РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. ХАСКОВО, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
Членове:ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р. М. К.
в присъствието на прокурора П. Й. Ж.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно
наказателно дело № 20255600200596 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА.
Образувано е въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на
08.07.2025 година от Секция 5 на Провинциален съд Валенсия , Кралство
Испания , въз основа на решение по дело №48/2023 на същия съд от
30.07.2025г. Заповедта е изготвена с цел да се осъди или се осъди С. С. Н.
,като извършител на престъпление- сексуална злоупотреба над непълнолетен
под 16 години ,предвидено и наказуемо по чл.183.1.3 и 4б/ от Наказателния
кодекс на Кралство Испания , извършено от *** гражданин С. С. Н. .
Горепосочената Европейска заповед за арест е внесена от Окръжна
прокуратура- Хасково с надлежен превод на български език, ведно с искане за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на
поисканото за предаване лице С. С. Н., като с Определение рег.
№340/19.07.2025 година, постановено по ЧНД №595 /2025 година на
Окръжен съд-Хасково това искане е било уважено и спрямо лицето е взета
1
мярка за неотклонение „задържане под стража“,потвърдена с определение рег.
№ 327824.07.2025 година по ВЧНД №325/2025г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив.С влязло в сила на определение по настоящото дело мярката за
неотклонение на Н. е изменена в „домашен арест“.
Прокурорът в Окръжна прокуратура-Хасково поддържа искането за
предаване на лицето. Изразява становище, че издадената Европейска заповед
за арест отговаря на всички формални законови изисквания, налице е двойна
наказуемост и аналог на описаната престъпна дейност с наказуемо съгласно
НК на Република България деяние по чл.152 от НК и не са налице
основанията за отказ по чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА.
Защитникът на поисканото за предаване лице- адвокат М. Т. намира
искането за предаване за неоснователно и пледира в хода на съдебните
прения да бъде отказано предаването на подзащитния му на испанските
власти,заради липсата на двойна наказуемост на деянието ,описано в ЕЗА със
състав на престъпления по българския НК .
Поисканото за предаване лице С. С. Н. изразява несъгласие за
предаване на издаващата държава и моли за решение в предложения от
защитника смисъл.
Хасковския окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото
писмени доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна
връзка, както и като анализира приложимите национални и европейски норми
по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира
за установено следното:
Представената Европейска заповед за арест съдържа данни за
самоличността и гражданството на поисканото за предаване лице,
наименованието и адреса на издаващия орган, данни за наличие на
осъдително решение , като относно последното е посочена дата на издаване и
органът, който е постановил наказания в чуждата държава спрямо търсеното
лице. Според съдържанието на Европейската заповед за арест, тя е издадена в
изпълнение на решение от 30.07.2025г. по дело №48/2023 на Секция 5 на
Провинциален съд Валенсия/в последващ отговор е изяснено ,че решението е
постановено на 30.06.2025г. и обявено на 01.07.2025г./ ,по което ***
гражданин С. С. Н. е трябвало да бъде осъден и осъден /виж стр.2 от ЕЗА/
като извършител на престъпление- сексуална злоупотреба над непълнолетен
2
под 16 години ,предвидено и наказуемо по чл.183.1.3 и 4б/ от Наказателния
кодекс,без да е налице съвпадение на обстоятелства ,изменящи наказателната
отговорност на присъдата за всеки от тях от 12 години лишаване от свобода с
пълно лишаване от права през това време.По същия начин и в съответствие с
членове 48 и 57 от НК ,те са осъдени на забрана да се приближават до …Л. М.
