Р Е Ш Е Н И Е
№ 260667 16.11.2020 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХVІ
граждански състав
На
двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при
секретар Марина Димова
като
разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 9633 по описа за 2019
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Т.П.С., ЕГН **********, адрес: ***,
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ
размер от 2298,03 лева, дължима на основание договор за стоков кредит №
286244/22.08.2017 год. и представляваща сбор от 1852,53 лева (хиляда осемстотин
петдесет и два лева и петдесет и три стотинки) – главница, 265,31 лева (двеста
шестдесет и пет лева и тридесет и една стотинки) - договорна лихва за периода 20.10.2017г. – 15.05.2018г., 180,19 лева (сто
и осемдесет лева и деветнадесет стотинки) – обезщетение за забава за периода
20.10.2017г. – 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.08.2019г. до изплащане на вземането, които вземания са цедирани в
полза на ищеца и съставляват предмета на Заповед за изпълнение №
2941/02.08.2019 год. по ч. гр. д. № 6457/2019 год. на БсРС. При условията на
евентуалност са предявени осъдителни искове. Претендира разноски.
Излагат се твърдения, че на 22.08.2017г. ответницата е
сключила с „Банка ДСК“ ЕАД договор за стоков кредит № 286244, по силата на
който й е предоставен стоков кредит в размер на 1950,21 лева за закупуване на
стоки, описани в договора за кредит и който кредитополучателят се задължил да
върне, ведно с договорна лихва за срок до 22.08.2019г. на 23 броя вноски, всяка
в размер на 103,88 лева, а само последната в размер на 99,72 лева. Твърди се,
че ответницата не е заплатила изцяло дължимата сума. На 15.05.2018г. е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ между „Банка ДСК“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД, по силата на което вземането на
„Банка ДСК“ срещу Т.С. е прехвърлено на ищеца, за което длъжникът е уведомен.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който оспорва иска. Твърди, че
ищецът не е доказал доставянето и получаването на стоката. Сочи, че ответницата
не е била уведомена за цесията. Счита, че възнаградителната лихва е нищожна
поради противоречие със закона. С тези мотиви моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните
по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.240 ЗЗД и чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
а при условия на евентуалност чл.240 ЗЗД и чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Между Банка ДСК ЕАД и Т.П.С. е бил сключен договор за
стоков кредит № 286244/22.08.2017г., по силата на който кредиторът е
предоставил на ответника стоков кредит от 1950.21 лева за закупуване на мобилен
телефон от “Технополис България“ ЕАД. Срокът за издължаване на кредита е 24
месеца, като ГЛП е 24.79%, а ГПР е 27.76 %. Крайният падеж на плащане на
кредита е 22.08.2019г. Извършени са частични плащания.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е
ангажирал доказателства да е заплащал в срок уговорените вноски на ищеца,
поради което следва да се приеме, че останалите суми, уговорени с договора, не
са платени.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК,
поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за
кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че
договорът отговаря на изискванията на закона, като няма основания да се приеме
за нищожен. В текста му са посочени размерите на лихвения процент и на ГПР,
поради което относно тези параметри не е налице неяснота. Налице е и подробен
погасителен план, с посочени вноски по дати и размер. Налага се извод, че
договорът не противоречи на императивните разпоредби на ЗПК.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по
кредита са прехвърлени на новия кредитор. Налице е рамков договор за цесия от 11.04.2018г.,
сключен между Банка ДСК ЕАД и АСВ ЕАД, за покупко-продажба на вземания. Приложено
е и допълнително споразумение от 15.05.2018г., с което са продадени конкретно
определени вземания. Сред тях е и вземането към ответника, видно от
съдържанието на приемо-предавателния протокол. Посочено е името на ответника и
процесния договор за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в
полза на новия кредитор именно процесните вземания. Представено е писмо на стр.
48 от делото, с което банката на основание чл.99, ал.3 ЗЗД е потвърдила
настъпилото прехвърляне на вземанията по допълнителното споразумение, с дата на
прехвърляне 15.05.2018г., поради което БРС счита, че прехвърлянето на вземането
е валидно извършено.
Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с
което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на
пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника
уведомително писмо за цесията. Видно е от данните по делото, че писмото с
уведомлението не е било връчено на ответника. БРС намира обаче, че
уведомлението следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на
особения представител в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК.
Фактът, че ответникът се представлява от особен представител не е пречка за
връчване на уведомлението за цесията. Особеният представител действа по делото
от името на ответника. Той може да противопоставя на ищеца всякакви възражения,
отблъскващи иска – както процесуални, така и материалноправни /например
възражение за давност/. След като особеният представител може да релевира
всякакви възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса го изисква
той да е адресат на заявления от страна на ищеца, които са материалноправни по
същността си и водят до изменение на спорното право, като тези възражения могат
да се вземат от съда предвид по чл.235, ал.3 ГПК. БРС счита, че няма пречка
съобщението за цесията да се връчи на особения представител. В случая е налице
такова връчване, поради което цесията е произвела действие по отношение на
длъжника.
Видно от данните по делото, банката-кредитор е
изпълнила задълженията си по договора. Изготвената съдебно-икономическа
експертиза е дала заключение, че на 22.08.2017г. банката е превела на
“Технополис България“ сумата от 1719 лева за закупуване на стоката, както и
сумата от 231.21 лева застрахователна премия по сметка на ЗК “Групама“.
Следователно кредиторът е изпълнил задълженията си по предоставяне на кредита и
е изправна страна по сделката. Според изготвената съдебно-икономическа
експертиза, последното плащане, извършено от ответника, е на 16.04.2018г. в
размер на 32,19 лева. Според погасителния план към договора, сумите за главница
възлизат на 1950.21 лева, като тази сума е сбор от цената на стоката и
застрахователната премия. По кредита са платени 177.22 лева, от които 97.68
лева за главница. Крайният падеж на договора е 22.08.2019г., а към настоящия
момент този падеж е настъпил, поради което изискуемостта на задълженията е
налице на това основание. Налага се извод, че всички суми по договора са
изискуеми и се дължат. Според експертизата, неизплатените суми са следните:
главница от 1852.53 лева, договорна лихва от 265.31 лева и лихва за забава от 180.19
лева.
Както беше установено, договорът отговаря на ЗПК, не е
нищожен, вземането е прехвърлено валидно на новия кредитор, а цесията е
съобщена на ответника чрез особения му представител в хода на делото. Настъпила
е нормалната изискуемост на дълга. Следователно неплатените суми се дължат от
ответника.
Следва решение,
с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1852.53
лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, сумата от 265.31
лева договорна лихва за периода от 20.10.2017г. до 15.05.2018г. и сумата от 180.19
лева лихва за забава. Доколкото главният иск по чл.422 ГПК е доказан в своето
основание и е уважен изцяло по размер, БРС намира, че липсва процесуалното
условие за разглеждане на предявения при евентуалност осъдителен иск.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
исковото производство от 1191.72 лева и разноски в заповедното дело от 95.96
лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.П.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С, жк.“, офис-сграда Л, ет,
офис , представлявано от Д. Б. Б, сумата от 1852,53 лева (хиляда осемстотин
петдесет и два лева и петдесет и три стотинки) главница по договор за стоков
кредит № 286244/22.08.2017 год., сумата от 265,31 лева (двеста шестдесет и пет
лева и тридесет и една стотинки) - договорна лихва за периода от 20.10.2017г. до
15.05.2018г., сумата от 180,19 лева (сто
и осемдесет лева и деветнадесет стотинки) - обезщетение за забава, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.08.2019г.
до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение №
2941/02.08.2019 год. по ч. гр. д. № 6457/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Т.П.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С, офис-сграда офис ,
представлявано от Д. Б.Б, сумата от 1191.72 лева (хиляда сто деветдесет и един лева
и седемдесет и две стотинки) разноски в исковото производство и сумата от 95.96
лева (деветдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки) разноски по
заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Силвия Петрова
Вярно с оригинала: З.М.