Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимите С.П.Д. и С.А.С. *** за престъпление по чл. 195
ал.1 т.3 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 от НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението срещу двамата подсъдими. Счита същото за
безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъд.
С. да се определи наказание от шест месеца лишаване от свобода с приложение на
института на условното осъждане, а на подсъд. Д. да
се наложи наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, което да
се изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъд.
С. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат.
Признава се за виновен по предявеното му обвинение като дава подробни обяснения във връзка с него. Чрез
защитника си счита, че липсват убедителни доказателства за осъществяване от
страна на подсъдимите на квалифицирана кражба по чл.195 ал.1 от НК, а предвид
ниската стойност на отнетото имущество сме изправени пред хипотезата на чл. 194
ал.3 от НК. Алтернативно при неуважаване на горното становище се иска
определяне на наказание към минималния, предвиден в закона размер с приложение
на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК
Подсъд.
Д. участва лично в съдебно заседание и със служебен защитник-адвокат. Не се
признава за виновен по предявеното му обвинение като дава обяснения, чрез които
разкрива съпричастността си към извършеното. Чрез защитата си счита, че не са
налице убедителни доказателства за
виновността му в извършването на вмененото му престъпление, поради което се
иска и постановяване на оправдателна присъд.Алтернативно,
при неуважаване на горното становище се твърди за липса на квалифициращите
признаци на чл. 195 ал.1 т.3 и т.5 НК и се иска постановяване на оправдателна
присъда и осъждане на подсъдимите по чл. 194 ал.3 НК.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 2.11.2018г докато минавали покрай къща , находяща се на ул. „***“ № ** в гр.Я. решили да извършат
кражба на вещи от помещение, което се намирало в двора на къщата. Въпросната
къща била в съседство с дома на подсъд. С. и се
ползвала от св. И.П.. С. знаел, че П. държи различни вещи в това помещение. В
изпълнение на намисленото С. хванал с ръце дървената врата на постройката и
рязко дръпнал към себе си. В резултат на тези му действия се разковала една от
дъските на вратата , за която бил хванат катинара и вратата се отворила. С.
влязъл в помещението, а Д. останал да чака на улицата. От помещението С. на два
пъти изнесъл 4 бр. метални джанти с гуми
за лек автомобил, като две от гумите били марка „Pneumant“ с размер 155/70/13 ,
а другите две гуми –„
Kiber krisalp“
с размер 155/50/13. Всеки от подсъдимите
взел по две гуми с джанти след което се отдалечили от имота на П.. Същият ден
подсъдимите продали гумите на св. Д.С., без да го уведомят за произхода им.
Получените средства си поделили и похарчили за лични нужди.
В резултат на
проведените оперативно издирвателни мероприятия на
следващия ден 3.11.2018г подсъдимите били установени. В проведените беседи със
св.Е.И. – полицейски служител в РУ-Ямбол същите признали съпричастността си към
извършване на деянието .
С протокол за
доброволно предаване от 3.11.2018г св. С.
предал 4 бр. гуми с джанти на органите на полицията, които срещу разписка ги
върнали на пострадалия собственик.
Видно от заключението
на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза общата стойност на
отнетите вещи възлиза на 160лв.
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че подсъд. Д.
е осъждан, като със Споразумение № *** по НОХД *** влязло в законна сила на
29.10.18 е осъден на осн.
Чл. 198 ал.1 НК на две години лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок
от три години.
Със Споразумение,
одобрено с Определение № *** по НОХД № ***, влязло в законна сила на 14.11.18г
на осн. Чл. 198 ал.1 НК е осъден на една година
лишаване от свобода, отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години.
От приложената справка
за съдимост се установява, че подсъд. С. има наложени
две административни наказания по реда на чл. 78а НК за престъпление по чл. 354в
ал.5 НК и чл. 354а ал.5 НК.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на обясненията на подсъдимите С.
и Д., показанията на св. П., И., и С., дадените в хода на досъдебното
производство показания на св. С., в прочетената им от съда част, писменото
заключение на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза и
разпита в съдебно заседание на вещото лице Д., а така също въз основа на приложените писмени
доказателства: протокол за доброволно предаване, разписка, характеристична
справка – 2бр, справка за съдимост -2 бр.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимите с деянието
си са осъществили както от обективна така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 197 ал.1 т.3 вр. чл. 195 ал.1 т.3
вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20
ал.2 НК, тъй като на 2.11.2018г в гр. Я. от помещение в двор на къща, находяща се на ул.“***“ № **, действайки в съучастие, като съизвършители, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот- разбиване на входна вратаса
отнели чужди движими вещи на обща стойност 160лв. от владението на собственика
им И.С.П. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд отнетите вещи са върнати на собственика им.
Налице
е извършено съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния
закон. Авторството на престъплението се установява по несъмнен начин от
обясненията на двамата подсъдими, които са логични, последователни и безпротиворечиви. Същите се подкрепят изцяло от показанията
на св. И. и св. С.. Предмет на престъплението са били чужди движими вещи, които
към момента на отнемането им са притежавали определена парична равностойност.
При определяне на конкретния размер на същата съдът даде вяра на заключението
на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза като компетентно и
обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. С отнемането на вещите
от владението на П. подсъдимите са
прекъснали упражняваната от него фактическа власт и са установили своя
такава. Липсвало е съгласие от страна на собственика на вещите за извършването
на това своене. Съдът прие, че при осъществяване
на деянието подсъдимите са действали
като съизвършители, тъй като всеки един от тях е
осъществил изпълнителното му деяние, прекъсвайки фактическата власт на
собственика на вещите и установявайки
своя такава. И двамата са действали с умисъл за задружно осъществяване
на конкретното престъпление, като всеки от тях е съзнавал, че участва в
осъществяването му заедно с другия. Общността на умисъла между тях се е явява
резултат на мълчаливото координиране на проявите на всеки един от тях.
Съдът
счита като неоснователни възраженията на защитата за наличие на предпоставките
на чл. 194 ал.3 от НК , а именно маловажен случай на кражба. Действително
предмета на престъплението е под две минимални работни заплати за страната, но
съдът изходи от обстоятелството, че кражбата е извършена в условията на
съучастие и за осъществяването и са разбити прегради, здраво направени за
защита на имот. Всичко това свидетелства за една завишена степен на обществена
опасност на извършеното престъпление, поради което отказа да преквалифицира
извършеното по чл. 194 ал.3 НК.
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи наличието на
квалифициращите признаци на чл. 195 ал.1 т.3 НК. Видно както от обясненията на
подсъдимите, така и от показанията на пострадалия собственик подсъдимите са
проникнали в процесното помещение чрез разбиване на
вратата, при което е била откъртена една от дъските на същата, за която е бил
хванат катинара. Въпросната врата несъмнено е представлява преграда , здраво
направена за защита на имот, по смисъла на чл. 195 ал.1 т.3 НК и нейното взломяване е довело до квалифициране на кражбата по
по-тежко наказуемия състав ан чл. 195 ал.1 НК.
Доколкото са налице различия в гласните доказателства досежно
квалифициращия признак по чл. 195 ал.1 т.3 НК същите се дължат на субективната
оценка на фактите от всяко едно от лицата и способността им да ги пресъздадат в
разказ.
От
събраните по делото доказателства не се установи подсъдимите да са взели
предварително решение за извършване на инкриминираното деяние, като в подкрепа
на предявеното им обвинение по чл. 195
ал.1 т.5 НК в хода на съдебното следствие не се събраха каквито и да било
доказателства. Поради горното и на осн. Чл. 304 от НПК съдът ги оправда по така предявеното им обвинение.
Тъй като до приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд процесните
вещи са били върнати на пострадалия собственик съдът преквалифицира извършеното
от подсъдимите престъпление по по-леко наказуемия състав на чл. 197 ал.1 т.3 НК
От субективна страна
подсъдимите са действали с пряк умисъл.
Същите са съзнавали
че лишават от фактическа власт досегашния собственик на вещите предвиждали са преминаването им в тяхна фактическа власт и
пряко са целели нейното установяване. Налице е била и користна цел при
извършване на деянието, за което свидетелства обстоятелството, че
непосредствено след осъществяването му подсъдимите са се разпоредили с процесните
вещи в свой интерес.
При определяне вида и
размера на наложените на подсъдимите наказания съдът взе предвид следното: От
една страна взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното
престъпление, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления по настоящем в страната, личната обществена опасност на подсъд. Д., който е осъждан за други престъпления от общ
характер. От друга страна взе предвид младата възраст на подсъдимите,
направените самопризнания , възстановяване
на отнетото имущество на следващия ден след извършване на кражбата, чистото
съдебно минало на подсъд. С.. С оглед на всичко това съдът определи на подсъдимите наказания при условията на чл. 54 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния , предвиден в текста на закона
размер, а именно лишаване от свобода за срок от четири месеца за подсъд. С. и лишаване от свобода за срок от осем месеца за подсъд. Д..
Същевременно съдът
прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са
нито изключителни нито многобройни и най-лекото, предвидено в текста на закона
наказание от три месеца лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за който и
да било от подсъдимит, поради което не приложи
разпоредбата на чл. 55 НК.
Тъй като
наложеното на подсъд.
С. наказание е до три години лишаване от свобода, същият е с чисто съдебно
минало и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието ми не е необходимо
да изтърпи ефективно наложеното му наказание, съдът на осн.
Чл. 66 ал.1 НК отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от три
години.
По отношение на подсъд. Д. са налице законни пречки за приложение на института
на условното осъждане, предвид предходните му осъждания на лишаване от свобода,
поради което по отношение на този подсъдими съдът постанови ефективно
изтърпяване на наложеното наказание при първоначален общ режим
Тъй като подсъдимите бяха признати за виновни по
предявените им обвинения, на осн. чл. 189 НПК съдът
ги осъди да заплатят направените по делото разноски в размер на по 35.19лв. за
всеки един от тях , вносими по сметката на ОД на МВР Ямбол и в размер на
по 20 лв. за всеки един от тях , вносими по сметката на ЯРС
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: