№ 161236
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110161558 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено
възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
328823/17.10.2024 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу В. Б. И. с
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1113, обл. София, общ. *, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
4226.20 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 11.06.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
654.15 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 23.05.2024 г.,
изчислена върху платена главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г.,
включваща и лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.05.2024 г., върху
главницата за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
48.85 лева главница за периода м.04.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 11.06.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането
1
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 11.26 лева -
лихва за периода 14.06.2021 г. до 15.05.2024 г., изчислени върху главница
от 48.85 лева
за които суми има издадена Заповед № 19881/28.06.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 35514/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот
гр. София, п.к. 1113, обл. София, общ. С*.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание
чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е
потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е
предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество
и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна
енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
С допълнителна молба уточнява, че исковата претенция се състои от три
фактури: фактура **********, издадена на 31.07.2021 г. и обхваща периода от
м.05.2020 г. до м.04.2021 г., като къщата е на обща стойност 1644,84 лв.;
фактура **********, издадена на 31.07.2022 г. и обхваща периода от м.05.2021
г. до м.04.2022 г., като къщата е на обща стойност 1926,77 лв.; фактура
**********, издадена на 31.07.2023 г. и обхваща периода от м.05.2022 г. до
м.04.2023 г., като къщата е на обща стойност 2299,43 лв.
Посочва, че стойността на претендираната от нас фактура ********** за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. е намалена с изравнителна фактура на
1332.53 лв. За същата фактура са сторени две плащания на 05.01.2022 г. в
размер на 574 лв. и от 23.05.2022 г. в размер на 758,53 лв. Тези плащания са
сторени след изтичане на 45 - дневния срок предвиден в общите условия, т.е.
клиентът е изпаднал в забава. Доколкото законът предвижда, че с плащането
се погасява най - обременяващото задължение, то сумата от 1332.53 лв. е
послужила за погасяване на главницата, която е лихвоносно задължение, но не
е стигнала за погасяване на мораторната лихва от дата на изпадане в забава, а
именно 15.09.2021 г. до датата на погасяване на главницата - 23.05.2022 г. За
същият период е начислена мораторна лихва в размер на 42,92 лв., която не е
погасена към датата на образуване на заповедното производство.
2
Сочи, че стойността на мораторната лихва начислена върху фактура с №
**********, издадена на 31.07.2022 г. на обща стойност 1926,77 лв. е в размер
на 401,80 лв., а стойността на мораторната лихва начислена върху фактура с
№ **********, издадена на 31.07.2023 г. на обща стойност 2299,43 лв. е в
размер на 209,43 лв.
Посочва, че претендират законна лихва за забава от 11.06.2024 – дата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: * АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB * BIC: SOMBBGSF.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Заявление за издаване на заповед за изпълнение и копие от документ за платена
държавна такса; 2. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №1, том I,
рег.№221, дело №1/ 2017г. 3. Списък етажни собственици 4. Заявление- декларация за
откриване на партида 5. Обща фактура № **********/31.07.2022г. - Оригинал. 6. Общо
потребление/ фактура/№**********/ 31.07.2023г.- Оригинал. 7. Извлечение от сметки по
месеци за процесния период; 8. Протокол от Общо събрание на собствениците на
етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на
собствениците; 9. Протокол №2844. 10. Уведомление № 284/20.05.2009г. до Топлофикация
София за извършен монтаж на индивидуални уреди. 11. Договор между „Топлофикация
София" ЕАД и фирма „Бруната" ООД; 12. Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребители в гр. София; 13. Договор
между СЕС и „Бруната" ООД за предоставяне на услуга дялово разпределение; 14.
Пълномощно.
Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде
привлечено „ДАЛСИЯ" ООД със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Братя Бъкстон №85 - фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ на процесния адрес.
Моли съда да допусне съдебно-техническа (СТЕ), на която вещото лице
- топлотехник, след като прегледа наличната документация в "Топлофикация
София" ЕАД и „ДАЛСИЯ" ООД, извършващо дялово разпределение за
абонатен номер * и материалите по делото да даде заключение по следните
въпроси: 1. Да установи какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за
процесния период? 2. Като вземе предвид отчетите на индивидуалните разпределители, в
топлоснабдения имот, да установи в съответствие с нормативната уредба ли е извършено
разпределението на ТЕ през процесния период, от страна на фирма „Далсия" ООД? 3. Да
посочи изравнителни сметки на каква стойност са изготвяни от фирма „Далсия" ООД и за
какви периоди? 4.Да установи какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия,
потребена от ответника през процесния период по месеци, като се посочи и общата
стойност и по компоненти - сума за топлинна енергия за отопление на имот, сума за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, сума за топлинна енергия за БГВ и
сума за мощност, както и сума за топлинна енергия за общи части на сградата? 5. Да
установи дали сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетика? 6.
3
Отчислявани ли са за сметка на "Топлофикация София" ЕАД технологичните разходи на
топлинна енергия в абонатната станция? 7. Общия топломер, монтиран в абонатната
станция преминал ли е на първоначалния и последващи метрологични проверки, съобразно
изисквания на Закона за измервания?
Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която
вещото лице, след запознаване с документацията в счетоводството на ищеца,
материалите по делото и заключението по СТЕ да отговори на следните
въпроси: 1. Има ли данни за извършени от ответника плащания на суми за топлинна
енергия, касаещи процесния период и ако има такива, кои задължения са останали
непогасени? 2. Да посочи по какъв начин са отразени в информационната система на
"Топлофикация София" ЕАД изравнителните сметки, изготвени от фирма „Далсия" ООД
за топлоснабдения имот през процесния период, на каква стойност са тези изравнителни
сметки и погасени ли са с тях задължения извън процесния период? 3. Да посочи размера на
дължимите суми за ТЕ за процесния период - главница, общо и по отделни пера - сума за ТЕ
за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за
мощност, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период? 4. Да посочи размера
на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в
забава до 14.05.2024г. общо и за отделните месеци?
Моли съда да задължи „ДАЛСИЯ" ООД да представи всички относими
документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в топлоснабдения имот за
процесния период, в това число и изравнителни сметки, от които е видно каква е
разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури от дружеството ни суми
за ТЕ и реалния разход на ТЕ за топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния
период. Те се явяват необходими с оглед доказване факта на доставка и потребление на ТЕ
в имота на ответниците, както и да представи следните документи: за главен
отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота през процесния период;
документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за процесния
период на представител на етажната собственост; протоколи за неосигурен достъп на
служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/;
документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Моли да се изиска и да бъде приложено към настоящото производство
ч.гр.д. № 35514/2024 г., 26 с-в по описа на Софийски районен съд.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на настоящото производство
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 35514/2024 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника на 19.08.2024 г. (л.19 от
заповедното дело). Срокът изтича на 19.09.2024 г., а възражението по чл.414
ГПК е подадено на 16.09.2024 г. (л.208 от заповедното дело) Възражението е
подадено в законовия срок. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл.
415 ГПК са връчени на ищеца на 30.09.2024 г. (л.22 от заповедното дело),
поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 30.10.2024
г. Исковата молба е подадена в съда на 17.10.2024 г. и на същата дата са
4
представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок.
Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32,
т.3 ГПК.
Ответникът не се представлява на този етап.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1
ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване.
По иска за главница, таксата е 169.05 лева, а по останалите исковете
таксата е 150.00 лева. Общият размер такса е 319.05 лева.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 99.81 лева, тъй
като е заплатена в заповедното производство (л.10 от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 219.24 лева. Представен е
документ по чл.128, т.2 ГПК (л.11 от делото).
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се извърши
процедура по чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
5
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
6
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
7
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
8
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за постоянен и настоящ адрес на ответника,
справка за трудови договори, след връщане на всички призовки и книжа в
цялост.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9