Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Стара Загора,
11.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
III състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар
Минка Петкова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело
№18 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.С.А. ***
против Заповед за прилагане на ПАМ №20-1228-001313/17.12.2020г., издадена от
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – гр.Стара Загора . В жалбата се
сочи, че не е налице компетентност на
административния орган да налага принудителни административни мерки от
категорията на процесната. На следващо място се сочи неспазване на изискванията
на чл.59, ал.1, т.4 АПК – актът да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване. Излагат се съображения, че фактическата обстановка е
неправилно установена, впредвид, че той дори да е отказал да бъде тестван за
употреба на алкохол е дал кръв за медицинско
изследване. Ограничителната мярка е неправомерно наложена, тъй като жалбоподателят
бил изпълнил предписанието за медицинско изследване в случая. Обоснова се, че
при изрично заявено желание от страна на
проверяваното лице да даде кръвна проба и при дадена кръв за изследване,
за административния орган не съществува основание да издаде заповед за
прилагане на ПАМ, приемайки за наличието на отказ. По подробно изложени съображения се моли съда да отмени издадената
заповед за налагане на ПАМ. Претендират се разноски по делото
Ответникът по жалбата –
Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция , редовно и своевременно призован, не се
явява в съдебно заседание и не взема становище по подадената жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 22.10.2020г. на жалбоподателя И.С.А.
е съставен АУАН серия GА №305319, за това, че 17.12.2020г., около 23,30часа, в с.
Богомилово на ул. Берое срещу номер 3 в
посока юг-север управлява лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№……., негова
собственост, като: водачът категорично отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер с фабричен номер ARD 0019. Издаден е талон за медицинско изследване
00060221.Не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и
за медицинско изследване
При наличието на съставения АУАН за
нарушения на И.С.А. е наложена и принудителна административна мярка „временно
отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от
18 месеца. ПАМ е наложена със Заповед№20-1228-001313/17.12.2020г., издадена от
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – гр.Стара Загора, издадена на основание и чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.
Оспорената
в настоящото производство заповед е връчена на жалбоподателя на 21.12.2020г. и
е оспорена с жалба до административния орган от 04.01.2021г., предвид на което
съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следните съображения:
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1,
2,
2а,
4, т.
5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 349з-723/06.03.2018г. Директорът на ОД на МВР град Стара Загора е
оправомощил началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171,
т.1 от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от Началник сектор „ Пътна
полиция към ОД на МВР гр. Стара Загора ,
от което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и
в установената писмена форма. С оглед на това доводите на жалбоподателя за
липсва на компетентност на издателя на заповедта се явяват неоснователни.
Заповедта
съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2
от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването –
обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1,
буква „б“ от ЗДвП. Съдът намира за неоснователно твърдението в
жалбата, че административният орган е допуснал порок във формата на акта, като не е посочил
срока, за който се отнема свидетелството за управление на МПС. Срокът,
за който се постановява ПАМ от категорията на процесната е
законоворегламентиран – в зависимост от това кога се реши въпроса за
отговорността на водача за управление на МПС след употреба на алкохол, но не за
повече от 18 месеца, като именно този срок е посочен заповедта.
При издаването на заповедта са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Административният орган не е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК,
преди издаване на административния акт, служебно да събере доказателствата,
необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Това
нарушение е довело и до издаването на оспорената в настоящото производство
заповед в противоречие с материалноправните разпоредби.
Съгласно чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП,
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административни нарушения се прилага ПАМ – „временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух – до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18
месеца“. В тази разпоредба се съдържа също и правило, според което „при наличие
на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по
реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи“.
В конкретния случай от съставения АУАН, , се установява, че
на 17.12.2020г. А. е отказал да бъде тествана за употреба на алкохол в кръвта.
Издаден е талон за изследване №00060221, който е връчен на водача в 00:35 часа,
с указания към А. да се яви в УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ до 60 минути от
връчване на талона. Видно от представения протокол за медицинско изследване той
се е явил в лечебното заведение и от лицето е взета кръвна проба. Впоследствие
е извършена химическа експертиза видно от съставения протокол №269 от 22.12.2020
.г
Като предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 1 б. "б" ЗДвП за
временно отнемане свидетелството за правоуправление законодателят е предвидил
няколко алтернативни хипотези, една от които е извършено от водача на моторното
превозно средство административно нарушение по чл. 174 ал. 3
от ЗДвП - водачът откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му. Следва да се има предвид, че всяка от хипотезите - отказът на водача да бъде проверен с техническо
средство и отказът му да даде кръв за
медицинско изследване представляват самостоятелни основания за налагането на
ПАМ, независимо, че са подведени под една и съща норма на административно
нарушение. Административният орган е приел за осъществена първата хипотеза,
като е посочил в заповедта, че нарушен чл. 174 ал. 3
предл. 1 от ЗДвП. Това не кореспондира с описанието от фактическа
страна, че водачът на МПС отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо средство. Спорът се концентрира върху въпроса дали
спрямо А. правомерно е постановена
ограничителната мярка по ЗДвП след като е изпълнил даденото предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване, С оглед на това отразеното в
заповедта фактическо положение не съответства на действителното. При наличието
на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи.
След като жалбороподателят е дал кръвна проба е недопустимо са му се налага ПАМ
при отказ. Аргумент в тази насока и разпоредбата на чл.3а от Наредба 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози според която установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване
на проверка с техническо средство или тест;
Поради
което съдът приема, че отказът да бъде тестван с техническо средство е
законосъобразен, след като лицето е избрало едно от другите форми за тестване за употреба на алкохол чрез
даване на кръв за медицинско изследване.
При така установеното и с оглед посочената регламентация в
чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП за определящо значение на стойностите при наличие
на изследване на кръв, се налага извод за незаконосъобразност на издадената
заповед за налагане на принудителна административна мярка, поради липса на
необходимата и единствено релевантна материалноправна предпоставка за налагане
на мярката, а именно – незаконосъобразен отказ.
Предвид
изложените мотиви, правният извод на съда е, че жалбата на И.А. се явява
основателна и оспорената заповед следва да се отмени.
При
този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 510 лева, от които
500 лева заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и
съдействие от и липса на възражение за прекомерност на разноските от страна на
ответника, както и 10 лева – заплатена държавна такса.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на И.С.А. *** Заповед за
прилагане на ПАМ №20-1228-001313/17.12.2020г, издадена от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Стара Загора
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр.Стара Загора, да заплати на И.С.А. *** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева,
представляваща направените от него разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
СЪДИЯ: