Решение по дело №186/2014 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260006

 

гр. Тутракан, 18.05.2014 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на ддесет и трети февруари две хиляди и ддесет и трета година в състав:

Районен съдия: Г. Г.

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА В., като разгледа докладното от съдията гр. д. № 186/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Гла XXIX (чл. 341 и сл.) от ГПК от ЗС.

1. Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. чл. 5, ал. 1 от ЗН от ищецът Ц.Н.У., упълномощилa съгласно представено към искота молба Пълномощно към Договор за правна защита и съдействие от 10.05.2014 г., бл. № 54517, адв. Д.Г. от Адвокатска колегия – гр. Силистра, за установянето на правото на собственост, придобито чрез наследяне по чл. 5, ал. 1 от ЗН от В.П.Б. и Д. Г.Б., до размера от 1/10 ид. ч.

2. спрямо ответниците Г.П.Б. (с ЕГН **********), Г.И.Т., Г.Г.Б., В.Г.К., Ж.И.Г., Я.И.Б., Я.И.Б., П.Н.Б., И.Н.Б.,  Г.П.Б. (с ЕГН **********), върху:

2.1.1. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.180 по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, се в местността „В ДЗС", с начин на трайно полз не: НИ, с площ 13,096 дка, при съседни имоти с идентификатори: №№ 73496.18.161, 73496.18.182, 73496.18.181, 73496.18.183, 73496.18.11, 73496.18.71 и 73496.18.25;

2.1.2. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.183 по кад. карта на землището на гр. Тутракан, се в местността „В ДЗС", с начин на трайно ползне: НИ, с площ 6,301 дка, при съседни имоти с идентификатори: №№ 73496.18.180, 73496.18.181, 73496.18.184,73496.18.211 и 73496.18.11;

2.2. спрямо ответниците Г.П.Б. (с ЕГН **********), Г.И.Т., Г.Г.Б., В.Г.К., Ж.И.Г., Я.И.Б., Я.И.Б., П.Н.Б., И.Н.Б.,  И.Т.З., Р.Т.З. и Н.Т.З. върху:

2.2.1. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.181 по кад. карта на землището на гр. Тутракан, се в местността „В ДЗС”, с начин на трайно ползне: НИ, с площ 13,096 дка, при съседни имоти с идентификатори: №№ 73496.18.182, 73496.18.208, 73496.18.184, 73496.18.183, 73496.18.180 и 73496.18.161;

2.2.2. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.184 по кад. карта на землището на гр. Тутракан, се в местността „В ДЗС”, с начин на трайно ползне: НИ, с площ 19309 дка, при съседни имоти с идентификатори: №№ 73496.18.181, 73496.18.208, 73496.18.210, 73496.18.211 и 73496.18.183.

2.3. Ищецът У. починала в хода на производството, като на осн. чл. 227 от ГПК като страни са конституирани правоприемниците ѝ В.Н.У. и Е.Н.У. (л. 271).

2.4. Ищецът Е.Н.У. е поставена под пълно запрещение с Решения № 49/21.04.2022 г. по гр. д. №26/2022 г. на Окръжен съд - гр. Силистра (л. 330), като за неин настойник е назначен другия ищец - В.Н.У. (л. 340). Като техен проц. представител е упълномощен последно адв. Я.П. от Адвокатска колегия - гр. Русе (л. 380).

2.5. Новоконституираните ищци са уточнили, че всеки от тях претендира по 1/20 ид. ч. от правото на собственост върху имотите (л. 347, 389).

2.6. Твърди се, че тези земеделски имоти, са били образуни след техническото разделяне на реституираните земеделски имоти: Имот № 018009 с площ 26,192 дка, шеста категория, в землището на гр.Тутракан, в местността „В ДЗС" и Имот № 018010 с площ от 25,610 дка, шеста категория, в землището на гр.Тутракан, в местността „В ДЗС".

2.7. Твърди се, че с Решение № 2001/25.07.1994 г. на Поземлена комисия-гр.Тутракан, по реда на ЗСПЗЗ, на осноние чл.27 от ППЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне на землището на същия град е било възстановено правото на собственост:

2.7.1. По преписка № 918/25.02.1992 г. на ПК е било възстановено правото на собственост на наследниците на В.П.Б. (бивш жител ***, починал на 28.02.1962 г.) върху имот № 018009 - нита с площ от 26,192 дка.

2.7.2. По преписка № 919/25.02.1992 г. на същата ПК е било възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Г.Б. ***, починала на 31.03.1966 г.) върху имот № 018010 - нита с площ от 25,610 дка.

2.8. Твърди се, че покойните В.П.Б. и Д. Г.Б. били съпрузи и общи наследодатели на ищцата и първите девет ответника, докато останалите четирима ответниcи претендирали да са частни правоприемници по продажба и дарение с предмет съответните новообразуни земеделски имоти по нотариални актове. По удостоверения за наследници, покойните наследодатели В.П.Б. и Д. Г.Б. имали пет деца, преки наслед­ници: П. В.в Б.; А. В.в Б., Н. В.в Б., М. В. Б. и майка на ищцата - Е. В. Б. (по мъж- Е. Н. К.).

2.9. Твърди се, че наследството на В.П.Б. се разделяло между преживялата съпруга Д. Г.Б. и петте им деца поравно, а след смъртта на Д. Г.Б. нейното наследство (в което влиза и наследената от съпруга й В.П.Б. 1/6 -една шеста идеална част) се разделяло в пет колена, в които имало последщи наследяния.

2.10. Твърди се, че наследничката Е. В. Б. е била наследодателка на ищцата, Ц.Н.У. (по баща К.) и на покойния ѝ брат К.Н. К.при равни пра за дмата. В тяхното коляно се наследяло по 1/5 идеална част от наследстта на В.П.Б. и на Д. Г.Б., респ. по 1/20 идеална част за ищците и 1/10 (една десета) идеална част общо за наследниците на покойният К.Н. К.- децата му Евгени и Лиляна.

2.11. По гр.д. № 195/2013 г. Тутраканският районен съд бил постановил Решение № 154/23.01.2014 г. (което не било влязло в сила), с което съдът се бил произнесъл относно собственическите пра върху имотите и допуснал същите до делба без участие на ищците.

2.12. Ищците твърдят, че майка им никога не е била „отсъстщ съсобственик”, защото макар и родена в Румъния, почти цял живот е живяла в гр. Тутракан и то било известно на всичките ѝ роднини, вкл. и на посочените в акта лица. По отношение на нея не била налице приетата от съда по смисъла на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС „обективна невъзможност" да се манифестира пред нея и да се демонстрират действия за своенето и завладянето на идеалните ѝ части от тези сънаследници и промяната на държането им във владение за тях.

3. Ответникът Г.П.Б. (с ЕГН **********) не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 23.05.2014 г. на ТРС искота молба му е връчена лично на 26.05.2014 г. Същият е упълномощил като проц. представител синът си П. Г. Б. (л. 387).

4. Ответникът Г.И.Т. не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 23.05.2014 г. на ТнРС искота молба й е връчена лично на 28.05.2014 г.

5. Ответникът Г.Г.Б.  не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 23.05.2014 г. на ТнРС искота молба й е връчена лично на 26.05.2014 г.

6. Ответникът В.Г.К. не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 23.05.2014 г. на ТнРС искота молба й е връчена лично на 27.05.2014 г.

7. Ответникът Ж.И.Г. не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 23.05.2014 г. на ТнРС искота молба й е връчена лично на 09.06.2014 г.

8. Ответникът Я.И.Б. не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 23.05.2014 г. на ТнРС искота молба й е връчена чрез М. П.– съпруг на майка му на 26.05.2014 г.

9. Ответникът Я.И.Б. не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 23.05.2014 г. на ТнРС искота молба й е връчена чрез М. П.– съпруг на майка му на 26.05.2014 г.

10. Ответникът П.Н.Б. не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 23.05.2014 г. на ТнРС искота молба й е връчена лично на 03.06.2014 г. Същият е починал в хода на производството, поради което на осн. чл. 227 от ГПК като страни в процеса са конституирани правоприемниците му Е.П.Б., с ЕГН ********** и М.П.Б. - Т., с ЕГН **********.

11. Ответникът И.Н.Б. е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспор оснотелността и допустимостта на иска. Същият е упълномощил като проц. представител адв. Н.Д. - Р. от Адвокатска колегия - гр. Силистра (л 123). Възраженията са конкретизирани в проведеното на 16.10.2014 г. открито съдебно заседание (л. 95).

11.1. Ищецът нямал правен интерес от воденето на производството, тъй като ищеца не бил наследник на В.П.Б. и Д. Г. В..

11.2. Направено е правопогасящо възражение за придобИ.е на собствеността върху имотите от Г.П.Б., И.П.Б., Г.Н.Б., П.Н.Б. и И.Н.Б. въз осно на осъществено в периода 1994 г. - 2006 г. давностно владение.

12. Ответникът Г.П.Б. (с ЕГН **********) не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 23.05.2014 г. на ТРС искота молба ѝ е връчена лично на 31.05.2014 г. Същият е упълномощил като проц. представители адв. К.Б. от Адвокатска колегия - гр. Русе (л. 89). и баща си П. Г. Б. (л. 388).

13. Ответните И.Т.З., Р.Т.З. и Н.Т.З. са подали писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез упълномощеният с Пълномощно към Договор за правна защита и съдействие бл. № 057170/30.05.2014 г. процесуален представител адв. И.А.А. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 69), с който оспорт оснотелността и допустимостта на исковете. Същите са конкретизирали възраженията си в проведеното на 16.10.2014 г. открито съдебно заседание (л. 95).

13.1. Направено е правопогасящо възражение придобИ.е на собствеността от техните праводатели Г.П.Б. и          И.П.Б., въз осно на осъществено в периода 1996 г. до 2006 г. давностно владение и в последствие от самите ответници на годно правно осноние – договор за покупко – продажба, сключен под формата на НА № 27/29.01.2010 г. на нотариус А.Р..

13.2. В условията на евентуалност е направено е правопогасящо възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност въз осно на осъществено в периода от 29.01.2010 г. – 10.05.2014 г. лично добросъвестно владение по чл. 79, ал. 2 от ЗС към което е на осн. чл. 82 от ЗС е присъединено владението на И.П.Б. и неговите наследници, осъществено в периода от 14.09.2007 г. – 28.01.2010 г. (вкл.) 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателст, прие за установено от фактическа страна следното:

 

14. На 25.07.1994 г. с Решение № 2001/25.07.1994 г. на Поземлена комисия (ПК) – гр. Тутракан по преписка № 919 на наследниците на Д. Г.Б. е възстановена собствеността върху имот № 018010 по плана за земеразделяне (л. 13).

15. На същата дата с Решение № 2001/25.07.1994 г. на ПК – гр. Тутракан по преписка № 918 на наследниците на В.П.Б. е възстановена собствеността върху имот № 018009 по плана за земеразделяне (л. 12).

16. На 27.03.2006 г. e съставен Нотариален акт № 29/27.03.2006 г. на Нотариус № *** на РНК – Й.Д., с който И.Н.Б., П.Н.Б., Г.Н.Б., Г.П.Б. и И.П.Б. са признати за съсобственици на осноние осъществено давностно владение и наследство върху ниви, съставлящи поземлени имоти № 018009, № 018010, № 018011 и № 018008 по плана на землището на гр. Тутракан (л. 28).

17. На 12.09.2007 г. е съставен с Нотариален акт № 194/12.09.2007 г. на Нотариус № *** на РНК – Й.Д., с който само Г.П.Б. и И.П.Б. са  признати за съсобственици по давностно владение на ниви, съставлящи поземлени имоти № 018009 и № 018010 по плана на землището на гр. Тутракан (л. 20).

18. На 14.09.2007 г. е сключен Договор за доброволна делба на земеделски земи, с нот. заверка на подписите, с рег. № 4287 на от Нотариус № *** - Й.Д. (л. 21, 21), съгласно който:  

18.1. на ответника Г.П.Б. (с ЕГН **********) са поставени дял ниви, съставлящи поземлени имоти № 018180 (образун от имот № 018009) и № 018183 (образун от имот № 018010) по плана на землището на гр. Тутракан;

18.2. а на И.П.Б. са поставени дял ниви, съставлящи поземлени имоти № 018181 (образун от имот № 018009) и № 018184 (образун от имот № 018010) по плана на землището на гр. Тутракан.

19. На 29.01.2010 г. е сключен договор за покупко – продажба под формата на  Нотариален акт № 27/29.01.2010 г на Нотариус с рег. № 315 на РНК - А.Р., съгласно който наследниците на И.П.Б. - Н.С.Б. и ответника Г.И.Т. продат на ответниците И.Т.З. и Н.Т.З., имоти със следните идентификатори по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан л. 23, 24): № 73496.18.184 (с идентификатор по плана на землището № 018184, видно от Скица № 6534 от 05.09.2012 г. – л. 28), № 73496.18.182 (с идентификатор по плана на землището № 018182) и № 73496.18.181 (с идентификатор по плана на землището № 018181, видно от Скица № 6532 от 05.09.2012 г. – л. 23). Към момента на продажбата купучът е бил встъпил в граждански брак с отв. Р.З.[1] (л. 25).

20. На 20.07.2012 г. е сключен договор за дарение, под формата на  Нотариален акт № 55/20.07.2012 г. на Нотариус с рег. № 315 на РНК - А.Р. (л. 27), съгласно който ответника Г.П.Б. (с ЕГН **********) даря на внука си и също ответник по делото Г.П.Б. (с ЕГН **********) имоти със следните идентификатори по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан: № 73496.18.180  (с идентификатор по плана на землището № 018180, видно от Скица № 3660 от 15.05.2013 г.  – л. 25), № 73496.18.183 (с идентификатор по плана на землището № 018183, видно от Скица № 6533 от 05.09.2012 г. – л. 27), № 73496.18.11 (с идентификатор по плана на землището № 018011) и № 73496.18.161 (с идентификатор по плана на землището № 018161). 

21. По отношение на осъщественото давностно владение са разпитани свидетелите на ответниците: Г. В.П., И.П.Т., А. Г. Б.(л. 390).

21.1. Свид. П. е обработл през 1996 - 1997 г. 15 дка от процесните имоти, като за обработката му заплащали Г. и П. Б.. Не е конкретизирано в кой имот попадат тези 15 дка.

21.2. Свид. Т. (съпруг на отв. Г.И.Т.) твърди, че със съпругата си обработли имотите до 2000 г., като засели дръвчета. Свид. Б. твърди, че отв. И. и Н. З. обработли имотите след закупунето им. Тези показания съдът приема за неточни, тъй като Г.И.Т. и съпругът и са обработли само имоти с идентификатори № 73496.18.181 и № 73496.18.184, които са поставени в дял на И.П.Б. (баща на Г.И.Т.) съгласно договора за доброволна делба от 14.09.2007 г. Впоследствие именно тези имоти са обработни и ответниците З., като правоприемници на Г.И.Т..

                                                                                                             

22. Останалите представени по делото доказателст съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

23. Налице е правен интерес от воденето на исковете, доколкото са налице документи за собственост, издадени в полза на ответниците, които изключт прата на ищците.

 

II. Собственически пра върху имотите след реституцията им

 

24. Гореупоменатите Решения на ПК, придружени с издадените скици на имотите, на осноние чл. 17, ал. 1, изр. 5 от ЗСПЗЗ имат силата на констативен нотариален акт за собственост върху имотите и легитимират посочените в тях лица (респ. техните наследници) като собственици.

 

25. Собственическите пра на В.П.Б., починал 28.02.1962 г. и Д. Г.Б., починала на 31.03.1966 г., върху имотите са наследени съгласно роднинските връзки, установени с представените удостоверения за наследници  (л. 14, 15, 38 - 41, л. 90), от децата им:

 

25.1. П. В.В Б. (син), починал на 21.12.1994 г., като наследственият му дял – 1/5 ид. ч., получен на осноние чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

25.1.1. Г.П.Б. (внук) – 1/10 на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

25.1.2. И.П.Б. (внук), починал през 2009 г., като дялът му – 1/10 ид. ч. е, наследен от:

25.1.2.1. Н.С.Б. (съпруга на внук), починала през 2010 г. и наследена от детето си, което е дете и на съпруга й:

25.1.2.2. Г.И.Т. (правнучка) – 1/10 на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

           

25.2. Н. В.В Б. (син), починал преди майка си, на 12.06.1964 г., като наследственият му дял – 1/5 ид. ч., получен на осноние чл. 5, ал. 1 от ЗН е наследен от:

25.2.1. М. Н.Б. (снаха), починала на 17.03.1999 г., като дялът й, получен на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН (само от В.П.Б.) е наследен от децата й, който са деца й на съпруга й:

25.2.2. Г.Н.Б. (внук), починал през 2007 г., като наследствения му дял – 1/15 ид. ч. е наследен от:

25.2.2.1. Г.Г.Б. (съпруга на внук) – 1/45 ид. ч., на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН;

25.2.2.2. В.Г.К. (правнучка) – 1/45 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

25.2.2.3. И.Г. Б. (правнук), починал през 2010 г., наследствения му дял – 1/45 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

25.2.2.3.1. Ж.И.Г. (пра - правнучка) – 1/135 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

25.2.2.3.2.             Я.И.Б. (пра - правнук) – 1/135 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

25.2.2.3.3. Я.И.Б. (пра - правнук) – 1/135 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН; 

25.2.3. П.Н.Б. (внук), починал в хода на производството, като наследствения му дял – 1/15 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен съгласно представеното удостоверение за наследници (л. 243) от:

25.2.3.1.  Д. В. Б. (съпруга на внук), починала на 23.06.2019 г., като впоследствие е наследена от децата си, които са деца и на съпруга ѝ:

25.2.3.2. Е.П.Б. (правнук) – 1/30 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

25.2.3.3. М.П.Б. - Т. (правнучка) – 1/30 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН

25.2.4. И.Н.Б. (внук) – 1/15 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

 

25.3. А. В.В Б. / БАЛКЪ А.Е (син), починал на 22.09.1969 г., като наследственият му дял – 1/5 ид. ч., получен на осноние чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от (вж. Раздел I.I):

25.3.1. Й. Б. (снаха), починала през 1992 г., като дялът й, получен на осн. чл. 9, ал. 1 от е наследен от децата й, който са деца й на съпруга й:

25.3.2. В. А.е Б. (внук) – 1/10 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

25.3.3. Йон Б. (внук), починал през 1996 г., като наследствения му дял – 1/10 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от[2]

25.3.3.1. Ю.Б. (правнук), починал през 2012 г., като наследствения му дял - 1/20 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

25.3.3.1.1. Д. Б. (съпруга на правнук) - 1/40 ид. ч., на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН;

25.3.3.1.2. К. - К.Б. (пра - правнук) - 1/40 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

25.3.3.2. М. Б. (правнучка) - 1/20 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

 

25.4. М. В. Б. (дъщеря) – 1/5 ид. ч., на осноние чл. 5, ал. 1 от ЗН;

 

25.5. Е. В. Б. /Е. Н. К., Е. В. В./ (дъщеря), починала на 17.08.1943 г., като наследственият ѝ дял – 1/5 ид. ч., получени на осноние чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

25.5.1. Ц.Н. У. (внучка), починала на 26.06.2021 г., като наследственият ѝ дял - 1/10 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН е наследен съгласно представеното удостоверение за наследници (л. 267, вж. и Раздел I.II) от:

25.5.1.1. В.Н.У. (правнук) - 1/20 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

25.5.1.2. Е.Н.У. (правнучка) - 1/20 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;   

25.5.2. К. Н. У. (внук), починал на 04.02.1977 г., като наследственият му дял - 1/10 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН е наследен съгласно представеното удостоверение за наследници (л. 323) от:

25.5.2.1. П. В.К. (съпруга на внук) - 1/30 ид. ч., на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН;

25.5.2.2. Л. К. К.(правнук) - 1/30 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

25.5.2.3. Е. К. К.(правнук) - 1/30 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН.

