "БТК" ЕАД и удостоверяващи изгодни за
него факти, от които ищецът, позовавайки се и на договора за цесия, иска да черпи права.
Същите не носят подписа на ответницата, а по делото не са ангажирани други доказателства
за извършена доставка и потребление от ответницата на услуги, поради неизпълнението на
които е начислена претендираната в настоящото производство неустойка. Предвид това в
настоящото производство не се установи неизпълнение от страна на С. по сключения между
нея и "БТК" ЕАД договор за тв услуги, както и неговото прекратяване, поради наличие на
виновно поведение от страна на абоната. Ето защо е недоказано съществуването на
вземането на "БТК" ЕАД към С. за претендираната неустойка в заявлението
по чл.410 от ГПК и в исковата молба.
На следващо място, следва да се посочи, че съгласно общото правило
на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението
си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде
на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Тъй като договорът е сключен в писмена форма,
следвало е и изявлението за прекратяване на същия да е в такава съгласно посочената
разпоредба. В приложените по делото общи условия към договора – чл. 50.6, б. „в“, също е
предвидено, че при неплащане на задължения в срок „БТК“ ЕАД прекратява едностранно
договора с писмено предизвестие.
В настоящия случай, по делото липсват доказателства, от които да се
установява, че ответникът е бил уведомен писмено за упражнено от страна на оператора
прекратяване на договора, поради което не може да бъде направен извод дали в
действителност и как е уведомен ответникът, и от кой момент следва да се счита, че е
настъпило прекратяването на действието на договора. Доколкото претендираната неустойка
4
би се дължала само при действително осъществен фактически състав по предсрочното
прекратяване на договора, предвид липсата на доказателства, от които това да се установява,
искът като неоснователен подлежи на отхвърляне и на това основание.
При този изход на делото, право на разноски има ответната страна, но
същата не е претендирала такива, поради което съдът не се произнася по разноските.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Угренова естейт“ ЕООД (с предишно
наименование „ЮБЦ” ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя М.Х.У., за признаване
за установено по отношение на ответника М. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ***, че в
полза на ищовото дружество съществува вземане за сумата от 57,48 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от 27.12.2018 г.,
сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД (БТК ЕАД),
съгласно фактура № **********/08.04.2019 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 732/11.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1397/2022 г. на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5