М О Т И В И
към присъда № 179 от 22.10.2015 година
по н.о.х.дело
№ 2273 на Старозагорския районен съд
по описа за
2015 година:
Обвинението против подсъдимия С.К.С., ЕГН **********, е в
това, че на 06.09.2014 год. в гр.Стара Загора отнел чужди движими вещи –
7 броя ВиК тръби с размер ½ цол и обща дължина 8,5 метра на обща
стойност 19,80 лева и 2 броя смесителни тела на душ-батерии на обща стойност 56
лева, всички вещи на обща
стойност 75,80 лева, от владението на МОЛ В.И.К.
– управител на „***” ЕООД гр.Стара Загора, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати – престъпление
по чл.197, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен, като му
бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца в затворническо заведение от закрит тип при
първоначален „строг” режим на изтърпяване.
Служебният
защитник адв.С.С.М. не оспорва обвинението, като
пледира на подзащитния й бъде наложено наказание „пробация” с
първите две задължителни по закон пробационни мерки за срок от шест месеца,
алтернативно – наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца.
Подсъдимият С.К.С. не
беше намерен на посочения от него адрес в хода на досъдебното производство, както
и на настоящия му адрес съобразно служебно изготвената в тази насока справка, поради
което делото беше разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.1
от НПК.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Към
датата на извършване на настоящото му деяние подсъдимият С.К.С. е
осъждан многократно, включително и на лишаване от свобода, като с оглед на
последното му осъждане по н.о.х.дело № 792/2011 год. на РС-Стара Загора за кражба,
представляваща опасен рецидив - по чл.196, ал.1, т.2 от НК, на десет месеца
лишаване от свобода, изтърпяно на 01.03.2012 год., настоящото му деяние се
явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК.
Св.В.И.К. бил собственик и управител на „***” ЕООД гр.Стара
Загора. Дружеството му притежавало обект, находящ се в гр.Стара Загора, ул.„Цар
Симеон Велики” № 23, и представляващ дворно място с жилищна сграда. В това
дворно място била разположена и малка постройка, използвана за баня, която не
се заключвала и от вътрешната страна на която били прикрепени външно (върху
плочките) ВиК тръби.
На 06.09.2014 год.
около 10 часа подсъдимият, който водил скитнически живот и нямал работа, нямал
доходи и преживявал като събирал храна и отпадъци от кофите за смет, се разхождал
из района на посочения по-горе обект. Видял постройката (банята) в двора, прескочил оградата на имота и влязъл в
банята, където с ръце измъкнал 7 броя ВиК тръби с размер ½ цол всяка и с
обща дължина 8,5 метра.
Взел също и 2 броя смесителни тела на душ-батерии, след което излязъл отново,
прехвърлил през оградата на двора откраднатите вещи и сам прескочил същата,
като отвън сложил откраднатите вещи в ръчна количка и тръгнал по съседна улица.
Подсъдимият бил забелязан да излиза от банята на имота от св.С.Б.М.,
който имал ключ за него и по същото време бил на терасата на жилището си на ....,
от където имал видимост към споменатата баня и част от двора на имота. Той
веднага излязъл навън, настигнал подсъдимия и се обадил на тел.112.
След малко пристигнал патрулен автомобил и подсъдимият бил
задържан, като признал пред полицейските служители за извършената кражба на
вещите, с които бил заловен.
С протокол за
доброволно предаване от 06.09.2014 год. подсъдимият предал доброволно откраднатите
вещи и с разписка от 08.09.2014 год. те били върнати на собственика им.
Съгласно заключението на изготвената
съдебно-оценъчна експертиза общата пазарната стойност на вещите, предмет на
престъплението, към датата на отнемането им възлиза на 75,80 лева.
Въпреки
ниската стойност на отнетите вещи и връщането им на собственика, с оглед на
съдебното минало на подсъдимия и начина на извършване на деянието (чрез
проникване в чужд имот) последното не представлява маловажен случай по смисъла
на чл.93, т.9 от НК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, както следва:
обясненията на подсъдимия С.К.С.,
дадени пред органа на досъдебното производство в присъствието на защитника му и
прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.279, ал.2 във връзка с
ал.1, т.2 от НПК;
показанията на св.В. Иванов К., дадени пред органа на досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281,
ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК;
показанията на
свидетелите С.Б.М., Д.И.З. и А.Х.Т., дадени в хода на съдебното следствие;
показанията на св.Д.И.З., дадени пред органа на досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.4
във връзка с ал.1, т.2, предложение второ от НПК, които св.З. изрично заяви, че
поддържа;
показанията на св.А.Х.Т., дадени пред органа на досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281,
ал.4 във връзка с ал.1, т.1 и т.2, предложение второ от НПК, които св. Т.
изрично заяви, че поддържа;
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценъчна експертиза от 10.09.2014 год., изслушано, неоспорено от
страните и прието в хода на съдебното следствие;
справките и бюлетините за съдимост на подсъдимия и справката
за търпените от него наказания, приети като писмени доказателства в хода на
съдебното следствие;
протоколите
и другите документи, приложени към досъдебното производство и имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото (протокол за
доброволно предаване от 06.09.2014 год., разписка от 08.09.2014 год., справка
от Търговския регистър за актуалното състояние на „***” ЕООД гр.Стара Загора,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия
от 09.09.2015 год.), прочетени в хода на съдебното следствие на основание
на чл.283 от НПК.
В случая следва изрично да се отбележи, че:
доколкото са налице съществени противоречия между
показанията на св.Т. в съдебно заседание и прочетените му показания пред органа
на досъдебното производство, съдът кредитира с доверие именно последните, тъй
като са били дадени в деня на извършване на деянието, когато спомените на
свидетеля за случилото се са били значително по-ясни и точни;
в останалата им
част между доказателствата по делото не са налице съществени противоречия, а
напротив – същите кореспондират помежду си, като взаимно се допълват, поради
което и не се налага поотделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото съдът
намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на
06.09.2014 год. в
гр.Стара
Загора подсъдимият С.К.С. е отнел чужди
движими вещи – 7 броя ВиК тръби с размер ½ цол и
обща дължина 8,5 метра
на обща стойност 19,80 лева и 2 броя смесителни тела на душ-батерии на обща
стойност 56 лева, всички вещи на обща стойност 75,80 лева, от владението на МОЛ В.И.К.
– управител на „***” ЕООД гр.Стара Загора, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна
признаците на престъпния състав на чл.197, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 от НК.
Вярно
е, че, видно от приетата за установена от съда фактическа обстановка, деянието
е било извършено повторно в немаловажен случай, но поради липса на подобно
обвинение, респективно – направено изменение на обвинението в тази насока,
съдът не би могъл с присъдата си да приеме по-тежка правна квалификация на
извършеното деяние от тази, която е дадена от прокурора с внесения в съда
обвинителен акт.
За да
признае подсъдимия за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление,
съдът прие, че той е извършил деянието си под формата на пряк умисъл, понеже е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На този извод
недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на деянието, както и
обстоятелствата, при които то е било извършено.
ОТНОСНО ВИДА
И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе
предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – лишаване от свобода до пет години;
направените от подсъдимия самопризнания в хода на досъдебното
производство, изразеното от него критично отношение към извършеното, тежкото му
материално положение, ниската стойност на отнетите вещи и възстановяването на
последните, които съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства;
съдебното минало на подсъдимия и проникването без
разрешение в чужд имот с цел извършване на кражбата, които съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства.
При тези данни съдът намери, че противно на твърденията
на защитника не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК, поради
което определи и наложи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от девет
месеца, като с оглед на предходните му осъждания на лишаване от свобода
постанови той ефективно да изтърпи наказанието си в
затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг” режим съобразно
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
С оглед
на постановената осъдителна присъда съдът присъди в тежест на подсъдимия
направените по делото съдебни и деловодни разноски, като го осъди да заплати на
Държавата сумата от 40 лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, както и сумата от 30 лева, представляваща
направени разноски в хода на съдебното производство.
ВОДИМ ОТ
ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: