№ 808
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100501037 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод жалба от Д. СЛ. Р., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Е. Й.“
№ **, ет. *, против действията на ЧСИ Иванка Миндова, с рег. № 704 на
КЧСИ и район на действие - Окръжен съд-Бургас, по изпълнително дело
№20207040400919, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение
срещу несеквестируемо имущество – единствено жилище на длъжника по
реда на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК
Жалбоподателят моли съда да отмени действията на ЧСИ Иванка
Миндова. Счита, че производството по делото е допустимо, тъй като се касае
за действия, подлежащи на самостоятелно обжалване. Насочването на
изпълнението към несеквестируемо имущество е изрично упомената хипотеза
в закона. Страната твърди, че процесния недвижим имот, представляващ ½
идеална част от самостоятелен обект в гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 18,
ет.1, с идентификатор 07079.609.86.1.1 е единственото жилище на
жалбоподателя и неговото семейство и като такова не подлежи на
принудително изпълнение по силата на чл. 444 т.7 от ГПК.
В срока предвиден в чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от
1
ЧСИ Иванка Миндова, с рег. № 704 на КЧСИ и район на действие - Окръжен
съд-Бургас, във връзка с подадената жалба по изпълнителното дело.
Съдебният изпълнител счита, че жалбата е недопустима, респективно
неоснователна. Моли съда да я остави без уважение.
Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря
на изискванията на закона.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Изпълнителното производство по изпълнително дело
№20207040400919 е образувано по повод молба от С. ЯН. Б. против „Промод
2014“ ЕООД, ЕИК ********* и Д. СЛ. Р., въз основа на изпълнителен лист №
249 /31.08.2020 г. издаден по т.д. № 207/2019 г. по описа на БОС, с което
длъжниците са осъдени да заплатят на взискателя сумата от 30243 лева.
От подадената въззивна жалба става ясно, че съдебният изпълнител е
насрочил за 18.10.2021 г. опис на процесния имот, представляващ СОС с
идентификатор 07079.609.86.1.1, находящ се в гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“
№ 18, ет.1, ведно с прилежащите към него идеални части от земята, върху
която е изградена сградата.
В обясненията си съдебния изпълнител е посочил, че по
изпълнителното дело е насрочен опис на имота, същият към настоящия
момент не е извършен и не е определяна нова дата за извършването му, в
следствие на което не е настъпил вредоносен резултат за длъжника и поради
тази причина счита, че не е налице извършено изпълнително действие,
подлежащо на обжалване.
По допустимостта на жалбата съдът намира, че съгласно дадените
разяснения в ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо, че описът и
оценката не са действия, подлежащи на самостоятелно обжалване, на
обжалване подлежи насочването на изпълнението към несеквестируемо
имущество, каквато правна възможност е предвидена с нормата на чл.435 ал.2
т.2 от ГПК. В тълкувателното решение е прието, че жалбата е допустима и
преди извършване на самото изпълнително действие, доколкото предмет на
обжалване е насочването на принудително изпълнение към несеквестируемо
имущество.
По основателността на претенцията, съдът намира същата за
2
неоснователна. Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори. В чл. 444 от ГПК е
уредена несеквестируемостта на определени имущества, което представлява
забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени
права на длъжника. Регламентирана е с императивни правни норми, които се
прилагат служебно и обхващат вещи или вземания на длъжника. В чл. 444,
ал.1, т.7 от ГПК е посочено че несеквестируемо е жилището на длъжника, ако
той или никой от членовете на семейството му, с които живее заедно няма
друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. По
твърдение на страната това е семейното жилище в което живее цялото
семейство, но дори и да е така насочване на изпълнение към несеквестируемо
имущество, макар и подлежащо на обжалване, не представлява
незаконосъобразно действие от страна на съдебния изпълнител при условие,
че последният при последващите си действия се съобрази със статута на
конкретния обект, т.е. ако той действително се окаже несеквестируем, не
следва спрямо него да се извършат действия водещи до осребряване на
имуществото. Същевременно, обаче ако длъжникът сам отчужди
несеквестируемо си жилище, законовата защита по чл.444 отпада и в този
смисъл статутът на конкретната недвижимост, както е в случая, би могла да
се промени във времето, включително и да отпадне несеквестируемостта
поради придобиване на друго имущество. Налагането на възбрана върху
несеквестируем имот на практика не е същинско действие по изпълнението,
тъй като няма самостоятелно значение и ако не се стигне до извършване на
публична продан, възбраната не оказва влияние върху статута на имота. В
този смисъл настоящата съдебна инстанция намира подадената жалба за
неоснователна, което налага също да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. СЛ. Р., ЕГН ********** от
гр. Б., ул. „Е. Й.“ № **, ет. *, против действията на ЧСИ Иванка Миндова, с
рег. № 704 на КЧСИ и район на действие - Окръжен съд-Бургас, по
3
изпълнително дело №20207040400919, изразяващи се в незаконосъобразно
насочване на принудително изпълнение срещу несеквестируемо имущество –
единствено жилище на длъжника по реда на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4