 

I.I. Относно наследниците на А. В.в Б. (вж. т. 25.3)

26. Наследниците и квотите са установени от съда по гр. д. № 65/2015 г. на ТнРС, който факт е служебно известен на настоящия състав. Производството по то дело е образуно по искове за установяне на собствеността на В. (А.е) Б. - наследник на А. В.в Б., по отношение на имотите, предмет на настоящото дело и по отношение на страните по настоящото дело (респ. техните праводатели).

27. Квотите на наследниците на А. В.в Б. нямат отношение към процесните искове, тъй като не влияят върху наследствените пра на ищците (те са наследници от друг клон). В тази връзка наследствените квоти на наследниците на А. В.в Б. са посочени единствено за по - голяма прегледност.

 

I.II. Относно наследниците на Е. В. Б. (вж. т. 25.5)

28. От издаденото Удостоверение за раждане № 99/150 от 14.05.1928 г., изд. от Кметство на общ. Шербан Водъ, Околия Видра, окр. Илфов, Република Румъния (л. 18) се установя, че Ц.Н. К. е дъщеря на Е. Н. К. (по баща „В. Б.”).

29. Настоящият съд е изискал по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001 г. представянето на смъртен акт на Е. В.в Б., в отговор на което е получено Решение от 26.02.2015 г. на Районен съд на Сектор № 3 - гр. Букурещ, Република Румъния  (л. 136, 143), с което е констатирана невъзможността за изпълнение на поръчката.

30. Отправено е повторно искане до румънския съд за снабдяне със същия документ, като са посочени допълнителни данни (л. 155).

31. Междувременно пред Районен съд на Сектор № 3 - гр. Букурещ е образуно дело № 30541/301/2015 г. за обявянето на смъртта на Е. В. Б., поради което производството по настоящото дело е спряно до приключнето на производството пред румънския съд. (л. 170 - 172). С Решение № 6205/19.05.2017 г. на Районен съд на Сектор № 3 - гр. Букурещ искът е отхвърлен. Решението е обжалвано, в резултат на което с Решение от 19.06.2020 г. по гр. д.  № 977А на Окръжен съд - гр. Букурещ решението на първоинстанционния съд е отменено и е допуснато обявяването по съдебен ред на смъртта на Е. В. ., по мъж „Киров”, родена на *** г. в гр. Тутракан, дъщеря на В. П. Б. и на Д. В. .. Като дата на смъртта е опредЕ. 17.08.1943 г.

32. Съдът приема, че Е. В. . е дъщеря на общите наследодатели, съобразявайки установеното от румънския съд място, дата на раждане и имената на родителите ѝ[3]. Въз осно на съдебното решение е издаден акт за смърт от Кметство Букурещ, Сектор № 3 (л. 226).

33. От представеното Удостоверение за наследници изх. № АО-08-189/10.03.2021 г., изд. от Община Тутракан, се установя, че Ц.Н.У. е дъщеря на Е. В. Б.. Ц.Н.У. е починала на 26.06.2021 г. в гр. Силистра. Към момента на смъртта постоянният ѝ адрес е бил в гр. Тутракан (л. 268).

34. Ищците твърдят, че Ц.Н.У. е имал брат - К. Н. К., починал на 04.02.1977 г. (л. 288). Последният е имал съпруга - П. В.К. две деца - Е. К. К.и Л. К.К. (323). Видно от издаденото удостоверение за наследници К.Н. К.е жител ***, но е починал в с. Велчево, обл. Ловеч.

35. Родствените връзки между Ц.Н.У. и К.Н. К.се установят косвено чрез представеното удостоверение за родствени връзки  на Е.К. К., където К.Н. К.е посочен като баща на лицето, а Ц.Н.У. - като леля на лицето (289). Доколкото наличието на брат на Ц.Н.У. е неизгоден факт за ищците (тъй като този факт намаля наследствения им дял) съдът приема и с оглед липсата на оспорване на този факт от ответниците, че родствената връзка между Ц.Н.У. и К.Н. К.е доказана.

 

36. Разпоредбите на ЗН при изчисляване на наследствените дялове са приложени и по отношение на чуждестранните граждани на осн. 89, ал. 2 от КМЧП и чл. 23, пар. 2, б. „б” чл. 21 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на европейския парламент и на съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признането и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (наследствените имоти и обичайното местопребиваване на общите наследодатели Д. и В.Б. е в Република България).

 

III. Завладяне на имотите, удостоверено с Нотариален акт № 29/27.03.2006 г.

 

37. Нотариалният акт, съставен въз осно на обстоятелствена проверка се ползва от оборима доказателствена сила (която не е материална така и подлежи на оборване със всички допустими доказателствени средства), обвързваща съда да приеме до установяване на друго от доказателствения материал или разпоредбите на закона направените в акта изводи относно принадлежността на правото на собственост (В този смисъл Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, докладчик съдия Веселка Маре).

38. Доколкото в Нотариален акт № 29/27.03.2006 г. като придобивно основание е посочено „по давностно владение и наследство”, съдът приема, че с оборима доказателствена сила се ползват само констатациите на нотариуса относно:

38.1. упражняваната от лицата, посочени в акта, фактическа власт върху имотите (но не и периода, в който властта е упражнявана) и

38.2. намерението им да държат имотите като свои.