,нейния дом,работно място и всяко друго място ,където тя се намира или
посещава често на разстояние по-малко от 200 метра ;както и забрана за
комуникация с нея , всичко това за период от 16 години.В съответствие с член
192 и 106.1д/ и е/ ,те са осъдени на 5 години контролирано освобождаване
,които ще изтърпят след изтичане на присъдата лишаване от свобода .По
същия начин,в съответствие с член 192.3 от НК ,всеки от обвиняемите е
осъден на специална забрана за упражняване на всякаква професия или
занимание,платено или не ,което включва редовен и пряк контакт с
непълнолетни , за срок ,надвишаващ пет години от наложеното наказание
лишаване от свобода. В заповедта престъплението е описано чрез изложение
на неговите обективни и субективни признаци, като са визирани време и
място на деянието, както и обстоятелства, представляващи съдържанието на
осъществената от подсъдимия Н. изпълнителна дейност. Посочени са
приложимите наказателни норми, съгласно законодателството на издаващата
държава, както и предвидената за престъплението максимална санкция – от
четири до осем години затвор ,с възможност за определяне на санкциите в
по-висок размер от предвидения . Съгласно изложеното в заповедта,
деянието, което поисканият за предаване е извършил съдържа следните
фактически характеристики: вечерта на 26.09.2020 г. З. Л. М., тогава на 14
години,но на път да навърши 15 години била с 15 годишната си приятелка
А.,приятеля си подсъдимия Д. и други млади хора ,след които и подсъдимия
С.. Д. поканил З.и А. на следващия ден да отпразнуват рождения ден на М.,
*** гражданка. Според уговорката ,в нощта на 27.09.2020г. пълнолетният Д.Д.
взел З. и А.,които познавал от няколко месеца и ги закарал на мястото на
рождения ден, разположено в покрайнините на О., известно като Е.С.. Там
присъствали подсъдимите С. С. С. и С. С. Н. и двамата пълнолетни ***
граждани. Заедно с тях имало неопределен брой хора, предимно мъже и
няколко момичета, две от които, З. и нейната приятелка А., и двете
непълнолетни. На мястото присъствали още М. М. К., която навършвала 20
години, нейната приятелка, К. М. Р., която разпитана от частното обвинение,
3
признала за романтичната сивръзка с обвиняемия С., както и че е приятелка на
А. Имало още две или три момичета, чиято самоличност не била установена
,като останалите присъстващи били мъже. Още с пристигането си З. изпила
алкохолна напитка, сервирана или от нея, Д., или от неизвестно лице, като
била видяна да се качва в кола с непълнолетен, също ***, на име С.
Последният бил осъден за тези деяния с присъда от 30 юни 2021 г., издадена
от Съд за непълнолетни № 1 на Валенсия, като извършител на престъпленията
сексуално насилие над непълнолетно лице под 16 години и за
непредотвратяване на престъпление. З. и С. били принудени да излязат от
автомобила по искане на собственичката му К. М. Д. или някой друг дал на
З. друга алкохолна напитка, очевидно уиски , както и още два или три джин-
тоника, които тя изпила. З. била толкова повлияна от консумирания алкохол,
че когато тръгнала да уринира А. я държала да не падне. В това състояние, в
което волевите и физическите й способности били видимо нарушени, тя
започнала да танцува с Д. С. и С. били наясно със състоянието на З. и знаели,
че тя не е по-възрастна от 16 години. В един момент придружена от С. и С. и
непълнолетния С., тя се озовала на уединено място ,наречено „стената“,
недалеч от мястото, където останалите присъстващи пиели и танцували и
където били паркирани колите. Там тя заела позиция, за да извърши фелацио
на единия от пълнолетните мъже, докато другия /С. и С., или С. и С. /
проникнал вагинално в нея отзад. И двамата повтаряли операцията, редувайки
се, като З. била в такава физическа позиция, че не можела да види кой я
напада. Никой не й говорел, но усещала, че С. и С. си говорят на техния роден
език - ***. Усещала други мъже да си разменят позициите с първия или
просто да наблюдават какво се случва, но не можела да разпознае никого,
нито да определи дали те ,всички или един от тях я принуждават да прави
фелацио или проникват в нея. З. виждала само Д. и А., като нито С., нито С. се
обръщали към нея през цялото време ,не й говорели и по никакъв начин не
взаимодействали с нея ,с което желаели само да задоволят похотливите си
намерения .Като покорна личност ,тя не била в състояние да се съпротивлява
,предвид ефекта от консумацията на алкохол. Накрая, когато всички си
тръгнали ,тя се отдалечила от района на “ стената“ .Била забелязана от Д.,
който я видял да си тръгва, обляна в сълзи. Към този момент не останал никой
от присъстващите, освен М., която виждайки З. да плаче, я обидила,
наричайки я „курва“. Упрекнала я също така , че с поведението си е
4
развалила купона и отказала да я закара обратно с колата си. Д. бил този
,който по молба на З., я закарал с колата до къщата на баба й. В резултат на
тези събития пострадалата не е претърпяла никакви физичски наранявания ,а
само морални щети. Въпреки ,че няма никакво отношение към деятелността
на обвиняемия С. Н., в издадената ЕЗА , в частта ,отнасяща се до доказани
факти по присъдата като втори пункт са възпроизведени обстоятелства от
престъпната дейност на другия обвиняем С. С., които поради неотносимостта
им към предмета на делото няма да бъдат обсъждани от настоящия съд.
Така представеното в заповедта фактическо изложение/на моменти
трудно разбираемо и неясно,поради неточността на превода на български
език / сочи, че издаващата държава е дала в необходимата за целите на
изпълнението й степен описание на деянието , за което е посочено време и
място на извършване, както и форма на участие на поисканото за предаване
лице. В заповедта е посочена и правната квалификация на престъплението, за
което Н. е бил признат за виновен и осъден, като са цитирани разпоредбите
от приложимия материален наказателен закон, както и вида и срока на
наложените наказания. Деянието е квалифицирано като „сексуално
злоупотреба над непълнолетен под 16 години“ . Поради невъзможността да се
разбере смисъла на посочените в ЕЗА разпоредбите от Наказателния кодекс
на Кралство Испания , съгласно които описаното поведение на поискания за
предаване *** гражданин е съставомерно и наказуемо,допълнително бе
изискано извлечение от наказателния закон на Кралство Испания ,
съдържащо текста на цитираните в ЕЗА разпоредби, представено от органа на
издаващата държава с писмо вх.№9021/10.09.2025г. Анализът на тези
разпоредби в контекста и на описаното в заповедта поведение на поисканото
за предаване лице С. Н. налага следните изводи: Деянието, което испанския
наказателен закон криминализира в защита на обществените отношения,
свързани с половата неприкосновеност е сексуално насилие над
непълнолетно лице,ненавършило шестнадесетгодишна възраст . Според
текста на чл.183 ал.1 от НК на Кралство Испания наказуем е случаят, при
който са извършени сексуални действия с непълнолетно лице под
шестнадесетгодишна възраст,а когато сексуалните действия се състоят в
извършване на полов акт по вагинален път/ал.3 на същия текст/ и са резултат
от съвместното действие на две или повече лица наказанието е в горната
половина на диапазона от осем до дванадесет години лишаване от свобода . В
5
случая извършеното от Н. е квалифицирано именно по този състав на
чл.183 1,3,4 т.б от наказателния закон на издаващата държава , с оглед
фактическото обвинение за осъществени от С. Н., заедно с другия обвиняем
С.С. сексуални действия по отношение на непълнолетно лице ,ненавършило
16 годишна възраст , изразили се в извършване на полов акт по вагинален
път от двете лица .
В европейската заповед за арест не е отбелязано деянието ,за което
се иска предаване на лицето на испанските власти да е включено в списъка
на престъпленията по ал.3 на чл.36 от ЗЕЕЗА,което обосновава задължение по
реда на ал.2 изр.1 на същата норма за проверка за двойна наказуемост, т. е. за
инкриминираност на описаното в ЕЗА деяние и по вътрешното
законодателство на Р. България, в качеството й на изпълняваща държава.
В тази връзка следва да се посочи, че Наказателният кодекс на
Република България регламентира престъпленията против половата
неприкосновеност в отделен раздел VIII „Разврат“ на глава II „ Престъпления
против личността“ ,които с оглед съдържанието на конкретните
инкриминирани действия могат да бъдат разделени на няколко групи -
престъпни блудства,престъпни съвкупления ,изнасилване, престъпления
против половия морал,отвличане с цел разврат и престъпни хомосексуални
действия .Според изложеното в ЕЗА, фактите по обвинението спрямо С. Н.
не могат да бъдат подведени под състава на престъпното съвкупление по
чл.151 ал.1 и/или 3 от НК на Република България.Алинея 1 на сочената
законова норма на чл.151 от българския наказателен закон урежда основния
състав на съвкуплението , когато то е извършено по отношение на лице
,което обаче не е навършило 14 годишна възраст .Описаното в ЕЗА деяние,за
което поисканото за предаване лице е признато за виновно и осъдено от
испанския съд е извършено по отношение на лице ,което е навършило 14
години ,но не е навършило 16 години / разликата е във възрастта на
пострадалото лице / . Съставът на престъплението по чл.151 ал.3 от НК пък
регламентира съвкуплението с непълнолетно лице /такива по българския
материален закон –Закона за лицата и семейството са лицата от 14 до 18
години / ,което се намира в положение на зависимост или надзор . В
конкретният случай става въпрос за лице , ненавършило 16 годишна
възраст,т.е. непълнолетно и по българския закон лице , само че липсват факти
това лице да е било поставено и да се е намирало в положение на зависимост
6
или надзор от извършителя - обв.Н. .С други думи фактите по обвинението
,за което той е осъден и се иска неговото предаване не покриват състава на
престъпното съвкупление по чл. 151 от НК,защото от обективна страна
задължително се изисква или възрастта на пострадалата от такова
престъпление да е под 14 години или макар и непълнолетно, пострадалото
лице да се е намирало в зависимост или надзор от извършителя на
съвкуплението. Спрямо пострадалата от сексуално насилие З. Л. , нито в ЕЗА
,нито в представеното осъдително решение на испанския съд се твърди да е
упражнена принуда/физическо насилие и/или психическа заплаха/ ,а
напротив данните са в насока ,че преди акта на вагинално съвкупление, тя е
била повлияна единствено от употребата на алкохол ,препятстваща
възможността й да се съпротивлява .
Следва да се извърши преценка дали изложените в заповедта
фактически положения не изпълняват състава на изнасилването по чл.152 ал.
1 от българския наказателен кодекс, който също криминализира акта на
съвкупление с лице от женски пол,в три самостоятелни форми на
изпълнителното деяние – първата е ,когато съвкуплението е с лице ,лишено
от възможност за самоотбрана ,без негово съгласие ; втората е, когато
съвкуплението e с лице,принудено към това със сила или заплашване , и
третата хипотеза е, когато съвкуплението е с лице , след като то е приведено в
безпомощно състояние. Както вече се посочи, в съдържанието на описаното в
разглежданата европейска заповед за арест деяние са изложени факти, от
които би могъл да бъде направен извод, че за да осъществи полово
сношение с постарадалата обвиняемият Н. не е употребил сила или
заплашване ,нито че е извършил действия , пряко насочени към привеждане
на пострадалата в състояние,в което тя да не може да окаже съпротива ,за да
се съвкупи с нея . Остава да бъде обсъдена възможността дали фактите по
обинението спрямо Н. биха могли да бъдат подведени под първата от
горепосочените форми на изпълнителното деяние. Тя обаче ще е налице,
когато наред с липсата на възможност за самоотбрана /такова и е състоянието
, дължащо се на употребата на алкохол/, трябва да липсва и съгласие на
пострадалата за осъществяване на съвкупление .Подобни факти да е
липсвало съгласие от страна на пострадалата Л. за осъществяване на
половия вагинален акт с обв.Н. не са заявени нито в издадената ЕЗА ,нито са
описани като фактическо обвинение в осъдителното решение на испанския
7
съд . Липсата на обективни признаци от основния състав на изнасилването
по чл.152 ал.1 от НК правят безпредметно и обсъждането на признаците на
квалифицираните по-тежко наказуеми негови състави , когато изнасилената
не е навършила 18 години/чл.152 ал.2 т.1 от НК / или изнасилването е
извършено от две или повече лица /чл.152 ал.3 т.1 от НК/. Следователно
поведението на поискания за предаване ,съобразно постановеното от
испанския съд решение не намира аналог в българското наказателно право.
При условие, че съдът не установява конкретен наказателно-правен аналог,
съставляващ престъпление от общ характер, следва да ползва, именно това
като водещо основание да откаже изпълнение на процесната заповед.
Горният анализ налага заключението ,че двойна наказуемост в
случая не е налице, защото описаното в заповедта /а и в допълнително
представените преписи от решението / деянието на Н. не припокрива
елементите на престъпните състави, нито по чл.151 от Наказателния кодекс
/НК/ на Република България ,нито този по чл.152 от същия закон.
В този смисъл следва да се приеме относно поведението, за което
С. Н. е бил признат за виновен и осъден в издаващата държава,не са налице
условията на чл. 36, ал.2 от ЗЕЕЗА, макар и наложеното наказание
"лишаване от свобода", за чието изтърпяване се иска предаването да
отговоря на условието по чл. 36, ал.1 от ЗЕЕЗА, формални пречки за
уважаване на искането са налице.
