Решение по дело №302/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260194
Дата: 23 май 2022 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20215300500302
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    260194

              гр. Пловдив, 23.05.2022 г.

 

 

 

 

 

                Пловдивски Окръжен Съд – шести граждански състав в открито заседание на 11.05.2022 г. в състав

                                                                Председател: Величка Белева

                                                                       Членове: Надежда Дзивкова

                                                                                        Виделина Куршумова

 

            при секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 302/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника по спора Главна Дирекция ***– МВР срещу Решение № 260 122 от 14.12.2020 г., постановено по гр.д. № 923/2020 г. на Районен съд – К., с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия – ищец С.М.Ц. сумата 1 920,21 лв., представляваща незаплатено брутно възнаграждение / 1 728, 19 лв. чиста сума за получаване след удържане на ДОД / за положен от Ц. в периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г. нощен труд, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 24.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода, считано от датата на всеки падеж до предявяването на иска в размер на 207, 17 лв. и съответно на този резултат да заплати и направените от Ц. деловодни разноски в размер на 350 лв. – възнаграждение за един адвокат, а на РС – Пловдив да заплати дължимата се за производството ДТ в размер на 126, 81 лв. и възнаграждение за ССчЕ в размер на 60 лева.

            Жалбоподателят поддържа оплаквания са неправилност на решението с искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковете.

            Ответникът по жалбата С.М.Ц. е депозирал отговор по чл. 263 от ГПК за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за въззивното производство в размер на 350 лв. – възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото договор за правна защита.

            Съдът установи следното:

            От фактическа страна по делото е безспорно установено че за исковия период ищецът С.М.Ц. работи в районна служба *** – К. към Регионална дирекция „ ***„ - Пловдив. Същата е структурно звено към ответника по иска Главна Дирекция „ ***„ / ГД *** / – МВР – София. Заеманата от ищеца длъжност е „ старши пожарникар „.

           За исковия период 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г. ищецът е полагал труд на смени при 24 – часов режим на работа при сумирано отчитане на отработеното време и за този период / съгласно представените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 6,00 ч./ ищецът е отработил  нощен труд, който му е заплатен. Тези часове нощен труд обаче не са били преизчислени в дневен с коефициент 1,143 / 8 ч. към 7 ч. /, след което преизчисление разликата в часовете не му е заплатена, като същата е на стойност 1 920,21 лв. бруто / 1 728, 19 лв. чиста сума за получаване след удържане на ДОД /.

            Ето защо и като поддържа че за положения от него за исковия период нощен труд са субсидиарно приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата  / НСОРЗ / и конкретно чл. 9 ал. 2 от същата, ищецът иска осъждането на ответника да му заплати исковата сума за положените часове извънреден труд - получени след преобразуването на положения нощен труд в дневен  с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода считано от датата на всеки падеж до предявяването на иска в размер на 207, 17 лева

            С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил исковете с доводи, че разпоредбите на КТ и НСОРЗ са неприложими по отношение заетите лица по ЗМВР с оглед дадената с този закон и подзаконовите нормативни актове по приложението му нормативна уредба, която се явява специална по отношение на КТ и НСОРЗ и като така единствено приложима. В тази насока поддържа, че съгласно чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи. Приложимата за процесния период такава наредба е Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г./ отм. /, в която - за разлика от действалата до 02.08.2016 г. предишна Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г., не се предвижда преобразуване на нощен труд в дневен при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд.  Счита че всички изисквания, възведени с приложимата в случая Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. са спазени по отношение на положения от ищеца извънреден труд, поради което искът е неоснователен. Поддържат се и възражения че със ЗМВР е дадена регламентация относно продължителността на дневния и нощния труд, нормалната седмична продължителност и на двата вида труд и режима на работа, различна от тази по КТ. 

            Същите доводи се поддържат и във въззивната жалба срещу решението за уважаване на иска.

            Жалбата е неоснователна, а решението – правилно, по изложените в него мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.

            Както се каза и по горе, по установената фактическа обстановка не е налице спор между страните.

Спорът е  за приложимият материалния закон във връзка с това каква е нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР през нощта, дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ и ако е така – подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се стигнало да надвишаване на установената продължителност на работното време, съответно до възникване правото на служителя в МВР да иска заплащане на извънреден труд за получените след преобразуването часове над нормалната продължителност.

