№ 3266
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря И.Н.М.С.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110142546
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване на установено спрямо ищцата М. И. С., че ответниците П. З. С.,
В. З. С. и Г. В. Н. не са собственици на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот
апартамент № 71, находящ се в /населено място/, както следва П. З. С.- 1/24
ид.ч., В. З. С.- 1/24 ид.ч. и Г. В. Н.-1/12 ид.ч. на основание наследствено
правоотношение от наследодателя Д.В. С..
В подадената искова молба и уточненията ищцата М. И. С. излага
твърдения, че съгласно договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 от ЗТСУ, № 49, том I от 21.01.1975 г., е придобила в режим на
СИО заедно със съпруга си Д.В. С., починал на 23.11.2020 г., следния
недвижим имот- Апартамент № 71 (седемдесет и едно), находящ се в
/населено място/ (двеста двадесет и четири), вход Г, на VIII (осми) етаж,
състоящ се от две стаи, преходна дневна, кухня и други сервизни помещения,
с площ от 86, 38 (осемдесет и шест цяло и тридесет и осем стотни) кв.м., при
съседи на жилището: стълбище, П. и Х.Т., двор от две страни, Д.И. и М.Т.,
заедно с прилежащото избено помещение №27 (двадесет и седем), при съседи
на избеното помещение; коридор, И. и П.М., стълбище, Л. и З.Т., ведно с
0,796% (нула цяло седемстотин деветдесет и шест хилядни върху сто)
идеални части от общите части на сградата, както и от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата, който имот, съгласно схема,
издадена от АГКК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ......... (......................................................................), по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, община
Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18-
15/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
1
обект е от 28.06.2021г., с адрес на имота: /населено място/ (двеста двадесет и
четири), вх.4 (четири), ет.8 (осем), ап.71 (седемдесет и едно), като
самостоятелният обект се намира на етаж 8 (осем) в сграда с идентификатор
...............................................
(.....................................................................................................................),
предназначение на сградата: жилищна сграда- многофамилна, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ...............................
(...............................................), предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с посочена в документа
площ: 86,38 (осемдесет и шест цяло и тридесет и осем стотни) кв.м.,
прилежащи части: избено помещение №27 (двадесет и седем) и 0,796% (нула
цяло седемстотин деветдесет и шест хилядни върху сто) идеални части от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - имоти с идентификатори ................................................70
(..................................................................................................................... точка
седемдесет) и ................................................86
(..................................................................................................................... точка
осемдесет и шест), под обекта - имот с идентификатор
................................................68
(..................................................................................................................... точка
шестдесет и осем), над обекта - няма, стар идентификатор няма.
Поддържа, че от брака си с Д.В. С. има три дъщери- Д. Д. К., И. Д. С. и
Р. Д. Д.. Твърди се, че след смъртта на Д.В. С. ищцата и децата, родени по
време на брака й с починалия, приели наследството, като са извършили
действия по разпореждане с банковите сметки на починалия в „...........“ АД и
„.......................“ АД на 09.12.2020 г. и на 14.12.2020 г. Посочва, че на
11.12.2020 г. наследниците Д. Д. К., И. Д. С. и Р. Д. Д. са направили откази от
наследството на баща си Д.В. С., вписани под № 1818/18.12.2020 г., №
1819/18.12.2020 г. и № 1800/16.12.2020 г. в специалната книга на Софийски
районен съд. Поддържа, че направените откази от наследство са нищожни
поради невъзможен предмет, тъй като преди това наследството е прието чрез
конклудентни действия още на 09.12.2020 г. Посочва, че следващото теглене
на пари от банковата сметка на починалото лице било извършено след
заявяване на отказите, но преди вписването им в специална книга на СРС.
Твърди се, че собственици на процесния имот са ищцата и дъщерите, родени
по време на брака й с починалия, при съответните квоти- за ищцата М. И. С.-
5/8 ид.ч., за Д. Д. К.- 1/8 ид.ч., И. Д. С.- 1/8 ид.ч. и Р. Д. Д.- 1/8 ид.ч., с оглед
което оспорва правото на собственост на ответниците върху имота. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответниците П. З. С. и В. З. С. подават отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си адв. Р. Т., с който правят признание на иска. Възразяват
срещу присъждането на разноски в полза на ищцата, тъй като не са дали
повод с поведението си за завеждането на иска. Твърди, че в хода на водените
разговори с наследниците на Д.В. С. не са били уведомени, че преди да бъдат
извършени процесните откази от наследството на Д.В. С. са теглени средства
от банковите сметки на починалия, тоест са били извършени действия,
2
обективиращи приемането на наследството. Молят разноските да бъдат
възложени в тежест на ищцата.
Ответницата Г. В. Н. подава отговор на исковата молба, чрез който
поддържа исковата молба, като не я оспорва и посочва, че единствените
наследници на починалия Д.В. С. са ищцата М. И. С.- съпруга, и дъщерите- Д.
Д. К., И. Д. С. и Р. Д. Д..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Страните не спорят, а и с обявения за окончателен доклад по делото е
признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищцата М. И. С. /съпруга на Д.В. С./, Д. Д. К., И. Д. С. и Р. Д. Д. /дъщери на
Д.В. С./ са законни наследници на Д.В. С.; наследството е било прието от тях
и същите са собственици на процесния имот по силата на наследствено
правоотношение. В тази насока са и събраните по делото доказателства –
удостоверение за наследници, удостоверение за съпруга и родствени връзки,
нареждания-разписки за теглени суми, договор за покупко-продажба на
жилище и др.
Спорен остава въпросът дали ответниците с поведението си са дали
повод за завеждане на иска. В съдебната практика безпротиворечиво се
приема, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи
ответникът от отговорността за разноски (в тази насока Определение № 111
от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о., Определение № 709
от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о.) Без значение е дали
извънпроцесуалното поведение на ответника е добросъвестно или не. В
настоящия случай, предвид формалното наличие на откази от наследството на
Д.В. С. от страна на наследниците от първи ред, сезирането на съда е
единственият ред за защита на субективните права на ищеца, а именно чрез
отричане претенциите на ответниците в качеството им на наследници от
трети ред на предполагаемия общ наследодател. Твърдението на
процесуалния представител на част от ответниците, че проведените разговори
са за извънсъдебно уреждане на отношенията във връзка с наследствена къща
в с. Трекляно не разколебават извода на съда.
Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока, в
тежест на ответниците следва да се възложат сторените от ищеца разноски
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 61,60 лева –
дължимата по делото държавна такса (1% от 1/6 ид. ч. от данъчната оценка на
имота в размер на 36959,20 лева, с оглед предмета на делото след
множеството уточнения) и 1640,00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, настоящият състав на Софийски районен
съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124 ГПК спрямо ищеца
М. И. С., ЕГН ********** с адрес /населено място/, че ответниците П. З. С.,
ЕГН ********** с адрес /населено място/, В. З. С., ЕГН ********** с адрес
/населено място/ и Г. В. Н., ЕГН ********** с адрес /населено място/ НЕ СА
СОБСТВЕНИЦИ на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот апартамент №
71, находящ се в /населено място/, състоящ се от две стаи, преходна дневна,
кухня и други сервизни помещения, с площ от 86,38 кв.м., заедно с
прилежащото избено помещение № 27, ведно с 0,796 % ид.ч. от общите части
на сградата, както и от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата, който имот съставлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ................................................71 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, община Столична Област София
(столица), одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта, засягащо
самостоятелния обект е от 28.06.2021 г., както следва П. З. С.- 1/24 ид.ч., В. З.
С.- 1/24 ид.ч. и Г. В. Н.-1/12 ид.ч. на основание наследствено правоотношение
от наследодателя Д.В. С..
ОСЪЖДА П. З. С., ЕГН ********** с адрес /населено място/, В. З. С.,
ЕГН ********** с адрес /населено място/ и Г. В. Н., ЕГН ********** с адрес
/населено място/ ДА ЗАПЛАТЯТ на М. И. С., ЕГН ********** с адрес
/населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1701,60 лева –
разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4