Въпреки това съдът дължи обсъждане и преценка на
основанията за отказ по чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЗЗА. Абсолютните основания за
отказ да бъде изпълнена заповедта относно наказанието "лишаване от свобода
за срок от 12 години" очевидно липсват - престъплението не е амнистирано в
Република България /същото попада под нейната юрисдикция, тъй като
лицето е *** гражданин/, поисканият за предаване не е малолетен, а
българският съд няма повод да счита, че исканото лице е осъдено за
престъплението, предмет на заповедта, с влязла в сила присъда на българския
съд или на съда на трета държава-член на ЕС. Отсъстват по делото данни Н. да
е осъждан в Република България за деянието ,предмет на заповедта ,както и да
е привлечен като обвиняем или да е подсъдим в страната ни преди
получаването на заповедта и то за същото престъпление, за което тази заповед
е издадена. Налага се заключението, че преди получаването на разглежданата
8
европейска заповед за арест в Република България не е било образувано
наказателно производство за престъплението, предмет на същата и в този
смисъл относителните основания за отказ по т.1 и 1а на чл. 40, ал.1 от ЗЕЕЗА
не се установяват. Освен това, не е налице и хипотезата на т.2 от ал.1 на
същата разпоредба, тъй като макар престъплението да е подсъдно и на
българския съд съгласно чл. 4, ал.1 от НК /поисканият за предаване е ***
гражданин/, давностният срок за изпълнение на наказанието не е изтекъл
съгласно законодателството ни, защото според изложените в заповедта факти,
присъдата /решението/, с което Н. е осъден за престъплението, извършено на
26.09.2020 година, е постановено на 01.07.2025 година, като наложеното с
него наказание е "лишаване от свобода за срок от дванадесет години", а
съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.1, т.2 от НК на Република България
изпълнителната давност в този случай се равнява на петнадесет години, като
тя започва да тече от деня, в който присъдата е влязла в сила. На следващо
място, това деяние не е извършено нито изцяло, нито частично на територията
на Република България, нито на територия, извън тази на издаващата държава,
което да поставя въпроса за отказ от изпълнение, основан на разписаното в т.5
на чл. 40, ал.1 от ЗЕЕЗА основание. Видно е от обстоятелствата, описани в
заповедта, че инкриминираната дейност е осъществена в Л О. ,Валенсия ,
Кралство Испания , т.е. на територията на издаващата държава, а от друга
страна в законодателството на Република България не е предвидена забрана за
наказателно преследване на такова деяние, извършено извън нейната
територия.
Подлежат на обсъждане в случая и останалите относителни основания
за отказ, а именно това по т.4 на ал.1 и това по ал.2 на чл. 40 на ЗЕЕЗА, тъй
като те касаят случаите, при които предаването се иска за изпълнение на
влязла в сила присъда . В тази връзка на първо място следва да се посочи, че
според сведенията в разглежданата ЕЗА съдебната фаза от наказателното
производство е била проведена в присъствието на осъдения Н. .В този
смисъл е и представения препис от решение №331 /2025 г. по дело №48/2023
г. на Окръжен съд-5 ти състав Валенсия/стр.119-141 от делото/ . Според него
обвиняемият С. Н. е присъствал в съдебните заседания на 27,28 и 29 май и
на 2 и 3 юни 2025г. , в което делото е било разгледано и е дал обяснения по
вмененото му обвинение ,след което било постановено осъдителното
решение. Отразеното в съдебния акт, изпратен от издаващата държава
9
установява също така , че в съдебното производство Н. е бил представляван и
защитан от процесуален представител . От друга страна в самата ЕЗА е
отбелязано, че "ответникът ще бъде уведомен за решението незабавно след
доставката и ще бъде информиран за крайния срок ,в който трябва да подаде
жалба ,който ще бъде 10 дни“ .В допълнително представената от издаващия
орган информация /писмо на Провинциален съд Пето секционно отделение
Валенсия ,изпратено с писмо вх.№7911/04.08.2025г. на прокурор при ОП-
Хасково / не се посочва на коя дата е било извършено връчването на
решението, а само се отбелязва, че присъдата е произнесена на 01.07.2025г. и
уточнена с разпореждане от 07.07.2025г. и е в процес на обжалване.В същото
писмо по повод изисканата от настоящия съд допълнителна информация се
сочи също така,че „издадената ЕЗА с международно удължаване на явяването
на С. С. Н. преди задържането му в съответствие с наложената присъда от 12
години ,съгласно разпоредбите на чл.504.2 от НПК :“Ако разследваното или
обвиняемото лице бъде осъдено ,предварителното задържане може да бъде
удължено до половината от действително наложената присъда ,когато тя е
обжалвана“.В последващ отговор на исканата от съда допълнителна
информация,постъпил по електронен път с писмо вх.№9021/10.09.2025г. е
записано ,че „ ЕЗА е издадена с цел осъдения Н. да бъде предоставен на
разположение на този съд ,за да бъде предварително задържан ,в съответствие
с наложената му присъда за престъплението сексуално насилие над
непълнолетно лице под 16 годишна възраст ,която е в размер на 12 години
лишаване от свобода ,докато постановената присъда стане окончателна и не се
пристъпи към изпълнението й,от което следва :1.налице е осъдителна присъда
,която подлежи на преразглеждане ;2. Съгласно чл.505 от испанския НПК,тъй
като се очаква окончателния срок на присъдата да бъде много по –висок от две
години затвор , следва да бъде разпоредена мярка предварително лишаване от
свобода ;3. осъденото лице е длъжно да остане на разположение на съда
,неспазването на това задължение ще доведе до предварително лишаване от
свобода „.От защитата на поискания за предаване бе представена и приета по
делото / на испански и в превод на български език / изготвена от
процесуалния представител на обвиняемия С. Н. касационна жалба от
22.07.2025г. до Върховния съд на Автономна област Валенсия срещу
поставеното спрямо него осъдително решение от 30.06.2025г. по дело
№48/2023г. на Провинциалния съд на Валенсия.
10
Анализът на така представените от издаващата държава сведения,
както и на сведенията, изводими от самата ЕЗА, поставят следните въпроси:
Налице е влязъл в сила съдебен акт, по силата на който на Н. е било наложено
наказанието "лишаване от свобода за срок от дванадесет години", доколкото
както в самата ЕЗА, така и в допълнително изпратените от Провинциалния
съд на Валенсия писма липсва отбелязване за това - влязло ли е в сила
решеине №331/2025 година по дело №48/2023г. и ако "да" на коя дата е
станало това. На този въпрос следва да се отговори отрицателно . Безспорно
Н. е бил уведомен за съдебния процес, по който е било постановено
горепосоченото решение и се е явявал в проведените по делото съдебни
заседания . Безспорно е също, че в това съдебно производство Н. е бил
прдставляван от процесуален представител ,т.е. участвал е защитник .
Установява се също, че съдебното решение не е било съобщено,респ.връчено
на осъдения, като и в двете изпратени от издаващия съд писма се сочи, че
присъдата е в процес на обжалване и подлежи на преразглеждане .Според
представената в съдебно заседание от защитата касационна жалба ,
постановената спрямо Н. осъдителна присъда е обжалвана пред Върховния
съд на Автономна област Валенсия . При това положение очевидно не е
налице нито една от хипотезите, уредени в т.1-4 от ал.2 на чл. 40 от ЗЕЕЗА,
изключващи приложение на относителното основание за отказ.
Тук обаче следва да се обсъди въпроса дали издадената ЕЗА касае
изпълнението на влязъл в сила съдебен акт, доколкото както вече се посочи,
присъдата /решението/ не е била съобщена на осъдения, а в същото време
срокът за атакуването й тече от момента на връчването/посочено в ЕЗА като
„доставка“ / . Съдът констатира ,видно както от съдържанието на заповедта,
така и от съдържанието на допълнително изпратеното от издаващия орган
Решение по дело №48/2023 година, че наказанието "лишаване от свобода за
срок от 12 години " е наложено на обв. С. Н. за извършено на 26.09.2020
година престъпление. Това е станало още с акта, по силата на който
наказанието е било наложено и в който е записано следното: "че трябва да
осъдим и осъдихме С. С. Н. ,като извършител на престъпление сексуално
насилие над непълтолетно лице под 16 години,предвидено и наказуемо по
чл.183.1.3.4б/ от НК , на 12 години лишаване от свобода … ".Буквалното
тълкуване на постановеното решение в тази му част и липсата на сведения за
последвало изменение или отмяна на същото досежно вида на санкцията,
11
налагат извода, че с него е наложено подлежащо на изтърпяване наказание
"лишаване от свобода", а не е определена мярка , изискваща задържане на
лицето .В изпратените от издаващия орган отговори /писма/ се сочи, че
решение по дело №48/2023 година на Провинциален съд Валенсия подлежи
на обжалване и е в процес на обжалване,като разпоредбата на чл.505 от
испанския НПК предвиждал възможност при наложено наказание „лишаване
от свобода „ повече от две години да бъде разпоредена мярка предварително
лишаване от свобода .Нито в ЕЗА ,нито в осъдителното решение на испанския
съд се сочи ,че наложеното на Н. наказание от 12 години лишаване от
свобода подлежи на изпълнение преди влизане на присъдата в законна сила ,а
в отговорите на издаващия орган се коментира само предвидена в испанския
процесуален закон възможност обвиняемия да бъде задържан при осъдителна
присъда ,с която е наложено наказание повече от две години лишаване от
совобода .Нито се твърди от издаващата държава ,нито пък се представя като
доказателство акт на съда ,по силата на който по отношение на осъдения Н. е
взета мярка ,изискваща неговото задържане ,с предварително лишаване от
свобода. Така очертания от издаващата държава статус на съдебния акт, въз
основа на който се иска предаването, сочи, че в случая не се касае за
подлежащ на изпълнение, т.е. изпълняем акт на съдебен орган, с който на Н. е
наложено наказание "лишаване от свобода". Това безспорно означава, че въз
основа на този акт не е възможно и допустимо предаване на лицето, защото
понастоящем постановеното от съда наказание, свързано с лишаване от
свобода, не е безусловно, т.е. решението няма стабилитет, основанията за
отпадане на който са свързани с процесуални хипотези, каквито няма данни
понастоящем да са осъществени, доколкото присъдата не е влязла в сила, а
касационната жалба против нея предстои да бъде разгледана, като
депозирането й представлява пречка за изпълнение на наложеното наказание
.От друга страна не е налице или влязъл друг съдебен акт ,изискващ
задържане на лице то Ето защо и разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.3 от ЗЕЕЗА
борави с понятието "влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг
влязъл в сила съдебен акт със същите правни последици ",на каквато
настоящата не може да бъде приравнена при отчитане на особеностите на
националната процесуална регламентация в издаващата държава и свързаната
с нея необходимост от тълкуване на употребеното в закона ни понятие в
широк смисъл - в смисъла на изпълняем според закона на държавата-издател
12
съдебен акт. Липсата на наложено в издаващата държава наказание,
ограничаващо свободата или изискващо задържане на поисканото за
предаване лице,което към момента да подлежи на изпълнение , е абсолютна
пречка за изпълнение на европейската заповед за арест и затова само по тази
причина искането за предаване следва да бъде отхвърлено. Предаване на
лицето за изпълнение на това наказание,според настоящия съд се явява
недопустимо.
С тези съображение съдът следва да откаже предаване на исканото
лице, позовавайки се и пряко на това, че не е изпълнено условието на чл. 36,
ал. 2 от ЗЕЕЗА, което може да се ползва само по аналогия,както и че липсва
изпълняем съдебен акт на издаващата държава за наложено наказание
лишаване от свобода или мярка ,изисваща задържане на лицето .
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Европейска заповед за арест, издадена
на 08.07.2025 година от Провинциален съд секция 5 Валенсия , Кралство
Испания ,въз основа на Решение по дело №48/2023 на същия съд от
30.07.2025г., с която се иска предаване на *** гражданин С. С. Н.,роден на
*** г. в гр.*** ,с ЕГН-********** ,с адрес:гр.*** ,ул.“*** „№*** за
изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12
години,като извършител на престъпление-сексуална злоупотреба над
непълнолетен под 16 години ,предвидено и наказуемо по чл.183.1.3 и 4б/ от
Наказателния кодекс на Кралство Испания , извършено на 26.09.2020 г. в Л
О. ,Валенсия ,Кралство Испания .
Заверен препис от решението да се изпрати на Върховната касационна
прокуратура и на Министерство на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд-
Пловдив в 5-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14