№ 197
гр. Варна, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20233001000107 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. Д. П. от гр.Попово срещу Решение №
118/06.12.2022 год., постановено по т.д.№ 149/2022 год. по описа на ОС – Добрич, с което е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на следните вземания на „БАНКА
ДСК“ ЕАД гр. София, ул. „Московска“ № 19, ЕИК ********* към В. Д. П. ЕГН **********
с наст. адрес гр. Попово, ул. „Асен Златаров“ № 43, общ. Попово, област Търговище, към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в
Районен съд–Попово – 15.04.2022 г. в размерите, посочени в представеното по ч. гр. д. №
671/2022 г. по описа на Районен съд–Попово извлечение от счетоводните книги на банката и
договор за банков кредит от 16.05.2019 г., сключен с наследодателя на ответника П Г П.А
ЕГН **********, б. ж. на гр. Попово, общ. Попово, област Търговище, поч. на 18.03.2020 г.,:
19 142.46 лв., представляваща неплатена главница по договор за банков кредит от 16.05.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 14.04.2022 г. - до
окончателното й изплащане; 5 888.30 лв., представляваща неплатена договорна (
възнаградителна ) лихва за периода 20.11.2019 г. – 18.01.2022 г.; 219.33 лв., представляваща
лихвена надбавка за забава за периода 21.10.2019 г. . – 18.01.2022 г.; 451.98 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 19-01.2022 г. – 14.04.2022 г.; 120.00 лв.
разходи.
Предявената въззивна жалба е редовна и надлежно администрирана.
1
Страната излага, че е предявила отговор на исковата молба на 17.10.2022 год. чрез
пощенски оператор – „Български пощи“ ЕАД, за което представя известие за доставяне.
Поддържа доводи за за недопустимост на постановения съдебен акт, като се претендира
неговото обезсилване и изпращане на родово и местнокомпетентния съд – РС – Попово.
Установителните искове не са предявени в срока по чл. 415, ал.4 ГПК. Евентуално
предявените искове са недопустими, тъй като имат идентичен предмет с този на главните.
В съотношение на евентуалност се претендира отмяна на постановеното съдебно
решение. Поддържат се доводи за неавтичност и нищожност на сключения договор за
кредит, поради размера на ползвания шрифт /чл.10, ал.1 ЗПК/. Кредитната сума не е усвоена.
Ответникът не е уведомяван за изменение на договорната връзка, изразяващо се в
предсрочна изискуемост.
Въззиваемата страна „БАНКА ДСК“ ЕАД оспорва основателността на предявената
въззивна жаба. Ответникът не е предявил отговор в срока по чл. 367, ал.1 ГПК, изтичащ на
13.10.2022 год. Поддържа още, че ответникът не е предявил отвод за местна подсъдност в
срока по чл.119 ГПК. Разглеждането на спора от окръжен съд не е основание за обезсилване
на постановеното решение – чл. 270, ал.4 ГПК. Ответникът не е предявил възражение по чл.
369, ал.1 ГПК в преклузивните процесуални срокове. Спазени са сроковете за предявяване
на установителни претенции по чл. 422 ГПК.
Поддържа се и недопустимост на материалноправните възражения на ответника за
недействителност на сключения договор и за липса на настъпила предсрочна изискуемост
поради тяхното преклудиране. В съотношение на евентуалност се твърди, че същите са
неоснователни.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
ДОС е бил сезиран с предявен главен положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет установяване съществуването на вземане по
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В съотношение на евентуалност вземанията
се претендират с осъдителна претенция. Предявените главни и евентуални претенции имат
различен петитум, което изключва тяхната идентичност. На посоченото основание
евентуалното обективно съединяване на искове е допустимо.
Главният иск с правно основание чл.422 ГПК е предявен при спазване на особените
процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК, поради което е процесуално допустим.
Ищецът е уведомен за подадено възражение на ответника на 18.07.2022 год., а исковата
молба е предявена на 17.08.2022 год. Спазен е едномесечният срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
Предявената претенция е основана на сключен договор за кредит за текущо
потребление от 16.05.2019 год., по силата на който Банка ДСК ЕАД е предоставила на П Г
П с постоянен адрес в гр.Попово заемни средства в размер на 20 000 лева. Ответникът В. Д.
П. е наследник по закон на кредитополучателя, който е приел наследството след проведено
производство по чл. 51 ЗН, въз основа на която е образувано гр. д. № 2 545/2021 по описа на
Районен съд – Попово, приключило с Решение № 124/03.09.2021 г.
На основание §13, т.1 от ПЗР на ЗЗП кредитополучателят П. П има качеството на
потребител като физическо лице, което ползва кредитни услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност. На основание настъпило
2
универсално правоприемство идентично качество има и ответника В. Д. П.
С приемане на ЗИД ГПК – ДВ бр. 100/2019 г., националният законодател, в
съответствие с изискването на чл. 169 ДФЕС, в разпоредбата на чл. 113, изр. второ ГПК е
предвидил допълнителни процесуалноправни средства за ефикасна защита на правата на
потребителите. Изрично е регламентирано, че тези дела се разглеждат като граждански по
реда на общия исков процес независимо от родовата подсъдност на делото. Елемент от тази
допълнителна процесуална защита е правото на ответника да подаде отговор в едномесечен
срок - чл. 131 ГПК, който страната е спазила /така отговор, депозиран на 17.10.2023 год./.
Отделно от изложеното, с измененията в ГПК – чл.113 ГПК отпада и специалната изборна
подсъдност в полза на потребителите и се въвежда задължителна подсъдност по спорове
повдигнати от или срещу потребителите по настоящия, евентуално – по постоянния му
адрес. С извършените промени в процесуалните норми от законодателя, подсъдността по чл.
113 от ГПК става абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на
правото на иск, за която съдът, съобразно законодателното изменение на чл.119, ал.3 ГПК
следи служебно до определен краен срок – приключване на първото съдебно заседание по
делото (в този смисъл Определение № 655 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2781/2018 г.).
Предвидената задължителна подсъдност, за която съдът следи служебно, е част от
комплекса правни мерки, целящи постигане на значително по-ефективна защита на
потребителя като икономически по-слабата страна в правоотношението.
Съобразно извършената от съда служебна справка в НБД чрез ЕИСС ответникът
В. Д. П е с настоящ и постоянен адрес в гр.Попово. С отговора на исковата молба,
депозиран в срока по чл. 131, ал.1 ГПК, същият е предявил отвод за местна подсъдност по
чл.119, ал.3 вр. чл. 113 ГПК, позовавайки се на качеството на потребител. Отговорът е
депозиран надлежно според процесуалното правило на чл. 113 вр. чл.131, ал.1 ГПК.
ДОС не се е произнесъл по основателен отвод за местна подсъдност, която при
потребителските спорове е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск, гарантираща развитието на процеса пред по-удобния за
потребителя съд. Гр.Попово е в съдебния район на ОС – Търговище, а искът е разгледан от
ОС – Добрич. Местно компетентният съд следва да се определи и с оглед цената на всеки от
обективно съединените искове, като според правилото на чл.104, т.4 ГПК искът е родово
подсъден на РС, респ. местно подсъден на РС - Попово.
Предвид изложеното и поради нарушение на нормата на чл. 113, изр.1 ГПК
постановеното решение следва да бъде обезсилено, ведно с изпращане на делото на
компетентния съд – РС – Попово /чл. 270, ал.3, пр.2 ГПК/.
Разноските в настоящото производство следва да се присъдят според изхода от
спора от съда, разглеждащ делото по същество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА Решение № 118/06.12.2022 год., постановено по т.д.№ 149/2022 год.
по описа на ОС – Добрич.
На основание чл. 270, ал.3, пр.2 ГПК ИЗПРАЩА делото за разглеждане на
компетентния съд - РС – Попово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4