№ 491
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100100704 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Е. Р. срещу Г. Б., иск с правно осн.
чл. 23, ал. 1 СК за установяване в отношенията между страните, че Е. Р. е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18 – 32/26.04.2021г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ
апартамент № 4, находящ се в гр. Варна, ул.”В.” № *, вх. * с площ от 72, 08 кв.м., състоящ се
от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, тоалет, баня – тоалет и две тераси,
ведно с изба № 4 с площ от 3, 47 кв.м. и 12, 20 кв.м. идеални части от общите части на
сградата при съседи: същия етаж № ***.***.**, № ***.***.**, под обекта: № ***.***.**7, №
***.***.**7, № ***.***.**6, № ***.***.**3, над обекта: № ***.***.**, поради влагане на
изцяло лични средства в придобиването му.
В исковата молба Е. Р. твърди, че по време на брака й, сключен с Г. Б. на 12.10.2002г.,
съпрузите са придобили правото на собственост върху процесния апартамент, сключен във
формата на нотариален акт на 17.12.2007г. при посочена в него цена от 9 500 евро.
Поддържа се, че действителната продажна цена на жилището, е тази, посочена в сключения
предварителния договор за извършване на строителство и предварителен договор за
покупко-продажба от 10.04.2007г. и тя е в размер на 58 990 евро, която ищецът твърди, че е
заплатил изцяло с лични средства, както следва: 1./ 10 000 евро от продажбата на имот,
лична собственост на Е. Р., намиращ се в гр. Д., кв. „Р.” при цена различна от посочената в
нотариалния акт в размер на 6 500 лв.; 2./ сумата от 26 000 евро, представляваща продажна
цена на ателие № 2, находящо се в гр. Варна, ул.“Г.К.“ № *, ведно с 6 кв. м. идеални части от
дворното място, в което е изградена сградата, който имот е придобит на 11.08.2006г. с
1
изцяло лични средства по време на брака, вложени при закупуването му при цена от 17 200
евро, от които 7 200 евро, спестени средства от полагането на труд преди брака в периода от
11.04.2001г. до 31.12.2001г. и 10 000 евро, получени от продажбата на имота в гр. Д.; 3./
сумата от 44 628 евро, представляваща продажна жена на апартамент № 1, находящ се на ет.
* в гр. Варна, ул.“А.С.“ №* по договор от 15.11.2007г., придобит по време на брака на
21.12.2006г. при цена от 26 000 евро с изцяло лични средства от продажбата на ателие № 2,
находящо се в гр. Варна, ул.“Г.К.“ № *, ведно с 6 кв. м. идеални части от дворното място; 4./
сумата от 10 000 евро, получени по дарение от майката на ищеца; 5./ 2 000 евро,
представляващи лични средства от Пенсионен фонд в Австрия в периода от 18.10.2002 г. до
21.12.2002 г.; 6./ 2 362 евро, спестени средства от полагането на труд преди брака в периода
от 11.04.2001г. до 31.12.2001г.
Така уговорената продажна цена в размер на 58 990 евро, е платена на продавача „К.-И.”
ООД, както следва: 1./ 500 евро, представляваща капаро, платена преди подписване на
предварителния договор за извършване на строителство и предварителен договор за
покупко-продажба от 10.04.2007г.; 2./ 19 500 евро, платена на 14.04.2007г. в брой срещу
издадена от обещателя разписка; 3./ 30 000 евро, платена на 15.11.2007г. в брой срещу
издадена разписка; 4./ 3 000 евро, платена срещу издаден приходен касов ордер; 5./ 3 140
евро, платена на 16.10.2008г. и 2 850 евро, платени на 21.10.2008г.;
След като продажната цена на жилището е платена изцяло с лични средства на съпругата, то
предявеният от нея положителен установителен иск след прекратяване на брака им с влязло
в законна сила решение по гр.д. № 1129/2021г. по описа на Районен съд – Д., следва да бъде
уважен.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Б., е депозирал писмен отговор, в който признава
следните факти: сключването и прекратяване на брака с развод с влязло в законна сила
съдебно решение, както и, че действителната цена на закупеното жилище е тази, посочена в
предварителния договор от 10.04.2007г. в размер на 58 990 евро. Останалите положителни
твърдения се оспорват.
Твърди се, че апартаментът, находящ се в гр. Варна, ул.”А.С.”, е придобит по време на брака
с договор за покупко-продажба, сключен на 20.12.2006г., основно с лични средства на
съпруга от полагане на труд по трудово правоотношение. Признава се, че получената от
продажбата му цена от 44 628 евро, е вложена в закупуването на имота, предмет на делото.
Поддържа се, че уговореното в предварителния договор капаро в размер на 500 евро, както
и първата вноска от 19 500 евро, са платени от ответника. Сумата от 20 000 евро е погасена с
общи средства на съпрузите, факти, удостоверени в договора. Остатъкът от 18 990 евро е
заплатен със средствата от продажбата на жилището в гр. Варна, ул.”А.С..”
Въз основа на изложеното, се настоява за отхвърляне на предявения иск, поради
неоснователността му.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Предявеният иск е с правно основание по чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че
ищецът Е. Р. е изключителен собственик на процесния недвижим имот, придобит по време
на брака между страните със средства, които са лична негова собственост, без ответникът да
има принос за закупуването му.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
правни последици, a именно: придобивната стойност на имота; размера на вложените
средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни изцяло на
придобивната стойност на спорния имот; влагането им за придобиването на процесния
недвижим имот.
Страните по делото са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 12.10.2002г., заварен
по смисъла на § 4 ПЗР на СК, в сила от 01.10.2009г.
Бракът им е прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга, на
осн. чл. 49, ал. 1 СК с влязло на 13.01.2022г. в законна сила съдебно решение по гр.д. №
1129/2021г. по описа на Районен съд - Д..
Съпрузите не са уредили имуществените последици от развода относно придобитите по
време на брака вещи. Доколкото липсват твърдения за друга уговорка между тях за
уреждане на имуществените им отношения по повод спорния имот, е приложим законовият
режим на общност.
По време на брака, на 10.04.2007г., Г. Б. и Е. Р. - Б.а, в качеството им на възложители са
сключили с изпълнителя “К.-И.” ООД договор, именуван “за извършване на строителство и
предварителен договор за покупко-продажба /л. 180/.
С него, изпълнителят е поел задължение да построи и продаде във вида, посочен в чл. 4
срещу възнаграждение, апартамент № 4 в жилищна сграда в гр. Варна, ул.”В.” №*,*,* във
вх. А, ет. * със застроена площ от 72, 08 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение и 2,
9671 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
От своя страна, възложителите са поели задължение да заплатят в брой на изпълнителя
срещу издаден документ, възнаграждение в размер на 58 990 евро /чл. 2/, както следва:
1./ депозит в размер на 500 евро преди подписване на договора;
2./ при подписване на договора сумата от 19 500 евро;
3./ до 25.10.2007г. сумата от 23 000 евро в брой;
4./ до 15.12.2007г. сумата от 5 000 евро в брой;
5./ до 15.02.2008г. сумата от 5 000 евро, като към датата на това плащане страните следва да
извършат нотариалното прехвърляне на правото на строеж;
6./ сумата от 5 990 евро, платима в брой към датата на Протокол - обр. 15;
Така сключеният договор обективира две правоотношение - договор за изработка и
предварителен договор за покупко - продажба.
3
На 14.12.2007г., съпрузите са придобили правото на строеж за процесния имот в
изискуемата от закона форма на НА № 185, том III, рег. № *914, дело № 585 от 2007г. /л. 10/
за сумата от 9 500 евро, от която продавачът е заявил, че е получил 510 евро от купувачите, а
остатъкът от 8 990 евро, следва да бъде заплатен, както следва: 3 000 евро в срок до
28.02.2008г.; 5 990 евро в срок най-късно към датата на подписване на Протокол - обр. 15.
Безспорно е между страните, с оглед твърденията на ищеца и признанието на ответника в
отговора на исковата молба, че действителната продажна цена на спорния имот, е тази,
посочена в договора от 10.04.2007г. или сумата от 58 990 евро, която е платана изцяло на
изпълнителя “К.-И.” ООД.
Ангажираните писмени доказателства - 4 броя квитанции към ПКО /л. 23/ установяват, че Е.
Б.а е предала на изпълнителя по договора от 10.04.2007г., следните суми, представляващи
вноски: 1./ 30 000 евро на 22.11.2007г.; 2./ 3 000 евро на 24.04.2008г.; 3./ 3 140 евро на
16.10.2008г.; 4./ 2 850 евро на 21.10.2008г.
Или, общо е платена сумата от 38 990 евро, за която изпълнителят е издал нарочни
документи, съобразно уговореното в договора.
Както се посочи по-горе, страните не спорят досежно цената на имота, предмет на делото,
нито, че тя е изцяло платена на изпълнителя по договора от 10.04.2007г.
Спорните по делото въпроси са свързани с източника на средствата, послужили за плащане
на цената и влагането им в придобиване на имота.
На първо място, ищецът поддържа, че е закупил с изцяло лични средства ателие № 2,
находящо се в гр. Варна, ул.“Г.К.“ № *, ведно с 6 кв. м. идеални части от дворното място, в
което е изградена сградата за сумата от 17 200 евро, от които 7 200 евро, спестени средства
от полагането на труд преди брака в периода от 11.04.2001г. до 31.12.2001г. и 10 000 евро,
получени от продажбата на имота в гр. Д., който е продаден за цена от 26 000 евро.
Ангажираните писмени доказателства подкрепят твърденията на ищеца, че на 03.10.1984г.
Е. Р. е придобила от своя дядо с договор за дарение, за който е съставен НА № 92, том V,
дело № 1633/1984г. /л. 13/ правото на собственост върху дворно място в гр. Т. /гр. Д./, кв.
“Р.” с площ от 1 220 кв.м.
По време на брака, с договор за покупко-продажба от 06.12.2006г., надарената Е. Р. е
отчуждила процесното дворно място, представляваща лична нейна собственост за сумата от
6 500 лв., получена от продавача напълно и в брой. Сделката е инкорпорирана в НА № 200,
том I, рег. № 1378, дело № 175 от 2006г. /л. 14/.
Твърденията, че действителната продажна цена на този имот е 10 000 евро и, че тя е
получена от продавача, остават недоказани по делото, поради което тези факти, съдът
приема за неосъществени.
На 11.08.2006г. Е. Р. е придобила с договор за покупко-продажба, вписан в СВ - Варна /л.
19/, правото на собственост върху ателие № 2 в гр. Варна, ул.“Г.К.“ № *, ведно с 6 кв. м.
идеални части от дворното място.
4
Съобразявайки времето на двете сделки, то тезата, че в придобиването на ателието, закупено
на 11.08.2006г. е вложена получената сума от продажба на личен имот на ищеца,
осъществена почти четири месеца след посочената дата на 06.12.2006г., следва да се счита
опровергана.
Представената в оригинал валутна митническа декларация от 13.09.2002г., в която г-жа Р. е
декларирала при влизането си в Република Б. сумата от 7 200 евро, не удостоверява нито
източника на така декларираните средства, нито, че те са вложени в закупуването на
ателието почти четири години след това. Тази декларация удостоверява, че на 13.09.2002г. в
държане на ищеца е била посочената сума.
Не се установяват поддържаните твърдения, че действителната цена на придобитото ателие
№ 2, е 17 200 евро, която е платена с изцяло лични средства, от които 7 200 евро, спестени
средства от полагането на труд преди брака в периода от 11.04.2001г. до 31.12.2001г. и
10 000 евро, получени от продажбата на имота в гр. Д..
Видно от справката от СВ - Варна /л. 18/, ателие № 2, находящо се в гр. Варна, ул.“Г.К.“ № *,
е продадено от съпрузите на 16.11.2006г. Твърди се, че получената от продавачите цена е 26
000 евро. Не се установява, че продажната цена е в посочения размер, поради което
твърденият факт, съдът приема за неосъществен.
На второ място се поддържа, че получената сума от 26 000 евро е вложена в придобиването
на правото на строеж за изграждане на апартамент № 1, находящ се на ет. * в гр. Варна,
ул.“А.С.“ №*, собствеността върху което е придобита на 21.12.2006г., за която сделка е
съставен НА № 144, том IV, рег. № 16387/2006г. /л. 18 и л. 122/ за сумата от 26 577, 20 лв.,
платена напълно на продавача от купувачите.
На 15.11.2007г. съпрузите са отчуждили правото на собственост върху апартамент № 1 на
посочения адрес, видно от справката от СВ - Варна /л. 17/, получавайки продажната му цена
от 44 628 евро, факт, признат от ответника в отговора на исковата молба, установяващ се и
от извлечението от банковата сметка на ищеца, открита в “Р. /Б./” АД за периода от
01.11.2007г. до 30.11.2007г. /л. 24/.
Безспорно е между страните, че така получената сума от 44 628 евро, е вложена в
придобиване на имота, предмет на делото.
На следващо място се твърди, че в придобиване на процесния имот е вложена сумата от 10
000 евро, която е подарена на г-жа Р. от нейната майка.
За установяване на този факт са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на Й. Г.ева,
от чиито показания се установява, че свидетелят подарил на дъщеря си сумата от 10 000
евро, за да закупи “апартамент в блок”, но не си спомня кога и е предала сумата, тъй като е
минал значителен период от време. Не е запозната за придобиването на кое жилище от тези,
които дъщеря й е закупила, е вложена подарената сума от 10 000 евро.
Така ангажираните гласни доказателства установяват, че по време на брака между страните
по делото, Е. Р. е получила от своята майка по дарение сумата от 10 000 евро, в която част,
съдът кредитира показанията на свидетеля, плод на непосредствени впечатления,
5
неразколебани от други доказателствени средства. Тези показания не установяват, че
получената сума от 10 000 евро е вложена именно в придобиването на апартамент № 4,
находящ се в гр. Варна, ул.”В.” № *, вх. *, поради което и твърденията за осъществилия се
факт, съдът приема за недоказан.
На последно място се поддържа и, че в придобиването на спорния имот, са вложени
спестени средства от полагането на труд преди брака в периода от 11.04.2001г. до
31.12.2001г. и за времето от 18.10.2002 г. до 21.12.2002 г., т.е. след сключването му.
Действително, ищецът Е. Р. е полагал труд по трудово правоотношение по трудов договор
на длъжността “готвач” в хотел “Р.” за което свидетелстват издадените фишове за заплати за
месец ноември и декември 2007г. /л. 168/, месеците юни, септември и октомври 2008г. /л.
169 - 170/ и за месец януари 2011г., но тези доказателства не обосновават позитивен извод,
че получените средства са вложени в придобиването на спорния имот, закупен значителен
период от време след получаването им.
Представено е уведомление от 17.05.2005г. от Държавна застрахователна компания на С. -
А. /л. 167/, от съдържанието на което се установява, че на г-жа Р. ще бъдат възстановени
вноски от пенсионно осигуряване в размер на 2 638, 95 евро. Не се установява по делото, че
сумата, която ищецът е имал право да получи действително е вложена в придобиване на
недвижимия имот.
Съвкупната преценка на така събраните доказателства еднозначно води до извода, че
ищецът не е вложил лични средства в придобиване на недвижимия имот, поради което
искът по чл. 23, ал. 1 СК, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора с право на разноски разполага ответната страна Г. Б.. Доколкото
искане не е направено, нито са ангажирани доказателства за извършването, такива не се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Х. Р., ЕГН **********, гр. Д., ул.”Ал. Б.” № ** срещу Г. Б.
Б., ЕГН **********, гр. Д., ул.”Ал. Б.” № **, иск за установяване в отношенията между
страните, че Е. Р. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
***.***.** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 32/26.04.2021г. на Изпълнителния
директор на АГКК, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. Варна, ул.”В.” № *, вх.
* с площ от 72, 08 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални,
тоалет, баня – тоалет и две тераси, ведно с изба № 4 с площ от 3, 47 кв.м. и 12, 20 кв.м.
идеални части от общите части на сградата при съседи: същия етаж № ***.***.**, №
***.***.**, под обекта: № ***.***.**7, № ***.***.**7, № ***.***.**6, № ***.***.**3, над
обекта: № ***.***.**, поради влагане на изцяло лични средства в придобиването му, на осн.
чл. 23, ал. 1 СК.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7