РЕШЕНИЕ
№ 754
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500873 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 686/13.04.2022г., постановено от
Районен съд –Бургас по гр. д. № 7480/2021г. С това решение, съдът признава за установено,
че К. Г. М., ЕГН: ********** от *** не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген.
Владимир Вазов“ № 3, сграда „Метални панели и конструкции“, представлявано от
изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев сумата от 203,37 лева, представляваща
неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена за периода от 27.04.2012г. до
20.11.2013г. по абонатен № 808771, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2014г. до
окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 325 лева, от които 25 лева -
държавна такса и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3769/2014г. по описа на БРС поради изтекла погасителна
давност. С решението, съдът осъжда „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД да заплати на К.
Г. М. съдебни разноски в размер на 350 лева.
Подадена е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против
решение № 686/13.04.2022г. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като
е постановено в противоречие с ТР № 2/26.06.2015г., постановено от ОСГТК по т. д. №
2/2013г. Жалбоподателят подчертава, че извършената по т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното
решение и даденото в т.10 разрешение се прилага от тази дата, но само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, а не към вече приключилите. В
подкрепа на твърдението си, „ВиК“ ЕАД цитира съдебна практика: решение №
34627/08.02.2019г. на СРС по гр. дело № 63979/2018г., решение № 2446/03.06.2019г. на РС –
Варна по гр. д. № 15668/2018г., решение № 3570/17.05.2019г. на СГС по гр. д. №
1
10500/2018г. Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска на М..
Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. М. иска от въззивната инстанция да потвърди решението на
районния съд.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на К. Г. М.,
ЕГН: ********** против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с правно основание чл.439
от ГПК. Ищецът иска от съда да приеме за установено по отношение на „ВиК” ЕАД, че не
му дължи сумата от 203,37 лева, представляваща неизплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода за периода от 27.04.2012г. до 20.11.2013г. за обект с абонатен №
808771, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2014г. до окончателното плащане, както
и разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатски хонорар. За
недължимостта на сумите ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че в периода от 26.06.2014г. до 27.06.2019г. не е образувано
изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 26.06.2014г., издаден по ч. гр. д. №
3769/2014г., но дори и да е образувано, вземането е погасено по давност. В подкрепа на това
твърдение, М. се позовава на т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГК на ВКС, според която каквото и
да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети
изпълнителни действия по него се обезсилват по право.
В отговора по чл.131 от ГПК ответната страна оспорва иска и твърди, че преди да
бъде образувано изпълнително дело № 253/2021г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова, е било
образувано друго под № 932/2014г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, по което са
извършени множество изпълнителни действия, които прекъсват давността. Ответникът иска
от съда да отхвърли предявения отрицателен установителен иск.
В хода на съдебното дирене, пред районния съд са установени следните факти:
На 14.10.2014г. ЧСИ Наско Георгиев с рег.№ 802 в регистъра на КЧСИ образува
изпълнително дело № 932 въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
3769/2014г. на БРС със страни: „ВиК“ ЕАД – взискател и К.М. – длъжник. Вземането е за
сумата от 203,37 лева, представляваща неизплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 27.04.2012г. до 20.11.2013г., ведно със законна лихва,
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По това дело са извършени следните
действия:
На 27.11.2014г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника.
На 27.11.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 10.07.2015г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит
Булбанк“ АД.
На 16.07.2015г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“
АД.
На 08.09.2015г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа
Инвестиционна Банка“ АД.
На 29.06.2017г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника.
На 02.04.2021г. изпълнителното дело е прекратено.
Въз основа на изложените факти, районният съд приема, че погасителната давност
започва да тече от 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015г., а не както твърди
ищецът – от 26.06.2014г. В периода от 29.06.2017г. до 29.06.2019г. обаче, по делото не са
предприети изпълнителни действия, поради което, към 2019г. изпълнителното дело се счита
2
прекратено поради перемпция. В резултат на това, изпълнителните действия в периода от
26.06.2015г. до 29.06.2019г. се обезсилват по право и не могат да доведат до прекъсване на
давността. При това положение, вземането по изпълнителния лист се явява погасено по
давност, изтекла в периода от 26.06.2015г. до 26.06.2020г. Образуваното след тази дата
изпълнително дело № 253/2021г. на ЧСИ Росица Стоянова е въз основа на изпълнителен
лист, вземането по който е погасено. Изложените мотиви дават основание на районния съд
да уважи иска на М. и да приеме за установено по отношение на „ВиК“ ЕАД, че същият
недълги сумата от 203,37 лева, законна лихва върху нея, държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3769/2014г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението
е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 686/13.04.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
От представените по делото доказателства е видно, че изпълнително дело №
20148020400932 е образувано на 14.10.2014г. В периода от тази дата до 26.06.2015г., когато
е постановено ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давност не е текла по силата на ПП на ВС
№ 3/1980г. Същата започва да тече от 26.06.2015г., когато е прието ТР № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС и се прекъсва с извършените след тази дата изпълнителни действия. Производството
по изпълнителното дело № 20128030401458 обаче, се счита прекратено поради перемпция,
настъпила на 29.06.2019г., тъй като в периода от 29.06.2017г. до тази дата не са извършвани
валидни изпълнителни действия. В съдебната практика няма спор, че прекратяването
настъпва по силата на закона и постановлението на съдебния изпълнител само констатира
този факт. С прекратяването на производството обаче, независимо от основанието за това, се
обезсилват по право всички изпълнителни действия с изключение на тези, които изграждат
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, какъвто
настоящият случай не е. В този смисъл са мотивите по т.10 от ТР № 2/2013г. и решение №
42/26.02.2016г. на ВКС по гр. дело № 1812/2015г. Ето защо, настоящата инстанция приема,
че давността не е текла в периода от 14.10.2014г. до 26.06.2015г. поради действието на ПП
на ВС № 3/1980г. Извършените след този период изпълнителни действия се явяват
обезсилени по право заради последващото перемиране на производството на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и към 14.05.2021г., когато е образувано второто изпълнително дело,
5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД е изтекла. Поради това, искът на К.М. е основателен и
правилно е уважен от районния съд.
По изложените съображения, жалбата на „ВиК“ ЕАД е неоснователна и трябва да се
остави без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски за
производството пред Окръжен съд – Бургас от двете страни в процеса. След като се
съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените
от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 400 лева,
3
представляващи адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 686/13.04.2022г., постановено от Районен съд –Бургас
по гр. д. № 7480/2021г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, сграда
„Метални панели и конструкции“, представлявано от изпълнителния директор Ганчо
Йовчев Тенев да заплати на К. Г. М., ЕГН: ********** от *** съдебни разноски в размер на
400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4