Р Е Ш Е Н И Е
№ 250, 21.01.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 04.12.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13868 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата С.Й.П. с ЕГН **********,***, представлявана от
пълномощника й адвокат А.Б., твърди, че с П.Н.З., И.С.З. и Н.С.Г. са
съсобственици на поземлен имот отреден за жилищно застрояване с площ от 332 кв.
м., находящ се в гр. ......., ул. ...... № ...., съставляващ имот с
идентификатор ........, за който е образуван УПИ ... в кв. ..по регулационния
план на гр. ......, ЕКАТТЕ: ......., одобрен с Решение № .../06.07.2004 г. на
ОбС ......, изменен със Заповед № ..../29.09.2017 г. на .... на Община ........,
при граници : .....; .....; .......; ......., ведно с паянтова селскостопанска
сграда с идентификатор 501. 2753.2 с площ от 35 кв.м., ведно с паянтова
селскостопанска сграда с идентификатор ....... с площ от 39 кв. м., ведно с
подобренията и приращенията в описания имот, който имот е идентичен с ПИ с площ
от 395 кв. м. с идентификатор N ......., за който е образуван УПИ № ... в
кв. ... по РП на гр. ......, одобрен с Решение № .../06.07.2004 г. на ОбС
......, като ищцата притежава ¼ идеална част от него, а ответниците като
законни наследници на С.З. - общо ½
идеална част. Твърди се още, че фактическото ползване на имота през периода
16.11.2012 г. – 14.06.2018 г. е осъществявано от ответниците, поради което с
нотариална покана от 09.11.2012 г., рег. № ..../2012 г., том .., № ..., на
Нотариус рег. № ... – ........, с район на действие – Районен съд – ......,
ищцата поискала от тях да й плащат по 300 лева месечно наем за ползването на
съсобствения имот, като поради липса на плащане за това свое вземане тя се
снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 9902 по описа на Районен съд - Пловдив, Х гр. с. за 2018 г., срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирани възражения от ответниците,
поради което с настоящата искова ищцата молба ищцата моли съда да постанови
решение, с което да осъди всеки от ответниците да й заплати обезщетение в
размер на 3600 лева за горепосочения период ведно със законната лихва от
14.06.2018 г. до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Продължение на решение по
гр. д. № 13868/18 г. на РСПд – стр. 2/7
Обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка чл. 32, ал. 2 Закон за собствеността.
Ответникът И.С.З.
с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат Д.А., не
оспорва, че страните са съсобственици на описания в исковата молба недвижим
имот, от правото на собственост върху който ищцата притежава ¼ идеална
част, а ответниците - общо ½ идеална част, но твърди, че невярно и необосновано е изтъкнатото в исковата
молба обстоятелство, че ищцата е била лишена да ползва имота съобразно нейната
част, като през исковия период тя е имала достъп и фактическата възможност да
го ползва и това право не й е било ограничавано от ответниците по никакъв
начин. Оспорва претенцията и по размер, поради което моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Ответницата П.Н.З. с ЕГН **********,***, оспорва предявения иск, като
твърди, че до 2011 г. в имота е живяла .....З. и след смъртта й през исковия
период никой не е живял в имота, чиито собственици са ответниците, които са
държали ключа и са се грижили за него, почиствали са го, като невярно е
твърдението на ищцата, че не са я допускали в него, още повече, че той няма
ограда.
Ответницата Н.С.Г.
с ЕГН **********,***, оспорва предявения иск, като твърди, че през исковия период
тя и и останалите ответници не са живели в имота.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 9902 по опис
на Районен съд – Пловдив, Х гр. с. за 2018 г. на 28.06.2018 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжниците Н.С.З., И.С.З. и П.Н.З. да заплатят на кредитора С.Й.П.
сумата от 10800 лева, представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 Закон за
собствеността за времето от 16.11.2012 г. до 14.06.2018 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.06.2018 г., до
окончателното й изплащане, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са
депозирани възражения, поради което ищцата е предявила настоящата искова молба,
с която претендира всеки ответник да й заплати по 1/3 от присъдената й със
заповедта сума, които претенции настоящия съд следва да разгледа с оглед на
постановеното по в. ч. гр. д. № .... по описа на Окръжен съд – ....за 2019 г.
определение № 219/31.01.2019 г., с което въззивната инстанция е приела, че така
конкретизираните от ищцата вземания не са различни от тези по заповедта за
изпълнение.
Видно от представените с исковата молба и неоспорени
от ответниците заверени преписи на Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давност № ..., т. ..., д. № ../70 г. на Нотариус при .. /лист 4 от делото/,
Продължение на решение по
гр. д. № 13868/18 г. на РСПд – стр. 3/7
на
Удостоверение за наследници изх. № ......./24.07.2018 г., издадено от Община
......./лист 5 от делото/, на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот срещу гледане и издръжка № ..., том ..., дело № .../1994 г. на Нотариус
при ... /лист 6 от делото/; на Удостоверение за наследници ......./28.11.2017
г., издадено от Община ......./лист 7 от делото/ и на Скица № .../28.11.2017 г.,
издадена от Община ......./лист 8 от делото/ :
на 26.02.1970 г. от Нотариус при Пловдивски народен
съд е съставен констативен нотариален акт, с който третите лица С.И.З. и Й.И.З.
са признати за собственици по давност и давностно владение върху следния
недвижим имот : дворно място с построена в него жилищна сграда, цялото от 595
кв. м., представляващо парцел ..., имот пл. № ... от кв. ... по плана на гр.
......., кв. .............., при граници : А.С.Г., Л.Б.Т., И.З. ***, като
предвид обстоятелството, че в констативния нотариален акт не са посочени
частите на двамата собственика върху вещта, то в съответствие с чл. 30, ал. 2
Закон за собствеността следва да се приеме, че те са равни;
на 20.10.2007 г. Й.З. е починал и негови наследници по
закон към посочената дата са ....... му К.Б.З., починала на 23.11.2017 г., ....
му Б.Й.З. и С.Й.П., поради което последната по силата на чл. 5, ал. 1 от Закон
за собствеността се легитимира като собственик по наследство от баща си и от
майка си на ¼ ид. ч. от гореописаното дворно място /1/6 ид. ч. по
наследство от баща си + 1/12 ид. ч. по наследство от майка си/;
на 12.04.1994 г. С.З. е продала на С.И.З. по време на
брака му с ответницата П.Н.З. собствената си ½ ид. ч. от правото на
собственост върху гореописаното дворно място;
на 08.10.1998 г. С.З. е починал, при което по силата
на закона – чл. 26, ал. 1 Семеен кодекс /отм./, е прекратена имуществената
общност между него и съпругата му П.З. и всеки от тях има равен дял от нея, в
това число и от правото на собственост върху процесното дворно място, от което
притежава по ¼ ид. ч., като частта на С.З., наследници на който освен
съпругата му П.З. са и останалите двама ответника, следва да се разпредели
между тях по равно съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 Закон за наследството,
при което положение ответницата П.З. се легитимира като собственик на 4/12 ид.
ч. или 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху имота, ответниците И.З. и Н.Г.
– като собственици на по на 1/12 от правото на собственост върху имота.
Съобразно приетото като доказателство
Удостоверение изх. № ....../30.08.2018 г. на Община ....... /лист 15 от делото/
парцел ..... в кв. .... по предходен план на кв. ........, гр. ........ от 1965
г., описан в Нотариален акт № ../ том ..., дело ..от 26.02.1970 г. е идентичен
с поземлен имот ........ по Кадастрален план, одобрен със Заповед № .... от
27.12.2002 г. на АК – ......, за който е образуван УПИ-....... от кв....по ПУП
на кв. ........, гр. ........, одобрен с Решение № .. от 06.07.2004
Продължение на решение по
гр. д. № 13868/18 г. на РСПд – стр. 4/7
г.
на ОбС – ........и изменен със Заповед № ..../29.09.2017 г. на .... на Община
........, като последният е идентичен и с част от парцел ...... в кв. .....по
предходен план на кв. ........., гр. .........от 1983 г., описан в Нотариален
акт № ..., том .. от 12.04.1994 г., а също и с ....... в кв. .....по ПУП на кв.
........, гр. ........, одобрен с Решение № .. от 06.07.2004 г. на ОбС –
.........
Или в обобщение на горното съдът в съответствие с
твърденията на ищцата приема, че тя и ответниците се легитимират като
съсобственици на поземлен имот, отреден за жилищно застрояване с площ от 332
кв. м., находящ се в гр. ....., на ул. ....... № ...., съставляващ имот с
идентификатор ........, за който е образуван УПИ № ... в кв. ..по регулационния
план на гр. ......, ЕКАТТЕ : ......, одобрен с Решение № .../06.07.2004 г. на
ОбС ......, изменен със Заповед № ..../29.09.2017 г. на .... на Община ........,
при граници : .....; .....; .......; ......., ведно с паянтова селскостопанска
сграда с идентификатор .........2 с площ от 35 кв. м., ведно с паянтова
селскостопанска сграда с идентификатор ....... с площ от 39 кв. м.
Законът – чл. 31, ал. 1 Закон за собствеността /ЗС/,
не забранява на съсобственика да си служи с общата вещ съобразно
предназначението й, като единственото ограничение при реализирането на това
право според цитираната норма е ползването да се осъществява по начин, по който
ползващият да не пречи на другите съсобственици да си служат с общата вещ
според правата им. Съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС ползващият съсобственик започва
да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което
е доведено до знанието на ползващия и той не е отстъпил частта, съответстваща
на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата
вещ заедно с него, като според дадените задължителни за всички съдилища по
силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешения в Тълкувателно
решение № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 7/12 г., ОСГК : „…Претенцията за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 Закон за собствеността ще е основателна, когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това :
- той или член на неговото семейство продължава пряко
и непосредствено да се служи с цялата обща вещ съобразно предназначението й, за
задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик;
- той или член на неговото семейство не си служи пряко
и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/;
- ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което
само или заедно с него ползва общата вещ.“
В кориците на приложеното дело се съдържа оригинал на
Нотариална покана рег. № ..../2012 г., том .., № .. от 09.11.2012 г. на
Нотариус рег. № ..... – ........., с район на действие – Районен съд – ......,
изходяща от
Продължение на решение по
гр. д. № 13868/18 г. на РСПд – стр. 5/7
ищцата
и адресирана до ответниците, в която се сочи, че те и П. са съсобственици на
процесния недвижим имот, както и се съдържат покана ответниците да не ползват
принадлежащите на наследниците на Й.З. идеални части от имота, а също и
претенция за месечен наем за ползването на имота в размер на 300 лв., считано
от датата на издаване на поканата, която е връчена само и единствено на
ответницата З..
По делото бяха разпитани и свидетели, според
показанията на които :
св. Б.Г. – ...... на ищцата : в спорното дворно място
има къща, разделена на две части, всяка със самостоятелен вход, като лявата
част от нея е спорната; откъм улицата за имота има ограда; ограда има и от
другите страни на имота, но на гърба му оградата е паднала и оттам може да се
влезе в съседното дворно място, което граничи с улица и не е оградено;
официалният вход за имота е откъм улицата, където е къщата; попитана през
исковия период кой е живял в къщата, свидетелката заяви, че няма спомен;
вратата на имота е заключена и не може да се влезе отвътре; ответниците само
имат ключ - през пролетта на 2019 г. свидетелката и ищцата посетили
ответниците, за да водят преговори да си разделят мястото и ищцата да има
достъп до него, но те отказали да дадат още един ключ; понастоящем в имота
живее свекървата на ответницата П.З.;
св. Й.С. – живущ в съседен имот на спорния: ...... му
С.била собственик на половината къща и починала през 2011 г., като през 1994 г.
тя прехвърлила собствената си част от имота на племенника си С.З. и след
смъртта му ответниците владеят имота; през периода месец ноември 2012 г. –
месец юни 2018 г. в имота никой не е живял, но той се ползвал от собствениците;
за имота има само един вход откъм улица .......; от изток имотът е ограден; от
север има плевня и лек проход; от запад има ограда.
Въз основа на анализа на събраните по делото и
коментирани в предходното изложение доказателства могат да се направят следните
фактически и правни изводи :
В приетата като доказателство нотариална покана се
съдържат искания ответниците да не ползват притежаваните от наследниците на Й.З.
части от процесния недвижим имот и за плащане на наем, но няма искане от ищцата
да си служи с общата вещ, като поканата е стигнала до знанието само на
ответницата П.З..
Понастоящем в имота живее свекървата на ответницата П.З.,
но през исковия период в имота никой не е живял.
Липсват доказателства, също така, през исковия период
ответниците да не са допускали ответницата да си служи с него – показанията на
св. Г., че ответниците са отказали да дадат втори ключ за имота се отнасят за пролетта
на 2019 г., който времеви отрязък следва във времето исковия период, като
базирайки се на становищата на ответниците П.З. и Н.Г., а също и на показанията
на св. С., според които след смъртта на наследодателя им С.З. през месец
октомври 1998 г. „неговите наследници владеят имота на ... С.З.…“, то
настоящият състав
Продължение на решение по
гр. д. № 13868/18 г. на РСПд – стр. 6/7
намира,
че е налице спор за собственост върху имота, който, обаче, не е предмет на
настоящото дело.
В обобщение съдът приема, че ищцата не установи при
условията на главно и пълно доказване, че през периода 16.11.2012 г. –
14.06.2018 г. ответниците са ползвали процесния недвижим имот, съответно, че са
я лишили от възможността да си служи с него, а също и че във време,
предшестващо исковия период е поканила ответниците И.З. и Н.Г. да й плащат наем
за ползването на имота, поради което предявените искове за заплащане на
обезщетения по чл. 31, ал. 2 ЗС като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Основателно е възражението на процесуалния
представител на ищцата за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения
съответно от ответниците П.З. и Н.З. в размери от по 500 лв. и от ответника И.З.
в размер на 700 лв., тъй като делото не съставлява нито фактическа, нито правна
сложност, бе разгледано само в две открити съдебни заседания и бе депозиран
отговор на исковата молба само от ответника З., с оглед на което всяко от тях
следва да бъде редуцирано до минималния дължим съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 482 лв.
При това положение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на всеки ответник разноски по производството за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 482 лв.
Предвид гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Й.П. с ЕГН **********,***,
иск за осъждане на И.С.З. с ЕГН **********,***,
да й заплати сумата от 3600 лв. като обезщетение по чл. 31, ал. 2 Закон
за собствеността за периода 16.11.2012 г. – 14.06.2018 г. поради личното ползване
на следния техен съсобствен недвижим имот : поземлен имот, отреден за жилищно
застрояване с площ от 332 кв. м., находящ се в гр. ....., НА УЛ. ....... № ....,
съставляващ имот с идентификатор ........, за който е образуван УПИ № ... в кв.
..по регулационния план на гр. ......, ЕКАТТЕ : ......, одобрен с Решение № .../06.07.2004
г. на ОбС ......, изменен със Заповед № ..../29.09.2017 г. на .... на Община
........, при граници : .....; .....; .......; ......., ведно с паянтова селскостопанска
сграда с идентификатор .........2 с площ от 35 кв. м., ведно с паянтова
селскостопанска сграда с идентификатор ....... с площ от 39 кв. м., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Й.П. с ЕГН **********,***, да заплати на И.С.З. с ЕГН **********,***, сумата от 482
лв. разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Продължение на решение по
гр. д. № 13868/18 г. на РСПд – стр. 7/7
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Й.П. с ЕГН **********,***,
иск за осъждане на П.Н.З. с ЕГН **********,***,
да й заплати сумата от 3600 лв. като обезщетение по чл. 31, ал. 2 Закон
за собствеността за периода 16.11.2012 г. – 14.06.2018 г. поради личното
ползване на следния техен съсобствен недвижим имот : поземлен имот, отреден за
жилищно застрояване с площ от 332 кв. м., находящ се в гр. ....., НА УЛ.
....... № ...., съставляващ имот с идентификатор ........, за който е образуван
УПИ № ... в кв. ..по регулационния план на гр. ......, ЕКАТТЕ : ......, одобрен
с Решение № .../06.07.2004 г. на ОбС ......, изменен със Заповед № ..../29.09.2017
г. на .... на Община ........, при граници : .....; .....; .......; .......,
ведно с паянтова селскостопанска сграда с идентификатор .........2 с площ от 35
кв. м., ведно с паянтова селскостопанска сграда с идентификатор ....... с площ
от 39 кв. м., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Й.П. с ЕГН **********,***, да заплати на П.Н.З.
с ЕГН **********,***, сумата от 482 лв.
разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Й.П. с ЕГН **********,***,
иск за осъждане на Н.С.Г. с ЕГН **********,***,
да й заплати сумата от 3600 лв. като обезщетение по чл. 31, ал. 2 Закон
за собствеността за периода 16.11.2012 г. – 14.06.2018 г. поради личното
ползване на следния техен съсобствен недвижим имот : поземлен имот, отреден за
жилищно застрояване с площ от 332 кв. м., находящ се в гр. ....., на ул.
....... № ...., съставляващ имот с идентификатор ........, за който е образуван
УПИ № ... в кв. ..по регулационния план на гр. ......, ЕКАТТЕ : ......, одобрен
с Решение № .../06.07.2004 г. на ОбС ......, изменен със Заповед № ..../29.09.2017
г. на .... на Община ........, при граници : .....; .....; .......; .......,
ведно с паянтова селскостопанска сграда с идентификатор .........2 с площ от 35
кв. м., ведно с паянтова селскостопанска сграда с идентификатор ....... с площ
от 39 кв. м., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Й.П. с ЕГН **********,***, да заплати на Н.С.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 482
лв. разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно
с оригинала!
ММ