РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Силистра, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело №
20223400900038 по описа за 2022 година
ИЩЦИТЕ - М. Д. Т., с ЕГН ********** и Т. И. Т., с ЕГН **********,
претендират от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК ********* да им
заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в размер на по 200 000 лева /двеста хиляди лева/ на всеки
от ищците за претърпените неимуществени вреди, в резултат на ПТП от
02.03.2021 г., във връзка със смъртта на техния син Д Т. Т.;Законна лихва върху
претендираните главници, считано от уведомяване на ответника- 17.08.2021г.
до окончателното изплащане;Сторените съдебни и деловодни разноски, както
и разходи за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
В исковата молба се сочи, че на 22.06.2021г., около 21.20 часа, на път М-
213 на км. 5+673, водачът на лек автомобил марка „Форд“ модел „Мустанг“ с
per. № СВ 1534 ВМ Д. В. Й., при маневра завиване наляво отнема
предимството на мотоциклет марка “Хонда“ модел „ЦРБ 600 Ф“ с per. № СС
0038 В, управляван от Д Т. Т.. В резултат на настъпилото пътнотранспортно
произшествие загива Д Т. Т.. По случая е образувано следствено дело №
19/2021г по описа на ОСлС при ОП- Силистра. Починалият при злополуката Д
Т. е син на М. Д. Т. и Т. И. Т., които изключително тежко понасят неговата
загуба. Синът им е починал едва на 30 години по трагичен и нелеп начин. М.
Т., Т. Т. и техния син Д Т. били задружно семейство, силно привързани един
към друг. Преживяват най-голямата болка за един родител — смъртта на дете.
Загубата му дълбоко травмирала ищците.
Към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек
1
автомобил марка „Форд“ модел „Мустанг“ с per. № СВ 1534 ВМ, който е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“ АД - полца № BG/11/121001109527 с валидност от 12.05.2021г до
11.05.2022г.
В тази връзка са отправили претенция до застрахователя -
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. При
дружеството е образувана извънсъдебна претенция под номер
№10021100101702Н. Въпреки че е изтекъл законоустановения срок,
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния им интерес на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от предявяване на настоящата претенция по
исков ред.
В законоустановения срок ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК ********* е подало
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове, както
по основание, така и по размер. Сочи, че не са налице необходимите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ЗАД “Армеец“ като
застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вредите, които ищците твърдят да търпят. Оспорва
твърденията във връзка с механизма на осъществяване на твърдяното
пътнотранспортно произшествие. Отрича да са налице данни за
противоправно и виновно поведение на водача Й., доколкото от приложените
документи по никакъв начин не става ясно нарушение на кои правила за
движение по пътищата е извършил същият, дали те се намират в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. Оспорва вредите като факт от
обективната действителност и като размер. Счита, че Й. като водач на
застрахования лек автомобил не е имал техническа и професионална
възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие, както и че са били предприети всички възможни мерки, за да
бъде избегнат удара. В условията на евентуалност се твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като той не е бил с
поставена обезопасителна каска; същият се е движил с несъобразена скорост.
Оспорва се размерът на претенциите, доколкото същият е силно завишен и не
съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения, включително и
от ВКС. Оспорва иска за изплащане на лихва за забава като акцесорен на
главния, доколкото неоснователността на главния иск води до
неоснователност на акцесорния, както и оспорва претенцията за лихва с
начален момент 17.08.2021 г.
По повод осъщественото ПТП e образувано НОХД №330/2023г. по
описа на Окръжен съд Силистра. Предвид това с определение от 15.11.2023г.
производството по т.д.№38/2022г. по описа на Окръжен съд – Силистра е
спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване на
производството по НОХД№330/2023г. по описа на Окръжен съд – Силистра.
Спряното производство е възобновено с определение №
2
217/05.12.2024г., след приключване на преюдицалното наказателно
производство за причиняване на смърт с транспортно престъпление.
След възобновяване на производството ищците претендират за
постановяване на съдебен акт, с който да бъдат уважени в пълен размер
предявените искове. Сочат, че виновното поведение на Й. и пряката му
причинно следствена връзка със смъртта на наследодателя на ищците е
установено от наказателния съд, с влязла сила присъда, а от събраните гласни
доказателства, се установява, че починалия и ищците приживе са имали добри
отношения помежду си, както и че родителите тежко понасят смъртта на
единственото си дете.
След възобновяване на производството застрахователят настоява при
постановяване на решението да се отчете обстоятелството, че в хода на
производството са доказани два основни довода на ответното дружество, а
именно: оспорването като прекомерни на размерите на претендираните
неимуществени вреди и възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия – последното установено в диспозитивната част на присъдата и
със заключението по приетата по делото САТЕ. Изложено обосновава степен
на принос от страна на пострадалия мотоциклетист не по-малка от 80%.
Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически
обстоятелства и писмените доказателства, съдът намира следното:
Предявени са искове на основание чл. 432, ал.1 и чл. 429, ал.1 т.1, във вр.
ал.3 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
След възобновяване на производството по делото липсва спор, а и от
представените по делото доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие с пострадали лица от дата 22.06.2021г. и присъда №
26/20.12.2023г., постановена по НОХД № 330/2023г. на ОС – Силистра и
задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК, се установява, че на
22.06.2021 г., около 21:00 часа, в гр. Силистра, на път III-213 в района на
кръстовище с път III-215, при управление на МПС - лек автомобил марка
„Форд“, модел „Мустанг“ с peг. № СВ1534ВМ, Д. П е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП /При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на
релсовите пътни превозни средства/ и в условията на независимо
съпричинителство, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на Д Т. Т., който е
управлявал мотоциклет марка „Хонда“ срег. № СС0038В със скорост около
197 км/ч при наличие на пътен знак „В26 Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената“ - 70 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на
Д Т. – син на ищците. Липсва спор и за наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на събитието, сключена между ЗАД „Армеец“
и собственика на л.а. „Форд Мустанг“ с рег. № СВ1534 ВМ , поради което и на
17.08.2021г. ищците са предявили пред застрахователя претенция, въз основа
3
на която е образувана ликвидационна преписка (щета) № 10021100101702H.
Застрахователят не е заплатил обезщетение.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на
увредените лица по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване
на претърпените при застрахователното събитие страдания по критерия на
чл.52 от ЗЗД.
Предвид това на преценка следва да бъдат поставени въпросите по
определяне справедливо обезщетение за неблагоприятните последици в
морален план в живота на ищците, както и свързаните с наличието или не на
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който
следва да бъде разгледан с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По делото са ангажирани доказателства за емоционалната връзка между
ищците и Д Т., докато е бил жив, както и за начина, по който и двамат ищци
приемат и изживяват внезапната му смърт. Според показанията на св. Н К, Д.
К и Р П, които познават както починалия, така и ищците, се установи, че
починалият не е имал собствено семейство и низходящи, не живеел в дома на
родителите си, но постоянно осъществявал контакти с тях. Членовете на
семейството разчитали един на друг, подкрепяли се, били силно привързани
един към друг. Разпитаните свидетели описват Д Т. като лъчезарен, отзивчив и
отговорен млад мъж, ценен от всички - близки, семейство и приятели. Бащата
имал значима роля за сина, с когото упражнявали една и съща професия –
пожарникар. Д бил и в отбора по спорт на пожарната. И тримата свидетели
описват рязка промяна на поведението на семейството след смъртта на Д –
приели много трудно новината, тъгували, постоянно плачели, били
обезсърчени, приемали медикаменти, за да се справят с болката от загубата.
От свидетелските показания се установява още, че за родителите загубата е
причинила разстройство в начина им на живот, социалната сфера, психиката.
Тези свидетелски показания се подкрепят и от заключението и обясненията в
с. з. на вещото лице по СПЕ. Според експерта, без съмнение ще изпитват
болка и ще скърбят до края на дните си. Ритъмът на живот на ищците сега е
изключително подчинен на скръбта от голямата загуба.
Принципът за справедливост в чл. 52 от ЗЗД изиска от съда, при
определяне размера на обезщетението да съобрази конкретните обстоятелства
във връзка с настъпилите вреди, които имат отношение към личността на
увреденото лице и съдържанието на връзката от която произтича правото на
обезщетение. В случая починалият при ПТП е бил млад човек /30г./, при това
единствено дете на ищците, в активна трудоспособна възраст, без данни за
заболявания и здравословни проблеми, поради което и преждевременната му
и внезапна смърт се явява значима травма за всеки от тях. Събраните
доказателства по делото сочат на претърпени болки и страдания и от двамата
с висок интензитет. Скръбта им за Д е тежка и обсебваща ги. Въз основа на
съвкупната преценка на така установени факти и обстоятелства, съдът
приема, че обезщетение в посочените в исковата молба размери кореспондира
4
с критерия за справедливост, установен с чл. 52 от ЗЗД. Тези суми
съответстват на търпимите от ищците болки и страдания, включително във
временен аспект и са съобразени и с икономическата конюнктура, която е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди причинени от застрахования на трети лица.
По възраженията за съпричиняване:
В т. 7 на ТР No 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено
по тълк.дело No 1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването
на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД
допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно
произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на
вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като
„съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората хипотеза
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата. В настоящия случай постановената от наказателния съд присъда, с
която е приключило наказателното производство, съдържа констатации
относно наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, в какъвто аспект
следва да се преценява и заключението на приетата по делотото САТЕ /т.7,
т.15 и т.16/. Предвид това съдът намира, че той е допринесъл за настъпването
на самото произшествие и за последвалия от него резултат. Ако обаче водачът
на автомобила беше изпълнил задължението си по чл.37, ал.1 изр.1 от ЗдвП и
изчакал преминаването на мотоциклетиста, независимо от движението на
последния с превишена скорост, до удар не би се стигнало. Това дава
основание на съда за извод, че допуснатото от застрахования при ответното
дружество водач нарушение на правилата за движение превишава по тежест
нарушението на увредения, и относителното му значение като причина за
настъпването на произшествието е по-високо по степен. Не се поддържа и не
се установи, че Десислав Т.ав не е бил с поставена обезопасителна каска.
Поради това, приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да
бъде определен в размер на 20 %. При това положение дължимото
застрахователно обезщетение за всеки от ищците се определя на по 160 000лв,
ведно със законната лихва от 17.08.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и съобразно изхода на спора в полза на
ищците се определят по компенсация разноски в размер на 649 лв.
Предвид изхода на делото, в полза на адв. Р. М., осъществила
процесуално представителство в полза на ищците по реда на чл.38 ЗА в
настоящото производство, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 12 000 лв./ вкл. ДДС/. При определяне на размера му съдът
съобразява Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС и приема,
че при определяне на отговорността за разноски не е обвързан от
минималните размерите на адвокатските възнаграждения, определени в
Наредба №1/2004г., а извършва преценка за фактическата и правна сложност
5
на делото и обема на извършените от пълномощника действия. В случая
защитата на ищците е участвала активно в о.с.з., в които са събрани и
обсъждани доказателства за заявените от страните правно релевантни факти.
Същевременно делото е типично, не показва особена фактическа сложност –
предвид прилагане правилото на чл.300 ГПК, основава се на правни
разпоредби, по които има богата практика.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СОС държавна такса върху уважените искове в размер
на 12 800 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК
********* да заплати на М. Д. Т., с ЕГН: ********** и Т. И. Т., с ЕГН
********** обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в размер на по 160 000 лева на всеки от
ищците за претърпените неимуществени вреди, в резултат на ПТП от
02.03.2021 г., във връзка със смъртта на техния син Д Т. Т., ведно със законна
лихва от 17.08.2021г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля
исковете за горница до 200 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК
********* да заплати на М. Д. Т., с ЕГН: ********** и Т. И. Т., с ЕГН
********** сумата от 649 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК
********* да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд държавна
такса по уважените претенции в размер на 12 800 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
6