№ 19764
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110110651 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПK.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно, кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес: **,
ет. партер в дясно, апартамент. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника
за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска
се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи следните суми: 1451,53 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот,
находящ се в **, ет. партер в дясно, апартамент, ведно със законната лихва от
14.10.2024 г. до изплащане на вземането, 279,22 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 04.09.2024 г. върху
вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, 20,60 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 14.10.2024 г. до
изплащане на вземането, 5,22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 16.10.2021 г. до 04.09.2024 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение, за които суми по ч. гр.
1
дело № 60867/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 30.10.2024 г.
Ответникът М. А. Абаджиев в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието
на облигационно правоотношение между страните, което да е източник на процесните
задължения, при доводи за недоказаност на качеството му на собственик или вещен
ползвател на процесния имот, както и на факта на приемане на наследството на
неговия наследодател. Оспорва да е доказан обема на реално доставената и потребена
топлинна енергия, съответно стойността й. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените претенции.
Третото лице – помагач т не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
Основателността на предявения иск за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от
осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2)
продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С
оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да
установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
2
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
3
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 94, том XXVI, дело № 4858/1957 г. на нотариус хо, I нотариус при Софийски
народен съд, се установява, че на 08.10.1957 г. иа по паспорт, а по първи съпруг иг,
продава на ла стая с южно изложение с размер 4,25/3,50 м. от тристайния си
апартамент, застроен на 160 кв.м. от етажната собственост на **, находящ се в партера
на вътрешна постройка, при съседи на апартамента: от изток – двор, от запад – ла и
стълбище, от север – двор, от юг – двор, а при съседи на стаята: от запад хола на
купувача ла, от юг – двор, от изток – хол на продавача иа, от север – гардеробно антре
на продавача, над стаята – вс, а под стаята – мазето на ги, заедно със 7/827 ид.ч. от
общите части на сградата и от цялото място, състоящо се от 941.40 кв.м.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21,
том XXII, дело № 3999/1959 г. на нотариус хо, I нотариус при Софийски народен съд,
се установява, че на 31.10.1959 г. ла се е разпоредил с правото на собственост върху
44/100 ид.ч. от собствения си тристаен апартамент, находящ се в **, на партера
/дясно/, във вътрешна сграда, с площ от около 95 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня,
баня, гардеробно антре, клозет, килер, антре, тераса, при съседи на целия апартамент:
от изток – иа и стълбище, от север – двора на етажната собственост, от запад- калканна
стена, от юг – задния двор на етажната собственост, продавайки го на М. ср.
От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № 108, том /не се чете/, дело № 16149/1992 г.
на нотариус Чайка Бележкова, I нотариус при Софийска нотариална служба, към втори
районен съд, се установява, че на 15.10.1992 г. са е придобил от своята майка М. д А.
1/2 ид.ч. от правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. София, бул.
„Ген. Владимир Заимов“ № 56, вътрешната сграда, партер в дясно.
От представена по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№ 14/18.11.2009 г. се установява, че са е починал на 21.02.2014 г. и е оставил като свои
наследници по закон съпругата си М. А. А. и синовете си аа и ла.
Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 437/17.01.2012 г. по гр.
дело № 70/2011г. на III ГО на ВКС, нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60
ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството под опис или отказ от наследството. Ето защо, доколкото няма твърдения
и доказателства за вписан отказ от наследството, следва да се приеме, че по правилата
на наследственото правоприемство, установени в чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН,
ответникът М. А. А. е придобил 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния
имот, включен в имуществото на наследодателя са. Правото на собственост, противно
4
на наведените възражения, се извежда от обстоятелството, че покойният на ответника
съпруг е придобил от майка си 1/2 ид.ч. от апартамента, а след смъртта си е наследен
от преживялата си съпруга М. А. А. и синовете си, поради което неговата придобита
приживе чрез дарение 1/2 ид.ч. се разпределя между тях. Видно от представената по
делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., М. д
А. /майка на праводателя на ответника/ е починала на 24.02.1995 г., но по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се изведе обоснован извод за това кои са
нейните наследници /дали такъв е само са/ и дали тя е собственик на останалата 1/2
ид.ч. от имота, тъй като данни за отношенията й с ла, респ. данни дали лицето е
починало и кои са наследниците му, няма по делото, въпреки логичната връзка, която
може да се направи по имената на приобретателите на имота, на която връзка обаче
мотивите на решението не може да почиват. По изложените мотиви и след като няма
данни за титуляра на останалата 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот, не може да се
заключи дали ответника е собственик на по-голяма част, както се твърди от ищеца.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор, сключен между
етажната собственост т, както и от протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на етажната собственост, с което етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с т за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира за доказано, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение
процесния обект за релевирания период.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на задължението на
ответника за исковия период, като се съобрази притежаваната от същия идеална част
от правото на собственост върху имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебна
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото, за процесния имот и период е доставяна топлинна енергия остойностена на
5
сумата от 1987,37 лв., която стойност съдът кредитира, доколкото същата е изчислена
на база пълния отопляем обем на процесния имот от 128 м3, съгласно представен от
ищеца за целите на експертизата Акт за разпределение на кубатура. По делото не се
твърди и не се установява, плащане на посочената сума, което обуславя основателност
на исковата претенция до размера на сумата от 331,23 лв., съобразно притежаваната от
ответника квота в съсобствеността върху имота.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на предявяване на иска – 14.10.2024 г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, от която дата според фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 14.10.2021 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. Т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020
6
г. до 20.05.2020 г. не ползва ищеца по отношение на заявените в производството
вземания.
В случая погасени по давност са вземанията за периода от 01.05.2021 г. до
31.07.2021 г., а непогасени по давност са вземанията за периода от 01.08.2021 г. до
30.04.2023 г. Според приложената към заключението на вещото лице по техническата
експертиза Таблица № 1 за погасения по давност период са начислявани суми за
топлинна енергия в общ размер на 190,42 лв.
По делото не се твърди и не се установява плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ иск за установяване дължимостта на цената за доставената в процесния имот
топлинна енергия следва да се уважи срещу ответника до размера на непогасените по
давност вземания, като се съобрази притежаваната от същия идеална част от правото
на собственост върху имота, а именно – за сумата от 299,49 лв. и за периода от
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., а за разликата над посочената сума до пълния предявен
размер от 1451,53 лв. и за периода 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г. искът подлежи на
отхвърляне. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 14.10.2024 г. до окончателното плащане.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. За основателността на иска
следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата
дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е
възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ – т, и че тази услуга е извършвана от него, чиято стойност съдът
определя по реда на чл. 162 ГПК на сумата от 30,90 лв.
Предвид гореизложените изводи и доколкото по делото нито се твърди, нито се
установява плащане на дължимата сума, нито същата е погасена по давност, искът с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ иск за установяване
дължимостта на цената на услугата дялово разпределение следва да се уважи срещу
7
ответника съобразно притежаваната от същия идеална част от правото на собственост
върху имота, а именно – за сумата от 5,15 лв. и за 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., а за
разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 20,60 лв. искът подлежи
на отхвърляне. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 14.10.2024 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск се предпоставя от наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ,
издадени в случая за отчетни периоди 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. –
30.04.2023 г. , обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното
8
и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след
покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Доколкото
по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не твърди и не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба.
Предвид изложеното, предявените акцесорни искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
118,94 лв., представляваща разноски направени в исковото производство, сумата от
11,41 лв., представляваща разноски направени в заповедното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодно разноски, като е представил
договори за правна защита и съдействие за уговорена правна помощ при условията на
чл. 38 ЗАдв., поради което съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 36 ЗАдв., във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. на процесуалният
представител следва да бъде присъдената сумата от 413,20 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение за исковото производство, и 206,60 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че М. А. А., с ЕГН:
********** и адрес: **, вх. В, ап. 25, дължи на т, с ЕИК: ** и седалище и адрес на
9
управление: **, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 299,49
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ет. партер в
дясно, апартамент, ведно със законната лихва от 14.10.2024 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 299,79 лв. до
пълния предявен размер от 1451,53 лв. и за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че М. А. А., с ЕГН:
********** и адрес: **, вх. В, ап. 25, дължи на т, с ЕИК: ** и седалище и адрес на
управление: **, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 5,15 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 14.10.2024 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
5,15 лв. до пълния предявен размер от 20,60 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от т, с ЕИК: ** и седалище и
адрес на управление: **, срещу М. А. А., с ЕГН: ********** и адрес: **, вх. В, ап. 25,
установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумата от 279,22 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2022 г. до 04.09.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена
топлинна енергия, и на сумата от 5,22 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 16.10.2021 г. до 04.09.2024 г. върху вземането
за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение, за които суми по ч. гр.
дело № 60867/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 30.10.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. А. А., с ЕГН: **********, да
заплати на т, с ЕИК: **, сумата от 118,94 лв., представляваща разноски направени в
исковото производство, и сумата от 11,41 лв., представляваща разноски направени в
заповедното производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК: **, да заплати на адв. И. А. Н., с адрес: **, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 36 ЗАдв., във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., сумата от 413,20 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за исковото производство, и 206,60 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – т.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10