РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. гр. Хасково, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Стефка Тр. Алексиева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200181 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А. К. С. от с. Жълти бряг, обл. Хасково, чрез
адв. В. Ч. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 24-1253-
004293 от 03.02.2025 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Хасково, в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни
наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради
допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Сочи
се, че били нарушение разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, чл. 42, т.
4-8 от ЗАНН, чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 – 7 от ЗАНН, без да се сочи в
какво конкретно се изразяват визираните нарушения. Твърди се, че
1
контролният орган бил съставил АУАН за нарушение, което не бил установил
към момента на проверката и при липса на съставомерност на изпълнителното
Д.ие. Неправилна била и правната квА.фикация и неправилно била подбрана
санкциониращата норма. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“
при ОД на МВР Хасково. Претендира и присъждане на разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят,
редовно призована, не се явява. Чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител - адв. В. Ч. от АК - Хасково заявява, че поддържа
подадената жалба и в хода по същество излага конкретни и подробни
съображения в подкрепа доводите за нейната основателност. Моли за отмяна
на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява
становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани
предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на
евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от
другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 21.11.2024 г. свидетелите А. Х. М. и Д. П. П., двамата на длъжност
„*****“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково били изпратени
да посетят Спешно отделение в МБАЛ – Хасково АД във връзка със сигнал за
инцидент. Установили жалбоподателя А. К. С., пълнолетно лице с валидно
свидетелство за управление на МПС, като водач на мотопед, която заявила, че
при управление на мотопед марка „***“, модел „***“ по път *****, км. 1 в
село Книжовник, обл. Хасково загубила равновесие, след като се ударила в
бордюр и паднала. Мотопедът й бил предоставен за управление от неин
2
познат – лицето И. Т. от с. Стамболово и бил собственост на неговия дядо.
След като същия ден била изписана и освободена за лечение в домашни
условия на причинените натъртвания, служителите на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково, посетили заедно с жалбоподателя
мястото на инцидента, където заварили мотопеда в положение, в каквото се
намирал след падането. Били установени марката и модела, но липсвА.
поставени регистрационни табели на съответните места, а след преглед,
първоначално не установили никъде видим номер на рама. В хода на
проверката, след справка в информационната система, установили, че
превозното средство, управлявано от А. К. С., управлявано в този момент без
поставена табела с регистрационен номер на определеното за това място, не
било регистрирано на името на лицето, посочено като негов собственик – И.
И.Т., нито на името на друго лице. С оглед тези констатации, на същата дата,
срещу жалбоподателя, на място и в нейно присъствие, бил съставен от свид. А.
Х. М. Акт за установяване на административно нарушение серия GA бл. №
3330811 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят А. К. С.
подписала, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт
вписала, че няма такива, като била уведомена за правото да подаде
възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта. При самото съставяне на
акта за установяване на административно нарушение, обяснила пред
полицейските служители, че мотопедът й бил предоставен от лице от селото,
внук на собственика, за да се повози със свой приятел, но докато го
управлявала, загубили равновесие и паднА..
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в
рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата
21.11.2024 г., според отразеното в приложената разписка.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
28.01.2025 г., прокурор в РП – Хасково отказал да образува досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и прекратил пр.пр.
№ 312/2025 г. по описа на РП – Хасково, като е посочено препис от
постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Началник Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Хасково с оглед реА.зиране на
административнонаказателна отговорност.
При издаване на наказателното постановление,
3
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, уточнявайки, че санкционният акт се издава на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с цитираното постановление на
РП – Хасково, без да посочва номер на рама/шаси на мотопеда и наложил
процесните санкции, вписвайки, че жалбоподателят бил извършил: управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. Х. М. и Д.
П. П. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната
проверка – пряко и опосредено, включително по въпроса относно авторството
на деанието и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на
жалбоподателя, както и липсата в момента на проверката табела с
регистрационен номер, поставена на определеното за целта места. Дава се
вяра на показанията на тези свидетели и относно възприетите от тях факти,
касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение като логически последователни и вътрешно
безпротиворечиви, включително и най – вече относно направеното
извънпроцесуално изявление от страна на жалбоподателя относно начина и
обстоятелствата по поемане на управлението и предоставянето на мотопеда с
тази цел от друго лице.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от
4
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следователно, деанието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същата,
както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение, следва да се отбележи за
пълнота на изложението, въпреки, че НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН, че отговаря и на изискванията за неговата редовност по чл. 42 от ЗАНН
относно необходимите реквизити.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дА. в
процеса на реА.зиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения
от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано, че
наказващият орган с мотивирана резолюция е прекратил
административнонаказателното производство, отпочнато със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя А. К.
С. относно нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН, поради това, че деянието съставлява престъпление, а материалите са
били изпратени на РП – Хасково по компетентност. Такова прекратяване на
административнонаказателното производство по отношение на описаното в
процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на
основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и
административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на
принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната
отговорност. Това е приел и наказващият орган и пристъпвайки към издаване
на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз
основа на постановление за отказ да се образува ДП и поради липсата на
конкуренция с висящо наказателно производство,
административнонаказателното е реА.зирано без колизия с принципа non bis
5
in idem. Не е изтекла и абсолютната давност за привличане и реА.зиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отделно, от
отпочване първоначално на административнонаказателното производство,
станало със съставяне на акта за установяване на административно нарушение
до прекратяване и изпращане на преписката от прокурора не е изминал срок,
надхвърлящ преклузивния 6 – месечен срок за издаване на наказателното
постановление и реализиране по този начин на
административнонаказателната отговорност. Доводите на жалбоподателя за
нарушение на визирания по – горе принцип с издаване на Наказателно
постановление № 24-1253-004253 от 10.01.2025 г. на Началник – група в СПП
при ОД на МВР – Хасково са неоснователни, поради това, че макар да е
описан процесният инцидент, отговорността е реА.зирана за самото
причиняване на ПТП, с оглед настъпилия съставомерен резултат, явяващо се
различно нарушение, от това, за което жалбоподателят е санкционирана с
процесното НП. На следващо място, при описание на деянието е възприета
изложената в съставения акт за установяване на административно нарушение
фактическа обстановка, като са възпроизведени единствено възможните
индивидуализиращи процесното МПС белези – марка и модел, доколкото не е
установен номер на рама. С това по никакъв начин не се е стигнало до
непреодолимо несъответствие на съдържанието на санкционния акт с
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и поради това не е допуснато процесуално
нарушение, което да окачестви като съществено, съобразно въведения от
законодателя и развит от съдебната практика критерий за това, свързан с
обезпечаване правота на защита на жалбоподателя в пълен обем и
възможността за осъществяване на съдебен контрол.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно дянието, квалифицирано по
чл. 140, ал. 1, предл. 2 - ро от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира обаче,
за уместно да отбележи следното:
Д.ието формално консумира признаците от обективна страна на състава
на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, както правилно е квА.фицирано, доколкото превозното средство не
е било въобще регистрирано по надлежния ред, от страна на жалбоподателя и
именно поради това е осъществено процесното управление без за мотопеда да
6
е имало табела с регистрационния номер, поставена на съответното място.
Това Д.ие е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от
наказващия орган в съответствие с описаните факти, доколкото различен е
фактическият състав по втората алтернатива, а при преценка на
материалноправните предпоставки за реА.зиране на отговорността, както още
на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, така и след това - при
реА.зирането й с издаване на наказателното постановление, е отчетена в
необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички
обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Тъй като във всеки конкретен случай е
необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на
административното нарушение, в т.ч. вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага, необходимо е да се
отбележи, че в случая, изначално ясно е, че моторното превозно средство не е
било регистрирано по надлежния ред, а видимо за жалбоподателя същото не е
било с регистрационна табела, поставена на съответното място, но въпреки
това жалбоподателят е управлявала същото. Макар то да не е нейна
собственост, а на друго лице, е доказано, че е била наясно, че табелата с
регистрационния номер я няма на съответното място и то поради причина, че
въобще няма такава, защото не е регистрирано. В случая липсва основание да
се приеме незнание на факт от обективната действителност, с което, освен
интелектуалния момент, се потвърждава и тезата за нА.чие на виновно
поведение на жалбоподателя, доколкото при съзнаването на посочения факт,
същата е предприела процесното управление на МПС, като доводите, че с
поведението си евентуално прикривала Д.ие на трето лице не следва да се
коментират, доколкото са лишени от каквато и да е доказателствена основа. С
установяване на факта на управление и авторството е доказано, че е
осъществено от обективна страна Д.ие, което може и следва да бъде
санкционирано на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както обосновано е приел
наказващият орган, след като процесният случай не може да се приеме, че се
отличава с липсата въобще или с по – ниска, спрямо други случаи, степен на
обществена опасност, а и липсват подобни твърдения, още повече настъпилия
инцидент именно с това превозно средство.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление, като
7
законосъобразно и правилно – потвърдено от съда.
С оглед изхода на спора, не е нА.це основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест
на организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган, да
бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, въпреки представените
доказателства, че същите са действително сторени, а липсва отправено искане
на другата страна за присъждане на такива, поради което съдът не следва да се
произнася с изричен диспозитив по този въпрос, какъвто се дължи само при
присъждане.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1253-004293 от
03.02.2025 г. на Началник - група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
8