Решение по дело №994/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                       /20.10.2020 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 13.10.2020г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 994 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за развод по чл.49, ал.1 от СК.

Образувано е въз основа на искова молба от С.Д.Г. ЕГН:**********,***, против ****, ЕГН №**********, роден на ***г. в Тунис, ЛНЧ **********, с искане до съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните на 09.02.2012 год. в Тунис, регистриран в Община „Варна" на 20.03.2012 год., за което бе съставен акт №****и издадено удостоверение за сключен граждански брак с №**** поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината. Твърди, че от брака нямат родени деца и не са придобивали собственост. Твърди, че в началото бракът потръгна добре, но с времето установили, че имат съществени различия в характерите си, а с времето все повече интересите и разбиранията им за живота се разминавали. Все по-често били разделени един от друг, като се отдалечили и емоционално, а чувствата по между им охладнели. Твърди, че през месец април 2018год., съпругът й напуснал Република България и не се е връщал, като от тогава са във фактическа раздяла.

Моли съда да бъде постановено решение, с което да бъде прекратен бракът им, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината, на основание чл. 49 от СК.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител подава отговор на исковата малба. Не оспорва исковите претенции.

В проведено открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител.

Ответникът се представлява.

Въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно удостоверение, издадено от Община Варна, ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 09.02.2012г. в Тунис, за което е бил издаден акт за гр.брак №***/20.03.2012 г.

По искане на ищеца бяха допуснати гласни доказателства, чрез разпита на един свидетел – ****Г. – съпруга на брата на ищцата. В показанията си свидетелят заявява, че със семейството на ищцата живеят в една къща. Познава ответника и знае, че с ищцата са сключили брак през 2012г. Заявява, че ответника е идвал в продължение на няколко години за по един месец в България, но от 2018г. не е идвал и не знае нищо за него. Заявява, че през всички тези години ищцата си е била в България.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото съдът намира за доказано, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че бракът съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата продължителна фактическа раздяла, предвид пребиваването на ответника в чужбина, както и факта, че през последните няколко години ищцата е била предимно със семейството на дъщеря си, извън семейното жилище. Показателен факт е и че ищцата не желае да поддържа каквато и да е връзка с ответника. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

По въпроса за вината:

Предвид изричното становище и на двете страни, съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за вината за разтрогването на брака.

По иска с правно основание чл. 56, ал.1 от СК:

Съгласно чл.56, ал.1 и ал.5 от СК при допускане на развод, съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината и други обстоятелства. В настоящото производство семейното жилище към момента се обитава от ищцата, а ответника понастоящем е с неизвестно местоположение. При тези обстоятелства съдът намира, че в интерес на детето е жилището да бъде предоставено за ползване на съпругата.

По иска с правно основание чл. 53 от СК:

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Доколкото ищцата не е променяла фамилното си име при сключването на брак, съдът приема, че не дължи подобно произнасяне.

При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да се внесе по сметка на съда, поравно от страните, както и по 5,00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака между С.Д.Г. ЕГН:**********,*** и ****, ЕГН №**********, роден на ***г. в Тунис, ЛНЧ**********, сключен на 09.02.2012г. в Тунис, за което е бил издаден акт за гр.брак №***/20.03.2012 г., съставен от Община Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ****, на ищцата С.Д.Г. ЕГН:**********.

 

ОСЪЖДА С.Д.Г. ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна такса за развод в размер на 25,00 лева и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Държавата по сметка на ВРС, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА ****, ЕГН №**********, роден на ***г. в Тунис, ЛНЧ**********, ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна такса за развод в размер на 25,00 лева и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Държавата по сметка на ВРС, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: