РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Плевен, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 1238 по описа за 2019
година на Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 210, ал. 3 във връзка с чл. 215, ал.
1 от ЗУТ.
Административното дело е образувано по
жалба на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, ул. „Златовръх“ № 1 чрез представляващия Р.И.М. срещу решение , обективирано в протокол № 2
/10.04.2019 година на комисия по чл. 210 от ЗУТ
, назначена от кмета на Община Долни Дъбник, с което се определя
обезщетение за сервитутно право на прокарване
в ПИ 137030 с площ от 5 дка в
землище на с. Петърница.
В жалбата се излагат доводи, че решението
на комисията по чл. 210 от ЗУТ, с което се определя размер на обезщетение на имота е законосъобразно, тъй като
неправилно е определен размерът на обезщетението и следвало същият да определен по пазарни цени. Счита, че решението е
постановено в противоречие с материалния закон, тъй като определеното
обезщетение не съответства на пазарните цени. Посочва се, че не са изложени
мотиви относно начина на определяне на обезщетението. Намират, че с оглед характера на сервитута,
големият размер на площта, то ще се стигне до невъзможност за засяване не само
на високостеблена , но въобще до засаждане с някаква растителност, ще се
затрудни влизане на селскостопански машини. Намира , че 2000 лева на дка е
приемлива продажна цена на декар и следва именно този размер да бъде отчетен
при определяне на размер на обезщетението. Намира, че следва да се отмени
решението и да се определи пазарна оценка на обезщетението за сервитутното
право в размер на 2000 лева на декар или сума в размер на 2378 лева за
сервитутна площ от 1,189 дка. Моли за присъждане на разноски.
Представено е становище от Община Долни Дъбник на л.
102 по делото, в което се посочва, че размер на обезщетението е определен от лицензиран
оценител, като са изложени основания относно начина на достигане до размера от
1144 лв.,който отговаря на характера на сервитута, като са взети предвид именно
пазарните цени.
В съдебно заседание оспорващият - „Адванс
Терафонд“ АДСИЦ, седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„Златовръх“ № 1 чрез представляващия Р.И.М.
не се явява, не се представлява. Представено е становище от оспорващия
на л. 185 по делото, в което посочва, че сервитутни права за преминаване и на
прокарване на газопроворд е отрицателен сервитут поради характера на
ограниченията, които възникват за собственика на земята и следва да бъде
определен размер на обезщетението при максимален коефициент от 1. Посочва се,
че пазарната стойност на земеделската земя, определена от експерта по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза от 1196 лева е занижен спрямо определения в оценката на адм. орган
от 1425 лева и именно така определеният от органа да бъде взет предвид при
изчисляване на размер на обезщетението и същото да бъде в размер на 1372, 40
лева. Моли за присъждане на разноски.
В съдебното заседание
ответникът - Община Долни Дъбник не се
представлява. Представено е становище на л. 131 по делото за неоснователност на
жалбата и отхвърлянето й и искане за присъждане на разноски в размер на 350 лева.
В съдебно заседание
заинтересована страна - „Булгартрансгаз“
ЕАД, гр. София , бул. „Панчо Владигеров“ № 66, не се представлява. Представено
е становище на л. 136 по делото, в което се посочва жалбата е неоснователна.
Административният съд-Плевен,
шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна
следното:
Подадено
заявление от заинтересована страна -
„Булгартрансгаз“ ЕАД, гр. София, за
учредяване на сервитутни права по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ и чл. 210 от ЗУТ
относно обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на „Булгартрансгаз“
ЕАД парелелно на северния (магистрален) газапровод до българо-сръбска граница,
етап „Линейна част“ .
Със
заповед № 45/19.02.2019 година на кмет на Община Долни Дъбник е назначена комисия,
която да разгледа експертни оценки за пазарната цена на учреденото ограничено вещно право и да отрази приемането
ими, коригирането им или отхвърлянето им и определи размер и изплащането на оценка
на сервитутни права във връзка с частично прилагане на ПУП ПП за газапровод „Южен
поток“ за територията на Община Долни Дъбник, землища с. Бъркач, с. Петърница,
Крушовица, Садовец и с. Горни Дъбник..
На
л. 36 по делото е приложен доклад за определяне на пазарната стойност на
равностойно парично обезщетение за учредяване на сервитутни права, изготвен от С.И.П.–
независим оценител със сертификат от КНОБ с рег. № *********/20.12.2010 г. за
оценка на земеделски земи и трайни насаждения към дата 20.03.2019 година , като
за процесния поземелен имот с № 137.30 от 5 дка – нива за сервитут от 1,189 дка е
определено равностойно парично обезщетение при пазарна цена от 1425 лева за дка
, обезщетение в размер на 1144 лева лева, като Кс – коефициент отчитащ срок е 0,9,
коефициент, отчитащ вид на сервитута – Ксп е 0,75 за обработваеми земеделски
земи и лозя.
На
10.04.2019 година е проведено заседание на комисията, определена от кмета на
Община Долни Дъбник и в т. 4, т. 21 на
л. 32 по делото, е одобрено равностойно парично обезщетение за
учредяване на ограничено вещно право за процесния имот в размер на 1144 лева.
Представени
са ПУП-ПП за землище на с. Петърница, нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 100, том I, от 13.02.2015
година, от който се установява, че дружеството
оспорващ е собственик на нива от 5 дка, пета категория в м. „Селски лозя“,
поземлен имот № 13730 по карта на землище на с. Петърница .
По
делото беше изслушана съдебно –оценителна експертиза, изготвена от вещо лице,
независим експерт със сертификат рег. № ********* от 25.10.2017 година .
В
експертизата вещото лице сочи , че размер на обезщетението, определено от
органа е 1144 лева , като пазарната стойност на земята е определено по метод на
пазарните сравнения, като са използвани за пазарни аналози само оферти за продажба на имоти в други общини, отстоящи на 20 км от
оценявания имот и не са използвани реални пазарни сделки. Размер на
пазарната стойност на равностойното парично обезщетение за учредяване на
сервитутни права за имота по формула ПСерв.= ПСзем х Ксрок х Ксерв, , където
ПСерв е пазарна стойност на сервитутно право, ПСземя е пазарна стойност на
земята на сервитута - ПСземя – 1,189дка х 1425лв/дка= 1694 лева, Ксрок е
коефициент, отчитащ срока, за който е учредено ограниченото вещно право и К
серв – коефициент, отчитащ вид на сервитута, като при отрицателен сервитут,
този коефициент е 1, а при положителен сервитут се определя в зависимост от
ограниченията, които сервитутът налага на собственика на земята и е в границите
от 0,5 до 1,0. Обезщетението е определено по формулата ПСсерв = ПСземя х Ксрокх
Ксерв или Псерв= 1649х0,9х0,75= 1144 лева , като са Ксрок е 0,9 и Ксерв 0,75.
Вещото
лице с оглед поставена задача – да определи размер на обезщетението с оглед
пазарната стойност на земеделската земя определя ПСземя пазарната стойност на
земята в сервитута по метод на пазарните
сравнения и метод на директна
капитализация на дохода, като се използват за пазарни аналози само реални сделки от същото или съседни землища на оценявания имот,
а не оферти за сделки от района и ПСсерв = 1423х0,9х0,9 =1152 лева. Посочва се,
че поземленият имот попада във физически блок „Обработваема земя“, ползва се по
предназначение и се засява ежегодно със зърнени и технически култури и
налагането на ограничения не засяга текущото ползване на имота. Размер на
обезщетението е определен по формула ПСерв.= ПСзем х Ксрок х Ксерв, , където
ПСерв е пазарна стойност на сервитутно право, ПСземя е пазарна стойност на
земята на сервитута - ПСземя – 1,189 дка х 1196лв/дка= 1423 лева, Ксрок е
коефициент, отчитащ срока, за който е учредено ограниченото вещно право и К
серв – коефициент, отчитащ вид на сервитута, Псерв=1423х0,9х0,9= 1152 лева. Пазарната
стойност на земята в сервитута е определена като са взети предвид за пазарни
аналози само реални сделки, а не оферти за продажба, които са използвани от
експерт –оценител , изготвил оценка, приета от комисията по чл. 210 от ЗУТ и съдът
кредитира заключението на експертиза като обективно, съобразено с
доказателствата по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното.
Съгласно
чл. 210, ал.
1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и
изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват
по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на
страните по реда на АПК. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал.
1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал.
2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и
решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.
С
оглед цитираните посочените разпоредби, съдът приема, че несъмнено по делото се
оспорва акт на комисия, назначена от кмета на общината на основание чл. 210, ал.
1 от ЗУТ. Възможността за оспорване на тези актове е изрично
предвидена в чл. 210, ал. 3 от ЗУТ.
Поради
горното, съдът приема, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване
административен акт, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На
основание чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК. В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира, че той е
издаден от компетентен орган, назначен със заповед на кмета на общината по реда
на чл. 210, ал.
1 от ЗУТ, в обема на правомощията му и в нужната форма.
В
случая оспорващият не е уведомен за започване на производството по чл. 26 от АПК и това е нарушение, но не съществено, и не е ограничено правото му на
защита и в съдебното производство може да изложи възраженията и да приложи и
изиска събиране на доказателства.
Съдът
по отношение съответствието на оспорения акт с материално-правните разпоредби,
съдът приема следното:
Съгласно
чл. 64, ал. 1
от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при
разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват
сервитути.
Според
даденото в § 1, т. 23 от ДР
на ЗЕ определение, "Енергиен обект" е обект или съвкупност
от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва
производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив
или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на
параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт
или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения,
разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи,
както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
От
своя страна чл. 64, ал.
2, т. 2 от ЗЕ (в приложимата редакция), сервитутите, съгласно закона
са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В
ал. 4 на чл.
64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1.
има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението
и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите
имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по
реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни
права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва, че
определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на
енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210
и 211 от Закона
за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз
основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението
от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от
лицата по ал. 1.
Съгласно
чл. 210, ал.
1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането
на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 -
кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица
определянето на обезщетения или оценка от комисията.
Принудителното
по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти –
частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно
принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо
удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът
въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно
обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите,
по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната
норма на чл. 65 от ЗЕ,
размерът на обезщетението по чл. 64, ал.
4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1.
площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете
ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна
оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В
приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на
понятието "справедлива пазарна оценка". Изхождайки от правната и
житейска логика съдът приема, че определянето на "справедливата пазарна
оценка" по смисъла на чл. 65, ал.
1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота,
като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи
сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката.
От
представената по делото преписка се установява, че площта от имота на оспорващия,
попадаща в границите на сервитута е 1,189 дка и за да се определи цената на
дължимото обезщетение, е необходимо да бъде изчислена пазарната цена.
Комисията
е приела оценка, изготвена по метод на пазарните сравнения, като са използвани
оферти за продажба на имоти в други общини, отдалечени на 20 км от процесния
имот като пазарни аналози за района.
Съдебно-оценителната
експертиза в съдебното производство определи оценка при използване на метод на
пазарните сравнения и метод на директна капитализация на дохода, като са
използвани реални сделки за
покупко-продажба на земеделска земя и е определено обезщетение в размер на 1152
лева, при която се приема, че с оглед
вида на сервитута - положителен и е приложен коефициент за вид от 0,9
- максималния при този вид. Вещото лице е взело предвид Ксерв от 0.9 , а
не 0,75, определен от органа и това е в резултат на приетото, че ограниченията
при ползването на имота, определени в чл. 64, ал.
3, т. 2 от ЗЕ за сервитутите на енергийните обекти са безсрочни и
включват следните забрани: не се допуска застрояване, засаждане на трайни
дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на
подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и
материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и
опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция и съдът намира, че
именно този коефициент в стойност 0,9 следва да бъде възприет във формулата при
определяне на размер на обезщетението.
Съдът
възприема заключението на вещото лице и относно определяне на пазарна стойност
на земята в размер на 1423 лева, тъй като се ползват реални сделки за имоти със
същите характеристики – нива от пета категория, като по редица от тях - стр. 163 и сл. по делото, купувач е дружеството-оспорващ
и средната цена на декар варира от 900 лева до 1200 лева, и в тази връзка е
неоснователен доводът на оспорващия, че следва да се определи размер на
обезщетението като се вземе предвид пазарна стойност на дка от 1425 лева,
определен от органа. Този размер на пазарната стойност е формиран въз основа на
оферти за продажба на имоти, а вещото лице при определянето му е съобразил само
реални сделки в същото или съседно землище и и е определил пазарната стойност
на дка в размер на 1196 лева. Съдът намира, че именно тази стойност следва да
бъде приета и да послужи във формулата
за определяне на ПСземя, която стойност участва във формулата за определяне на
ПСсерв.
Съдът
намира, че дължимото обезщетение следва да се определи именно по формулата,
използвана от вещото лице за определяне пазарната стойност на сервитута –
ПСсерв = ПСзем х Ксрок х Ксерв, където ПСсерв е пазарната стойност на
сервитута; ПСзем – пазарната стойност на земята, попадаща в границите на
сервитута; Ксрок - коефициент, отчитащ срока, за който се учредява сервитута и
Ксерв– коефициент, отчитащ вид на сервитута според ограниченията, които
сервитутът налага на собственика на земята във връзка с нейното ползване или
Псерв=1423х0,9х0,9= 1152 лева.
Неоснователен
е доводът на оспорващия, че с оглед ограниченията, които възникват за
собственика на имота, следва да се определи
размер на обезщетението, като формулата за Ксерв се използва не коефициент от
0,9 а коефициент 1, заявено в становище
на л. 118 по делото. Сервитутът, който възниква в полза на лицата, които ще
изграждат и експлоатират енергийните обекти по силата на ЗЕ, по своята правна
същност представлява законово въведено ограничение на правото на собственост, в
съдържанието на което право се включва и възможността собственикът да ползва
имота. С възникването на сервитута законът свързва определени задължения за
собственика на служещия имот, като нормативно са въведени и забрани,
ограничаващи това ползване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал.
3, т. 1 и т. 2 от ЗЕ,
при упражняване на сервитута титулярят на сервитута придобива право на
прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти и право негови
представители да влизат и да преминават през служещите имоти и да извършват
дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти, вкл. право на
преминаване на техника през имотите във връзка с изграждането и обслужването на
въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения, като в сервитутната зона не
се допуска извършване на застрояване или трайни насаждения в сервитутната
ивица. В чл. 13 от
Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти
/издадена въз основа на законова делегация по чл. 64, ал. 9
от ЗЕ/, е предвидено, че в сервитутната зона на енергиен обект за
производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия,
титулярят на сервитутни права може да извършва строителни и монтажни дейности
за изграждане на нови енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация,
модернизация и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство,
пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия; ремонтни
работи, свързани с предотвратяване или отстраняване на аварии за възстановяване
на експлоатационната годност на енергийните обекти, както и планови дейности,
свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техни
съоръжения. Нормата на чл. 20, ал. 1
и ал.2 от посочената Наредба
регламентира допълнителни ограничения не се допуска всякакъв
вид строителство; складиране на
отпадъци; изграждане на спортни
стрелбища и военни полигони за стрелба , движението на хора и добитък по
откритите тръбопроводни участъци (преходи), влизането в площадките на
съоръженията и действия на трети лица върху съоръжения на газопреносната или
газоразпределителните мрежи; предизвикване
на вибрации и удари непосредствено над газопровода и в непосредствена близост
до площадките на спирателната арматура, филтриращите съоръжения и въздушните
преходи; обработване (разораване) на
почвата на дълбочина по-голяма от 0,5 m в сервитутната зона на газопровода и
над съоръженията и кабелите на технологичната електронна съобщителна мрежа към
него; палене на огън и опожаряването на площите след прибиране на
селскостопанската продукция на разстояние до 20 m от газопровода и неговите
съоръжения и на разстояние 30 m от спирателната арматура и вентилационните и
продухвателните свещи; засаждане на
дървета, храсти и други трайни насаждения; засаждане на растителни видове с
развита коренова система на по-малко от 15 m от двете страни по оста на преносни
и разпределителни газопроводи и на по-малко от 3 m от двете страни на
далекосъобщителните кабели или други линейни съоръжения към газопроводите;
стрелба с ловно и бойно оръжие в близост и по направление на въздушните преходи
на газопровода, спирателната арматура и другите надземни съоръжения. В ал. 2 е
прието, че земеделската земя и предоставените поземлени имоти в горски
територии (просеки) в сервитутната зона на газоенергийните обекти могат да се
използват само за засяване с едногодишни култури с къса коренова система.
С
оглед придобиваните права от титуляря на сервитута и възникващите ограничения
във връзка с ползването на сервитутната зона от служещия имот, на практика
собственикът е лишен от възможността да ползва пълноценно по предназначение
частта от имота, попадаща в границите на сервитута. Ето защо при отчитане
площта на имота, попадаща в границите на сервитута, безсрочността на налагания
ограничителен режим и нормативно въведените ограничения за ползването на
служещия имот от неговия собственик, определените от вещото лице стойности на
коефициентите за изчисляване на пазарната стойност на сервитутното право /Ксрок
- отчитащ срока, за който се учредява сервитута - 0.9 и Ксерв – отчитащ
ограниченията, които сервитутът налага на собственика на земята във връзка с
нейното ползване – 0,9/, са обосновани от гл. точка на критериите по чл. 65, т. 1
– т. 3 от ЗЕ
независимо от ограниченията, собственикът на имота може да го ползва, а следва
да се отчита, че това е земеделска земя от пета категория – нива.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че следва да се измени решение на комисията по чл.
210, ал. 3 от ЗУТ и обезщетението да бъде определено в размер на 1152 лева.
С
оглед изхода на делото , искането на пълномощника на оспорващия за присъждане
на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че Община Долни
Дъбник следва да заплати на оспорващия разноски общо в размер на 350 лева,
както следва – 50 лева държавна такса, 300 лева – депозит за изготвяне на
експертиза.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд-Плевен, VI състав
РЕШИ:
Изменя решение на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед №45/19.02.2019 г. на кмета на Община Долни
Дъбник, обективирано в решение от 10.04.2019
г. в протокол № 2, т. 4, т. 21 в частта за
определяне на размер на обезщетение за сервитутно право на прокарване за обект „Разширение
на газопреносна инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД парелелно на северния
(магистрален) газапровод до българо-сръбска граница, като увеличава определения размер на
обезщетение за ПИ 137.30 с площ от 5 дка, сервитут от 1,189 дка, собственост на
„Адванс Терафонд“ АДСИЦ, землище на с. Петърница на 1152 лева.
Осъжда Община Долни Дъбник да заплати на „Адванс
Терафонд“ АДСИЦ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, ул. „Златовръх“ № 1 чрез представляващия Р.И.М. разноски в
размер на 350 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/