Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..07.2019г.; гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
52 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
86 ЗЗД вр. чл. 497 КЗ.
Образувано е по предявен иск от Н.П.Н., ЕГН **********, срещу З. „Л.И.“
АД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100,00 лв., представляваща частичен иск от общо 586,71 лв., представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 12 000,00 лв., за периода от 15.03.2017г. до 06.09.2017г.
Твърди се в исковата молба
следното: На 08.02.2017г. ищецът закупил лек автомобил ***, с рег. номер ***.
Автомобилът бил застрахован по застраховка „КАСКО“ към ответното дружество.
Застрахователната стойност на МПС била 12 000,00 лв. На 10.02.2017г.,
автомобилът бил регистриран в КАТ – ***. Застрахователят бил уведомен за това,
поради което ответникът прехвърлил на ищеца правата по застрахователната
полица. На 12.02.2017г. ищецът се движел в посока към гр. ***. След село ***,
автомобилът попаднал върху ледена настилка, станал неуправляем и се преобърнал
по таван. За ПТП е съставен протокол от органите на МВР. На 17.02.2017г.
ответникът бил писмено уведомен за ПТП. Извършен е оглед на 21.02.2017г.
Съставено било опис заключение. Ответникът отказал да изплати застрахователно
обезщетение. На 07.09.2017г. бил заведен иск срещу застрахователя. Образувано е
гр. дело номер 13311/2017г. по описа на ВРС. С решение по делото ВРС е осъдил
ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000,00 лв. обезщетение за
настъпилите имуществени вреди от ПТП. С оглед на това се претендира сумата,
представляваща лихва за забава по реда на чл. 86 ЗЗД, за периода от
15.03.2017г. до 06.09.2017г.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника. Оспорва се предявеният иск като неоснователен. Оспорват
се представените копия от съдебни решения. Липсва отправена покана до
дружеството за доброволно плащане на претенцията.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Служебно известно е на съда, а и
от постановеното Решение номер 2038 от 11.05.2018г., постановено по гр.д. номер
13311 по описа на ВРС за 2017г. се установява, че ответното дружество е било
осъдено да заплати на Н.Н. сумата от 12000,00 лв.,
представляваща застрахователната стойност на л.а. „Ситроен Ц3“, с нов ДК номер ***,
дължима по повод настъпил застрахователен риск „ПТП“ на 12.02.2017г. по пътя
гр. *** – гр. ***.
Служебно известно е на съда, а
и от постановеното Решение номер 964 от 10.12.2018г. постановено по в.т.д.
номер 1452 по описа за 2018г. на ВОС се установява, че ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца Н. законна лихва върху главницата от 12 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на л.а. „Ситроен Ц3“, с рег.
номер ***, настъпили в резултат на ПТП от 12.02.2017г., считано от датата на
подаване на исковата молба 07.09.2017г.
до окончателното изплащане на задължението.
Разпоредбите на чл.
497 КЗ, във вр. чл.
496 КЗ установяват
отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо
обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.
Съгласно чл. 108 КЗ
застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение или да откаже
такова в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.
106 КЗ.
От представеното опис –
заключение на щета се установява, че на
21.02.2017г. застрахователят е извършил оглед на увредения автомобил. Именно от
този момент е започнал да тече и срокът за произнасяне по дължимото
обезщетение. Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ началният срок на
отговорността на застрахователя за плащане на лихви върху дължимото обезщетение,
което не е изплатил в срок, е 15.03.2017г.
- 15 работни дни от представянето на всички доказателствата по реда на чл. 106 КЗ.
Съдът, съобразявайки се с размера на основния
лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта, е изчислил размера на мораторната лихва върху размера на дължимото
застрахователно обезщетение, дължима за заявения период от 15.03.2017г. до 06.09.2017,
която възлиза на 586,67 лв.
Следователно искът с правно
основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 497, ал. 1 КЗ се явява основателен и
следва да бъде уважен за предявената сума от 100,00 лв., представляваща част от
цялата дължима сума.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.
1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 410,00 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Н.П.Н., ЕГН **********,
сумата от 100,00 лв., представляваща
ЧАСТ от общо 586,71 лв., явяваща се
законна лихва за забава върху сумата от 12
000,00 лв., дължима за периода от 15.03.2017г.
до 06.09.2017г., поради изпадането в забава на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, за
изплащане на застрахователно обезщетение, дължимо поради настъпило
застрахователно събитие на 12.02.2017г. по силата на застрахователна полица с
номер 93001610013140 от 19.02.2016г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Н.П.Н.,
ЕГН **********, сумата от 410,00 лв., представляваща
сторени в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................