39. По отношение обаче на констатациите относно придобитите собственически пра актът (ако бъде оспорен) не е годен сам по себе да прехвърли доказателствената тежест по оспорването му върху другата страна, тъй като същият страда от следните недостатъци:

39.1. От една страна нотариалният акт е резултат от две различни производства нотариални производства за установяване на собственост:

39.1.1. по чл. 587, ал. 1 от ГПК, респ. чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) (чрез документално удостоверяване)  - по отношение на наследствените пра;

39.1.2. по чл. 587, ал. 2 от ГПК, респ. чл. 483, ал. 2 от ГПК (отм.)  (чрез обстоятелствена проверка) - по отношение правата, придобити въз основа на осъществено давностно владение.

39.1.3. Смесването на тези две производства създава неяснота относно способите, посредством които нотариуса е изследвал придобиването на собственическите права, а оттам подлага на съмнение и крайният му извод относно принадлежността на собственическите пра, върху който се гради и оборимата доказателствена сила на акта.

39.2. От друга страна така формулираното придобивно основание не позволя да бъде установено точно какъв точно механизъм на придобиване на собственически пра удостоверя нотариалният акт. Позонето на смесения фактически състав „давност и наследство” прави мислими различни хипотези:

39.2.1. придобиването на имота от наследодател на молителите (в нотариалното производство) и наследяване на вече придобитите от наследодателя пра;

39.2.2. присъединяването на владението на наследодател на молителите, към то на самите молители;

39.2.3. наследяването на ид. ч. от правото на собственост от молителите и завладяването на останалата част от ид. ч., притежавани от останалите наследници, от молителите.

40. Тези недостатъци на нотариалният акт налагат съдът да изследва реализирането на двете придобивни основания в контекста на наведените от страните твърдения и представените доказателства. Т. е. след да се подложи на тълкуване на заключението на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост за всеки отделен имот и за всяка от страните в нотариалното производство.

41. Ако бъдат разгледани първите две хипотези (вж. т. 39.2.1 и 39.2.2), изводът за незаконосъобразност на нотариалният акт се налага непосредствено от прилагането на правната норма, доколкото при тези д случая молителите биха придобили собственически пра равни на наследственият им дял. Следователно при тези фактически състави няма как да бъдат изключени правата на останалите наследници на Д. и В.Б. - А. В.в Б. (Б. А.е), М. В. Б. и Е. В. Б. (респ. на техните наследници).

42. Налага се извода, че придобиването на имотите само от наследниците на П. В.в Б. и Н. В.в Б. (както е удостоверено с нотариалния акт) е възможно единствено в третата хипотеза - при завладяването от страна на последните на частта, припадаща се на А. В.в Б. (Б. А.е), М. В. Б. и Е. В. Б. (респ. на техните наследници).

43. В тази връзка направеното от ищеца оспорване на нотариалният акт налага фактическият състав на придобиването да бъде конкретизиран от ползващите се лица (т. е. да бъде преодоляна непълнотата на нотариалния акт), по отношение на:

43.1. периода на осъщественото владение;

43.2. начинът на манифестиране на владението или обстоятелствата, налагащи извода, че манифестирането е било обективно невъзможно.

 

43.3. В конкретният случай тако възражение е направено от отв. И.Н.Б., който твърди, че собствеността върху имотите е придобита от Г.П.Б., И.П.Б., Г.Н.Б., П.Н.Б. и И.Н.Б. въз основа на осъществено в периода 1994 г. - 2006 г. давностно владение.

44. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта.  То владение след да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.

45. Когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 се счита за оборена. Такъв е случая при наследяването, при което владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължа от наследниците по право, независимо че само един от тях оста в наследствения имот. При тази хипотеза, за да бъдат придобити от съсобственик идеалните части на останалите съсобственици, този съсобственик след да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

46. В същото тълкувателно решение е изведено и изключение от правилото: „Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако то е обективно невъзможно.”

47. Доказателст за намерението на Г.П.Б., И.П.Б., Г.Н.Б., П.Н.Б. и И.Н.Б. да придобият дялът на наследниците на Е. В. Б. не са приведени.

48. В конкретният случай се установя, че Е. В. Б. е починала през 1943 г. в Република Румъния. Дъщеря ѝ Ц.Н.У. (първоначален ищец) е родена в Република Румъния, поради което съдът приема, че тя за известен период от време е живяла там. Последната обаче почива в Република България (през 2021 г.), като по никакъв начин не е установено кога същата се установила да живее на мястото на настъпване на смъртта.

49. К. Н. У. е живял в България, видно от постоянния му адрес и мястото на смъртта му.

50. Не са ангажирани и никакви доказателства за отношенията между наследниците на В.и Д. Б., в частност относно то дали Г.П.Б., И.П.Б., Г.Н.Б., П.Н.Б. и И.Н.Б. са имали контакт и са знаели за местонахождението на  наследниците на Е. В. Б..[4]

51. В тази връзка съдът намира, че не е доказано нито манифестирането на намерението за завладяване нито наличието на обективна невъзможност за манифестирането. Поради тази причина съдът приема, че дялът на наследниците на Е. В. Б. не е завладян.

 

IV. Завладяване на имотите, удостоверено с Нотариален акт № 194/12.09.2007 г.

 

52. Нотариален акт № 194/12.09.2007 г. удостоверя придобиването на собствеността върху имоти № 018010 и № 018009 въз основа на осъществено давностно владение само от Г.П.Б. и И.П.Б..

53. Възражение за завладяването на имотите от тези дма съсобственици е направено от И.Т.З., Р.Т.З., Н.Т.З..

54. И в този случай жи изложеното в предходният раздел. Не са приведени никакви доказателства за манифестирането на намерението за завладяване по отношение на останалите съсобственици.  

55. Нещо повече Г.П.Б. и И.П.Б. са страни в производството по издането на Нотариален акт № 29/27.03.2006 г., с който година и половина по - рано са признати за съсобственици върху същите имоти, заедно с И.Н.Б., П.Н.Б., Г.Н.Б.. Доколкото производството по издането на нотариален акт въз осно на обстоятелствена проверка се разви по молба на страните, то очевидно Г.П.Б. и И.П.Б. не са имали намерение да завладяват частите на останалите наследници, след като не са се противопоставили на издането на акта от 2006 г.

 

V. По действителността на договорът за доброволна делба

 

55.1. Съгласно горенаправените правни изводи към датата на сключването на договорите – 14.09.2007 г. имоти № 018010 и № 018009 са били съсобствени между И.Н.Б., П.Н.Б., наследниците на Г.Н.Б. (Г.Г.Б., В.Г.К., И.Г. Б.), Г.П.Б., И.П.Б. и ищеца.

56. Поради тази причина Договор за доброволна делба на земеделски земи, с нот. заверка на подписите, с рег. № 4287/14.09.2007 г. е нищожен на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН поради неучастието на останалите съделители, тъй като същият има за предмет имоти № 018010 и № 018009 и при сключването му са участвали само Г.П.Б. и И.П.Б..

 

VI. По възраженията на ответниците И.Т.З., Р.Т.З., Н.Т.З. за придобиването на имотите по давност лично от тях и чрез присъединяне на владението на праводателите им

 

57. И.Т.З., Р.Т.З., Н.Т.З. са направили възражение за придобиване на имотите въз осно на осъществено в периода от 29.01.2010 г. – 10.05.2014 г. лично добросъвестно владение по чл. 79, ал. 2 от ЗС, към което е на осн. чл. 82 от ЗС е присъединено владението на И.П.Б. и неговите наследници, осъществено в периода от 14.09.2007 г. – 28.01.2010 г.

58. От свидетелските показания се установя, че ответниците З. са установили владение върху имоти № 73496.18.181 и № 73496.18.184 след закупуването им - 29.01.2010 г.

59. Исковата молба е заведена на 10.05.2014 г., т. е. преди да е изтекъл петгодишния срок от закупуването на имота (29.01.2015 г.). В тази връзка съдът намира, че тези ответници не биха могли да станат собственици въз осно на осъществено лично от тях владение.

60. По евентуално възражение за присъединяването на владението на праводателите им на основание чл. 82 от ЗС, то приложение ще намери по – дългия, 10 – годишен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Дори да се приеме, че владението на правоприемниците е добросъвестно, то то на праводателите им след да бъде класифицирано като недобросъвестно, тъй като последните са знаели, че част от продадените имоти са съсобствени. При присъединяване на нееднородни владения, приложение намира по – дългия срок (В този смисъл Решение № 37 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 1878/2008 г. на ВКС, IV г. о.).

61. При то положение релевираният от ответниците период: 14.09.2007 г. - 10.05.2014 г. (в който е включено личното и присъединеното владение) принципно също не е достатъчен, за да изтече десетгодишната давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

62. В тази връзка съдът намира за безпредметно да обръща отново внимание на факта, че давност в полза на наследодателите им въобще не е започнала да тече поради изложените по - горе съображения (вж. Раздел IV).  

   

VII. Собственически пра на страните към момента на постановяне на решението

 

63. С оглед гореизложеното съдът намира, че по отношение на процесните имоти ищците за запазили собственическите си пра, придобити по наследство - по 1/20 ид. ч. (вж. т. 25.5.1.1 и 25.5.1.2). Поради тази причина установителните искове се явят оснотелни.

Разноски

 

64. С оглед изхода делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците след да бъде осъден да заплати на ищците припадащата му се част от направените от ищците разноски (850 лв.).

 

65. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Г.П.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Г.И.Т., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Г.Г.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; В.Г.К., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Ж.И.Г., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Я.И.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, Я.И.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Е.П.Б., с ЕГН **********, с установен по делото адрес: *** и М.П.Б. - Т., с ЕГН **********, с установен по делото адрес: ***, последните дма конституирани като правоприемници на починалия в ход на процеса П.Н.Б., с ЕГН **********); ИН Н.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** и Г.П.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН **********, с установен по делото адрес: ************ и Е.Н.У., с ЕГН **********, с установен по делото адрес: ************, с установен по делото адрес: ************, конституирани като правоприемници на починалата в ход на производството Ц.Н.У., с ЕГН **********, притежава по 1/20 (една двадесета) ид. ч. от правото на собственост, придобита по наследство от В.П.Б., роден на *** г. и Д. Г.Б., родена на *** г., върху следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.180 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, осемнадесет, точка, сто и осемдесет) по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, находящ се в местността „В ДЗС”, с начин на трайно ползване: ни, с площ 13,096 дка, при съседни имоти с идентификатори: № 73496.18.161, № 73496.18.182, № 73496.18.181, № 73496.18.183, № 73496.18.11, № 73496.18.71, № 73496.18.25 (съгл. Скица № 3660/15.05.2013 г., изд. от  СГКК – гр. Силистра);

2. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.183 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, осемнадесет, точка, сто и осемдесет и три) по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, находящ се в местността „В ДЗС”, с начин на трайно ползване: ни, с площ 6,301 дка, при съседни имоти с идентификатори: № 73496.18.180, № 73496.18.181, № 73496.18.184, № 73496.18.211, № 73496.18.11 (съгл. Скица № 6533/05.09.2012 г., изд. от  СГКК – гр. Силистра);

 

ПРИЗНА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Г.П.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Г.И.Т., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Г.Г.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; В.Г.К., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Ж.И.Г., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Я.И.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, Я.И.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Е.П.Б., с ЕГН **********, с установен по делото адрес: *** и М.П.Б. - Т., с ЕГН **********, с установен по делото адрес: ***, последните двама конституирани като правоприемници на починалия в ход на процеса П.Н.Б., с ЕГН **********); ИН Н.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; И.Т.З., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, Р.Т.З., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***;  Н.Т.З., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН **********, с установен по делото адрес: ************ и Е.Н.У., с ЕГН **********, с установен по делото адрес: ************, конституирани като правоприемници на починалата в ход на производството Ц.Н.У., с ЕГН **********, притежава по 1/20 (една двадесета) ид. ч. от правото на собственост, придобити по наследство от В.П.Б., роден на *** г. и Д. Г.Б., родена на *** г., върху следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.181 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, осемнадесет, точка, сто и осемдесет и едно) по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, находящ се в местността „В ДЗС”, с начин на трайно ползне: ни, с площ 13,096 дка, при съседни имоти с идентификатори: № 73496.18.182, № 73496.18.208, № 73496.18.184, № 73496.18.183, № 73496.18.180, № 73496.18.161 (съгл. Скица № 6532/05.09.2012 г., изд. от  СГКК – гр. Силистра);

2. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.184 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, осемнадесет, точка, сто и осемдесет и четири) по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, находящ се в местността „В ДЗС”, с начин на трайно ползне: ни, с площ 19,309 дка, при съседни имоти с идентификатори: № 73496.18.181, № 73496.18.208, № 73496.18.210, № 73496.18.211, № 73496.18.183 (съгл. Скица № 6534/05.09.2012 г., изд. от  СГКК – гр. Силистра).

 

ОСЪЖДА всеки от ответниците да заплати на всеки от ищците, припадащата му се част от направените от ищците разноски по делото, както след:

1. Г.П.Б., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 35,42 лв. (тридесет и пет ле и четиридесет и две стотинки);

2. Г.И.Т., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 35,42 лв. (тридесет и пет ле и четиридесет и две стотинки);

3. Г.Г.Б., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 35,42 лв. (тридесет и пет ле и четиридесет и две стотинки);

4. В.Г.К., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 35,42 лв. (тридесет и пет ле и четиридесет и две стотинки);

5. Ж.И.Г., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 35,42 лв. (тридесет и пет ле и четиридесет и две стотинки);

6. Я.И.Б., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 35,42 лв. (тридесет и пет ле и четиридесет и две стотинки);

7. Я.И.Б., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 35,42 лв. (тридесет и пет ле и четиридесет и две стотинки);

8. Е.П.Б., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 35,42 лв. (тридесет и пет ле и четиридесет и две стотинки);

9. М.П.Б. - Т., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 35,42 лв. (тридесет и пет ле и четиридесет и две стотинки);

10. ИН Н.Б., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 35,42 лв. (тридесет и пет ле и четиридесет и две стотинки);

11. Г.П.Б., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 17,71 лв. (седемнадесет ле и седемдесет и една стотинки);

12. И.Т.З., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 17,71 лв. (седемнадесет ле и седемдесет и една стотинки);

13. Р.Т.З., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 17,71 лв. (седемнадесет ле и седемдесет и една стотинки);

14. Н.Т.З., с ЕГН ********** да заплати на всеки от ищците В.Н.У., с ЕГН ********** и Е.Н.У., с ЕГН ********** по 17,71 лв. (седемнадесет ле и седемдесет и една стотинки).

 

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязнето на настоящото решение в Служба по вписнията – гр. Тутракан на осноние чл. 115, ал. 2 ЗС.

            Решението подлежи на обжалне в двуседмичен срок от връчнето му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено от настоящия съд по молба на всяка от страните, подадена в същия срок.

            ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: