РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Бургас, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело №
20202100900365 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Царско село -
Симеоново“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: КК Слънчев
бряг, община Несебър, област Бургас, бизнес център „Корал сити“, ет.4, офис С5,
представлявано от управителя Иван Христов Стоянов, чрез пълномощник адв. Росен
Георгиев Милошев от АК-София, със съдебен адрес: гр. София 1000, ул. ”Княз Борис I“ №
77, ет. 3, ап.7 против „Контракт инвест“ ООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Св.Влас 8256, община Несебър, ул. „Средна гора“, комплекс Панорама бей 1,
ап.41, чрез пълномощник адв.Галина Найденова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис № 318 и В. Л. Б. с адрес: гр.София, ул. „Ивайло“ № 23,
ап.3 в качеството му на синдик на „Контракт инвест“ ООД (н), ЕИК *********, чрез
пълномощник адв.Александър Ивайлов Тонев от АК-София, с посочен съдебен адрес:
гр.София 1000, р-н Оборище, ул. „Дунав“ № 13, ет.2, да бъде признато за установено
съществуването на вземане на ищеца към „Контракт инвест“ ООД (н) в размер на 5 550
848.90 лв.; 195 000 лв. възнаградителна лихва за ползването на предходната сума за периода
11.01.2016 - 30.03.2016г.; лихвата върху 5 550 848.90 лв. считано от 01.04.2016г. да
окончателното изплащане на сумата в размер на 0.1 % на ден до откриване на
производството по несъстоятелност, определена с допълнителна молба в размер на 7 926
612.23 лв. (до 27.02.2020г. за период от 1428 дни); законната лихва върху 5 550 848.90 лв. от
датата на откриване на производство по несъстоятелност до окончателното изплащане,
както и да бъде осъдено да заплати направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че с решение № 509/ 27.02.2020г. постановено по
1
т.д.№ 27/2019г. по описа на ОС-Бургас, е открито производство по несъстоятелност по
отношение на длъжника „Контракт инвест“ ООД. Решението било вписано в Търговския
регистър на 27.02.2020г. под рег. № 20200227172305 на ТРРЮЛНЦ. Със заявление за
предявяване на вземания от 30.03.2020г., били предявени вземанията на кредитора „Царско
село - Симеоново“ ООД от длъжника „Контракт инвест“ ООД, както следва:
Сума в размер на 5 550 848,90 лв.;
Възнаграждение за ползване на горната сума за периода от 11.01.2016г. до
30.03.2016г. в размер на 195 000 лв.;
Лихвата върху 5 550 848,90 лв., считано от 01.04.2016г. до окончателното изплащане
на сумата в размер на 0,1 % на ден от неизплатената сума до откриване на
производството по несъстоятелност;
Законната лихва върху сумата от 5 550 848,90лв., считано от датата на откриване на
производството по несъстоятелност до окончателното изплащане.;
Разноските в това производство.
На 18.06.2020г. под № 20200618155855 в ТРРЮЛНЦ бил вписан списъкът с
неприети вземания на кредиторите на „Контракт инвест“ООД (н), в който фигурирало като
неприето в пълен размер и вземането на „Царско село - Симеоново“ ЕООД. На 26.06.2020г.
в срока за подаване на възражения, „Царско село - Симеоново“ ЕООД подало до ОС - Бургас
възражение, с което оспорило списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Контракт
инвест“ ООД (н). Поискано било от съда да одобри списъка на приетите вземания на
кредиторите на ’’Контракт инвест“ ООД (н), след като включи в него и вземанията на
„Царско село - Симеоново“ ЕООД, предявено със заявление за предявяване на вземания от
30.03.2020г. С Определение № 260070/ 28.08.2020г., постановено по т.д. № 27/2019г. на ОС-
Бургас е оставено без уважение възражението. Поради това и за ищеца се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Описва се следната фактическа обстановка: Ищецът „Царско село -
Симеоново“ ЕООД е кредитор на „Контракт Инвест“ ООД (н) на основание Договор за
цесия от 30.05.2017г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 2555/ 30.05.2017г. на Линка
Чуткина, нотариус с район на действие РС - Несебър, който договор е вписан в СлВп -
Несебър. Съгласно този договор за цесия, ищцовото дружество придобило вземания,
дължими при условията на солидарност от „Виго груп“ ООД (длъжник1) и от „Контракт
инвест“ ООД (длъжник2) в размер на: главница от 5 550 848,90 лв., ведно с част от
дължимото се възнаграждение за ползване на горната сума за периода от 11.01.2016г. до
30.03.2016г. в размер на 195 000лв., (като цедентът по договора „А и Л Търговско
представителство“ ЕООД си запазвало правото на вземане срещу солидарните длъжник 1 и
2 в размер на 5000 лв.), ведно с лихвата считано от 01.04.2015г. до окончателното изплащане
на сумата в размер на 0,1 % на ден от неизплатената сума. На 19.06.2017г. на длъжника било
връчено съобщение на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с нотариална заверка на подписа, с
което длъжникът бил уведомен, че с Договор за прехвърляне на вземане, вземанията, които
„А и Л Търговско представителство“ ЕООД има (без 5000 лв.), били прехвърлени на
2
„Царско село - Симеоново“ ЕООД. Вземането било прехвърлено заедно с всички
обезпечения и други принадлежности, включително с всички изтекли лихви за забава, без
част от лихвата в размер на 5 000 лв. Вземането било обезпечено с договорна ипотека №
174, том I, рег.№ 1315, дело № 172/ 06.04.2016г. по описа на Линка Чуткина. С
потвърждение с нотариална заверка на подписа с рег. № 4625/ 31.05.2017г. на Линка
Чуткина, „А и Л Търговско представителство“ ЕООД като цедент, потвърдило
прехвърлянето на вземането и уведомяването на длъжниците „Виго груп“ ООД и „Контракт
Инвест“ ООД.
