РЕШЕНИЕ
№ 22691
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110143716 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД срещу „Застрахователно
Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по: 1/ чл.
411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 2318,78 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 20.01.2024 г. на автомагистрала Хемус, посока гр. София, с
включени разноски за определянето му, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до погА.ването, както и 2/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от 410,00 лева,
представляваща лихва за забава в плащането за периода от 22.04.2024 г. до 15.08.2025
г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил марка „БМВ 320“, с
рег. № . Поддържа, че вредите са на стойност 2318,78 лева, в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение, като е начислена и сумата от 15 лева ликвидационни
разноски за обработка на щетата. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на т.а.
„Волво“, с рег. № с ремарке с рег. № , поради което в полза на ищеца възниква
регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че ответникът е
получил регресна покана, но не е изпълнил задължението си. Моли съда да уважи
предявените искове, като присъди и законна лихва върху сумата, считано от
депозиране на исковата молба до погА.ването. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на валидността на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на застрахования
при него товарен автомобил и ремарке към момента на ПТП. Оспорва настъпването на
ПТП с посочения механизъм, както и че посочените вреди на увредения автомобил са
1
в резултат на процесното ПТП. Счита, че по отношение на водача на застрахования
при него лек автомобил не са налице елементите на деликта по чл. 45 ЗЗД. Намира, че
водачът на лек автомобил марка „БМВ 320“, с рег. № има вина за процесното ПТП,
тъй като е предприел неправилна маневра, като сам се е поставил в неблагоприятно и
опасно положение. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил марка „БМВ 320“.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
описаните от ищеца увреждания на автомобила. Оспорва иска и по размер, като счита,
че същият е необосновано завишен. Поради неоснователност на иска за главница,
счита, че като неоснователен следва да се отхвърли и искът за лихва за забава.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: че е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погА.ване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 02.09.2025 г., приет
за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание от 23.10.2025 г.,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите:
към твърдяната дата на ПТП т.а. „Волво“, с рег. № с ремарке с рег. №, е застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че преди подаването
на исковата молба ответникът е получил регресна покана, както и че свидетелят А. А. е
позвънил неколкократно на тел. 112 във връзка с процесното ПТП.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водачите, както и размера на вредата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водачите на двата автомобила, участвали в
ПТП.
Според показанията и на двамата водачи – свидетелите Ц. С., водач на товарен
автомобил „Волво“, с рег. № , с ремарке с рег. № и А. А. – водач на лек автомобил
марка „БМВ 320“, с рег. № , се установява, че процесното ПТП се е реализирало на
автомагистрала „Хемус“, посока София, след последния тунел на прохода „Витиня“,
като водачът на лекия автомобил „БМВ“ се е движел в крайна лява лента, а водачът на
2
товарния автомобил „Волво“, който се движел в дясно лента и пред който имало два
камиона, поради заснежения участък не успял да намали скоростта, поради което, за да
избегне ударът с камионите пред него, извършил маневра в лявата лента за движение,
пред движещия се лек автомобил „БМВ“. В тази част показанията на свидетелите
кореспондират помежду си и със събраните по делото доказателства, поради което
съдът ги кредитира като достоверни.
Водачът на лек автомобил „БМВ“ свидетелства, че неговият автомобил бил
притиснат между ремаркето на товарния автомобил и пътната мантинела, като водачът
на товарния автомобил, след като преминал в неговата лента за движение, без да
подаде светлинен сигнал за това, ударил цялата дясна част на лекия автомобил с
ремаркето си, с което му нанесъл процесните щети. Водачът на товарния автомобил от
своя страна свидетелства, че не усетил съприкосновение с лекия автомобил, като
лекият автомобил получил щетите си от удар в пътната мантинела. В тази част съдът
кредитира показанията на водача на лекия автомобил по три причини. На първо място
всички увреждания на лекия автомобил са в неговата дясна част, от която му страна се
е намирал товарният автомобил, докато мантинелата се е намирала в неговата лява
част, като това е изводът и на вещото лице по допуснатата САТЕ по поставената пета
задача; на второ място, това е отразеният механизъм на ПТП, видим и от скицата в т.
13 от двустранно подписания от водачите протокол за ПТП, в който освен това е
отразено /т. 14/, че водачът на товарния автомобил е виновен за произшествието и на
трето място, в проведеното открито съдебно заседание на 04.12.2025 г. експертът е
посочил, че ударът не е с много голяма кинетична енергия, поради което може да не
бъде усетен от водача на товарния автомобил.
Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за ПТП с
начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ,
която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 3386,06 лева. Стойността,
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена
на база пазарни цени съгласно издадената от официалния сервиз на марката фактура
към датата на ПТП, е в размер на 7739,81 лева, а стойността на увредените части и
детайли с прилагане на коефициент на овехтяване предвид годините на експлоатация
на автомобила, е в размер на сумата от 1971,79 лева. Съдът кредитира експертното
заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Спорен между страните е въпросът за вината на водачите за реализиране на ПТП,
както и за наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения лек
автомобил.
При възприетия по-горе механизъм на ПТП, съдът намира, че вина за настъпване
на събитието има водачът на товарен автомобил „Волво“, с рег. № с ремарке с рег. № ,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Водачът, който е
предприел маневра за преминаване от крайна дясна към крайна лява лента, без да е
подал светлинен сигнал, не е спазил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно
която, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
3
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице
съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от
наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в
действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване,
обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две
лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен
процес на увреждането. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика –
напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК ,
произнесено по реда на чл. 290 ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
получените по него увреждания. Ответникът твърди, че водачът на лек автомобил
марка „БМВ 320“, с рег. № СВ7055МТ предприел неправилна маневра и с поведението
си е създал опасност за останалите участници в движението, като сам се е поставил в
неблагоприятно и опасно положение.
На първо място следва да се посочи, че според показанията и на двамата
свидетели, водачът на лекия автомобил се е движел в лявата, изпреварваща лента,
поради което не се установява същият да е предприел неправилна маневра. Такава е
предприета от водача на товарния автомобил, който поради несъобразена с пътната
обстановка скорост /хлъзгав път поради заснежаване/, не успял да намали
своевременно скоростта, като за да не се удари с движещия се пред него товарен
автомобил, предприел маневра за навлизане в лявата лента, без да се съобрази, че няма
да създаде опасност за движението и останалите участници в него. Ето защо, съдът
намира, водачът на товарния автомобил не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 25,
ал. 2, изр. 1 ЗДвП - При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. По делото е безпротиворечиво
установено, че водачът на лекия автомобил се е намирал вече в изпреварващата лента
от лявата страна на товарния автомобил, респ. водачът на товарния автомобил е
следвало да пропусне движещия се в съседната лента лек автомобил, преди да
предприеме извършената маневра.
Ето защо се налага извод, че по делото не са събрани доказателства за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил, поради което
възражението се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Настоящият състав приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено на
ищеца, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
4
купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че
дължимото обезщетение при застрахователно събитие следва да се равнява на размер,
необходим за възстановяване на причинените щети, определен по средни пазарни цени
към датата на застрахователното събитие, доколкото застрахователят не дължи да
покрие избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор,
извършващ същия. Ако се приеме противното, то би се стигнало до преодоляване на
забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.
Установи се, че за процесната щета ищцовото дружество е заплатило на
собственика на увредения автомобил сумата от 2318,78 лева с платежно нареждане от
12.03.2024 г. – л. 42 /неоспорено от ответника/.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
извършеното плащане – 2318,78 лева, В полза на ищцовото дружество следва да се
присъди и законна лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба
до окончателното погА.ване.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погА.ването на същия за
процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер
на 2318,78 лева.
Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към
застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът
на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Покана е отправена
до ответника и получена от него на 21.03.2024 г. /видно от представената регресна
покана и отбелязване датата на получаване – л. 36 - 38 от делото/. Ето защо, след
изтичането на предвидения съобразно чл. 412, ал. 3 КЗ тридесетдневен срок, считано
от 22.04.2024 г. ответникът е изпаднал в забава. За процесния период от 22.04.2024 г.
до 15.08.2025 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда върху установения
размер на главница по реда на чл. 162 ГПК и посредством онлайн калкулатор от
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, възлиза на сумата от 421,22 лева.
Искът е предявен за сумата от 410,00 лева, поради което следва да бъде уважен в
пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1380,21 лева, представляваща разноски за
заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, като претендираната сума от 40 лева,
внесена като депозит за разпита на свидетел, не следва да бъде присъждана, тъй като
не е усвоена.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг Живот и Здраве“
5
АД, ЕИК: ********* да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“
АД, ЕИК ********* сумите от:
2318,78 лева на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско” обезщетение за
вреди на лек автомобил марка „БМВ 320“, с рег. №, причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 20.01.2024 г. на автомагистрала „Хемус“,
посока София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2025 г.
до окончателното й погА.ване;
410,00 лева на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода
от 22.04.2024 г. до 15.08.2025 г.;
1380,21 лева на осн. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6