РЕШЕНИЕ
№
гр.София, ……….………..
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Евелина Маринова
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 3
021 по описа за 2020 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 247176 от 17.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 37 433/2018 г. по описа
на СРС, ІІ ГО, 71 състав е признато за установено по реда на чл.415, ал.1 ГПК, че
И.Б.Г., ЕГН ********** и М.А.Г., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********* разделно /по ½ всеки/ следните вземания: 352,86 лева,
представляваща цена на доставена и реално потребена топлинна енергия в периода
от м.01.2015 г. до м.07.2017 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“**********,
ведно със законната лихва от 01.02.2018 г. до изплащане на вземането и сумата
39,59 лева – за дялово разпределение на топлинна енергия за периода: м.05.2014
г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 01.02.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 7 481/2018 г. по описа на СРС, 71 състав, като за
горницата до пълния предявен размер от 598,75 лева и за периода от м.05.2014 г.
до м.12.2014 г. искът относно главницата за топлинна енергия е отхвърлен като
погасен по давност.
Със
същия акт са отхвърлени и предявените „Т.С.“ ЕАД срещу И.Б.Г. и М.А.Г. по реда
на чл.415, ал.1 ГПК искове за признаване за установено, че И.Б.Г. и М.А.Г.
дължат на „Т.С.“ ЕАД разделно /по
½ всеки/ сумата 83,61 лева – лихва за забава върху главното вземане за
топлинна енергия, изтекла за периода от 16.09.2015 г. до 22.01.2018 г. и сумата
7,48 лева – лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от
16.09.2015 г. до 21.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 7 481/2018 г. по описа на СРС,
71 състав, и И.Б.Г. и М.А.Г. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл.78, ал.1 ГПК разделно /по ½ всеки/ сумата 336,26 лева – разноски за исковото
производство и 40,35 лева – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ***.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени
претенциите на ищеца относно главницата за топлинна енергия и обезщетенията за
забава е обжалвано от ищеца „Т.С.“
ЕАД. В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че част от дължимите суми са погасени по давност на
основание чл.111, б.“в“ ЗЗД; че съобразно Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София от 2008
г. в чл.32, ал.1 е определен редът и срокът, по който купувачите на топлинна
енергия /в т.ч. и ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия – 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
в който смисъл задължението за заплащане е най-късно до края на следващия месец
на доставката. Посочено е, че не така стоят нещата с Общите условия от 2014 г.,
в сила от 14.03.2014 г., където чл.33, ал.2 е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и една обща фактура за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период и клиентите не
заплащат обезщетение за забава съгласно чл.33, ал.4 до изравняване на отчетния
период, като задълженията за общата фактура от 31.07.2015 г. стават изискуеми
едва на 15.09. 2015 г., като от този момент следва да тече давностният срок, с
оглед на което към датата на депозиране на исковата молба дължимите се суми не
са погасени по давност. Посочено е и че с оглед тези клаузи на общите условия е
доказа дължимостта и на претенцията за лихва върху главницата за топлинна
енергия, както и на тази за лихвата върху главницата за дялово разпределение,
по отношение на която не е отчетено и че самото издаване на фактурата за
предоставена услуга за дялово разпределение и качването й в сайта на
дружеството представлява покана до ответниците за заплащане на задължението.
Моли въззивния съд да отмени решението на СРС в
обжалваната част и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да
се уважат изцяло предявените от ищеца искове. Претендира присъждането на
разноски.
Ответниците по жалбата
– И.Б.Г. и М.А.Г.,***
в срока по чл.263, ал.1 ГПК са депозирали отговор на въззивната жалба, с
който същата е оспорена и е заявено искане решението в обжалваната част да бъде
потвърдено. Не приемат изложените в жалбата доводи за основателни и считат
същите за неправилни и несправедливи. Не претендират разноски по
производството.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, ***
не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради
което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в
жалбата доводи и изиск-ванията на приложимите в случая императивни
материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК
на ВКС.
Съдът
е сезиран при условията на обективно кумулативно съединяване с искове с правно
основание чл.415, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Постановеното от
първоинстанционния съд решение № 247176 от 17.10.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 37 433/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 71 състав не
е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която са уважени предявените от ищеца „Т.С.”
ЕАД срещу ответниците И.Б.Г., ЕГН ********** и М.А.Г., ЕГН ********** дължат на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* разделно /по ½ всеки/ сумите: 352,86 лева,
представляваща цена на доставена и реално потребена топлинна енергия в периода
от м.01.2015 г. до м.07.2017 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“**********,
ведно със законната лихва от 01.02.2018 г. до изпла-щане на вземането и 39,59
лева – за дялово разпределение на топлинна енергия за периода: м.05.2014 г. до
м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 01.02.2018 г. до изплащане на
вземането, с оглед на което със сила на пресъдено
нещо по делото е установено наличието на елементите от фактическия състав на
разпоредбите на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ за ангажиране на
отговорността на ответниците в качеството им на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по договор за продажба на топлинна
енергия с ищцовото топлопреносно предприятие при публично известни общи условия
за исковия период от м.05.2014
г. до м.04.2017 г.
Настоящият
съдебен състав като съобрази обстоятелствата по делото и изискванията на закона
намира за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи във връзка с приложението
на института на погасителната давност относно вземането за главница за топлинна
енергия.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3/18.05. 2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, вземанията на топлоснабдителните дру-жества са периодични по смисъла на
чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен право-пораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните пла-щания са с еднакъв или различен размер.
По силата на разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД
давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо, а съгласно ал.2 на същата норма – ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
По отношение на вземанията за
стойността на доставена топлинна енергия за времето от м.05.2014 г. до м.12.2014
г. вкл. – предмет на инстанционен контрол, приложение намира правилото на
чл.114, ал.2 ЗЗД. Тези вземания са възникнали при действието на Общите условия
за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. Въпросът с изискуемостта на стойността на доставената топлинна
енергия по тези общи условия е уреден в клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от
същите. Мнозинството на настоящия съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,
ал.1 и чл.33, ал.2 от общите условия от 2014 г. са нищожни на основание чл.146,
ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни –
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на
чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията
на ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по делото. С клаузата
на чл.33, ал.1 от тези общи условия е установен падеж за плащане на месечните
дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1
ОУ/ – в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 от същите е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане след
изготвянето на изравнителните сметки – отново в 30-дневен срок след
публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Обвързаното
настъпване на падежа на задължението за плащане с притежаването на специално
техническо средство от страна на потребителя /компютър, таблет или смартфон/,
което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на
потребителя да обезпечи допълнително и самата възможност за достъп до интернет,
го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца.
Потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и отделно
от тях – да извърши и допълнителни парични вложения, които да му осигуряват
достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния
договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. От друга страна, от
клиента-потребител не може да се изисква да извършва постоянни справки в един
неопределен период от време за това кога точно топлопреносното дружество ще
публикува на интернет страницата си дължимите се месечни сметки, за да може да
съобрази едностранно определяните по този начин от „Т.С.” ЕАД падежи за
изпълнение. Предвид изложеното мнозинството от решаващия състав на СГС приема,
че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на
императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и са нищожни на основание чл.146, ал.1,
пр.1 ЗЗП.
Ето защо, по отношение на
вземанията на ищцовото дружество за дължимата стойност за топлинна енергия за времето:
м.05.2014 г. – м.12.2014 г. вкл., които попадат в приложното поле на общите
условия от 2014 г., съдът приема, че при липсата на договорен падеж и като
последица от това – настъпване на изискуемост на вземането след покана, съгласно
нормата на чл.114, ал.2 ЗЗД, каквато по делото не е представена, давността е
започнала да тече от датата на възникване на задължението, а тази дата в случая
е първият ден след изтичане на месеца, в който е осъществена доставката на
топлинна енергия. С оглед датата на предявяване на исковата молба на 01.02.2018
г., когато течението на давностния срок е спряло, тригодишната погасителна
давност е изтекла за дължимите се вземания за стойността на доставената
топлинна енергия за времето от м.05.2014 г. до м.01.2015 г. вкл., а не както е
приел първоинстанционният съда – до м.12.2014 г. вкл. Вземането за стойността
на доставената топлинна енергия за м.01.2015 г. е станало изискуемо на 01.02.2014
г. При липсата на жалба от насрещната страна обаче с
оглед нормата на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК положението на жалбоподателя не може
да бъде влошавано с настоящото решение.
С погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълни-телни вземания /чл.119 ЗЗД/, с оглед на което е
недължимо и търсеното обезщетение за забава относно главницата за времето от м.05.2014
г. до м.12.2014 г. вкл. – предмет на обжалване.
Мнозинството на
съдебния състав на СГС намира, че по отношение на главните вземания, представляващи
стойността на дължимата се топлинна енергия за времето от м.01.2015 г. –
м.07.2016 г. вкл., ответникът не е изпаднал в забава относно плащането им
поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този
период Общи условия от 2014 г. на основание чл.146, ал.1, пр.1 от ЗЗП като
неравноправни клаузи по изложените по-горе съображения. Предвид това – липсва
договорен срок за изпълнение между страните, а по делото не е представена покана
за изпълнение на това задължение в съответствие с изискването на нормата на
чл.84, ал.2 ЗЗД.
По отношение на иска по
чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, касаещи главните вземания, представляващи стойността на дължимата се топлинна
енергия за времето от м.10.2016 г. до м.04.2017 г. вкл. /за м.08 и м.09.2016 г.
съгласно СТЕ такива задължения не са налице/, въззивният съд намира следното:
Съгласно
чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение
на КЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2, съотв. стойността на
фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В чл.32, ал.3 от тези общи условия, приложим в
дадения случая, е установено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. В ал.4
на клаузата на чл.33 от обсъжданите общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. От
изложеното следва, че задължението на ответниците за заплащане на сумата за
доставената топлинна енергия за времето от м.10.2016 г. до м.04.2017 г. е с падеж:
14.06.2017 г., но с оглед датата на издаване на фактурата на база
изравнителните сметки: 31.07.2017 г. 45-дневният срок за плащане изтича на
14.09.2017 г. и от деня, следващ тази дата – 15.09.2017 г., потребителят е
изпаднал в забава. От посочения момент до
претендирания краен период на разглежданото вземане – 22.01.2018 г. размерът на
последното, определен по реда на чл.162 ГПК съобразно одобрения от МС размер на
законната лихва, възлиза на 6,84 лева, от която сума всеки един от ответниците
дължи по 1/2 част.
Съобразно изложените мотиви искът по чл.415, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД относно главницата за топлинна енергия като доказан по
основание и размер следва да бъде уважен за сумата от 6,84 лева за времето от 15.09.2017
г. до 22.01.2018 г. относно вземанията за неиздължена топлинна енергия за
периода: м.10.2016 г. - м.04.2017 г. вкл., дължима поэ1/2 от всеки от двамата
ответници.
По отношение на претенциите чл.86, ал.1 ЗЗД, касаещи главницата за
дялово разпределение, начислена за времето от 16.09.2015 г. до 21.01.2018 г. в
общ размер от 7,48 лева, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответните страни по тях. В клаузата на чл.36, ал.4 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определят от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи същата, и се обявяват по подходящ начин на
клиентите, за които обстоятелства в хода на производството не са представени
никакви доказателства, с оглед на което не може да са обоснове извод за
наличието на договорен срок за изпълнение на тази услуга между ищеца и двамата ответници.
Съгласно разпоредбата на чл.84,
ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус
относно престирането на цената на услугата „дялово разпреде-ление”, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за запла-щане
има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва
върху дължимата се като главница сума. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за
връчването на ответниците на такава покана относно заплащането на стойността на
услугата за дялово разпределение, съобразно което последните не са изпаднали в
забава и не дължат на „Т.С.” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД относно това
главно задължение до датата на подаване на исковата молба в съда, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
Поради частичното несъвпадане на крайните изводи
на настоящата инстанция с тези на решаващия състав на СРС относно изхода от
разглеждането на спора по отношение на иска по чл.415,
ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за първата главница решението на СРС следва
да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с
което тази претенция да бъде уважена за сумата от 6,84 лева и период от 15.09.2017
г. до 22.01.2018 г. относно вземанията за неиздължена топлинна енергия за времето:
м.10.2016 г. - м.04.2017 г. вкл., дължима поравно от двамата ответници. В
останалата атакувана част решението е правилно и трябва да бъде потвърдено.
При приетия изход на спора в полза
и на двете главни страни по спора са се породили права по реда на чл.78 ГПК. С
оглед уважената част от жалбата на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя
се дължи допълнително за исковото производство разноски в размер на 5,86 лева и
за заповедното производство разноски в размер на 0,70 лева, платими поравно от
ответниците.
При този изход на делото ответниците
дължат поравно на жалбоподателя на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно
уважената част от жалбата разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 3,04 лева.
С оглед липсата на заявено искане
по чл.78, ал.3 ГПК от въззиваемите страни съдът не дължи произнасяне на това
основание.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 247176 от 17.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 37
433/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 71 състав – в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********* срещу И.Б.Г., ЕГН ********** и М.А.Г., ЕГН ********** по реда на
чл.415, ал.1 ГПК иск за признаване за установено, че И.Б.Г. и М.А.Г. дължат на „Т.С.“
ЕАД разделно /по ½ всеки/ сумата от 6,84 лева – лихва за забава върху дължимото
се главно вземане за топлинна енергия от м.10.2016 г. до м.04.2017 г.,
начислена за периода от 15.09.2017 г. до 22.01.2018 г. вкл., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявен
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу И.Б.Г.,
ЕГН ********** и М.А.Г., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че И.Б.Г., ЕГН ********** и М.А.Г., ЕГН **********
дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* разделно /по ½ всеки/ сумата 6,84 лева /шест лева и осемдесет
и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода: 15.09.2017 г. – 22.01.2018 г. вкл. на потребената топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 16,
находящ се в гр.Со-фия, ж.к.“**********за времето от м.10.2016 г. до м.04.2017
г. вкл., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№
7 481/2018 г. по описа на СРС, 71
състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
247176 от 17.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 37 433/ 2018 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 71 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И.Б.Г., ЕГН ********** и М.А.Г.,
ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТЯТ
разделно /по ½ всеки/ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** Б на основание чл.78, ал.1 ГПК допълнително сумата 5,86 лева /пет лева и осемдесет и шест
стотинки/ – разноски
за исковото производство и сумата 0,70
лева /нула лева и седемдесет стотинки/ – разноски за заповедното производство, както и сумата 3,04 лева /три лева и четири стотинки/ – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца: „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. о.м.2.