№ 13359
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110105098 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД против И. А. Г. - за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 22598/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
******************. Тъй като издадената заповед била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск
за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата, в качеството си на
собственик на гореописания недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
1
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.
Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в
която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че
съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за
уважаване на предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1 496,00 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 193,22 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г.,
сумата от 89,27 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 19,03 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът признава предявените
искове и моли за разсрочване на изпълнението на съдебното решение.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител е направил искане съдът да се произнесе с решение при признание на
иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК предвижда, че когато ответникът признае
2
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието.
Настоящият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за
произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - ответникът е признал иска, а
ищецът е поискал съдът да постанови решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията, установени в чл.237, ал.3 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това, съобразно
направеното от страната признание.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените по производството. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че в
исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
173,89 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя минимален размер от 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност, като поради признание на ответника не са събирани доказателства. С оглед
предходното ответникът следва да заплати не ищеца разноски по производството в
общ размер на 273,89 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 85,95 лева, които също следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
По искането за разсрочване:
В писмения отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът е
направил искане за разсрочване изпълнението на решението. Искането е процесуално
допустимо /в т.см. и задължителните разяснения, дадени в т.14 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като, макар че исковете са предявени при
условията на чл. 422 ГПК, т.е. установителни искове, въз основа на решението в
случай на уважаване на исковете ще бъде издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи
към изпълнение на съдебно признатото вземане. Видно от представения по делото
трудов договор е, че основната месечна заплата на ищцата е в размер на 1805,00 лева,
като от представените по делото доказателства се установява, че ищцата има
образувани няколко изпълнителни дела, по които в качеството си на длъжник погасява
дължимите суми. Предвид гореизложеното, съдът приема, че в случая са налице
3
предпоставките на чл.241, ал.1 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена.
Изпълнението на задължението за главници, обезщетение за забава, законна
лихва и разноски по исковото и заповедното производство следва да бъде разсрочено
на равни месечни вноски, всяка от които по 100,00 лева, платими до 10-то число на
всеки месец, считано от месеца, следващ влизане в сила на настоящото решение до
окончателното изплащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б срещу И. А. Г., ЕГН
**********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 496,00 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в
******************, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 193,22 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г.,
сумата от 89,27 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 19,03 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 22598/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. А. Г., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.Ястребец № 23Б сумата от 273,89 лева, представляваща направени в хода
на исковото производството разноски, както и сумата от 85,95 лева, представляваща
направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 22598/2024 г. по описа на СРС.
РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 ГПК изпълнението на дължимите
съгласно настоящото решение суми за главници, обезщетение за забава, законна лихва
и разноски на равни месечни вноски, всяка от които по 100,00 /сто/ лева, платими до
10-то число на всеки месец, считано от месеца, следващ влизане в сила на
настоящото решение до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на трето лице “Техем сървисис” ЕООД,
ЕИК *********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
4
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5