Описаните вземания възникнали вследствие на следните търговски сделки:
Договор за встъпване в дълг от 01.04.2016г. подписан между „А и Л търговско
представителство“ ЕООД като кредитор и „Виго груп“ ООД - длъжник 1 и „Контракт
Инвест“ ООД - длъжник 2, с който договор: длъжник 1 встъпвал в дълга на длъжник 2,
който бил в размер на 2 776 528.60 лв. Възнаграждение за периода от 11.01.2016г. до
30.03.2016г. било уговорено в размер на 100 000 лв. При неплащане в срок до
30.03.2016г., лихва за забава считано от 01.04.2015г. в размер на 0,1 % на ден от
неизплатената сума. Длъжник 2 встъпвал в дълга на длъжник 1, който бил в размер на
2 774 320.30 лв. Възнаграждение за периода от 11.01.2016г. до 30.03.2016г. в размер на
100 000 лв. При неплащане в срок до 30.03.2016г., лихва за забава считано от
01.04.2015г. в размер на 0,1 % на ден от неизплатената сума.
Договор за прехвърляне на вземане от 10.02.2016г., с който „А и Л търговско
представителство“ ЕООД като цесионер придобил вземане на „Мега Инвест“ООД към
Длъжник 1 както следва: главница в размер на 2 774 320,30 лв. Възнаграждение за
периода от 11.01.2016г.до 30.03.2016г. в размер на 100 000 лв. При неплащане в срок
до 30.03.2016г., лихва за забава считано от 01.04.2016г. в размер на 0,1 % на ден от
неизплатената сума.
Договор за прехвърляне на вземане от 10.02.2016г., с който „А и Л Търговско
представителство“ ЕООД, като цесионер придобил вземане на „Мега Инвест“ ООД
към длъжник 2, както следва: главница в размер на 2 776 528.60 лв. Възнаграждение за
периода от 11.01.2016г. до 30.03.2016г. в размер на 100 000 лв. При неплащане в срок
до 30.03.2016г., лихви за забава считано от 01.04.2016г. в размер на 0,1 % на ден от
неизплатената сума.
Споразумение от 11.01.2016г. сключено между „Виго груп“ ООД и „Мега инвест“
ООД. Вземането представлявало заем, формиран от предоставени заемни суми и
лихвите върху тях от четири договори за заем: от 24.07.2007г.; от 26.10.2007г.; от
01.11.2007г.; 20.11.2007г. сключен между „Мега Инвест“ ООД и „Виго груп Ко“АД,
по който „Виго груп“ ООД бил пълен правоприемник, както и анексите към тези
договори.
• Споразумение от 11.01.2016г. сключено между „Контракт Инвест“ ООД и „Мега
Инвест“ ООД. Вземането представлявало заем, формиран от предоставени заемни суми и
лихвите върху тях от шест договора за заем: от 05.10.2007г.; от 12.11.2007г.; 22.11.2007г.; от
3
29.11.2007г.; от 10.12.2007г.; от 20.12.2007г. и анексите към тях.
Цедираните вземания били с падеж 30.03.2016г. и се дължали от „Контракт
Инвест“ ООД (н) и „Виго груп“ ООД при условията на солидарност. Във връзка с горните
вземания придобити от дружество „Мега инвест“ ООД, синдикът на това дружество
предявил иск против „Мега Инвест“ ООД и „А и Л търговско представителство“ ЕООД за
обявяване на недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността
на сключения на 10.02.2016г. между двамата ответника договор за прехвърляне на вземания,
по силата на който „Мега инвест“ ООД прехвърлило на „А и Л Търговско
представителство“ ЕООД правото си на вземане от „Виго груп“ ООД и „Контракт инвест“
ООД в размер на 2 774 320.30лв., произтичащо от сключено между последното и първия
ответник споразумение от 11.01.2016г. и представляващо предоставени заемни суми и
лихвите върху тях по четири договора за заем срещу цена от 277 432 лв., като е поискано
първият ответник да бъде осъден да върне обратно за попълване на масата на
несъстоятелността, прехвърленото вземане, а именно: сумата от 2 774 320.30 лв. Образувано
било т.д. 175/2017г. по описа на ОС-Бургас. В исковата молба на същото синдикът
признавал, че на 01.04.2016г. „Мега Инвест“ ООД (н) в качеството на цедент сключило
договор за прехвърляне на вземане с „А и Л търговско представителство“ ЕООД в
качеството на цесионер, по силата на който цедентът прехвърлил чрез цесия на цесионера
правото си на вземане от „Виго груп“ ООД в размер на 2 774 320.30 лв., както и че
цедираното вземане произтичало от споразумение, сключено на 11.01.2016г. между „Виго
груп“ ООД и „Мега Инвест“ ООД (н) и представлявало заем, формиран от предоставени
заемни суми и лихвите върху тях по четири договора за заем съответно от дати 24.07.2007г.,
26.10.2007г., 01.11.2007г. и 20.11.2007г., последните сключени между „Виго груп Ко“ АД,
по които „Виго груп“ ООД бил пълен правоприемник. Т.д. № 175/2017г. приключило с
решение № 286/ 10.07.2019г., с което съдът отхвърлил исковите претенции на синдика
Вакрилов, в качеството му на постоянен синдик на „Мега Инвест“ ООД против „Мега
Инвест“ ООД и „А и Л Търговско представителство“ ЕООД за обявяване на недействителен
по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността сключеният на 10.02.2016г.
между двамата ответника договор за прехвърляне на вземане, по силата на който
дружеството с ограничена отговорност в несъстоятелност прехвърлило на едноличното
дружество с ограничена отговорност правото си на вземане от „Виго груп“ ООД,
произтичащо от сключено между последното и първия ответник споразумение от
11.01.2016г. и представляващо предоставени заемни суми и лихвите върху тях по четири
договора за заем срещу цена от 277 432 лв., както и предявената и поддържана претенция
против първия ответник за осъждането му да върне обратно за попълване на масата на
несъстоятелността, прехвърленото вземане, а именно сумата от 2 774 320.30 лв. Съдът
осъдил постоянния синдик на „Мега инвест“ ООД (н) да заплати на „А и Л Търговско
представителство“ ЕООД направени по делото съдебно- деловодни разноски, а по сметка на
ОС-Бургас сумата от общо 122 070.09лв. - дължима държавна такса за предявените и
разгледани искове. Поради това, че „Контракт Инвест“ ООД (н) не изпълнило задълженията
си и не платило на настоящия ищец дължимите суми на падежа - 01.04.2016г., то за ищеца
4
се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В законовия срок по чл.367 от ГПК, ответното дружество чрез пълномощник
адв. Галина Найденова, е депозирало отговор на исковата молба, с която оспорва
основателността на предявения иск. Заявява, че липсва какъвто и да е дълг на „Контракт
Инвест“ ООД към „Царско село - Симеоново“ ЕООД. Оспорва се истинността на
представените: договор за прехвърляне на вземане от 10.02.2016г., приложеното към него
съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и потвърждение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Посочва, че
споразумение от 11.01.2016г., сключено между „Контракт Инвест“ ЕООД и „Мега Инвест“
ООД, с което първото признава вземания на второто в общ размер от 2 776 528,60лв., било
неистинско и неавтентично.
Освен това ответното дружество прави възражение за нищожност на клаузата
в договора в т. III, т. 3, предвиждаща санкция в размер на 100 000 лв. за периода от
11.01.2016г. до 30.03.2016г., както и на тази в т. III, т. 4, в която била уговорена неустойка в
размер на 0,1 % на ден, като противоречащи на добрите нрави. Изцяло невярно било
твърдението, че „Контракт Инвест“ ООД (н) дължало на „Мега Инвест“ ООД каквито и да
суми по посочените договори за заем. Такива задължения изобщо липсвали. Освен това, в
тези договори (от 05.10.2007г.; от 12.11.2007г.; 22.11.2007г.; от 29.11.2007г.; от 10.12.2007г.;
от 20.12.2007г.) уговореният падеж за връщане на заемната сума бил едногодишен и
падежите по всеки от тях настъпил съответно на 05.10.2008г.; на 12.11.2008г.; на
22.11.2008г.; от 29.11.2008г.; от 10.12.2008г.; от 20.12.2008г., следователно задълженията по
тях били погасени по давност.
На следващо място твърди, че споразумение от 11.01.2016г., сключено между
„Виго груп“ ООД и „Мега Инвест“ ООД, с което първото признава вземания на второто в
общ размер от 2 774 320.20 лв., било неистинско и неавтентично. Вземанията произтичали
от твърдени договори за заем с дати: 24.07.2007г., 26.10.2007г., 01.11.2007г. и 20.11.2007г.
Тези договори били с падеж от една година, т.е. задълженията по тях били погасени по
давност. От друга страна, посоченото в исковата молба споразумение между „Виго груп“
ООД и „Контракт Инвест“ ООД, по силата на което страните предоговорили условията по
сключени на 03.09.2007г. и на 01.10.2008г. договори за заем, било антидатирано и съставено
за целите на настоящия процес. В първия от тях - този, сключен на 03.09.2007г., изрично
било предвидено, че заемодателят се задължавал да предаде в собственост на заемателя
сумата в размер на 1 100 000 лв., а като начин на предаване на сумата било посочено: на
траншове по Банков път или в брой в рамките на десет месеца от датата на подписване на
договора. Представени били по делото извлечения от Банкови сметки, но същите не
кореспондирали нито със сумите вписани в тях, нито с датите на издаването им и
извършването на преводите по какъвто и да е начин нямат връзка със заемната сума или на
каквато и да е част с нея. Във втория - този сключен на 01.10.2008г., било предвидено, че
заемодателят се задължавал да предаде в собственост на заемателя сума в размер на 2 454
300 лв., а като начин на предаване на сумата било посочено изцяло в брой на една вноска.
Ищецът не представил въобще какъвто и да е първичен документ за предаване на заемната
5
сума или на каквато и да е част от нея. Видно било от двата договора, че падежът на
връщане на заемната сума не бил настъпил, тъй като и в двата договора било предвидено, че
същият настъпва след построяване на комплекси „Панорама бей 1“, „Панорама бей 3“,
,Вилидж хаус“ и „Роял палм“, както и след заличаване на вписаната договорна ипотека в
полза на „ОББ“ АД. Заявява, че представените от ищеца доказателства показвали, че такива
задължения не съществуват съгласно Споразумение от 07.06.2010г.
В Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 144, том XVI, рег. №
13054, н.дело № 3105/2010г. страните изрично уговорили, че „Виго груп“ ООД има вземане
от „Контракт Инвест“ ООД по договор за заем, ведно с начислени лихви и неустойки в
размер на 1 500 000 лв. Приет бил нов способ на погасяване му, а именно: „Контракт
Инвест“ ООД се задължавало да прехвърли в собственост на „Виго груп“ ООД собствени
недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в сграда № 2 във ваканционен
комплекс „Роял палм“, при това самостоятелните обекти следвало да бъдат свободни от
всякакви вещни тежести в срок до 31. 12.2010г., като при забава на това му задължение
„Контракт Инвест“ ООД дължало неустойка в размер на 20 000 лв. за всеки просрочен
месец. При неизпълнение на задължението да прехвърли на „Виго груп“ ООД процесните
имоти в срок най-късно до 30.06.2011г., “Виго груп“ ООД имало право да откаже да му
бъдат прехвърлени същите, като в този случай „Контракт инвест“ ООД дължало на „Виго
груп“ ООД освен заплащане на дължимата сума от 1 500 000 лв., също така и неустойка в
размер на 5 000 лв., платими в срок до 10 календарни дни от отказа на „Виго груп“ ООД.
Твърди се, че към момента на съставяне на отговора, задълженията на „Контракт инвест“
ООД към „Виго груп“ ООД били изцяло погасени, ако изобщо са възниквали. Направено е
възражение и за погасена давност на основание чл. 110 ЗЗД.
На следващо място се оспорва като антидатирано Споразумение от
07.06.2010г. В отговора се посочва, че приложените към исковата молба документи -
извлечения от Б.и сметки на „Виго груп“ ООД в ПИБ АД, били неистински. По тях липсвали
разпечатки, които не били заверени от банката - издател, не били приложени в цялост,
копията били нечетливи, налице било повторение на определени страници, а други
липсвали. Правят се и възражения за нищожност на основание липса на предмет и липса на
основание по чл. 36 ЗЗД на Договора за прехвърляне на вземане от 10.02.2016г., този от
01.04.2016г., Споразумение от 11.01.2016г. и Споразумение от 07.06.2010г. Също така при
откриване на производството по несъстоятелност по отношение на „Контракт Инвест“ ООД,
съдът отхвърлил молбата на присъединения кредитор „Царско село - Симеоново“ ЕООД.
Недоволно от първоинстанционния акт, „Виго груп“ ЕООД обжалвало пред АС-Бургас
решението в тази му част. С Решение № 78/ 02.10.2020г. по т.д.126/2020г., състав на АС-
Бургас отхвърлил въззивната жалба и потвърдил съдебния акт, с който съдът приел, че
ищецът не бил кредитор на „Контракт инвест“ ООД.
Синдикът по делото е представил отговор на исковата молба, в която заявява,
че изложената от ищеца фактическа обстановка не отговаряла на действителното
положение. От приложените към исковата молба писмени доказателства не се установявали
6
валидно възникнали и съществуващи вземания, които да бъдат годен предмет на договор за
цесия. Също така не се установявали валидно възникнали задължения по Договор за
встъпване в дълг от 01.04.2016г. Същото се отнасяло и до Споразумението от 11.01.2016г.
между „Мега Инвест“ ООД и „Виго груп“ ООД - то не представлявало годно основание за
пораждане на валидни задължения, които да могат да се прехвърлят, респ., в които да може
да бъде извършено валидно встъпване в дълг.
На следващо място се посочва, че приложените договори за заем, договор за
цесия от 10.02.2016г., споразумение от 11.01.2016г., споразумение от 07.06.2010г., не носят
достоверна дата. А дори и да е имало взаимоотношения между дружествата, то не се
установявало по никакъв начин, те да са били във връзка с твърдените договори за заем.
Още повече, че с Решение № 509/ 27.02.2020г. по т.д.№ 27/2019г., исканията на „Царско
село - Симеоново“ ЕООД, основани на същите договори за заем, били отхвърлени именно
поради извод на съда за липса на валидно възникнали, съществуващи и изискуеми вземания
на молителя от ответника.
Направено е и възражение за погасени по давност вземания - главни и
акцесорни, включително за претендирани договорни лихви и неустойки за забава.
Процесните вземания доколкото произтичали от договори за заем от 2007 и 2008г., били
изцяло погасени.
В срока по чл.372 от ГПК, ищецът не депозира допълнителна искова молба, не
направи нови искания.
В срока по чл.373 от ГПК не са подадени допълнителни писмени отговори, не
са приложени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител, поддържа
исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана.
В съдебно заседание представителят на ответното „Контракт инвест“ ООД (н),
заяви, че исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Синдикът на дружеството чрез своя пълномощник в нарочна писмена молба
счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според
чл.694 ал.2 от ТЗ. Дружеството като кредитор е направило възражение по чл.690 ал.1 от ТЗ
и настоящата молба е подадена в 14-дневния срок съобразно чл.694 от ТЗ, започнал да тече
от обявяването на 28.08.2020г. в Търговския регистър на постановеното определение №
260070/ 28.08.2020г. по т.д.№ 27/2019г. по описа на ОС-Бургас.
След направена служебна справка в Търговския регистър се установява, че с
Решение № 509 от 27.02.2020 год., постановено по т.д.№27/2019 год. по описа на Окръжен
7
съд Бургас, вписано под № 20200227172305 в ТРРЮЛНЦ, е открито производство по
несъстоятелност на длъжника „Контракт инвест“ ООД. Производството по несъстоятелност
е инициирано от ищеца „Царско село-Симеоново“ ЕООД.
Ищецът е предявил вземанията си на 30.03.2020 год., а именно: сума в размер
на 5 550 848,90 лв.; възнаграждение за ползване на горната сума за периода от 11.01.2016г.
до 30.03.2016г. в размер на 195 000 лв.; лихвата върху 5 550 848,90 лв., считано от
01.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, в размер на 0,1% на ден от
неизплатената сума до откриване на производството по несъстоятелност; законната лихва
върху 5 550 848,90 лв., считано от датата на откриване на производството по
несъстоятелност до окончателното изплащане; разноски в това производство. Списъци на
приетите и неприетите вземания са обявени в ТРРЮЛНЦ на 18.06.2020 год. под №
20200618155855. В него фигурира като неприето в пълен размер вземането на „Царско село
- Симеоново“ ЕООД. Ищецът е подал възражение на 26.06.2020г., което е разгледано от
съда по несъстоятелността и е оставено без уважение с Определение № 260070 от 28.08.2020
год., което определение е обявено в Търговския регистър в същия ден.
Предявеното вземане е със следното посочено основание: договор за цесия от
30.05.2017 г., съгласно който ищецът е придобил от „А и Л Търговско представителство“
ЕООД вземания в размер на 5 550 849,90 лева за главница и 195 000 лева за лихва,
представляваща част от дължимата такава за периода от 11.01.2016 г. до 30.03.2016 г., ведно
с лихвата считано от 01.04.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, в размер на 0,1 % на
ден от неизплатената сума, които вземания са дължими при условията на солидарна
отговорност от „Виго груп“ ООД, ЕИК ********* и „Контракт инвест“ ООД, ЕИК
*********. Цедентът „А и Л Търговско представителство“ ЕООД си е запазил правото на
вземане срещу солидарните длъжници в размер на 5 000 лева, представляващо част от
дължимата лихва за периода от 11.01.2016 г. до 30.03.2016 г. Вземането е било прехвърлено
с всички обезпечения и други принадлежности, включително договорна ипотека № 174, том
I, рег. № 1315, дело № 172 от 06.04.2016 на нотариус Линка Чуткина, с рег. № 600 на НК и с
район на действие РС-Несебър. Посоченият договор за цесия е надлежно съобщен от
цедента на длъжника „Контракт инвест“ ООД, за което молителя - цесионер бил надлежно
уведомен с потвърждение, извършено на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Цедираните
вземания са с падеж 30.03.2016 г.
Вземанията на „Контракт инвест“ ООД са възникнали вследствие на няколко
търговски сделки – Договор за встъпване в дълг от 01.04.2016 г., подписан между „А и Л
Търговско представителство“ ЕООД като кредитор и „Контракт инвест“ ООД и „Виго груп“
ООД като длъжници; Договор за прехвърляне на вземане от 10.02.2016 г., с който „А и Л
Търговско представителство“ ЕООД е придобил вземане от „Мега инвест“ ООД към
„Контракт инвест“ ООД; Договор за прехвърляне на вземане от 10.02.2016 г., с който „А и Л
Търговско представителство“ ЕООД е придобил вземане от „Мега инвест“ ООД към „Виго
груп“ ООД; Споразумение от 16.01.2016 г. между „Мега инвест“ ООД и „Контракт инвест“
ООД, относно сключени договори за заем от 05.10.2007 г., 12.11.2007 г., 22.11.2007 г.,
8
29.11.2007 г., 10.12.2007 г. и 20.12.2007 г., както и анекси към тях; Споразумение от
16.01.2016 г. между „Мега инвест“ ООД и „Виго груп“ ООД, относно сключени договори за
заем от 24.07.2007 г., 26.10.2007 г., 01.11.2007 г. и 20.11.2011 г., както и анекси към тях.
На първо място следва да се изследва наличието на твърдените
правопораждащи факти за възникване на задълженията на длъжника „Контракт Инвест“
ООД в несъстоятелност, а именно договорите за заем, сключени през 2007 година между
„Мега Инвест“ ООД и „Контракт Инвест“ ООД и свързаните с тях последващи договори и
споразумения, както и договорите за заем сключени през 2007 година между „Мега Инвест“
ООД и „Виго груп“ ООД. По делото са представени четири договори за заем сключени
между „Мега Инвест“ ООД като заемодател и „Виго груп“ ООД като заемател от
24.07.2007г., 26.10.2007г., 01.11.2007г., 20.11.2007г. с които първото дружество предоставя
на второто в заем общо 1 627 947 лв. , които следва да бъдат преведени по Банков път.
Определени са условията, относими към разплащането на заемателя. Във връзка с тези
договори има подписано споразумение между страните от 11.01.2016г. за преуреждане на
задълженията по тях, което споразумение страните приемали за новация на договорите.
По делото са представени и пет договора за заем, сключени между „Мега
Инвест“ ООД като заемодател и „Контракт Инвест“ ООД като заемател с дати: 05.10.2007г.;
12.11.2007г., 22.11.2007г., 29.11.2007г.,10.12.2007г., с които първото дружество предава в
собственост на второто сумата от общо 1 430 000лв., които следва да се преведат по Банков
път. Определени са условията, относими към разплащането на заемателя. Представен е и
един договор за заем между „Виго груп ООД като заемодател и „Контракт Инвест“ ООД
като заемател от 20.12.2007 година за сумата от 240 000 лв., която следва да бъде преведена
по Банков път. Определени са и условията за връщане на сумата, както и лихвите върху нея
от заемателя.
Следва да се изследват и двата договора за паричен заем от 03.09.2007г. и
01.10.2008г. между „Виго груп“ ООД и „Контракт Инвест“ ООД. Видно от представения
договор за заем от 03.09.2007 година, уговорено е било „Виго груп“ ООД да предаде в
собственост на „Контракт инвест“ ООД сумата от 1 100 000 лв., на траншове, по Банков път
или в брой, в рамките на десет месеца от датата на подписване на съглашението, срещу
насрещното задължение на заемателя да върне заетата сума при уговорените в договора
условия, относими към разплащане на заемателя по задължения, свързани с изграждане на
ваканционни комплекси и заличаване на договорни ипотеки. С договор за заем от 01.10.2008
година приет като доказателство по делото, същите страни постигнали съгласие, „Виго
груп“ ООД да даде в собственост на „Контракт инвест“ ООД сума в размер на 2 454 300 лв.,
изцяло в брой, на една вноска, при задължение за връщане на сумата, при настъпване на
условие, идентично с това по предходния заемен договор.
В представения по делото нотариален акт за договорна ипотека № 144, том
XVI, нот. Дело № 3105/2010г. на нотариус Стоян Ангелов, рег.№ 208, с район на действие
РС – Несебър, е уговорено учредяването на ипотека върху 78 недвижими имоти,
собственост на „Контракт инвест“ ООД в полза на „Виго груп“ ООД за обезпечаване на
9
задълженията от 1 500 000 лв. по договори за заем – заедно с начислени лихви и неустойки.
Отсъства индивидуализация на заемните договори, към които обезпечението се отнася.
Представени са и два договора за прехвърляне на вземане, сключени между „Мега Инвест“О
ООД и „А и Л търговско представителство“ ЕООД, по силата на които първото прехвърля
на второто своите вземания към дружествата „Виго груп ООД и „Контракт Инвест“ ООД по
гореописаните договори за заем.
Изпълването на фактическия състав на договора за заем за потребление
изисква освен постигане на съгласие относно неговите същностни елементи и предаване на
заемната сума или заместима вещ, в което се изразява неговият реален характер, в отлика
на чисто консенсуалните съглашения. Поради горното, сключването на договора за заем се
свързва с момента, в който заемодателят даде, а заемателят получи сумата или вещта, а не с
момента на писмения договор или постигане на съгласие, независимо от формата на
волеизявленията. Ако елементът предаване в собственост липсва – налице е обещание за
заем, а ако липсва съгласието – няма договор и даденото е без основание, като фактическия
състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой от елементите ще се осъществи
пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент. Страната, която обосновава
качеството си на кредитор на задължението да получи обратно заемната сума по договора за
заем, носи доказателствената тежест да установи по пътя на пълното и главно доказване
наличието на заемно правоотношение, като ангажира доказателства както за постигане на
съгласие, така и за предаване на обещаната сума.
По делото в тази връзка е допусната и приета съдебно- икономическа
експертиза, която установява следното: Вещото лице е проверило счетоводствата на
дружествата-страни по делото, както и е направило проверка в ТД на НАП Бургас. Вещото
лице е проверило обявените в търговския регистър годишни финансови отчети на
дружествата за процесните 2007г., 2008г., 2010г., годишните декларации по ЗКПО на
дружествата заемател и заемодател, движенията на разплащателните сметки на двете
дружества, както и движението по счетоводните сметки за наличности по Банковата сметка
в счетоводствата на заемодателя и заемателя и е съобразило счетоводната политика на
дружествата и начина на осчетоводяване и оповестяване на ГФО. При проверката по
разплащателните Банкови сметки на дружествата заемател и заемодател, вещото лице е
работило само с надлежно заверени от банката извлечения и платежни документи. Вещото
лице е работило по извлеченията от Банковите сметки на страните в производството в
„Първа инвестиционна банка“ АД. Видно от заключението, „Виго груп“ ООД многократно е
превеждало суми по сметка на ответното през периода от 01.01.2007г. Основанията на част
от извършените преводи са „Прехвърляне на средства“, „Комисионни“ и „Временна парична
помощ“, „заем съгласно договор“. Нито един от преводите не кореспондира по основание,
размер и време на извършване на поетите с договорите за заем задължения. В съдебно
заседание вещото лице допълни, че няма индивидуализация за кой договор става въпрос.
Експертизата е дала заключение, че не се констатира да са извършени преводи като суми и
10
дати и от заемателя „Мега Инвест“ към заемополучателя „Контракт Инвест“ ООД. Липсва
актуална банкова информация за извършени дебитни и кредитни обороти в сметките на
страните.
Прието е като доказателство по делото извлечение от разплащателната сметка
(лист 178-188 от делото), което удостоверява банкови преводи, извършвани от сметката на
„Виго груп“ ООД към сметката на „Контракт инвест“ ООД. На някои е записано основание
заем, без да е уточнено към кой заемен договор плащанията се отнасят. Такава връзка и
самият ищец не твърди – изброява документи и договорености, представя и отчети по
сметка, но не посочва изрично Б.а операция от коя дата по кой от многобройните
представени отчети по сметка до кой конкретен договор за заем се отнася. При това
положение не се установява въз основа на твърдяната от ищеца цесия, той да е придобил
вземания по договори за заем и встъпване в дълг към длъжника „Контракт Инвест“ ООД в
предявените размери. По делото е представено и споразумение от 07.06.2010 година, с което
заемодателят „Виго груп“ ООД и заемателят „Контракт Инвест“ ООД като са признали
дължимостта на сумите по гореописаните заемни договори между тях, са постигнали
съгласие по издължаването им, заедно с акумулираните възнаградителни лихви до
30.09.2018г. Установява се и от представения нотариален акт за договорна ипотека (л.147 и
сл.) на 21.09.2010 год., че три месеца след подписване на споразумението, ответникът е
учредил договорна ипотека в полза на кредитора „Виго Груп“ ООД, в която изрично е
записано, че последният има вземане по договори за заем, ведно с начислени лихви и
неустойки, в размер на 1 500 000 лева, срещу което задължение длъжникът се задължава да
прехвърли в собственост на кредитора собствени недвижими имоти, съгласно подписан
между страните анекс към договорите за заем. Не се конкретизират договорите за заем,
датите на сключването им, заемните суми, дати и начин на реално предаване на заемните
суми. Върховният касационен съд в свое Решение № 174/ 23.07.2010г. по гр.д. №
5002/2008г., IVг.о., е имал повод да се произнесе, че само по себе си учредяването на
договорна ипотека в обезпечение на заемното задължение, не доказва предаването на парите
в собственост на заемателя, съответно съществуването на договора за заем. Горният извод
следва да се отнесе към намиращия се в кориците на делото нотариален акт за договорна
ипотека, относно който следва да се потвърди от настоящия съдебен състав, че не доказва
съществуването на заемен договор или заемни договори, в разрез с правното твърдение на
ищеца в настоящия процес. Спогодбата по несъществуващ договор не може да санира
липсата му. Изложеното се отнася и до споразумението от 06.04.2016 година за учредяване
на договорна ипотека между „А и Л търговско представителство“ ЕООД като кредитор и
„Виго груп“ ООД като ипотекарен длъжник.
Следователно от наличните данни не може да се направи извод за счетоводно
отразяване на твърдяните от ищеца стопански операции по процесните договори за заем и
споразумения. От датите и посочените основания на направените преводи и плащания в
брой не може да се направи извод, че същите представляват реално предаване на заемни
суми по които и да е от договорите за заем, защото това обстоятелство не е посочено
11
изрично като основание за плащане/ превод, няма съвпадение на датите на извършване на
преводите с периода, респективно датата, на която е следвало да бъдат извършени, а също и
размера на договорената заемна сума. Последица от горните констатации е извода, че няма
доказателства за реално предадени суми по договорите за заем. Представените писмени
доказателства - „договор за заем“ и споразумения не установяват възникване на заемно
правоотношение по смисъла на чл.240 и сл. от Закона за задълженията и договорите, защото
независимо от вида и характера на сключените в писмена форма сделки, договорът за заем
се счита сключен с предаването на заетата вещ. В настоящия случай не е доказано
предаването на заемната сума както по уговорения между страните начин, така и по какъвто
и да друг недвусмислен начин, който да е удостоверен като предаване на заемна сума в
твърдения размер от ищеца на ответника. Представените договори не представляват и
разписки за извършено плащане, защото видно от текста им към датата на подписване на
същите заемната сума не е предадена. При липса на доказани сключени договори за заем за
процесните суми, е ирелевантно споразумението, с което същите се „новират“ според
ищеца, защото може да бъде подновено само съществуващо правоотношение, каквото не се
доказва да е съществувало към датата на сключването на споразумението.
Следва да се допълни, че по делото е допусната и извършена единична, а след това и тройно
съдебно-почеркова експертиза, чиято задача е била изследване на подписите положени под
Договора за цесия от 10.02.2016 година, с който „Мега Инвест“ ООД прехвърля свои
вземания, възникнали отново въз основа на договорите за заем на цесионера „А и Л
търговско представителство“ ООД. Експертизата е установила, че подписът срещу графата
„за цедента“ в Договор за прехвърляне на вземане от 10.02.2020г. между „Мега Инвест“ООД
като цедент и „А и Л търговско представителство“ като цесионер вероятно не е изпълнен от
управителя Диана Данева, а подписът срещу графата „за цесионера“ в същия договор е
изпълнен от управителя Христо Машов. От тук следва извода, че и последващият договор за
встъпване в дълг от 01.04.2016 година сключен между „А и Л търговско представителство“
ЕООД като кредитор и „Виго груп“ ООД – длъжник 1 и „Контракт инвест“ ООД – длъжник
2, не може да породи правно действие, тъй като същият се основава на споразумението от
10.02.2016 година. А процесният Договор за прехвърляне на вземане от 30.05.2017г. между
„А и Л търговско представителство“ ЕООД като цедент и „Царско село – Симеоново“
ЕООД като цесионер е следствие на всички изследвани по делото договори за заем,
споразумения, договори за встъпване в дълг и договори за прехвърляне на вземания между
дружествата „Контракт Инвест“ ООД, „Мега инвест“ ООД, „Виго груп“ ООД, „А и Л
търговско представителство“ ЕООД и „Царско село – Симеоново“ ЕООД.
От всички доказателства събрани по делото и анализирани в тяхната
съвкупност се налага извод, че по делото не е установено безспорно реалното предаване на
заемните суми по всички описани договори за заем. От тук няма как да се приеме, че при
липса на валиден правопораждащ факт е възникнало вземане, което да е обект на процесния
договор за цесия от 30.05.2017г. Поради този извод на съда, е без значение дали въпросните
задължения по договорите за заем са погасени по давност. Крайният извод на съда е за
12
недоказаност наличието на неудовлетворено парично притезание по търговска сделка.
Отсъствието на тази материалноправна предпоставка води до извод, че не е налице валидно
вземане, което може да е предмет на цесия.
Поради отхвърляне на претенцията, в тежест на ищеца следва да се възложат
направените разноски от ответниците и държавната такса, която в изпълнение на
разпоредбата на чл. 694 ал. 2 от ТЗ не е събрана предварително. Държавната такса е в
размер на 1 % от цената на иска на основание изменения чл. 694, ал. 7 от ТЗ, приложим и
към висящи производства и възлиза на 136 726.61 лв. По отношение на разноските, съдът
като съобрази представени списъци на разноските в открито съдебно заседание по същество,
приема, че по отношение на ответника „Контракт Инвест“ ООД (в производство по
несъстоятелност), чрез адв. Тонев, упълномощен от синдика са доказани разноски в размер
на 10 250 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.694 от ТЗ, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Царско село - Симеоново“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: КК Слънчев бряг, община Несебър, област Бургас, бизнес
център „Корал сити“, ет.4, офис С5, представлявано от управителя Иван Христов Стоянов,
чрез пълномощник адв. Росен Георгиев Милошев от АК-София, със съдебен адрес: гр.
София 1000, ул. ”Княз Борис I“ № 77, ет. 3, ап.7 против „Контракт инвест“ ООД (н), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Св.Влас 8256, община Несебър, ул.
„Средна гора“, комплекс Панорама бей 1, ап.41, чрез пълномощник адв.Галина Найденова
от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис № 318 и В.
Л. Б. с адрес: гр.София, ул. „Ивайло“ № 23, ап.3 в качеството му на синдик на „Контракт
инвест“ ООД (н), ЕИК *********, чрез пълномощник адв.Александър Ивайлов Тонев от АК-
София, с посочен съдебен адрес: гр.София 1000, р-н Оборище, ул. „Дунав“ № 13, ет.2, да
бъде признато за установено съществуването на вземане на ищеца към „Контракт инвест“
ООД (н) в размер на 5 550 848.90 (пет милиона петстотин и петдесет хиляди осемстотин
четиридесет и осем лв. деветдесет ст.); 195 000 (сто деветдесет и пет хиляди) лв.
възнаградителна лихва за ползването на предходната сума за периода 11.01.2016 -
30.03.2016г.; лихвата върху 5 550 848.90 лв. считано от 01.04.2016г. до окончателното
изплащане на сумата в размер на 0.1 % на ден до откриване на производството по
несъстоятелност, определена с допълнителна молба в размер на 7 926 612.23 (седем милиона
деветстотин двадесет и шест хиляди шесстотин и дванадесет лв. двадесет и три ст.), (до
27.02.2020г. за период от 1428 дни); законната лихва върху 5 550 848.90 лв. от датата на
откриване на производство по несъстоятелност до окончателното изплащане, както и да
бъде осъдено да заплати направените по делото разноски, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Царско село - Симеоново“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: КК Слънчев бряг, община Несебър, област Бургас, бизнес център
13
„Корал сити“, ет.4, офис С5, представлявано от управителя Иван Христов Стоянов, чрез
пълномощник адв. Росен Георгиев Милошев от АК-София, със съдебен адрес: гр. София
1000, ул. ”Княз Борис I“ № 77, ет. 3, ап.7 да заплати в полза на „Контракт инвест“ ООД (н),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Св.Влас 8256, община Несебър, ул.
„Средна гора“, комплекс Панорама бей 1, ап.41, чрез пълномощник адв.Галина Найденова
от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис № 318 и В.
Л. Б. с адрес: гр.София, ул. „Ивайло“ № 23, ап.3 в качеството му на синдик на „Контракт
инвест“ ООД (н), ЕИК *********, чрез пълномощник адв.Александър Ивайлов Тонев от АК-
София, с посочен съдебен адрес: гр.София 1000, р-н Оборище, ул. „Дунав“ № 13, ет.2 сумата
от 10 250 (десет хиляди двеста и петдесет) лв. съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „Царско село - Симеоново“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: КК Слънчев бряг, община Несебър, област Бургас, бизнес център
„Корал сити“, ет.4, офис С5, представлявано от управителя Иван Христов Стоянов, чрез
пълномощник адв. Росен Георгиев Милошев от АК-София, със съдебен адрес: гр. София
1000, ул. ”Княз Борис I“ № 77, ет. 3, ап.7 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 136 724.61 (сто тридесет и шест хиляди
седемстотин двадесет и четири лв. шестдесет и една ст.) и сумата от 5 (пет) лв. за издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14