Р Е Ш Е Н И Е
№2152
гр. Перник, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 04074 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу С.В.П.,
с която се иска да бъде установено, че ответната страна дължи на ищеца сумата в
размер на 2 917,47 лева - главница по договор за кредит № ********** от
13.07.2017 г., сумата 1348,11 лева - възнаградителна лихва и 3369,95 лева -
възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В
исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за кредит № **********
от 13.07.2017 г. с който на ответника били предоставени парични средства в
размер на 3000 лева, като част от тях били предназначени за рефинансиране на
други задължения. Уговорен бил годишен лихвен процент 41,17 % и ГПР 49,89 %.
Ответникът поел задължение за заплащане на сумата от 3369,95 лева за
предоставен пакет от допълнителни услуги по договора за кредит. Ответникът се
задължил на 24 месечни вноски да върне главницата, възнаградителната лихва и възнаграждението за
предоставен пакет от допълнителни услуги. Твърди се, че ответната страна
извършала частични плащания, поради което настъпила предсрочна изискуемост.
Ответната
страна не е подала отговор на исковата молба.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Профи кредит
България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу С.В.П., отнасящо се за вземания, за които са предявени настоящите искови
претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 00534по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото
заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за
предявяване на искове за установяване на процесните вземания.
По делото е представен
договор за кредит № ********** от 13.07.2017 г., сключен между „Профи кредит
България” ЕООД и С.В.П.. По силата на този договор ищцовото дружество се
задължило да отпусне кредит в размер на 3000 лева. В т. V „Допълнителни възможности за клиента“
от договора се посочва, че рефинансират суми в размер на 525,47 лева и 1679,48
лева (общо в размер на 2204,95 лева), което по договори между същите страни.
В т. VI „Параметри“ от договора се съдържа
следното: сума на кредита: 3000 лева; срок на заема: 24 месеца; размер на
вноска 185,46 лева; ГПР 49,89 %; годишен лихвен процент 41,17 % и общо
задължение: 4451,04 лева. Съдържа се още клауза за поето задължение за
заплащане на сума в размер на 3601,44 лева за предоставен пакет от допълнителни
услуги.
Предоставено е
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, от което се установява, че обсъжданите услугите
се изразяват в следното: приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на креди; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства.
Представено е платежно нареждане от 14.07.2017 г., от което се установява, че ответната страна е получила сумата в размер на 795,05 лева, която е предмет на обсъждания кредит.
По делото са прието заключение на съдебно – икономическа експертиза, което не е оспорено от страните по делото. Вещото лице дава информация, че ищеца е превел 795,05 лева по сметка с получател С.П.. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ищцовото дружество не е предоставило информация относно номер на кредити и погасени задължения по кредити с двете суми за рефинансиране. Експертът пояснява, че ответницата е заплатила общо 416,95 лева. Дадени са няколко варианта на частично погасяване. При единия вариант дължимите вземания са 593,11 лева – главница и 167,65 лева – възнаградителна лихва, като тези стойности са дадени без да се вземе предвид задължението за заплащане стойността на пакета от услуги (3601,44 лева) и двете суми, предназначени за рефинансиране (2204,95 лева). При другия вариант задълженията са следните 2832,10 лева – главница и 1201,99 лева - възнаградителна лихва, като тези стойности са дадени единствено без да се вземе предвид стойността на пакета от услуги (3601,44 лева). Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като е обосновано и намиращо подкрепа в писмените доказателства по делото.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и
валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от
услуги.
От
предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода,
че е
налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори,
които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът
е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в
който се съдржа информация за тези обстоятелства (размер, брой и падеж на
вноските), т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
По делото се установи, че
ответната страна е усвоила 3 000 лева, представляваща заемна сума по кредита,
тъй като една част от нея е използвана за рефинасиране на други негови кредити, а друга част от нея е
преведена на посочени от него банкова сметка.
***а лихва възлиза на 1451,04
лева, а ГПР е 49,89 %, което е
съобразено с максималните размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Налице е
настъпила изискуемост на кредита. Това е така, тъй като договорът е сключен на
13.07.2017 г. за срок от 24 месеца, т. е. същият изтича на 17.07.2019 г.
Установи се частично плащане в размер на
416,95, при което неплатените задължения са както следва: 2 832,10 лева – главница и 1 201,99 лева - възнаградителна
лихва, които следва да се върнат от ответника. Следва да се отбележи, че тези
стойности са получени при усвоен кредит в размер на 3 000 лева. Това е така,
тъй като страните се уговорили изрично, че част заемните средства ще послужат
за рефинансиране на други задължения, а друга част ще се получат по банковата
смета на кредитополучателя. Това води до извод за основателност на исковите
претенции до посочените размер за главница и лихва, за разликата до предявените
размери следва да се отхвърлят.
След като процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата
на ЗПК, които важат за всички договори
за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото
когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на
договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на
нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о., ГК).
Посоченото споразумение за допълнителни услуги е част от договора за заем, тъй като всички услуги от предоставения пакет се отнасят за начина на плащане на вноски по кредита или предоговаряне на заема.
С цитираното възнаграждение за предоставен пакет от услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че се твърди
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение е дали
тези услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2.
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата
на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора.
Следва да бъде съобразно на следващо място и обстоятелството, че предварително уговореният размер на възнгарждението за услуги надвишава два пъти размера на възнаградителната лихва и почти половината от главницата, което е в очевидно противоречие с добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестно кредитиране - чл. 26 ал.1 ЗЗД, доколкото генерира само допълнителен пасив за получателя на услугата.
Всичко това води до
извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК. В този смисъл следва да се отхвърли изсковата
претенция за сумата от 3369,95 лева – възнаграждение за предоставен допълнителен
пакет от услуги.
По разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковете.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 152,71 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 150 лева – депозит за вещо лице, т. е. направените разноски са в общ размер на 402,71 лева.
В
заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 152,71 лева – държавна такса, т. е. общо лева 202,71
лева.
Като се
взе предвид уважената част на исковете, техният общ размер и направените
разноски, се достига до извод, че ответникът следва да заплати на ищеца
направени разноски както следва: 212,76 лева за исковото производство и 107,10
лева в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.В.П., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в
размер на 2832,10 лева, представляваща главница (отпуснатите парични
средства) по договор за кредит № **********
от 13.07.2017 г, сключен между страните по делото, както и сумата в размер на
1 201,99 лева - възнаградителна лихва по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410
ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 00534 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковите претенции за разликата от 2 832,10 лева до предявения размер от 2 917,47 лева –
главница, както и за разликата от 1 201,99 лева до предявения размер от 1 348,11
лева - възнаградителна лихва по договора за кредит,
както и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 3369,95 лева - възнаграждение за предоставен допълнителнен пакет от
услуги по посочения договор за кредит.
ОСЪЖДА С.В.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи
кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в размер на 212,76
лева - разноски в исковото
производство и 107,10 лева - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00534 по описа за 2019 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.