Нормативната уредба относно отчитането на положения труд при процесното правоотношение е следната:

            Съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР / ред. ДВ бр. 58/23.07.2019 г. / работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица. При работа на смени работното време се изчислява сумирано на тримесечен период, като в този случай е възможно полагането на нощен труд в часовия интервал 22 ч. – 06 ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа / ал. 3 на чл. 187 /. Нормата на чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР /ред. ДВ бр. 58/2019 г./ предвижда при работа на смени трудът извън работното време и при отработени 70 часа за тримесечния период да се заплаща като извънреден труд с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187 т. 9 от ЗМВР е указано че с наредба на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители. През процесния период е действала Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. / отм. /, в която липсва изрична разпоредба за преизчисляване на положения нощен труд в дневен – каквото е било предвидено в действалата до 02.08.2016 г. Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г.. Това обаче не означава че такова преизчисляване не се следва. Защото последователно, в различни нормативни актове законодателят е въвеждал закрила на работещите във вр. с полаган от тях нощен труд. В чл. 188 ал. 2 от ЗМВР изрично е посочено, че държавните служители, които полагат нощен труд се ползват със специалната закрила по КТ. Съответно в чл. 140 ал. 1 от КТ изрично е регламентирано, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5 – дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 – дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата на регулацията на правоотношенията между работниците/служителите и техните работодатели. Затова дадената с него регламентация относно максималната продължителност на нощния труд - при липса на уредена различна такава в специалния закон,  следва да се приложи и за наетите по ЗМВР държавни служители – какъвто е настоящия случай. Предвиждането в чл. 187 ал. 3 изр. последно от ЗМВР че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 06 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период не дерогира общия принцип за максимална продължителност на нощния труд при 5 – дневна работна седмица до 7 часа, и не обосновава извод че досежно тази категория държавни служители  – сред които и ищеца, е налице изравняване на условията за полагане на дневния и нощен труд и конкретно че продължителността на полагания от тях нощен труд е равна на тази на дневния / до 8 часа и за двата/ за всеки 24 часа – както неоснователно се поддържа от въззивника. Да се приеме противното би означавало поставяне на държавните служители в неравностойно положение и би лишило от смисъл разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР – препращащ към КТ и конкретно дадената с него изрична закрила на нощния труд.   

                        Решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С – 262/20 не  обосновава извод в противна насока. Действително според това решение се приема да е допустимо нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерии, т.е. свързана е с допустима от закона цел на законодателството и е съизмерима с тази цел. Преценката следва да се извършва от националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта, която следва да се постигне. На следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е прокаран принципа, че полагащите нощен труд работници или служители трябва да бъдат компенсирани чрез различни мерки / намалена продължителност на работното време, допълнителни почивки, допълнително заплащане, удължен годишен отпуск, заплащане на обезщетения и др. /, които мерки са част от закрилата на полагания от тях нощен труд. В тази насока са и принципите на МОТ за организацията на работното време,  вкл. и за рагламентацията на нощния труд, която трябва да предвижда различни по вид компенсации / вж § § 54, 56, 70 от решението на СЕС/. Посочените принципи са наложени и от националното заканодателство, като още в основополагащия закон – Конституцията на РБ, чл. 6 е предвидена забрана за неравно третиране на гражданите. В същото време законодателят не е поставил и обосновал цел, оправдаваща по неблагоприятни условия на труд на заетите в публичния сектор полицаи и пожарникари. Напротив -  техният труд е по – тежък и рисков, поради което няма основание да не се прилагат компенсаторни механизми за защита на труда им и най вече за положения такъв през нощта.           

            С оглед изложеното съдът намира че нормативно установената продължителност на работното време на държавните служители в МВР – полицаи и пожарникари, през нощта е тази, регламентирана от КТ – чл. 140 ал. 1, а липсата на нормативна уредба за преобразуване на нощните часове в дневни за исковия период не съставлява забрана за преобразуването, а е празнота досежно регламентацията на реда за организацията и разпределянето на работното време, отчитането, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители в системата на МВР. При наличието на непълнота в специалната уредба субсидиарно приложение намират общите правила, в случая Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и конкретно нормата на чл. 9 ал. 2 от същата, според която при сумирано изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 / 8 ч. към 7 ч. /.  В настоящия случай ищецът, независимо че е работил на ненормиран работен ден с оглед заеманата длъжност, е полагал и труд в сменен режим по назначените му 24 часови дежурства. Единствено полагания в този времеви период труд е предмет на спора, поради което са неотносими доводите на жалбоподателя за друг ред на компенсиране на ненормирания работен ден. Исковата претенция не е за подобна компенсация при изпълнение на основните трудови функции на служителя.

            Назначената по делото ССчЕ е установила действително положените часове извънреден труд и дължимото за тях заплащане – при приложението на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Безспорно е  че плащанията не са престирани от работодателя, поради което правилно първоинстанционния съд е приел искът за основателен.

            В горния смисъл и изводите в обжалваното решение за уважаване на иска. Същото се потвърждава.

            С оглед този инстанционен резултат на ответника по жалбата се дължат направените от него разноски за въззивното производство в размер на 350 лв. - договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

            И съдът

                                                     Р   Е  Ш   И

 

            Потвърждава Решение № 260 122 от 14.12.2020 г., постановено по гр.д. № 923/2020 г. на Районен съд – К..

            Осъжда Главна Дирекция ***– МВР – гр. София, улица Пиротска № 171А да заплати на С.М.Ц., ЕГН – ********** разноски за въззивното производство в размер на 350 / триста и петдесет / лева – възнаграждение за един адвокат.

            Решението е окончателно.

 

 

 

          Председател:                                         Членове: