Р Е
Ш Е Н
И Е
No 41
гр. Б., 19.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 1369 по описа на съда за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 108 от ЗС и чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК.
Ищецът- Л.Х.И. твърди, че е един от наследниците на С. Р.
З., б.ж. на гр. Б., починала през 1978 г. Сочи, че с останалите наследници са
възстановили по реда на ЗСПЗЗ собствеността на следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор *****.*.** по КККР на гр. Б., с адрес: гр. Б., местност “З.”,
с площ от 1 027 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен план: ******, при съседи:
имоти с идентификатор *****.*.**, *****.*.***, *****.*.**и *****.*.**, а според
притежавания от тях документ за собственост – Решение No */*.*.19** г. на ОСЗ- Б.,
представляващ Нива от 1.027 дка, пета категория, местност “З.”, имот No ******
по картата на землището, при граници/съседи: имоти с No ******- полски път на
община Б., No ******- нива на Н. Г. В.; No ******- път IV-кл. на община Б. и No
******- нива на насл. на Г. M.П.. Сочи, че е предоставил ползването на имота на
трето лице, тъй като живее в гр. София. Твърди, че през лятото на 2016 г.
забелязал, че е започнало строителство на ограда на собствения му имот, като
при направена проверка установил, че ответникът П.Т.П. се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост, след което е продал имота на
ответника М.П.К. с Нотариален акт No *, том *, рег. No *, дело No * от 2016 г.
на Нотариус No *. Моли съда да постанови решение, с което по отношение на
ответника М.П.К. признае правото му на собственост на 1/6 ид.ч. от имота и
осъди ответника да му предаде владението на имота, както и да отметни
Нотариален акт No */2016 г. на Нотариус No *в частта, според която посочения
ответник се легитимира като собственик на имота, а по отношение на ответника П.Т.П.
да постанови решение, с което признае за установено правото на собственост на
ищеца на 1/6 ид.ч. от имота, както и да отмени констативен Нотариален акт No */2016
г. на нотариус No *, в частта, според която ответникът е собственик на имота.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът- М.П.К. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди,
че искът е недопустим поради липса на правен интерес, на следните основания:
липсва представен документ по делото, от който да е видно, че посочената като
наследодателка в Решение No */*.*.19** г. на ОСЗ- Б. С. Р. З. и посочената в
удостоверението за наследници С. Р. З. с ЕГН **********, е едно и също лице; в
Решение No */*.*.19** г. на ОСЗ- Б. не е посочено кой от наследниците е подал
заявлението за възстановяване правото на собственост, както и не е посочен
документ за собственост; в Решение No */*.*.19** г. на ОСЗ- Б. няма подписи и
имената на служителите, подписали решението, за да се прецени дали е издадено
от компетентен орган; в удостоверението за наследници е посочено ЕГН **********
на С. Р. З., а ищецът е с ЕГН **********; с решение No * от *.*.20** г. на
Общински съвет – Б. се разрешава изработването на Проект за Подробен
устройствен план на процесния имот, като същият е одобрен и е в стадии
изчакване за влизане в сила. Във връзка с промяна на предназначението на имота
са направени подобрения, с която е увеличена стойността на имота, за което са
направени разходи, посочени в отговора на ответника, на обща стойност
18 758 лева. По същество ответникът оспорва иска като неоснователен. Сочи,
че собствеността на процесния имот е придобит от нея чрез покупко-продажба от П.Т.П.,
поради което исковете по чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК са неотносими
спрямо нея, тъй като разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК касае констативните
нотариални актове. Претендира разноски по делото.
Ответникът- П.Т.П. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди,
че искът е недопустим поради липса на правен интерес, на следните основания:
липсва представен документ по делото, от който да е видно, че посочената като
наследодателка в Решение No */*.*.19** г. на ОСЗ- Б. С. Р. З. и посочената в
удостоверението за наследници С. Р. З. с ЕГН **********, е едно и също лице; в
Решение No */*.*.19** г. на ОСЗ- Б. не е посочено кой от наследниците е подал
заявлението за възстановяване правото на собственост, както и не е посочен
документ за собственост; в Решение No */*.*.19** г. на ОСЗ- Б. няма подписи и
имената на служителите, подписали решението, за да се прецени дали е издадено
от компетентен орган; в удостоверението за наследници е посочено ЕГН **********
на С. Р. З., а ищецът е с ЕГН **********. По същество ответникът оспорва иска
като неоснователен. Сочи, че имотът е придобит по давност, като над 10 години
/по-точно около 20 години/ с баща му го владеят и поддържат необезпокоявани.
Твърди, че до имота баща му има собствена жилищна сграда, построена още през
1995 г., от когато владеят и поддържат процесния имот, грижили са се за него,
почиствали го от бурени и храсти, косели тревата, подрязвали и кастрели
дръвчетата. Излага, че от посочения момент до настоящия никой не е виждал ищеца
или някой друг в имота, съседите му също не познават ищеца и никога не са го
виждали в имота. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
От заверено копие на Удостоверение за наследници No
825/16.08.2016 г. на общ. Б. се установява, че С. Р. З. е починала на
05.05.1978 г., като е оставила за законни наследници петте си деца, две от
които са починали, без да оставят свои низходящи наследници. Видно от същото
удостоверение, ищецът Л.Х.И. е неин низходящ наследник от втора степен, като е
един от двамата наследници на сина на С. З. – Х. Х И., следователно
наследствената му квота се явява 1/6 ид.ч.
(1/3 х 1/2).
Видно от Решение No 24Р от 14.09.1995 г. на ОСЗ- Б.,
представено като препис към 14.11.2016 г., със същото е постановено възстановяване
правото на собственост на наследниците на С. Р. З. на Нива от 1.027 дка, пета
категория, местност З., имоти No ****** по картата на землището, при граници
/съседи/: No ****** – полски път на Община Б., No ****** – нива на Н. Г. В., No
****** –път IV кл. на Община Б., No ****** – нива на насл. на Г. M.П..
Решението не е подписано, а е заверено като препис, като в същото е посочено,
че данните са съгласно предадени от АГКК към 12.01.2015 г.
Видно от заверено копие на Скица на поземлен имот No *-******-*.*.2016
г. от СГКК- София област, по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Б., одобрени със Заповед No РД-*-*/*.*.2011 г. на Изп. директор
на АГКК, то имот No ****** по КККР на гр. Б. представлява поземлен имот с
идентификатор *****.*.**, със съседи: *****.*.**, *****.*.***, *****.*.**, *****.*.**.
Относно посочения документ - Решение No */*.*.19** г. на
ОСЗ- Б., е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване
истинността му предвид направеното оспорване от страна на двамата ответници. Решението е оспорено от ответниците и като
нищожно. Посоченото решение не носи подписите на лицата, посочени като негови
автори – лицата в състава на комисията, постановила акта, поради което
оспорването на истинността се явява безпредметно.
По делото двукратно е изисквана административната
преписка по издаване на процесното Решение No */*.*.19** г. на ОСЗ- Б., от
което черпи правата си ищецът. С писмо изх. No ПО-*-***/*.*.2017 г. от Общинска
служба по земеделие е представена оригиналната преписка по заявление с вх. No *
от *.*.19** г., по която е издадено цитираното решение, като видно от същата, в
преписката липсва посоченото решение със съдържанието, с което е представеният
препис, а съдържащото се в нея решение с No * от *.*.19** г. на ОСЗ- Б. е за
възстановяване правото на собственост на наследниците на С. З. на имот,
представляващ Нива от 0.869 дка, местност З., имот No * по картата на
землището. В преписката се съдържа и писмо от 24.01.1997 г. от Н. Х. З.,
наследник на С. З., до Председателя на Поземлена комисия гр. Б., в което същият
е посочил, че връща на комисията решението им с No *, изпратено му с изх. No
306/21.09.1995 г. за нива от 0.869 дка в местността З., имот No * по картата на
землището, тъй като имотът не е наследствен.
С писмо изх. No ПО-05-073/20.06.2017 г. от Общинска
служба по земеделие, след повторно изискване на цялата преписка по издаване на
Решение No */*.*.19** г., по делото са представени и Споразумителен протокол за
идентифициране на имоти от 14.06.1996 г., известие за доставяне от 03.12.1996
г. и Решение No 54Р от 18.09.1996 г. на Поземлена комисия – Б.. Видно от
приложеното Решение No * от *.*.19** г. на Поземлена комисия – Б., със същото е
постановено възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Р. З. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на два имота, първият от които
представляващ Нива от 1.000 дка, пета категория, местност З., имот No ****** по
картата на землището, при граници /съседи/: No ******– нива на ОбНС гр. Б. и No
******– път IV кл. на ОбНС гр. Б.. Решението е издадено от комисия, състояща се
от председател, секретар и 6 членове, като е подписано от всички посочени в
състава на комисията лица.
С писмо изх. No ПО-05-073(1)/27.06.2017 г. от Общинска
служба по земеделие е направено уточнение от страна на органа по поземлена
собственост във връзка с изпратените от същия оригинални документи по преписка
с вх. No * от *.*.19** г., като е посочено, че в приложеното с писмо изх. No
ПО-*-*/*.*.2017 г. Решение No 54Р/18.09.1996 г. има допусната техническа грешка
при издаването, и същото да се чете Решение No */*.*.19** г., тъй като при
първоначалното идентифициране имот No 005123 в местност “З.” е погрешно заснет
и същият е върнат на фирмата-изпълнител на техническите дейности за ново
заснемане. В писмото е посочено, че преписът на Решение No */*.*.19** г. към
дата 14.11.2016 г., издаден от ОСЗ, е съгласно данните, предоставени от АГКК
към 12.01.2015 г. Писмото е подписано за П. *** със запетая, като съгласно
писмо изх. No ПО-05-123/27.09.2017 г. на ОСЗ- Б., писмото е подписано от П. И.
Ц.– гл. експерт в ОСЗ- Б., която съгласно цитирана в същото писмо заповед на
Директора на Областна дирекция “Земеделие” – София област, може да подписва
началника на ОСЗ в негово отсъствие. Посочено е още, че на 27.06.2017 г. П.
Василев е бил в отпуск по болест, за което е представено и болничен лист от
26.06.2017 г.
Видно от заверено копие на констативен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение с No *,
том *, рег. No *, дело No */20** г. на Нотариус No `* по РНК- Т. Ф., с район на
действие БРС, на 15.02.2016 г. със същия след извършена обстоятелствена
проверка ответникът П.Т.П. е признат за
собственик на основание давностно владение на два недвижими имота, сред които процесният
поземлен имот с идентификатор *****.*.** по КККР на гр. Б., с адрес: гр. Б.,
местност “З.”, с площ от 1 027 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; с номер по предходен
план: ******, при съседи: *****.*.**, *****.*.***, *****.*.**, *****.*.**.
По делото е изисквано и
приложено заверено копие на Нотариално дело No * от 2016 г.
на нотариус No * по регистъра на Нотариалната камара – Т. Ф., по което е
издаден констативен Нотариален акт No *, том *, рег. No * от *.*.2016 г., видно
от което делото е образувано по подадена от П.Т.П. молба от 09.02.2016 г. С
постановление, обективирано в Протокол от 15.02.2016 г., и след преценка на
събрани писмени и гласни доказателства, съдържащи се в показания на свидетелите
И. Н. С., К. П. В. и Д. Т. М., нотариусът е приел, че молителят е придобил
собствеността на двата недвижими имоти на основание давностно владение,
продължило повече от 10 години, поради което е признал същия за собственик на
имотите на това основание
Видно от заверено копие на Нотариален акт за продажба на
недвижим имот No *, том *, рег. No *, дело No */2016 г. на нотариус No * по
регистъра на Нотариалната камара – Т. Ф., на 15.02.2016 г. ответникът П.Т.П. е
продал на ответника М.П.К. два свои собствени недвижими имоти, първият от които
е процесният имот с идентификатор *****.*.** по КККР на гр. Б..
По делото са събрани гласни доказателства, съдържащи се
показанията на свидетелите Й. Т. А. и Р. И. Р. – свидетели на ищеца, и И. Н. С.
и К. П. В. – свидетели на ответниците.
От показанията на свидетеля Й. А. се установява, че същият
обработва под наем земеделските имоти, които притежават наследниците на бабата
на ищеца. Свидетелят твърди, че имотът, който се намира по пътя за З., от
възстановяването му до преди две години, когато е бил заграбен, е бил в тяхно
владение, като е представлявал стара овощна градина. Имотът бил заграден само
от една страна, от страната му по посока гр. Б.. Сочи, че е посещавал имота, за
да бере плодове, да го наглежда и почиства, като това е било по устно
разрешение и молба от ищеца да го наглежда и стопанисва в негово отсъствие.
Твърди, че преди 2016 година никой не е влизал в имота. През посочената година
видял, че някой е разорал имота, а впоследствие разбрал, че имотът е бил
продаден на ответника М.К. от нейния племенник.
От показанията на
свидетеля Р. Р. се установява, че е втори братовчед на ищеца и като малък е
ходил многократно с него в имота в З.. Твърди, че ищецът е стопанисвал имота,
като ги е пускал да си берат плодове. Сочи, че последно е ходил преди 3-4-5
години, когато отишъл с ищеца да събират ябълки. Имотът бил овощна градина.
Твърди, че никой не е оспорвал собствеността на братовчед му.
От показанията на свидетелите И. С. и К. В. се
установява, че същите притежават съседни имоти на процесния имот в З., гр. Б.,
като от 1995-1996 г. имотът се обработва от ответника П.П., който го чистел,
косял, изрязвал старите дръвчета, берял ябълки, събирал счупени клони от
дърветата. Свидетелят В. сочи, че П. започнал да ходи там и да чисти имота още
от когато не бил завършил, бил на 20 години, а понякога и баща му се грижел за
имота. Свидетелите С. и В. в показанията си твърдят, че след 1995-1996 г. други
хора не е имало в имота, не са виждали други да го посещават, обработват, да
берат плодове. Свидетелят В. излага, че през 1987 г. се родила дъщеря й и
оттогава живеела в къщата си в З., като имотът й граничи с процесния имот, а
“отдолу” имотът й граничи с имотът на бащата на П.. Сочи, че от 10 години не
живее в З., но редовно ходят там събота и неделя, включително спят там.
Свидетелят С. сочи, че неговият имот, който е съседен на процесния, е закупен
през 1958 г. и от тогава с прекъсване някой живее в него, като в последните 10
години не е имало прекъсване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявени са положителен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 от ГПК срещу ответника П.Т.П. и иск по чл. 108 от ЗС срещу ответника М.П.К..
Съдът намира така предявените искове за неоснователни.
Предмет на установяване и по двата кумулативно съединени
иска е правото на собственост на ищеца на процесния недвижим имот на посоченото
от него придобивно основание – наследство и реституция по ЗСПЗЗ. По иска по чл.
108 от ЗС наред с правото си на собственост на имота ищецът следва докаже и
факта на владението му от страна на ответника, срещу когото е предявен този
иск.
В случая последното обстоятелство не е оспорено от страна
на ответника К., срещу която е насочен иска, а именно, че същата владее
процесния имот към настоящия момент. По същество липсва спор и относно
обстоятелствата, че ответникът П.П. се е снабдил с констативен нотариален акт
за собственост на имота – Нот. акт No 24/2016 г. на нотариус Т. Ф., като с
Нотариален акт No */2016 г. е продал имота на ответника М.К.
Съдът намира, че ищецът не доказа в производството по
делото правото си на собственост на заявеното от него основание и конкретно-
наличието на позитивно решение на органа по поземлена собственост за
възстановяване правото на собственост на имота в ползва на неговия наследодател,
респ. на наследниците му.
Ищецът се позовава на реституция на имота по реда на
ЗСПЗЗ с решение No 24Р от 14.09.1995 г., с което в полза на наследниците на С.
Р. З. е възстановено правото на собственост на Нива от 1.027 дка, пета
категория, местност З., имоти No ****** по картата на землището, при граници
/съседи/: No ****** – полски път на Община Б., No ****** – нива на Н. Г. В., No
****** –път IV кл. на Община Б., No ****** – нива на насл. на Г. M.П., а по
действащите КККР на гр. Б. представляващ поземлен имот с идентификатор *****.*.**.
По делото е прието като част от изискваната от административния орган преписка
по издаването му - Решение No * от *.*.1995 г. на ОСЗ- Б. – в оригинал, с което
е за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. З. на имот,
различен от процесния, а именно на имот No 5123 по картата на землището на гр. Б.,
представляващ нива от 0.869 дка в местността З.. Решението със същия номер и от
същата дата, с което е възстановено правото на собственост на процесния имот с
No ******, представляващ нива от 1.027 дка, е представено по делото единствено
като препис към 14.11.2016 г., който препис не е подписан от лицата, включени в
състава на постановилата го комисия на органа по поземлена собственост.
Преписът очевидно не съвпада и не съответства на оригиналното решение, а
съгласно отбелязаното от ОСЗ- Б. в него, същото е издадено по данни от АГКК към 12.01.2015 г. При това съдът
намира, че решението на ОСЗ- Б., с което в полза на ищеца и останалите
наследници на С. З. е възстановена собствеността на процесния имот, не
съставлява валиден индивидуален административен акт, поради което същото не
може да легитимира ищеца като носител на правото на собственост на имота.
Съгласно действалата към момента на постановяване на процесното
решение на ПК- Б. разпоредба на чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП /отм./, задължителен
елемент от съдържанието на административния акт и условие за неговата
действителност е същият да е подписан от лицето (лицата), от чието име изхожда
обективираното в акта волеизявление. В случая, както беше посочено, по делото е
представен единствено препис от Решение */*.*.19** г. – препис към 14.11.2016 г., който не съдържа подписите
на нито един от членовете на комисията, включително на председател и на
секретар. В двукратно изискваната от съда и изпратената от Общинска служба по
земеделие гр. Б. преписка не се съдържа оригинал или подписан препис от
административния акт. По делото не е представен оригиналът на оспореното
решение, като такъв липсва както у ищеца, така и по административната преписка
по издаването му, а е представен само документ, обозначен като “препис”, без
подписи от страна на лицата, включени в състава на комисията, и за което
решение е посочено от страна на административния орган, че е издаден по данни,
предоставени от АГКК към 12.01.2015 г. Липсата на надлежно положени подписи за
лицата, издатели на акта, е равнозначно на липса на волеизявление на
административния орган, при което не е налице индивидуален административен акт,
а съществуващият акт се явява нищожен. Същевременно, в случая при издаване на
процесния препис от решение No */*.*.19** г. издалият го орган съществено се е
отклонил от предоставените му със закон правомощия, като е съставил акт,
обозначен като “препис”, без обаче този акт да възпроизвежда /без каквито и да
било промени/ съществуващ административен акт, а е съставил акт със съдържание
по предоставени данни от трето лице, каквото се явява АГКК. Така съставеният
акт е недействителен до степен нищожност и същият е негоден да породи права за
легитимиращите се със същия лица.
При това с оглед събраните по делото писмени доказателства
следва да се приеме, че в правния мир не съществува Решение No * от *.*.19** г.
на ОСЗ- Б. (която към момента на постановяване на решението е била наименована
“Поземлена комисия” – ПК) с твърдяното от ищеца съдържание – за възстановяване
правото на собственост на процесния недвижим имот на наследниците на С. З.,
сред които и ищецът. По делото са представени оригинал на решение със същия
номер и дата на ПК- Б. (сега ОСЗ), с което обаче в полза на наследниците на С.
З. е възстановен различен имот (с данни за грешка при възстановяването му в
полза на това лице), както и документ, обозначен като препис от решение с тези
номер и дата на ОСЗ- Б., което по същество не съставлява препис от акта, тъй
като не е издаден въз основа на оригиналния документ и възпроизвеждайки го без
разлики в двата документа, а е съставен по данни от АГКК.
Следва да се посочи, че доколкото по делото е прието и
Решение No * от *.*.19** г. на Поземлена комисия – Б.- като част от изисканата
и представена от ОСЗ- Б. административна преписка по издаване на процесното
решение No */*.*.19** г., то и същото не би могло да легитимира ищеца като
носител на правото на собственост на имота като възстановен му по реда на ЗСПЗЗ.
С това решение е постановено възстановяване правото на собственост на
наследниците на С. Р. З. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
два имота, първият от които представляващ Нива от 1.000 дка, пета категория,
местност З., имот No ****** по картата на землището, при граници /съседи/: No ******–
нива на ОбНС гр. Б. и No ******– път IV кл. на ОбНС гр. Б.. Съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в редакцията обн. ДВ бр. 48 от 1995 г., действала към момента на
постановяване на решението, поземлените комисии се състоят от председател,
секретар и нечетен брой членове. В случая не е спазено цитираното законово
изискване, като решението е постановено от комисия, състояща се от председател,
секретар и 6 членове, т.е. четен бой членове. В качеството си на
административен колективен орган по поземлената собственост Поземлената комисия
(сега Общинска служба по земеделие) осъществява своите правомощия и постановява
законосъобразни актове, само когато действа в предвидения от закона състав. При
това цитираното решение, постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 60, ал.
4 от ППЗСПЗЗ, действаща към същия период, е постановено от незаконен състав и
същото се явява нищожно като издадено от персонално некомпетентен орган. С
оглед последното без правно значение е дали в същото решение са допуснати
посочените с писмо изх. No ПО-05-073(1)/27.06.2017 г. от Общинска служба по
земеделие “технически грешки при издаването му”, като “същото да се чете
Решение No */*.*.19** г.” и доколко с
посочване на това обстоятелство е спазен редът за поправка на допуснати в
решението явни фактически грешки съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от
ЗСПЗЗ.
Поради всичко изложено съдът намира, че по делото не се установи наличието на
заявеното от ищеца правно основание за придобиване правото на собственост на
процесния недвижим имот, поради което исковете с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 от ГПК срещу ответника П.П. и по чл. 108 от ЗС срещу ответника М.К. се
явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Доколкото в случая ищецът не доказа
осъществяването на твърдяното от него придобивно основание – земеделска
реституция, то безпредметно се явява обсъждането на събраните по делото гласни
доказателства относно владението на имота - от ищеца или от ответника П.П., противоречиво
установявано от двете групи свидетелите на насрещните страни.
Исканията на ищеца за отмяна на двата
нотариални акта – КНА No 24/2016 г. на ответника П. и НА No 25/2016 г. на
ответника К., с които ответниците съответно се легитимират за собственици на
имота, се явяват неоснователни с оглед изхода на спора, като искането за отмяна
на нотариалния акт за покупко-продажба с No 25/2016 г. е и изначално неоснователно
- поради това, че нотариалните актове, удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим
имот, не подлежат на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК /ТР No 3/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на
ответниците за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да им заплати такива, а именно по 600.00 лв. на
всеки от тях за адвокатско възнаграждение. Относно присъждането на отв. К. на
направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно направеното възражение от
пълномощника на ищеца във връзка с неявяването на упълномощения от ответника
адвокат, тъй като договореното и изплатено от страната адвокатско
възнаграждение представлява направени по делото разноски, подлежащи на
възстановяване от насрещната страна, без оглед на това дали пълномощникът е
участвал в провежданите открити заседания или е извършвал, респ. съдействал на
страна при извършване на други процесуални действия /изготвяне на писмен
отговор, депозиране на молби, писмена защита и т.м./. В случая за договорената
между отв. К. и адв. Светлана Стоименова правна защита и съдействие е
предвидено възнаграждение в размер на 600.00 лв., като същото е посочено като
платено в брой от страната, поради което и с оглед изхода на спора подлежи на
заплащане от ищеца.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Х.И., с ЕГН **********,***,
срещу П.Т.П., с ЕГН **********,***, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване правото му на собственост на основание наследство и
реституция по ЗСПЗЗ на 1/6 идеална част от следния недвижим имот: Поземлен имот
с идентификатор *****.*.** по КККР на гр. Б., с адрес: гр. Б., местност “З.”, с
площ от 1 027 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен план: ******, при съседи: *****.*.**,
*****.*.***, *****.*.**, *****.*.**, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Х.И., с ЕГН **********,***,
срещу М.П.К., с ЕГН **********,***, иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС за
признаване правото му на собственост на основание наследство и реституция по
ЗСПЗЗ на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *****.*.**
по КККР на гр. Б., с адрес: гр. Б., местност “З.”, с площ от 1 027 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, с номер по предходен план: ******, при съседи: *****.*.**, *****.*.***, *****.*.**,
*****.*.**, и осъждане на ответника да му предаде владението върху имота, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Л.Х.И., с ЕГН **********,***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на П.Т.П.,
с ЕГН **********,***, сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/ за направените
разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.Х.И., с ЕГН **********,***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на М.П.К.,
с ЕГН **********,***, сумата от 200.00 лв. /шестстотин лева/ за направените
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :