Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 479 12.12.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Маргарита
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 563 по описа за
2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
искова молба на Д.Ф.М., ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощника му адв. П.Х.,
с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, за присъждане на обезщетение в
размер на 500лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 35-0000244/ 09.08.2018г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. Плевен, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че с Наказателно постановление № 35-0000244/ 09.08. 2018г. на Началник отдел ОО „АА“ гр. Плевен, му е била
наложена глоба в размер на 2000лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/. Д. М.
е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с решение № 908/ 15.11.2018
г., постановено по АНД № 2331 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен,
Наказателно постановление № 35-0000244/ 09.08.2018г. е било отменено, като
незаконосъобразно. Решението на Плевенския районен съд не е било обжалвано и е
влязло в законна сила на 05.12.2018 г.
Ищецът
сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление по съдебен
ред, е ангажирал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в общ
размер на 500лв./за изготвяне и подаване на жалба против НП № 35-0000244/ 09.08.
2018г. и за осъществяване на процесуално представителство пред Районен съд – Плевен/.
Поддържа, че направените от него разходи
в общ размер на 500 лв. представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно
постановление №35-0000244/ 09.08.2018 г. на Началник отдел ОО „АА“ гр. Плевен. С оглед на което претендира на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на исковата сума, ведно
със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане, както и да му бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски.
Ответникът – Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр. София, редовно и своевременно призован, не се
представлява в съдебно заседание. В представения по делото писмен отговор,
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че разноските, направени в
резултат на успешно реализирано право на съдебно производство, не са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт и нямат
характер на претърпени вреди и пропуснати ползи по смисъла на ЗОДОВ. Според
ответника няма доказателства за действително осъществено плащане на уговореното
възнаграждение по приложения към исковата молба договор за правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД № 2331/ 2018г.
по описа на РС – Плевен. Прави възражение
за прекомерност по отношение на заплатения
от ищеца хонорар в размер на 500лв. По подробно изложените съображения е
направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че
искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление /НП/ № 35-0000244/
09.08.2018 г., издадено от Началник отдел ОО „АА“ гр. Плевен, на Д.Ф.М. е
наложена глоба в размер на 2000 лева, на
основание чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАП.
По жалба на санкционираното лице против наказателното
постановление е било образувано АНД № 212/ 2018г. по описа на Районен съд –
Кнежа, което с Определение № 576 от
10.09.2018г. е било прекратено и на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН делото
е изпратено на компетентния съд – по местоизвършване на нарушението, а именно –
Районен съд – Плевен. По описа на Плевенския районен АНД № 2331/ 2018г. С
Решение №908/ 15.11.2018 г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 35-0000244
от 09.08.2019г. е било отменено, като незаконосъобразно.
Видно от приложения по АНД № 212/
2018 г. по описа на Районен съд - Кнежа Договор за правна защита и съдействие №
000085 от 20.08.2018г. /лист 5 от АНД № 212/ 2018г. на Районен съд Кнежа/, Д.Ф.М.,
е възложил и упълномощило адв. П.Х. да изготви и подаде жалба против НП № 35-0000244/
09.08.2018г., издадено от Началник ОО“АА“ гр. Плевен и да осъществи процесуално
представителство пред Районен съд – Плевен, при договорено и заплатено в брой
при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Към
материалите по делото е приложено АНД № 2331/ 2018г. по описа на Районен съд-Плевен,
ведно с приложеното към него АНД № 212/ 2018г. по описа на РС-Кнежа.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за обезщетение за вреди е
допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник
/чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се
основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска
за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като
такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган,
представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда
наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на
нормативно възложени задължения, от упражняване на административна
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Следователно
и съгласно Тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, за вреди
от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки
за това.
Разгледан по същество, искът е основателен и
доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие
или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност;
3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки
трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение наказателно
постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание
на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва
да се приеме, че
административнонаказателното производство по налагане на административни
наказания, представлява осъществяване на административна дейност от
административни органи при упражняване на нормативно регламентирани
административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни
нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна
репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на
административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод
на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с
оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността
по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена
дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни
последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира
като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение
на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с Наказателно
постановление № 35-000244 от 09.08.2018г., издадено от Началник ОО „АА“ гр.
Плевен, на Д.Ф.М. е наложена глоба в размер на 2000лв.,на основание чл. 93, ал.1,
т. 1 от ЗАП. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с
Решение № 908 от 15.11.2018 г., постановено по АНД № 2331/ 2018г. по описа на Плевенския
районен съд, което съдебно решение, като необжалвано, е влязло в сила на 05.12.2018
г.
С постановената отмяна на издаденото срещу ищеца
наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице
първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр. София по предявения иск с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на
държавата при изпълнение на административна дейност.
За ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк
и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на
имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и
неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от
незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно –
следствената връзка, която съществува между тях.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на
разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред
административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че
разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания
санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана
административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата
дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая имуществените вреди, обезщетение за които се
претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско
възнаграждение за осъществената от адвокат защита и процесуално
представителство на Д.Ф.М. по АНД № 2331/
2018г. по описа на Районен съд – Плевен. За да се приеме, че ищецът
действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по
основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с
договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за
адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г.
по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска
услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за
доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското
възнаграждение е договорено и дали същото е
заплатено. Видно е, от приложения по АНД № 212/ 2018 г. по описа на Районен съд
Кнежа, договор за правна защита и съдействие № 000085 от 20.08.2018г., че за
обжалване на НП № 35-0000244/ 09.08.2018г. ищецът е
ангажирал адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 500лв.
В договора е направено отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено
изцяло в брой. Приложеният
договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което
удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е
претърпял имуществени вреди в размер на 500лв., изразяващи се в направени от
него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно
производство /въззивно/ по обжалване на НП №
35-0000244 от 09.08.2018 г. на Началник ОО „АА“ гр. Плевен, отменено
като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Следователно доказано се
явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца
имуществена вреда.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка
между направения от Д.М. разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП,
тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със
съдебното производство по обжалване на НП № 35-0000244/ 09.08.2018 г. Този
извод следва от отбелязването в представения пред районния съд договор за
правна защита и съдействие. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и
адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да
обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по
АНД № 2331/ 2018г. по описа на Районен съд Плевен, не е пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП.
Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на
НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита
на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна
защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това
право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ.
Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство
по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на
наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в
размер на 500 лв. се явяват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
Исковата претенция е доказана не
само по основание, но и по размер. Противно на твърдението на ответника,
заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. е
удостоверено в Договор за правна защита и съдействие № 000085/ 20.08.2018г.,
като заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
АНД № 2331/ 2018 г. по описа на Районен съд – Плевен не е нито необосновано,
нито несправедливо, нито прекомерно, а е съразмерно на осъществената правна
защита.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от Д.Ф.М. иск е установено и
доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди
в размер на 500лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна
дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение
Наказателно постановление № 35-0000244 от 09.08.2018 г. на Началник ОО „АА“ гр.
Плевен, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Върху претендираната
сума от 500 лв. ответникът дължи законна лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба - 07.08.2019г, до
окончателното изплащане.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на
пълномощника на ищеца, а за присъждане на направените по настоящото дело
разноски, като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София бъде
осъдена да заплати на Д.Ф.М. сумата 310 лв., от които 10
лв. платена държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение,
договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита
и съдействие № 0201323/ 07.08.2019г.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. София, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
СУМАТА от 500 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от Д.М. имуществени вреди от отменено
с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 35-0000244 от 09.08.2018 г., издадено от Началника на ОО“АА“
гр. Плевен, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от 07.08.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. София, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА
от 310лв. /триста и десет лева/, представляваща направените от ищеца разноски
по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: