Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен
състав в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №6150 по
описа за 2020
година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 19.05.2020
год. на длъжника А.К.А. срещу отказ от 13.04.2020 год. на частен съдебен изпълнител Г.Д., с
рег.№781 на КЧСИ, по изпълнително дело №20127810401154,
да бъде прекратено изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че бил
уведомен за отказа на 14.05.2020 год. на електронната си поща. Отказът бил незаконосъобразен,
тъй като било налице бездействие от страна на взискателя
в продължение на повече от 2 години. Била му връчена покана за доброволно
изпълнение от 28.11.2012 год., като в периода от 2012 год. до 2016 год. не били
извършвани каквито и да било принудителни действия спрямо него. През целия
период били провеждани процедури по публична продан на имотите на другите длъжници по делото. На 13.07.2016 год. взискателят
бил подала молба за налагането на запори върху банковите сметки на длъжниците /без да уточнява кои/, както и налагането на
възбрана върху имоти, собственост на длъжника „КК Б.Г.*“ ЕООД. През посочената
година отново не били наложени запори върху вземания на жалбоподателя. На 10.10.2017 год. взискателят поискал
налагането на запори върху банковите сметки на жалбоодателя,
които били наложени със три запорни съобщения на
18.10.2017 год. След това до 19.12.2019 год. отново нямало провеждани
принудителни действия по отношение на жалбоподателя. С молба от 19.12.2019 год.
взискателят отново поискал налагането на запори върху
банковите сметки на длъжниците, каквито били наложени
/в т.ч. върху
тези на жалбоподателя/. През целия период от 2017 год. до
2018 год. били извършени публични продани върху
имуществото на длъжника „КК Б.Г.*“ ЕООД,
като последният имот бил продаден на 11.09.2018 год. На 03.04.2020 год. подал
молба до частния съдебен изпълнител, с която поискал прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но същата
била оставена без уважение. Налице били предпоставките, установени в посочената
разпоредба, като различен извод не следвал от това, че спрямо другите длъжници били поискани, предприемани и реализирани
изпълнителни действия, които били довели до частично удовлетворяване на взискателя, тъй като тези изпълнителни действия прекъсвали
срока по чл. 488, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на вземанията на взискателя срещу длъжниците,
срещу които били предприети действията, но не и по отношение на останалите длъжници по изпълнителното дело – чл. 125, ал. 1 ЗЗД.
Взискателят „Банка ДСК“ ЕАД счита, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че по процесното
изпълнително дело били извършени и се извършвали изпълнителни действия спрямо
всички солидарни длъжници /обстоятелство, което
жалбоподателят не оспорвал/. Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
течал по отношение на всички солидарни длъжници и
било без значение спрямо кой от тях се предприемат действията по принудително
изпълнение. Изпълняемото право било едно и целта на
образуваното изпълнително производство била събирането на вземането, посочено в
изпълнителния лист. Удовлетворителното действие погасявало дълга, независимо от
това той от длъжниците го е изпълнил. Т.е. срокът по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК течал общо за солидарните длъжници
и в изпълнителното производство не можело да има частична перемпция.
Следователно в случая не било налице бездействие на взискателя
по изпълнителното дело в продължение на 2 години. В нито един момент от
образуването на изпълнителното дело до настоящия момент не бил налице период от
2 години, през който да не са били предприемани принудителни действия по
отношение на длъжниците. Срокът по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК бил прекъсван многократно със сочените действия по принудително изпълнение.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК
съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустимо, но е неоснователна.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира
за установено следното:
Изпълнително дело
№20127810401154 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег.№781 на
КЧСИ, у било образувано по молба от 13.11.2012 год. на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД
въз основа на изпълнителен лист от 24.06.2012 год., издаден на основание чл.
418 ГПК по ч.гр.дело №18610/2012 год. по описа на СРС, ГО, 123 с-в, солидарно срещу длъжниците „Б.З.“
ЕАД, „КМК Б.Г.*“ ЕООД, „С.З.**“ ЕООД, „З.З.“ ЕООД, „Ч.з.-**“ ЕООД, „Х.****“
ЕООД, „Б.Е.И.“ ЕООД, „Т.Т.“ ЕООД и А.К.А. за следните суми:
1 451 698.55 евро – главница, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 12.04.2012 год. до окончателното й изплащане, 176 824.44
евро – неплатена редовна лихва за периода от 25.01.2011 год. до 11.04.2012 год.
включително, 55 031.14 евро – неплатена санкционна лихва за периода от
25.02.2011 год. до 11.04.2012 год. включително, 12 774.31 евро – дължими
такси и разноски, както и направените разноски по делото за държавна такса в
размер на 66 354.60 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
33 627.30 лв. В молбата е направено искане за проучване на имуществото на
длъжниците, за налагане на възбрана на недвижимите имоти, ипотекирани в полза
на банката, за налагане на запор върху заложени в полза на банката движими
вещи, находящи се в Производствена и складова база в с.Зебел, общ.Трън.
На длъжниците са били връчени покани за
доброволно изпълнение, в т.ч. на жалбоподателя – на 30.11.2012 год.
През м.декември 2012 год. частният
съдебен изпълнител наложил възбрани върху недвижими имоти, собственост на
ипотекраните длъжници Р.Ц.Д.и П.С.Д.и на длъжника „Ч.з.-**“ ЕООД и били
насрочени описи на тези имоти, които били извършени на 16.01.2013 год. С
разпореждания от 16.01.2013 год. били насрочени публични продани на имотите в
периода от 04.02.2013 год. до 04.03.2013 год., които били надлежно разгласени
/за което били съставени протоколи от 29.01.2013 год./, но били обявени за
нестанали с протоколи от 05.03.2013 год.
На 12.03.2013 год. взискателят поискал насрочването
на нова публична продан на възбранените, описани и оценени по изпълнителното
дело недвижими имоти, ипотекирани в негова полза. С разпореждания от 15.03.2013
год. била насрочена втора публична продан на всеки от недвижимите имоти в
периода от 15.04.2013 год. до 15.05.2013 год., които били надлежно разгласени,
за което били съставени протоколи от 02.04.2013 год., но били обявени за
нестанали с протоколи от 16.05.2013 год.
На 30.05.2013 год. взискателят поискал
насрочването на нова публична продан на възбранените, описани и оценени по
изпълнителното дело недвижими имоти, ипотекирани в негова полза. С
разпореждания от 31.05.2013 год. била насрочена втора публична продан на всеки
от недвижимите имоти в периода от 24.06.2013 год. до 24.07.2013 год., които
били надлежно разгласени, за което били съставени протоколи от 17.06.2013 год.,
но били обявени за нестанала с протоколи от 25.07.2013 год.
На 07.06.2013 год. взискателят поискал
да бъде насрочена публична продан на друг недвижим имот, ипотекиран в негова
полза, собственост на „З.“ ЕООД. С разпореждане от 13.06.2013 год. била
насрочена публична продан на недвижимия имот в периода от 08.07.2013 год. до
08.08.2013 год., която била надлежно разгласена, за което били съставен
протокол от 03.07.2013 год., като с постановление от 13.08.2013 год. имотът бил
възложен на „Б.****“ ЕООД. На 11.09.2013 год. частният съдебен изпълнител
изготвил разпределение на постъпилата сума от продажбата на недвижимия имот.
На 06.08.2013 год. взискателят поискал
насрочването на нова публична продан на възбранените, описани и оценени по
изпълнителното дело недвижими имоти, ипотекирани в негова полза. С разпореждане
от 08.08.2013 год. била насрочена втора публична продан на всеки от недвижими
имот в периода от 15.09.2013 год. до 15.10.2013 год., които били надлежно
разгласени, за което били съставени протоколи от 09.09.2013 год., но били
обявени за нестанала с протоколи от 16.10.2013 год.
На 30.10.2013 год. взискателят поискал насрочването
на нова публична продан на възбранените, описани и оценени по изпълнителното
дело недвижими имоти, ипотекирани в негова полза. С разпореждане от 31.10.2013
год. била насрочена нова публична продан на всеки от недвижимите имоти в
периода от 13.12.2013 год. до 13.01.2014 год., които били надлежно разгладени,
за което били съставени протоколи от 02.12.2013 год., но били обявени за
нестанали с протокои от 14.01.2014 год.
На 20.01.2014 год. взискателят поискал
насрочването на на нова публична продан на възбранените, описани и оценени по
изпълнителното дело недвижими имоти, ипотекирани в негова полза. С разпореждане
от 27.01.2014 год. била насрочена нова публична продан на всеки от недвижимите
имоти в периода от 01.03.2014 год. до 01.04.2014 год., които били надлежно
разгладени, за което били съставени протоколи от 24.02.2014 год., но тази
обявена за апартамент №93 била обявена за нестанала с протокол от 02.04.2014
год., а с постановление от 03.04.2014 год. апартамент №183 бил възложен на „Девин
Инвест“ ООД. На 28.04.2014 год. частният съдебен изпълнител изготвил
разпределение на постъпилата сума от продажбата на посочения недвижим имот.
На 16.04.2014 год. взискателят поискал
да бъде насрочена нова публична продан на възбранения, описан и оценен по
изпълнителното дело недвижим имот, ипотекиран в негова полза /апартамент №93/. С
разпореждане от 22.04.2014 год. била насрочена нова публична продан на имота в
периода от 23.05.2014 год. до 23.06.2014 год., която била надлежно разгласена,
за което бил съставен протокол от 20.05.2014 год., като с постановление от
26.06.2014 год. имотът бил възложен на Б.Ж.Ч.. На 3.10.2015 год. частният
съдебен изпълнител изготвил разпределение на постъпилата сума от продажбата на
посочения недвижим имот.
На 13.07.2016 год. взискателят поискал
да бъде наложен запор върху вземанията на длъжниците по изпълнителното дело по
всичките им банкови сметки, както и да бъде наложена възбрана върху три недвижими
имота, собственост на „КМК Б.Г.*“ ЕООД, находящи се в жилищна сграда, изградена
в УПИ VІ-95, кв.12, ж.к.“Овча купел-2“. Възбрана върху тези недвижими имоти
били наложени на 20.07.2016 год.
На 03.08.2016 год. взискателят поискал
да бъде насрочен опис, да бъде определена начална цена и извършена публична
продан на четвърти недвижим имот – апартамент №18, собственост на „КМК Б.Г.*“
ЕООД. Възбрана върху този имот била наложена на 19.08.2016 год. Описи на
посочените имоти били извършени на 11.10.2016 год., а с разпореждания от
11.10.2016 год. и 20.10.2016 год. била насрочена публичната им продан в периода
съответно от 01.11.2016 год. до 01.12.2016 год. и от 05.11.2016 год. до
05.12.2016 год., които били надлежно разгласени, за което били съставени протоколи
от 20.10.2016 год. и 24.10.2016 год., но били обявени за нестанали с протокои
от 02.12.2016 год. и 06.12.2016 год.
На 13.12.2016 год. взискателят поискал насрочването
на нова публична продан на възбранените, описани и оценени по изпълнителното
дело недвижими имоти, ипотекирани в негова полза. С разпореждане от 16.12.2016
год. била насрочена нова публична продан на всеки от имотите в периода от 23.01.2017
год. до 23.02.2017 год., които били надлежно разгласени, за което бил съставен
протокол от 17.01.2017 год., но били обявени за нестанала с протокол от 24.02.2017
год.
На 28.02.2017 год. взискателят поискал
насрочването на нова публична продан на възбранените, описани и оценени по
изпълнителното дело недвижими имоти, ипотекирани в негова полза. С разпореждане
от 17.03.2017 год. била насрочена нова публична продан на всеки от имотите в
периода от 18.04.2017 год. до 18.05.2017 год., киоти били надлежно разгласени,
за което бил съставен протокол от 03.04.2017 год., но били обявени за нестанали
с протокол от 19.05.2017 год.
На 09.06.2017 год. взискателят поискал
насрочването на нова публична продан на възбранените, описани и оценени по
изпълнителното дело недвижими имоти, ипотекирани в негова полза. С разпореждане
от 22.06.2017 год. била насрочена нова публична продан на всеки от имотите в
периода от 10.07.2017 год. до 10.08.2017 год., които били надлежно разгласени,
за което бил съставен протокол от 30.06.2017 год., но тези за апаратманет №18 и
магазин №1 били обявени за нестанали с протокол от 11.08.2017 год., а с
постановление от 16.08.2017 год. апартамент №2 бил възложен на Ю.В.Б.. На 06.10.2017
год. частният съдебен изпълнител изготвил разпределение на постъпилата сума от
продажбата на посочения недвижим имот.
На 29.08.2017 год. взискателят поискал
насрочването на нова публична продан на възбранените, описани и оценени по
изпълнителното дело два недвижими имота, ипотекирани в негова полза. С
разпореждане от 26.09.2017 год. била насрочена нова публична продан на всеки от
имотите в периода от 23.10.2017 год. до 23.11.2017 год., които били надлежно
разгласени, за което бил съставен протокол от 09.10.2017 год., но тази за
апартамент №18 била обявена за нестанала с протокол от 24.11.2017 год., а с
постановление от 28.11.2017 год. магазин №1 бил възложен на Л.Г.С.-Г.. На 15.01.2018
год. частният съдебен изпълнител изготвил разпределение на постъпилата сума от
продажбата на посочения недвижим имот.
На 10.10.2017 год. взискателят поискал
да бъдат наложени запори върху банковите сметки във всички търговски банки на
длъжниците А.К.А. и „Х.****“ ЕООД. С разпореждане от 16.10.2017 год. бил
наложен запор върху вземанията на двамата длъжници по банковите им сметки в
търговски банки, в изпълнение на което били изпратени запорни съобщения,
получени на 20.10.2017 год.
На 03.01.2018 год. взискателят поискал
насрочването на нова публична продан на апартамент №18, като с разпореждане от 12.01.2018
год. такава била насрочена за периода от 07.02.2018 год. до 07.03.2018 год. и
била надлежно разгласена, за което бил съставен протокол от 23.01.2018 год., но
била обявена за нестанала с протокол от 08.03.2018 год.
На 26.03.2018 год. взискателят поискал
насрочването на нова публична продан на апартамент №18, като с разпореждане от 10.04.2018
год. такава била насрочена за периода от 30.04.2018 год. до 30.05.2018 год. и
била надлежно разгласена, за което бил съставен протокол от 19.04.2018 год., но
била обявена за нестанала с протокол от 31.05.2018 год.
На 06.06.2018 год. взискателят поискал
насрочването на нова публична продан на апартамент №18, като с разпореждане от 11.06.2018
год. такава била насрочена през периода от 06.07.2018 год. до 06.08.2018 год. и
била надлежно разгласена, за което бил изготвен протокол от 28.06.2018 год., като
с постановление от 08.08.2018 год. имотът бил възложен на Р.С.М.На 11.09.2018
год. частният съдебен изпълнител изготвил разпределение на постъпилата сума от
продажбата на посочения недвижим имот.
На 18.12.2019 год. взискателят поискал
да бъде наложен запор върху вземанията на длъжниците по банковите им сметки в
търговски банки
С разпореждане от 15.01.2020 год. бил
наложен запор върху МПС, собственост на длъжника А.К.А., както и запор върху
вземанията на длъжниците по банковите им сметки в търговски банки.
На 03.04.2020 год. длъжникът А.К.А. подал
молба до частния съдебен изпълнител, съдържаща искане за прекратяване на
воденото срещу него изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която била оставена без уважение с обжалвания отказ от 13.04.2020 год.,
поради липсата на предпоставки за перемпция.
Анализът на така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
акт по чл.
435, ал. 2, т. 6 ГПК и в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433,
ал. 1 ГПК. Съгласно т. 8 от посочената разпоредба, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Срокът, установен в горепосочената норма, е преклузивен,
а не давностен и започва от тече от последното
изпълнително действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до
прекратяване на започналото изпълнително производство, но не води до погасяване
на материалното право и след неговото изтичане може да започне ново
изпълнително производство.
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013
год., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е
поискано от взискателя или са предприети по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ представляват: насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В контекста на изложеното СГС приема, че в разглеждания
случай не са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставки за
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника А.К.А.. И
това е така, тъй като взискателят не е бездействал в
продължение на 2 години. Предмет на принудително изпълнение са вземания, които
се дължат от няколко длъжници при условията на
солидарност /пасивната солидарност е вид лично обезпечение за кредитора/, като
чрез своевременно и постоянно исканите в частност от взискателя
различни изпълнителни способи са били осъществявани едни и същи притезания, за които отговарят всички длъжници,
в т.ч. и длъжникът А.А.. Тъй като солидарните длъжници дължат едно и също нещо на кредитора /единство на
предмета на престацията/, то последният може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях – чл. 122, ал. 1 ЗЗД, а
съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, действието на изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички солидарни длъжници
– смисълът на нормата е да се прекрати колкото е възможно по-скоро състоянието
на солидарност, което е обременително за съдлъжниците
/т.нар. абсолютно действие на солидарността/. Следователно удовлетворяването на
взискателя чрез осъществяването на изпълнителни
способи с предмет имущество на някой от солидарните длъжници
има прекратителен ефект по отношение на изпълнението
/задълженията/ на останалите съдлъжници, поради което
настоящият съдебен състав приема, че е ирелевантно обстоятелството
дали и кога принудителното изпълнение е било насочвано и срещу имущество на
длъжника А.А. – последният не би могъл да
противопоставя възражение за разделяне на дълга, а и преклузивният
срок, установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тече общо, а не самостоятелно, за
солидарните длъжници /т.е. няма относително действие,
за разлика от давността – виж чл. 125 ЗЗД/, с оглед общото действие на изпълнението.
Ето защо обжалваният отказ на съдебния изпълнител се
явява законосъобразен, поради което и жалбата на длъжника А.К.А. следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
длъжника А.К.А. срещу отказ от 13.04.2020 год. на частен съдебен изпълнител Г.Д., с
рег.№781 на КЧСИ, по изпълнително дело №20127810401154, да
бъде прекратено изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/