Р Е Ш Е Н И Е
№ 260497, 08.12.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Таня Георгиева
секретар : Валентина Василева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2479 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД чрез юриск. Г.Н. против
Решение № 260081/20.08.2020г., пост. по гр.д.№ 18160/2019, ПРС, с което са
отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу Б.Ш.А. искове
за признаване за установено в отношенията между страните, че Б.Ш.А. дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД сумата от 827,68лв., главница, представляваща цена за доставена
питейна вода и отвеждане на канална вода, за обект находящ се в гр. Пловдив, ул.
„***, за периода 16.02.2016г. -17.06.2019г. и сумата от 97,85 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода
29.02.2016г.-31.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.07.2019г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед № 6859/31.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 12440/2019г. по
описа на ПРС.
Жалбоподателят Водоснабдяване
и канализация ЕООД поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че
съдът е извършил процесуално нарушение, като въпреки направеното искане и наличие
на условия за това не е постановил неприсъствено решение. Ответникът се е дезинтересирал
напълно, въпреки редовното призоваване, не е подал отговор на исковата молба и не
оспорва нито едно твърдение в нея. Първоинстанционният съд не е изложил никакви
мотиви защо не пристъпва към постановяване на неприсъствено решение. Моли съда да
отмени обжалваното решение и вместо това да постанови ново такова, с което признае,
че ответникът дължи претендираните суми. Евентуално моли за обезсилване на решението
и връщане на делото на първоинстанционният съд за произнасяне по искането за постановяване
на неприсъствено решение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Б.Ш.А. не
взема становище. Жалбата е подадена в срока по чл.259
от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното
съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния
съд, сезиран с положителен установителен иск – да се установи в отношенията
между страните, че ответникът, като потребител на услугите на дружеството, не е
заплатил доставена питейна и отведена канална вода, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№12440/2019г, ПРС.
Към първоинстанционното
дело е приложено ч.гр.д.№ 12440/2019г., ПРС , което е с предмет издаване на
заповед за изпълнение против А. за дължими суми за доставена и незаплатена питейна
вода, като по този начин се установява допустимостта на установителния иск по
чл.422 от ГПК.
За да отхвърли предявеният
иск първоинстанционният съд е приел, че по делото не се доказва, че ответникът е бил потребител на услугите,
предоставяни от ищцовото дружество за целия исков период, а само, че в
определен такъв е намиран в имота и се е представял за собственик. Освен това е
приел и че не се доказва колко са били обитателите в имота, поради което и не
може да се установи основателността на служебното начисляване на доставена вода
за двама обитатели. Приел е и , че по делото не се доказва наличието или
липсата на измервателно устройство към имота, поради което не се доказва и
основанието за начисляване на служебно количество доставена питейна и отведена
канална вода в претендирания от ищцовото дружество размер.
Основното оплакване във
въззивната жалба е свързано с твърдение за процесуално нарушение от страна на
съда, който без да изложи мотиви не е уважил искането за постановяване на
неприсъствено решение. При проверка на делото настоящата инстанция констатира, че
изложеното твърдение от страна на жалбоподателя е невярно. С протоколно
определение от ОСЗ на 19.02.2020г. съдът е разгледал искането за постановяване
на неприсъствено решение и като е приел, че не са налице предпоставките на
чл.238 и чл.239 от ГПК е оставил искането без уважение. За да се постанови
неприсъствено решение, съгл. чл.239, ал.1, т.2 от ГПК следва искът да е
вероятно основателен с оглед изложените обстоятелства в исковата молба и да е
подкрепен с доказателства, които да обусловят тази вероятна основателност. В
настоящия случай единствените относими доказателства са копията от карнетите за
отчитане на вода, от които , обаче, не може да се установи защо е начислявана
служебно вода, колко са членовете на домакинството, за да се начислява посоченото
количество. Същите карнети са е неподписани от потребител, а е извършено
отбелязване на места, че отказва да подпише.
При така установеното съдът
намира, че правилно първоинстанционният съд не е постановил неприсъствено
решение, т.к. исковата молба не е подкрепена с достатъчно убедителни писмени
доказателства, които да обоснован основателността на иска. Само въз основа на
тези доказателства не би могло да се приеме, че исковата претенция е
основателна и доказана. Следователно наведеното процесуално нарушение не е
извършено от страна на първоинстанционния съд.
Макар въззивната инстанция
да е ограничена във въззивното производство до наведените оплаквания от страна
на жалбоподателя, за пълнота следва да се посочи и че по същество искът е неоснователен. Освен
вече коментираните копия на карнети, от които не се установява основанието за
служебно начисляване на доставена вида и приложимия метод за начисляване, по
делото са събирани и гласни доказателства. Разпитван е свидетелят С. М.. Той
твърди, че е работил като инкасатор от м.02.2018г. и до момента е извършвал
отчитане в имота на ответника. Твърди,
че в имота няма водомер, че е откривал човек, който му се представя като Б. и
че е собственик на имота. Друг човек не е откривал в този имот.
При тези фактически данни ,
съдът намира, че не се доказва основателност на предявения иск. На първо място
не се доказва ответникът А. да е потребител по смисъла на закона. Безспорно
собственикът на водоснабден имот е потребител по силата на закона на услугите
на В и К дружеството, но в случая не се доказва А. да е собственик на процесния
имот. На следващо място, че се доказа основанието за служебно начисляване на
доставена вода. В исковата молба се твърди, че измервателното устройство е
неизправно, а свидетелят твърди, че такова липсва. Не на последно място, не се
установява колко обитателя живеят в процесното жилище, за да се начислява
претендираното количество вода.
Редът за отчитане на
ползваната питейна вода и отведената канална такава е регламентиран в ОУ за
предоставяне на услуги от ВиК оператор гр. Пловдив, които са публично известни
и публикувани в сайта на дружеството, а и са представени по делото. Съгл. въведената
процедура в тях, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител,
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К
оператора. Разписана е и процедура за отчитане на доставена вода в случаите на
повредено измервателно устройство или на липсващо такова. В чл.23, ал.5, т.1,
предл второ от същата е посочено, че се начислява по 5 куб м. на обитател при
нетоплофицирано жилище. В случая не става ясно защо са начислявани по 10 куб.м.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че предявеният иск не се доказва по основание и по размер и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение като
постановено при същия краен резултат следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260081/20.08.2020г., пост. по гр.д.№ 18160/2019, ПРС.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :