Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260427
гр.Бургас, 09.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, 22.
наказателен състав, в публично заседание на 09.10.2020 в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Гемеджиев
при участието на секретаря М** М**,
като разгледа НАХД № 2938 по описа на Районен съд - Бургас за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.Г.П.,
ЕГН ********** с адрес: ***, против Наказателно постановление №Б-38/06.07.2020
г. на началник на РДНСК Бургас, с което на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, за
нарушение на чл. 23 ал.2 т.1 от Наредба №2 от 31.07.2003г. вр. с чл.169 ал.1
т.2 от ЗУТ и чл.43 ал.2 от Наредба Iз 1971 от
29.10.2009г.
С жалбата
се навеждат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаването му.
Изтъква се несъответствие между съдържанието на НП и приложената правна
квалификация. Излагат се и подробни доводи за липса на административно
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателя се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените
в нея основания. В пренията си по съществото на делото се изтъкват и други
аргументи за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендира
разноски.
Процесуалния представител на АНО
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Моли за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят П. бил специалист по
част „Пожарна безопасност“ от екипа на правоспособните физически лица в „А*-Т**”
ООД, ЕИК ***, който подписал окончателния доклад за установяване на годността
на строеж: „Конферентен и бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж” с
местонахождение: поземлен имот с идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр.Бургас, УПИ 1-2006, 2007
/бивш масив 80, м. Под шосето/ община Бургас.
При
извършена документална проверка от служители на РДНСК Бургас се констатирало,
че подписаният окончателен доклад бил в несъответствие на изпълнения строеж, с
което не били спазени изискванията към строежите по чл.169, ал.1, т.2 ЗУТ. Било
счетено, че с това жалбоподателят бил извършил нарушение на чл.23, ал.2, т.1,
предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти във връзка с
чл.169, ал.1, т.2 ЗУТ и чл.662 от Наредба 1з 1971 от 29.10.2009 г. за
Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
При
проведено на 17.03.2020 г. заседание на Държавна приемателна комисия /ДПК/ за
горепосочения строеж било установено, че бил изпълнен в несъответствие с
основните изисквания към строежите за безопасност в случай на пожар. При тези
данни било прието, че нарушението е започнало от датата на подписване на
горепосочения окончателен доклад, т.е. от 22.10.2019 г. и същото е довършено на
19.02.2020 г. - датата на завеждане на окончателния доклад с вх.
№СТ-04/3491-02-073/19.02.2020 г. в ДНСК. Прието било, че нарушението било
извършено в мястото, където е съставен и подписан окончателният доклад -
седалището на лицето упражняващо строителен надзор - гр. Бургас.
Така установената фактическа обстановка се установява от събрани по
делото писмени доказателства - КП, заявление, АУАН, заповед, както и от
останалите писмени доказателства, приложени в АНП и тези приети допълнително в
с.з., както и от събраните гласни доказателства - показанията на
актосъставителя.
Съдът, предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд -
по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 НПК,
вр. с чл. 84 ЗАНН, настоящият състав на БРС, достигна до следните правни
изводи.
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на акт за установяване на административно нарушение, както и
на последвалото го наказателното постановление, съдът констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, изразили се в неизпълнение на императивните
изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН, като последните са от естество непозволяващи настоящата инстанция
да се произнесе по същество и съществено засягащи правото на защита на
санкционираното лице. Съдът достигна до тези изводи, тъй като нито в АУАН, нито
в наказателното постановление е налице конкретизация в какво именно се състои
нарушението, извършено от страна на П.. В описателната част се сочи, че е
нарушена нормата на чл. 23, ал. 2, т.1, предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г.
за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти. Отделно от това се сочи, че е нарушена и нормата на чл. 662
от Наредба 1з 1971 от 29.10.2009г., а след това в мотивационната част на
процесното НП се сочи, че е осъществен състава на нарушение на чл.233 ЗУТ (л.12
от делото). Тази неяснота препятства възможността на жалбоподателя да разбере
какво точно нарушение е извършил. Следва да се посочи, че това са отделни
състави на нарушения, като чл.18 ЗАНН не позволява налагане на обща санкция.
Отделно от
това е прието, че нарушението е извършено на 22.10.2019 г. – датата на
подписване на окончателния доклад и същото е продължило до 19.02.2020 г. –
датата на завеждане на окончателния доклад в РДНСК. При това положение съдът
намира, че неправилно наказващия орган е определил датата на нарушението.
Най-ранният момент, в който може да констатира нарушението е датата на
депозиране на окончателния доклад в РДНСК и това е 19.02.2020 г. Датата на
нарушението е съществен белег на самото нарушение, който е от значение за
защитата на нарушителя. Съдът не може тепърва да установява извършени
нарушения, а следва да се произнесе по зададените от актосъставителя и АНО
рамки на обвинението.
Конкретизацията
на нарушението от фактическа и правна страна е от значение за обезпечаване на
правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност, което включва и правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършил и на коя дата, за да организира защитата си
в пълен обем. При това положение обжалваното НП подлежи на отмяна на
процесуално основание.
Към момента
е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова -
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата
препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е
представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Същото не се явява прекомерно и
доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
ДНСК да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №Б-38/06.07.2020 г. на началник на РДНСК Бургас,
с което на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ на Д.Г.П., ЕГН ********** с
адрес: *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100 лева, за нарушение на чл. 23 ал.2 т.1 от Наредба №2 от 31.07.2003г. вр. с
чл.169 ал.1 т.2 ЗУТ и чл.662 ал.2 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009 г.
ОСЪЖДА ДНСК гр.София да заплати на Д.Г.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 300 лева, представляваща разноски за
настоящото производство.
Решението,
съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:________________________
Вярно с
оригинала!
М.Д.